Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………./….03.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през 2020
година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА
ГЮРОВА
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1266 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 449600
от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 44088/2015 г. на СРС, 119 състав,
постановено по втората фаза на делбата, е постановено
изнасяне на публична продан на
основание чл.348 ГПК, на допуснатия до делба между съделители и дяловете им 5/6 идеални части за
Л.Б.Б. и по 1/6
идеални части за С.Б.Б., недвижим жилищен имот апартамент 0 13 в сграда в гр. София, ул. „********************състоящ
се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с площ от 64.85 м2, при описани граници, заедно със зимнично
помещение с площ от 02.00 кв.м., при описани граници: коридор, заедно с 2.435 идеални частиот общите части на
сградата, която сграда, построена върху държавна земя, заеднос 2,43%
идеални части от правото на строеж върху държавна земя, като са
отхвърлени заявените от всеки то съделителине претенции за възлагане на
гореописаното жилище, като неоснователни. Със същото решение е уважен частично
предявеният от Л.Б.Б. срещу С. Б.Б. иск по сметки, като е осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 823.83 лева, и е отхвърлил иска като неоснователен за
горницата до 4 943.00 лева. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно
разноските, дължими от съделителите към съда по извършване на делбата .
С
последващо определение № 552089 от
03.12.2018 г- по същото дело, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Л.Б.
за изменение на решението в частта за разноските, което определение като
необжалвано е влязло в сила, съгласно направеното по него отбелязване.
Решението е обжалвано в срок от съделителя Л.Б.Б., чрез
пълномощник адв.П.К., в частите, в които искането й за възлагане на жилищния
имот не е уважено и същия имот е изнесен на публична продан, в частта по делба
на земеделските земи по чл.352 от ГПК- чрез теглене на жребий на формираните
два дяла, и в частта по отхвърлената частично нейна претенция по сметки, респ.
и относно разноските. По делбата на жилищния имот оплакванията са за нарушение
на материалния закон и необоснованост при преценка на събраните по делото
свидетелски показания, в следните насоки: несъгласие с извода на
първоинстанцинония съд, че съсобствеността имала смесен характер, като
възразява, че такава смесена съсобственост не е налице в случая и се явявало
приложимо решението по т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, доколкото сделката
между съделителката Л.Б. и нейната майка била между сънаследници и
съсобствеността не излизала от кръга на наследниците, а само е увеличила дела
на наследника Л.Б.. Оспорва и извода, че не било доказано Л.Б. да е живяла с
наследодателката и нейна майка Г. Б. в делбеното жилище, като възразява
установеното от свидетели живеене на двете в друго жилище в периода 2011-2013
г. да променя този извод поради по-ранно живеене на двете в делбеното жилище и
полагане на грижа за майка си и за делбеното жилище само от Л.Б., като счита
стрикното прилагане на буквата на закона
да се преодолява от духа на закона изискващ да не се санкционира
наследника за това, че към смъртта на наследодателя е отсъствал от делбеното
жилище, което се явява единствено такова за наследника с възлагателно искане и
липсата на конкуриращо искане за възлагане от друг съделител. Така обосновава искането за отмяна на
решението по начина на извършване на делбата както на жилището, така и на
земеделските земи, и въззивният съд да възложи на Л.Б. делбеното жилище, от
което тя има по-голям дял, а делът на съделителя С.Б. бъде уравнен с поставяне
в негов дял на съсобствените земеделски земи, в която насока счита
ликвидирането на съсобствеността върху земеделските земи чрез теглене на жребий
за неправилно и неудачно, ако жилището се възложи на Л.Б.. По частично
отхвърления неин иск по сметки, излага оплакване за процесуално нарушение
поради уважаване възражение на ответника С.Б.-направено след преклузивните
срокове по ГПК, че дължи сума само съобразно дела си в съсобствеността, при
което счита че искът й по сметки е изцяло основателен, доколкото ответникът не
бил оспорил същия по основание и размер. Иска отмяна на решението в
отхвърлителната част по иска за сметки и уважаване и за отхвърления размер.
