Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр. Русе, 16.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II-ри състав, в публичното заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдията КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 737 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по жалба на М.Д. ***, чрез адв.Д.С. от АК – В.Търново, против Заповед № 336з-1692/21.08.2020 г. на Началник
сектор главен инспектор С. А., ОДМВР –
Русе, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от шест месеца, на основание чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1, т. 11,
пр. 1 и чл. 204 т. 4 ЗМВР. Служителят е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му
бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В жалбата,
а след това и в хода по същество, както и в приложените
писмени бележки, се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради издаването му от некомпетентен
орган, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона – основания за
отмяна по чл. 146, т. 1 и т. 3-5 от АПК. Иска се
от съда да прогласи нищожност, съответно да отмени оспорената заповед,
както и да присъди на жалбоподателя сторените в производството разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител, в хода на делото по същество и в представени
писмени бележки, излага становище за неоснователност на жалбата, поради което
иска от съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № 336з-1692/21.08.2020 г. на Началник сектор главен
инспектор С. А., при ОДМВР – Русе, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание по реда на ЗМВР. Заповедта е връчена на наказания
служител на 03.12.2020 г., видно от направеното саморъчно отбелязване в
административния акт. Жалбата срещу заповедта е депозирана от наказаното лице в
АдмС – Русе на 15.12.2020 г., видно от пощенско клеймо на л. 9 от делото При
тези обстоятелства съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство е процесуално допустима
като подадена в законоустановения преклузивен срок от лице, за което е налице
правен интерес от оспорване на акт, за който изрично е предвидена възможност за
съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Жалбоподателят
М.Д. е държавен служител, младши експерт в група „Криминалистическа техника“ на
сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ към отдел „Криминална полиция“
при ОДМВР - Русе. Като такъв Д. е бил на работа на 24.06.2020 г. в периода от
8.30 часа до 17.30 часа, а за времето от 17.30 ч. до 8.30 часа на следващия ден
25.06.2020 г. – на разположение, I група, съгласно
утвърден график за месец юни 2020 г.(л.31 от делото). Според приложената типова
длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт (ЕКД)“ в участък в РУ,
РУ и ОДМВР, първото основно задължение на служителя е да участва като
специалист – технически помощник в извършването на огледа на местопроизшествия
и други следствени и оперативни мероприятия (л.42). Д. се е запознал с тази
длъжностна характеристика на 01.10.2015 г., видно от Протокол от същата дата
(л.40 от делото).
С
Експертно решение № 0268/076 от 27.05.2020 г. на ТЕЛК Общи заболявания към
Медицински институт на МВР на М.Д. е определена 30% трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза: Увреждания на междупрешленните дискове в
поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия и с противопоказни
условия на труд: Тежък физически и нощен труд, покриване на нормативи за
физическа подготовка; работа при неблагоприятни атмосферни условия;
продължително статодинамично натоварване на гръбначния стълб и крайниците.
С докладна
записка от 05.06.2020 г. до началник сектор БНТЛ Д. е уведомил прекия си
ръководител за цитираното ЕР на ТЕЛК във връзка с график на разположение от
27.05.2020 г. за месец юни 2020 г., като е приложил същото за сведение (л.69 от
делото).
Тъй като
от началник сектор БНТЛ не били предприети действия за промяна на графика, с
докладна записка от 12.06.2020 г. Д. е уведомил и директора на ОДМВР - Русе за
цитираното ЕР на ТЕЛК, с молба за съдействие.
Дисциплинарното
производство е започнало с издаването на Заповед № 336з-1286/02.07.2020 г. на
Началника на сектор БНТЛ (л. 27 от делото), с която е разпоредено на основание
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР да бъде извършена проверка за изясняване на постъпили
данни за извършено от младши експерт М.Д. – младши експерт (ЕКД) в група
„Криминалистическа техника“ на БНТЛ, нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в отказ да посети
местопроизшествие, независимо че е на разположение, съгласно утвърден график
рег.№ 336р-12507/27.05.2020 г. за времето от 8.30ч. на 24.06.2020 г. до 22.00
ч. на 24.06.2020 г. Посочено е, че описаните действия на Д. нарушават негово
основно задължение съгласно типовата му длъжностна характеристика рег.№
196р-1698/17.07.2015 г. - да участва като специалист – технически помощник в
извършването на огледа на местопроизшествия и други следствени и оперативни
мероприятия. Заповедта била издадена във връзка с постъпили със справка №
336з-15640/30.06.2020 г. от началник група „КТ“ в сектор БНТЛ данни за
извършена проверка във връзка с отказа на М.Д. да посети произшествие на
24.06.2020 г. съгласно утвърден месечен график (л.30 от делото). Жалбоподателят
бил запознат със съдържанието на заповедта на 02.07.2020 г. лично срещу подпис.