Претендира и разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна по жалбата- съделителят С. Б.Б., чрез пълномощник адв.Д.М., оспорва същата изцяло с
възраженията, че решението в обжалваните части не страда от сочените в жалбата
пороци. Възразява, че в случая е налице смесена съсобственост, тъй като само 1/
2 ид.ч. от жилището има наследствен характер, оспорва полагането на грижи от Л.Б.
към майка им да й дава предимство при възлагане на жилището, както и че
събраните гласни доказателства не сочели убедително, че е налице постоянно
съжителство на двете, а не сезонно, и че Л.Б. е злоупотребила с право като е
отчуждшила друг притежаван от нея жилищен имот в хода на делото. По жалбата по
иска по сметки възразява, че не е оспорил размера на извършените от ищцата
разходи за съсобственото жилище, което не означалаво че се е съгласил да плаща
същите изцяло, вкл. и за дела на другия съсобственик-ищец.Моли жалбата да не се
уважава, претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение
е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
В частта,
в която с първоинстанционното решение е отхвърлена претенцията на С.Б. за
възлагане нему на делбеното жилище, и е уважена претенцията по сметки на Л.Б.
срещу С.Б. за заплащане на сумата от сумата от 823.83 лева, решението не е било обжалвано, влязло е в
сила, и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето си
по правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
По иска за делба на жилищния имот и направената от ищцата Л.Б. възлагателна
претенция по смисъла на чл.349, ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е приел,
че жилището е неподеляемо, съсобствеността върху него е възникнала в резултат
на повече от един юридически факт - наследяване и на покупко-продажба за
съделителката, при което според даденото тълкуване на понятието смесена
съсобственост с т. 8 от ТР №1/2004 г. на ОСГК на ВКС е счел, че в случая е
налице такава и няма основание за възлагане на жилището на нито един от двамата
съделители, а по отношение на Л.Б. и по допълнителен аргумент, че не било
доказано по делото от събраните доказателства Л.Б. да е живяла в жилището към момента
на откриване на наследството на майка си-напротив, доказано било, че е живяла с
майка си, но в друго жилище, а не делбеното такова. При този извод е приел, че
жилището следва да се изнесе на публична продан. По делбата на земеделските
земи, е приел, че същата следва да се извърши чрез предявява и обявява за
окончателен съставеният в хода на съдебното производство проект за разделителен
протокол и теглене на жребий, тъй като има достатъчно имоти, които надхвърлят
по брой броя на съделителите, вещото лице е предложил вариант за разделителен протокол,
според който всеки съделител ще получи дял, относително равен по площ и
стойност с останалите дялове, а разликата в стойността на дяловете е
незначителна и следва да се изравни в пари, като за подходящ
е приет първият вариант, предложен от вещото лице, при който не се налага
разделяне на никой от имотите и се обособяват дялове на стойност приблизително
равна на дяловете в съсобствеността.
По иска по сметки е приел същия за частично неоснователен, тъй като макар
да се установява направени от ищцата Л.Б. разходи в размер от общо 4 942.78
лева, установено със събраните представени писмени доказателства, които разходи
не са били оспорени от ответника, е приел, че ответникът.съделител е следвало
да участва в тези разходи с 823.80 лева според дела си в собствеността по
силата на чл. 30, ал.3 от Закона за собствеността.
С решението е определил и дължимите от страните държавни такси към съда и
разноски помежду им по извършване на делбата на основание чл. 355 от ГПК.
При извършената въззивна преценка за правилност на първоинстанционното
решение в обжалваните части, самостоятелна преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства
и тези пред въззивния съд, доводите и възраженията на страните и
оплакванията с жалбата, въззивният съд достигна до същите фактически и правни
изводи като тези, изложени от първоинстационния съд, които споделя, и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на решението в обжалваните части,
без да е нужно да ги повтаря подробно.