В хода на
проверката жалбоподателят е дал писмени обяснения за извършеното от него на
24.06.2020 г., като счита същото за недоразумение. Заявява, че действително е
бил на разположение по график, но към 19.40 ч. не се почувствал добре и решил
да се прибере в къщи. Потвърждава, че към 20.12 ч. е получил обаждане от
дежурен ОДЧ при първо РУ, който го уведомил, че имат нужда от него като
експерт, но той му заявил да потърси втора група, без да му обясни за
здравословния си проблем. Счита, че грешката му е била, че не е уведомил прекия
си ръководител за състоянието, в което се намирал, и изразява съжаление за
допуснатата грешка.
Дисциплинарноразследващият
орган е събрал сведенията на дежурния в ОДЧ при първо РУ О.С., на експерта от
втората група Д. Ш., на началник група „КТ“ в сектор БНТЛ И. И. (л.л.33 – 35 от
делото), както и кадрова справка и типова длъжностна характеристика за М.Д.
(л.л.38-43). От кадровата справка се установява, че жалбоподателят работи в
системата на МВР от 2004 г., а от 2008 г. е младши експерт в група „КТ“ на
сектор БНТЛ. Награждаван е три пъти с „писмена похвала“ – за съществен принос и
четири пъти с „индивидуална парична награда“. Наказван е веднъж, през 2006 г.,
с „мъмрене“ за срок от 3 месеца за ненавременно явяване на работа.
Приложени са и ЕР № 0268 от
засед.№076/27.05.2020 г. на ТЕЛК при МИ на МВР и Протокол от 17.06.2020 г. към
ЕР, с който комисия, определена със заповед № 336з-1188/20.07.2016 г., изменена
със заповед № 336з-1863/06.08.2019 г. на директора на ОДМВР – Русе е предложила
М.Д. да продължи работа на досегашната си длъжност и категория в сектор БНТЛ и
да изпълнява служебните си задължения при спазване на предписанията на
медицинския орган за условия на труд в срока на трудоустрояване (л.46 от
делото). Предложението е било одобрено от директора на ОДМВР – Русе, а жалбоподателят
е бил запознат с предложението на комисията на 22.06.2020 г. и е изразил
писмено съгласието си.
Резултатите
от дисциплинарната проверка са отразени в обобщена справка рег. № 336р-17944/21.07.2020
г. (л. 25-26 от делото ). От нейното съдържание е видно, че извършилият
проверката служител е установил следните факти и обстоятелства:
Съгласно
утвърдения месечен график № 336р-12507/27.05.2020 г. на служителите от сектор
БНТЛ при ОДМВР – Русе, които са на разположение за извършване на огледи на
месктопризшествия и други следствени действия, н аразположение от 17.30 ч. на
24.06.2020 г. до 08.30 ч. на 25.06.2020 г. са били мл.експерт М.Д. като първа
група, изпълняващ функциите на първи експерт и мл.експерт Д. Ш. като втора
група, изпълняващ функциите на втори (резервен) експерт, който посещава
местопроизшествия при служебен ангажимент на първия експерт. На проведена
сутрешна работна оперативка на 24.06.2020 г. е била създадена организация
мл.експерт М.Д. да не полага нощен труд, като същият да бъде на разположение
съгласно графика, но до 22.00ч. на 24.06.2020 г., а след това на разположение
да бъде мл.експерт Д. Ш. Тази организация на работата се е наложила предвид
постъпилите ЕР № 0268 от засед.№076/27.05.2020 г. на ТЕЛК при МИ на МВР и Протокол
от 17.06.2020 г. към ЕР, одобрен от директора на ОДМВР –Русе, касаещи
трудоустрояването на М.Д. и предписание на медицинските органи за условията,
при които жалбоподателят следва да полага труд. В тази връзка в справката е
отбелязано, че съгласно чл. 140 ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от
22.00 ч. до 06.00 ч.
На
24.06.2020 г. около 20.10 ч. св.О.А.С. – мл.оперативен дежурен в ОДЧ на Първо
РУ – Русе се обадил по телефона на М. Д., тъй като той е бил на разположение
съгласно утвърдения график за посещаване на местопроизшествия и му обяснил, че
във връзка с постъпил по-рано през деня сигнал за произшествие, по който било
образувано и досъдебно производство, е необходимо да присъства при извършването
на оглед. Жалбоподателят му отговорил, че в момента пътувал към дома си и няма
да посети произшествието, поради което следвало да повикат експерта, който е на
разположение от II-ра
група. Св.С. уведомил експерта от II-ра група Д. Ш., който посетил местопроизшествието и
след това изготвил докладна записка № 336з-15201/25.06.2020 г. до началника на
сектор БНТЛ при ОДМВР – Русе, с която я уведомил за случилото се (л.28 от
делото).
Във връзка
с това в справката от дисциплинарната проверка е отразено, че на 02.07.2020 г.
дисциплинарноразследващия орган (ДРО) е запознал жалбоподателя със заповед №
336з-1286/02.07.2020 г. относно извършването на проверката, както и с правата
му по чл. 207 ал. 8 ЗМВР, като му е дал възможност да даде писмени обяснения,
но Д. заявил, че ще даде такива на по-късен етап.
Изготвената
справка съдържа и отразяване на писмените обяснения, дадени от жалбоподателя на
06.07.2020 г., както и събраните от ДРО писмени доказателства.
Справката
завършва с извод, че в конкретния случай е налице извършено от жалбоподателя
дисциплинарно нарушение, представляващо нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Прието е, че като е отказал да се яви
в Първо РИ гр.Русе за участие в извършването на процесуално-следствени действия
във време, в което е бил на разположение по утвърден график, без да уведоми
прекия си ръководител за наличието на уважителна причина за това, М.Д. е
нарушил част от основните задължения в длъжностната характеристика за
длъжността „младши експерт“ и е осъществил дисциплинарно нарушение – неизпълнение
на служебно задължение, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.
На 21.07.2020
г. жалбоподателят е запознат с изготвената справка, отразяваща резултатите от
дисциплинарната проверка, както и с правото си съгласно чл. 207 ал. 10 ЗМВР, в
24 часов срок след запознаването с обобщената справка да даде допълнителни
обяснения или възражения, за което саморъчно се е подписал върху нея (л. 26
гръб от делото). На 22.07.2020 г. със справката е запознат и
дисциплинарнонаказващият орган, който е удостоверено с резолюция „съгласна!“ и
подпис.
Тъй като в
дадения срок, както и след това, жалбоподателят не се явил за изслушване от
дисциплинарнонаказващия орган (ДНО), нито е представил писмени обяснения, на 21.08.2020
г. началникът на сектор БНТЛ, ОДМВР – Русе, е издала оспорената в настоящото
производство заповед (л. 23 от делото), като възприела изцяло предложението на
разследващия дисциплинарен орган и на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197,
ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 и чл. 204 т. 4 от ЗМВР наложила
на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца от
датата на връчване на заповедта.
В хода на
съдебното дирене са разпитани в качеството на свидетели В.С. П., С. М. С. и О.А.С..
Св.П., който е лекар в ОДМВР – Русе и св.С. – колега на жалбоподателят
установяват, че М.Д. действително има здравословни проблеми, които са се
проявявали и в хода на работното време. Налагало се е св.П. да го преглежда, да
го освобождава от работа поради високо кръвно, включително и да го изпраща в
болнично заведение за преглед от специалист. Св.С. от своя страна посочва, че
преди около две години е видяла жалбоподателя на работното му място в недобро
здравословно състояние и той я помолил да му донесе нещо подкрепящо – кока кола
или шоколад.