В допълнение и по повод оплакванията с въззината жалба на Л.Б., въззивният
съд добавя и следното:
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА НА Л.Б. ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ДЕЛБЕНОТО ЖИЛИЩЕ И ДЕЛБАТА НА СЪЩОТО
ЖИЛИЩЕ:
Правопораждащия съсобствеността факт е смъртта на бащата на съделителите- Б.
Б. през 2008 г. и прекратяването с това СИО върху жилището, при което възниква
т.нар. смесена съсобственост: 1/ 2 ид.ч. от съсобствеността се придобивая от
преживялата съпруга Г. Б. на лично основание поради прекратяване на СИО, а само
другата 1/ 2 ид.ч. има наследствен характер-остава в наследството на Б. Б. и се
придобива по наследяване от законните му наследници съпруга и две деца. По
силата на сдлеката между прегживялата съпруга Г. Б. и дъщерята Л.Б., Г. Б. е
прехвърлила изцяло притежаваните от нея общо 4/ 6 ид.ч./ придобити на лично
основание и по наследяване/ на Л.Б., при което делът на последната става общо
5/6 , тъй като същата има 1/ 6 ид.ч по наследство от баща си. Макар сделката
между майка и дъщеря да е такава между сънаследници и съсобственици, и с нея в
съсобствеността да не се включват други лица, това не променя характера на вече
възникналата съсобственост като смесена такава по смисъла на т.8 от ТР № 1/2004
г. на ОСГТК на ВКС, доколкото т.нар. смесена съсобственост е възникнала
по-рано, въз основа на осъществени по-рано юридически факти: наследяване и
прекратена СИО, при което искането за възлагане на Л.Б. се явява неоснователно,
и делбата следва да се извърши чрез изнасяне жилището на публична продан,
доколкото възлагателната претенция на съделителя С.Б. също не е уважена./ в
този смисъл решение № 122 от 05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г., Г. К., и ІІ
г. о. на ВКС/. По отношение на съделителя Л.Б. не е налице и другата
предпоставка по чл.349, ал.2 от ГПК- да е живяла в делбеното жилище към смъртта
на наследодателя, като този наследодател се сочи от съделителя да е била
нейната майка Г. Б.. Въззивиният съд,
освен по мотивите на първоинстанционното решение, намира и това основание за
неосъществено, тъй като майката на съделителите Г. Б., макар да се явява техен
наследодател в общ смисъл по ЗН, няма качеството наследодател по отношение
конкретно съсобствеността на делбеното жилище, доколкото още приживе същата се
е разпоредила изцяло със съсобствения си дял от 4/ 6 ид.ч. в полза на Л.Б..
Въззивният съд намира, че нормата на чл.349, ал.2 от ГПК има приложение само
тогава, когато наследодателят, с когото искащия възлагате следва да докаже да е
живял с него в делбеното жилище, има качеството наследодател спрямо
съсобствеността на делбеното жилище. Така се спазва духа и буквата на закона, сочещи
че наследникът, живял с наследодателя, от когото получава по наследство дял от
съсобствеността, се ползва от привилегията да получи възлагане на делбеното
жилище в което е живял с наследодателя приживе на наследодателя. Такъв не е
настоящият случай, Г. Б. не се явява наследодател ня страните по отношение на
съсобствеността, при което Л.Б. не може да се ползва и предимството да получи
възлагане на делбеното жилище, дори и да беше доказала успешно да е живяла в
него заедно с Г. Б. - последното и не е доказано по делото.