Св.С.,
който е младши оперативен дежурен в Първо РУ, посочва, че на процесната дата е
застъпил наряд в 20.00ч., но е отишъл на работа по-рано. Във връзка с постъпил
през деня сигнал за произшествие, по което било образувано и досъдебно
производство, колегите му, които работели по случая, трябвало да извършат оглед
в неговата смяна. Поради тази причина свидетелят се свързал по телефона с
дежурния по график експерт – М.Д., но жалбоподателят му казал, че пътува и няма
да може да посети местопроизшествието, затова да потърсел другият дежурен
експерт. С. твърди, че не си спомня Д. да му е споменал нещо за здравословното
си състояние. По отношение на двете сведения, писани от него на дати 29.06.2020
г. и 06.07.2020 г. и приложени на л. 29 и л. 34 от делото, заявява че той ги е
подписал. На два пъти са му били поискани тези сведения от началник сектор БНТЛ
и затова ги е писал два пъти.
При така
установените фактически обстоятелства, които не се оспорват от страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР, дисциплинарните
наказания по чл. 197, ал.1, т. 1 – 3 могат да бъдат налагани от служители на
висши ръководни и ръководни длъжности, какъвто в случая е и началникът на сектор
БНТЛ при ОДМВР - Русе, видно от т.8 към раздел ІХ на Част А от Класификатора на
длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР,
утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. на министъра на вътрешните
работи (обн. ДВ, бр. 13/2017 г.). С оглед на това, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – ръководен служител, на когото наказаното лице е
подчинено. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, направени с жалбата и поддържани в хода по същество и в
писмените бележки, касаещи компетентността на органа, издал оспорената заповед.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 204 т. 3 ЗМВР дисциплинарните
наказания се налагат със заповед на ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички
наказания по чл. 197 за
служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на
младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни
и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1
– 3. От съдържанието на тази норма се установява, че директорът на ОДМВР –
Русе, който е ръководител на структура по чл. 37 ЗМВР, безспорно може да налага
всички видове дисциплинарни наказания, предвидени в чл.197 ал. 1 ЗМВР по
отношение на служителите на младши изпълнителски длъжности, каквато длъжност
заема жалбоподателя. Същевременно, както вече беше посочено, законът в чл. 204
т. 4 е предоставил възможност на служители на висши ръководни и ръководни
длъжности да налагат по-леките дисциплинарни наказания – мъмрене, писмено
предупреждение и порицание. Цялостната структура на нормата на чл. 204 ЗМВР
сочи на волята на законодателя изчерпателно да посочи кои ръководители какви
видове дисциплинарни наказания могат да налагат. Следователно, щом в закона
изрично е разписано правомощието на началникът на сектор да налага
дисциплинарното наказание „порицание“ на служителите на младши изпълнителски
длъжности, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган. Без
значение е обстоятелството, че законът предвижда тази възможност и за директора
на ОДМВР, щом началникът на сектор е сред оправомощените органи и е действал в
рамките на своята компетентност.
На следващо
място оспорената заповед съответства на изискването за писмена форма и
съдържание по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Противно на твърденията на жалбоподателя за липса на законови реквизити и
съдържание на заповедта, което не удовлетворява изискванията за формална изрядност
на административния акт, в оспорената заповед са посочени извършителя; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено (обобщена
справка рег.№ 336р-17944/21.07.2020 г.); правното основание и наказанието,
което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да
се обжалва заповедта. Заповедта е съобразена и с утвърдения със Заповед №
8121з-749/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи образец за този вид
заповед по Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността
по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция № 8121з-470).
Приложимите
към дисциплинарното производство спрямо служители на МВР процесуални норми са
тези на чл. 205 – 206, 208 и 210 от ЗМВР. При служебната проверка съдът
установи, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място следва да
се отбележи, че по изложените по-горе съображение относно компетентността на
ДНО, неоснователни са възраженията на жалбоподателя и за липса на образувано
дисциплинарно производство, тъй като Заповед № 336з-1286/02.07.2020 г. била
издадена от некомпетентен за това орган. Освен това в настоящия случай не става
въпрос за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203 ал. 1 т. 2- 15 ЗМВР, за
да се изисква заповедта за образуване на дисциплинарно производство да е
издадена от ръководителите на структурите по чл.37 ЗМВР, както
изисква разпоредбата на чл. 207 ал. 1 т. 2 ЗМВР. Привлеченото към дисциплинарна
отговорност лице е било надлежно уведомено още в деня на издаване на заповедта,
видно от отбелязването в края на акта и е взело участие в дисциплинарното
производство – дадени писмени обяснения на 06.07.2020 г. в хода на проверката.