При липсата на уважена възлагателна претенция, делбеното жилище следва да
се изнесе на публична продан. Не може да се извърши разпределение на всички
имоти, допуснати до делба, по реда на чл.353 от ГПК, въпреки че броят им
надвишава този на съделителите, тъй като имотите са различни по вид, стойност и
местонахождение- едно жилище в гр.София и шест земеделски земи в землището на
гр.Брегово, и разпределението се явява неудобно, а и от делбеното жилище като
неподеляемо не могат да се обособят повече жилищни дялове. Така жилището следва да се изнесе на публична
продан. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика на ВКС по правилното приложение на закона относно
начина на извършване на делбата/ напр. решение № 7 от 27.01.2016 г. по гр. д. №
4711/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС/. Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, решението на СРС по начина на извършване делбата на жилището
и възлагателната претенция на съделителя Л.Б. следва да се потвърди като правилно.
ПО ДЕЛБАТА НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ :
Допуснати до делба са 6 земеделски имота,
при равни дялове на страните в съсобствеността, от тях могат да се
обособят 2 дяла на приблизително еднаква стойност, съобразно приетата по делото
в първата инстанция СТЕ, при два варианта: първи вариант : групиране на 6-те земеделски земи в два дяла,
и втори вариант: разделяне на 5 от
земеделските земи на по два нови земеделски имота, и групирането им на два дяла според това разделяне. Въззивният
съд споделя извода на първоинстанционния съд, че следва да се избере първия
вариант от предложеното от СТЕ групиране на земеделските земи в 2 дяла, и да се
тегли жребий между страните за земеделските земи според проекта за разделянето
им на 2-ва дяла , като незначителното неравенство се уравни с пари. Не се
установи наличие на обстоятелства за разпределение на земеделските земи между
съделителите по чл.353 от ГПК, тъй като нито един от тях не твърди да обработва
същите или да е правил подобрения в тях, не е налице и основание за тяхното раздробяване
и формиране на повече земеделски имота
при спазване на ЗСПЗЗ и ЗКИР, тъй
като въззивният съд не достигна до различни изводи относно делбата на жилищния
имот и на земеделските земи от тези по първоинстанционното решение. Ето защо
приетото пред въззивния съд заключение на нова СТЕ, изготвена от в.л. Р.П. с проект
по вариант втори за обособяване на два дяла при раздробяване на земеделските
земи, при спазване на ЗСПЗЗ и ЗКИР, и изготвяне на проекти за изменение на
кадастралната карта, не следва да се обсъждат като база за нов разделителен
протокол, а и самите страни са заявили пред въззивния съд желание за получат
дял втори по вариант едно на същото заключение- т.е. без раздробяване на
земеделските земи. Съставеният пред въззивния съд проект за разделителен
протокол по първия вариант съвпада с разделителния протокол по обжалваното
решение, доколкото групирането на допуснатите до делба земеделски земи е
еднакво по дял първи и дял втори на първия вариант, както е направено
групирането по разделителния протокол с първоинстанционното решение. Налице е
незначителна разлика в цената на дяловете по проекта за разделителен протокол,
предявен на страните от въззивния съд, която разлика се дължи на дадена
по-висока цена на земед. земи с приетата пред СГС нова СТЕ на в.л. Х..
Доколкото обаче, нито една от страните не е направила пред въззивния съд оплакване
в сроковете по чл.259, ал.1 от ГПК по дадената оценка на двата дяла по вариант
1 от приетата пред първата инстанция СТЕ, по която е одобрен окончателен
разделителен протокол с обжалваното решение, то няма основание въззивният съд
да определя нова цена на двата дяла по вариант едно от проекта за разделяне на
земеделските земи по приетото пред въззивния съд ново заключение на СТЕ на в.л.Х..
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС по начина
на извършване делбата на земеделските земи следва да се потвърди като правилно.
ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ НА Л.Б. СРЕЩУ С.Б.