Същевременно
от доказателствата по делото категорично се установява, че при издаването на
оспорената заповед е допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил императивно вмененото му
задължение преди налагане на наказанието да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения. Изслушването на служителя, съгласно законовия
текст, следва да стане преди издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, но след като служителят се е запознал с резултатите
от извършената проверка на фактите и обстоятелствата по случая, за да може да
направи своите възражения по тях, да посочи доказателства, да даде обяснения и
своето виждане, за да осъществи пълноценно правото си на участие в
дисциплинарното производство и правото си на защита. В настоящия случай М.Д. е
дал обяснение на 06.07.2020 г., по повод извършваната проверка. Същите имат
характер на показания и са дадени преди изготвяне на обобщената справка, която
е с дата 21.07.2020 г., с оглед упражняване правото на служителя да участва
самостоятелно в дисциплинарното производство – чл. 205 ал. 3 ЗМВР. При
запознаването си с обобщената справка на 21.07.2020 г., в която се съдържат
конкретните данни за вмененото му нарушение и предложението за налагане на
наказание, служителят е посочил, че е запознат с правото си съгласно чл. 207
ал. 10 ЗМВР. Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР
за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя
обобщена справка, а държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното
производство има право да се запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от
същия текст и в срок от 24 часа след запознаването да даде допълнителни
обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от
посочената норма. Производството по чл. 207 ЗМВР обаче, както вече беше
отбелязано, се провежда и разпоредбите на цитираната правна норма се прилагат
само в случаите на наличие на данни за тежки нарушения на служебната дисциплина
по смисъла на чл. 203 ал. 1 т. 2 – 15 ЗМВР, какъвто настоящия случай не е.
Следователно за процесното дисциплинарно нарушение приложение намират
разпоредбите на чл. 205 ЗМВР и чл. 18 от Инструкция № 8121з-470. И двете
разпоредби предвиждат, че дисциплинарната проверка по чл. 205 ал. 2 ЗМВР
завършва с обобщена (писмена) справка, с която държавният служител, срещу
когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се
удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. След това, ако в справката
се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител,
дисциплинарно наказващият орган извършва действията по чл. 206, ал. 1 – 4 ЗМВР.
Видно от
доказателствения материал по делото не са налични данни, че от М.Д. са искани
обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР от
страна на ДНО, като последните са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР,
които се дават пред дисциплинарно-разследващия орган. Друг е въпроса, че в
случая е направено смесване между процедурите по чл. 205 и чл. 207 ЗМВР.
Обстоятелството, че в хода на проверката служителят е дал писмени обяснения и
не е дал допълнителни такива, след като му е дадена такава възможност от ДРО,
не освобождава ДНО от задължението да изслуша или да приеме писмените обяснения
на същия, след запознаването му с писмената справка и преди издаване на
процесната заповед. За целта обаче ДНО следва да отправи покана до служителя,
за каквато липсват доказателства по делото. В случая не е спазено изискването
на чл. 25 от Инструкция № 8121
з-470 от 27.04.2015 г., съгласно който за изслушването на държавния
служител се съставя протокол по образец, който следва да съдържа посочените в
нормата реквизити, в това число и отбелязване, ако служителят е отказал да даде
обяснения. Липсва протокол, съответно изслушване, като няма данни служителят да
е отказал да даде обяснения по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Липсват данни и за даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
Целта на даване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР е
същите да бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия орган при
определяне на дисциплинарното наказание, което задължение не е изпълнено в
настоящия случай. Отбелязването върху писмените обяснения, дадени на 06.07.2020
г. пред ДРО, с резолюция „приемам обясненията“ с дата 22.07.2020 г. и подпис от
страна на началник сектор БНТЛ, не може да се приеме за изпълнение на
задълженито на ДРО, вменено му с разпоредбата на чл. 206 ал. 1 ЗМВР. Неизслушването на дисциплинарно преследваното
лице или неприемането на негови писмени обяснения, преди издаване на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание от дисциплинарно наказващия орган, е
съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на лицето
и сочи на незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно наказание (В този смисъл са
Решение № 17306 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2018 г., V о., Решение
№ 467 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018 г., V о.).