Направеното от адв.М. като пълномощник на ответника по този иск изявление в
първото по делото заседание на втората фаза на делбата, че не възразява по
искането по сметки срещу него за заплатени от ищцата разходи за съсобственото
им жилище се счита като неоспорване на направените от ищцата разходи по вид и
размер. Дали така направените от ищцата разходи подлежат на заплащане от
ответника изцяло или частично, е въпрос по правилното приложение на императивна
материално правна норма, каквато е тази на чл. 30, ал.3 от ЗС, сочеща, че всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта
си в съсобствеността. За прилагането на императивна материално правна норма
съдът вкл. и въззивния съд , следи служебно, дори и да няма довод за това от
страните с процеса. Събраните по делото доказателства сочат, че заплатените от
ищцата разходи за съсобственото жилище, както е предявена претенцията й по
сметки, са в общ размер на 4942,78 лв., колкото е и цената на иска й по сметки
срещу С.Б.. Това обаче е разход за целия съсобствен имот, от която
съсобственост ищцата има дял 5/ 6, а ответника дял 1/ 6 при което ответникът
съгласно чл.30, ал.3 от ГПК отговаря само до размер на 1/ 6 част от тези
разноски-заплащането на които от ищцата не е оспорил, или само до размер на
823,83 лв., и не дължим разликата над тази сума до пълния предявен размер
от 4942,78 лв. Не е налице следователно
допуснато нарушение на процесуалния и на материалния закон с
първоинстанционното решение в обжалваната част по иска по сметки, и то подлежи
на потвърждаване и в тази обжалвана отхвърлителна част.
Тъй като въззивният съд не извършва делбата на жилището и на земеделските земи по различен начин от този по обжалваното решение, и не променя
изхода на спора по иска по сметки, не е налице основание са промяна на
определените с обжалваното решение разноски, дължими от страните към съда и
помежду им, които разноски не са променени с определението по чл.248 от ГПК.
По разноските за въззивната инстанция:
При този изход на спора направената от въззивника Л.Б. разноска пред
въззивния съд за адв. възнаграждение остава за нейна сметка, тъй като жалбата
не се уважава. Налице е основание по аргумент от чл.355 от ГПК направените само
от Л.Б. разноски по повод инвестиционното предложение по приетата СТЕ на в.л. П. по приетата и неоспорена фактура от 08.09.2020
г. за сумата 1680 лв., като разноска, отнасяща се до начина на извършване на
делбата на земед земи, да се подели поравно между страните според дяловете им в
съсобствеността на земед. земи, или съделителят С.Б. следва да заплати на Л.Б.
половината, или сумата 840 лв. Направените от С.Б. разноски пред въззивния съд, претендирани по списъка
по чл.80 от ГПК, са само във връзка с начина на извършване на делбата и
съответстват на дела му в съсобствеността, при което остават за негова сметка
съгласно чл.355 от ГПК. В този смисъл относно разноските при обжалване е напр. определение
№ 77 от 08.05.2020 г. по ч. гр. д. № 4654/2019 г., Г. К., І г. о. на ВКС .
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 449600 от 12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 44088/2015 г. на
СРС, 119 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които е изнесен на публична продан описания
делбения жилищен имот, отхвърлено е искането на съделителя Л.Б.Б. за възлагане
на същия жилищния имот, обявен е окончателен разделителен протокол за делба на
описаните земеделски земи в два дяла с
посочени във всеки дял земеделски земи, стойности на дяловете и суми за
уравнение при теглене на жребий, отхвърлена е осъдителната претенция по сметки
на Л.Б. срещу С.Б. за горницата над 823.83 лева до 4 943.00 лева, също и в частите за разноските.
ОСЪЖДА С.Б.Б. ЕГН**********, адрес ***, със съдебен адрес:***, офис 9 -чрез пълномощника адвокат Д.
Г. М., да заплати на основание чл.355 от ГПК на Л.Б.Б. ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес:*** на пл. „*******офис 4 - чрез пълномощника адвокат П.К., разноски за
въззивната инстанция в размер на 840 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните, с изключение на частта, в която се потвърждава
първоинстанционото решение по отхвърлителната част на иска по сметки над 823.83
лева до 4 943.00 лева, в която част само решението е окончателно съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.