По тези
съображения заповедта следва да бъде отменена заедно с всички произтичащи от
това законни последици.
Дори обаче
да се приеме, че посоченото нарушение на административнопроизводствените
правила не е съществено с оглед на възражението на ответника, че на
жалбоподателя е дадена възможност в 24-часов срок след запознаване с обобщената
справка да представи допълнителни обяснения, но той не е сторил това,
настоящият съдебен състав намира, че анализът на събраните в хода на
производството доказателства сочи на неправилно приложение на материалния закон
при издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
На първо
място, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса
въобще на извършено от него дисциплинарно нарушение. Безспорно се установи по
делото, че М.Д. е бил трудоустроен с цитираното ЕР на ТЕЛК при МИ на МВР, в
което изрично са посочени противопоказни условия на труд. Във връзка с това ЕР
и подадени през месец юни 2020 г. две докладни от жалбоподателя – до началник
сектор БНТЛ и директора на ОДМВР – Русе, на 17.06.2020 г. е проведено заседание
на комисия, определена със заповед на директора на ОДМВР – Русе рег.№
336з-1188/20.07.2016 г., на което е обсъдено представеното от М.Д. ЕР на ТЕЛК.
Взето е решение, обективирано в протокол от същата дата, да се предложи на
директора на ОДМВР – Русе жалбоподателят да продължи да работи на досегашната
си длъжност и категория и да изпълнява служебните си задължения при спазване на
предписанията на медицинския орган за условия на труд. Това предложение е
одобрено както от директора, така и от служителя, който е изразил писмено
своето съгласие на 22.06.2020 г. В тази връзка неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че единствено лошата организация на работодателя е довела до
случая на 24.06.2020 г. Обстоятелството дали в графика за дежурство е направено
допълнително отбелязване за организацията на работа във връзка с трудоустрояването
на М.Д. или не, по никакъв начин не променя извода за допуснато от него
дисциплинарно нарушение на процесната дата. Съгласно предписанията в ЕР на
служителя е противопоказен тежък физически и нощен труд, покриване на нормативи
за физическа подготовка, работа при неблагоприятни атмосферни условия,
продължително статодинамично натоварване на крайниците и гръбначния стълб. В
настоящият случай спорния въпрос е дали повикването на М.Д. от св.С. около
20.10 ч. на 24.06.2020 г., във връзка с необходимостта да участва в
извършването на оглед, попада в някое от противопоказанията, посочени в ЕР на
ТЕЛК. Според разпоредбата на чл. 140 ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага
от 22.00 ч. до 06.00 ч. Т.е. в този интервал от време жалбоподателят не би
следвало да упражнява трудова дейност съгласно ЕР и работодателят е длъжен да
се съобразява с това ограничение. В случая обаче М.Д. е бил повикан около 2
часа по-рано или в период, в който няма противопоказания за упражняване на
труд. Следователно той не е имал основание да откаже да участва в извършването
на оглед. По делото не са налице данни, че участието в извършването на оглед на
местопроизшествие покрива някои от другите критерии за противопоказания на
условия на труд, визирани в ЕР. Липсват и доказателства за твърдението на
жалбоподателя, че точно в този интервал от време той не е бил добре
здравословно и поради тази причина е отказал участие в огледа. Показанията на
св.Й. и св.С. за наличие на здравословни
проблеми при жалбоподателя в предходни периоди, не обосновава извод за наличие
на такива и на процесната дата. Ако М.Д. действително е имал такива на
24.06.2020 г. е следвало да информира за това прекия си ръководител или поне да
го заяви на дежурния при ОДЧ св.С., когато го е потърсил по телефона. Видно е
както от показанията на св.С., така и от писмените обяснения на самия М.Д., че
такава информация жалбоподателят не е заявявал на процесната дата. Такива
твърдения се появяват близо две седмици след това, когато служителят научава за
образуваната дисциплинарна проверка срещу него. Самият Д. отчита това си
поведение като грешка в писмените си обяснения от 06.07.2020 г.
В
конкретния случай съдът намира за безспорно установено извършването на
дисциплинарно нарушение от М.д., изразяващо се в неизпълнение на основно негово
задължение съгласно типова длъжностна характеристика за заеманата длъжност – да
участва като специалист – технически помощник в извършването на оглед на местопроизшествие
и други следствени и оперативни мероприятия. Това дисциплинарно нарушение е
правилно квалифицирано от дисциплинарно – наказващия орган като такова по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
– неизпълнение на служебни задължения, вменени с типова длъжностна
характеристика. Правилно е преценено, че
за това нарушение съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 1 т. 1 ЗМВР се налага
наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Независимо от правилното
установяване на дисциплинарното нарушение, издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразна поради несъответствието й с
разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Тази норма предвижда при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Всъщност
именно това са критериите и фактите, които дисциплинарно наказващият орган
първо трябва да установи и после да обсъди, като въз основа на изводите си да
обоснове както вида на наложеното дисциплинарно наказание, така и неговия
размер.
Съдът приема, че при така
установените обстоятелства дисциплинарно-наказващият орган е приложил формално чл. 206, ал. 2 от ЗМВР
при определяне на вида и размера на наказанието, в противоречие с установените
по делото обстоятелства. В случая, видно от заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание, органът е посочил, че е съобразил всички събрани в
хода на проверката доказателства – обобщената справката и приложените към нея
материали; взел е предвид тежестта на нарушението, като е направил извод, че
отказът за посещаване на местопроизшествието е довело до нарушаване на
нормалното протичане на задачите, изпълнявани от служителите в сектор БНТЛ;
настъпилите последици – произшествието е посетено от резервния експерт; формата
на вина и цялостното поведение на държавния служител по време на службата,
изведено от кадровата справка. Тези изводи не отговарят на установеното в хода
на производството. По делото няма данни отказа на М.Д. да е нарушил нормалното
протичане на задачите на останалите служители на сектор БНТЛ за процесната
вечер. Видно е както от показанията на св.С., така и от сведенията на Д. Ш., че
последният е бил извикан от дежурния веднага, след като жалбоподателят е
отказал да дойде и работата е била свършена своевременно. Все пак наличието на
фигурата на резервния експерт е именно с оглед обезпечаването на случаи, когато
първият експерт поради някаква причина не може да посети произшествието, поради
което процесният случай не би следвало да е нарушил нормалното протичане на
задачите. Още повече, че по делото няма доказателства нито за настъпило
сериозно и/или извънредно нарушаване на дейността на служителите от сектор БНТЛ
през процесната вечер, нито за вредни последици, които да са резултат именно от
отказа на М.Д..
От друга страна в процесната
заповед е допуснато съществено нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР
и като не са оценени и обсъдени всички събрани доказателства - не е обсъдено
кадровото досие на лицето, т.е. цялостната негова дейност в системата на МВР,
от което е видно, че жалбоподателя Д. е многократно награждаван с писмена
похвала и индивидуална парична награда и само веднъж е наказван, при това преди
повече от 10 години и то с най-лекото наказание – „мъмрене“. Липсва и преценка
за маловажност на нарушението.
С оглед гореизложените
съображения настоящият съдебен състав счита, че наложеното наказание не
съответства на извършеното от жалбоподателя нарушение. Същото не съответства и
на целта на закона. Дисциплинарно-наказателната отговорност следва да бъде
реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на
извършеното нарушение като се съблюдават и целите на налагането на наказанието.
Предвид изложеното жалбата
срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е основателна.
Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на
административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона,
поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК.
На
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя направените в хода на производството разноски – 10 лв. държавна такса
и 500 лв. за адвокатски хонорар. Ответната страна е направила възражение
относно размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Съдът,
отчитайки , че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. с
Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.) минималното адв.възнаграждение за процесуално представителство
по административни дела, без определен материален интерес, е в размер на 500 лева,
намира възражението на процесуалния представител на ответника за неоснователно.
В заключение ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сумата от 510 лв., включваща посочения адвокатски хонорар и 10 лв. държавна
такса.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Д. ***/21.08.2020 г. на
Началник сектор главен инспектор Светлана Атанасова, ОДМВР – Русе, с която на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест
месеца, на основание чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1, т. 11, пр. 1 и чл. 204
т. 4 ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на
вътрешните работи, гр. Русе да заплати на М.Д. ***, ЕГН: **********, сумата от 510,00
(петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
на основание чл. 211, изр. 2-ро от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване
и е окончателно.
Съдия: