РЕШЕНИЕ

№ 119

гр.Бургас, 29.01.2021г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 11 януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1678 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията.

 Жалбоподател е П.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***. В производството жалбоподателят участва лично.

Ответник по жалбата е кмета на община Царево. Същият взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат Г.Н. от Адвокатска колегия- гр. Бургас.

Предмет на оспорване е заповед № РД-01-448/17.07.2020г. на кмета на община Царево, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж – две постройки, изградени в югоизточната част на ПИ 10094.501.45 по кадастралната карта на с. Варвара, представляващи свързани в общ обем масивни постройки. Със заповедта е прието, че възложител и извършител на строежа е П.К.. Със същата е определен на адресата срок за премахване на строежа един месец от влизането ѝ в сила.

С жалбата се иска оспорената заповед да бъде отменена. Със същата не е оспорена установената в заповедта и констативния акт фактическата обстановка, не се отрича и обстоятелството, че строежът е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Изложено е, че към настоящия момент се провежда процедура по одобряване на строителните книжа за обекта предмет на оспорения акт, която предстои да приключи, поради което заповедта е материално незаконосъобразна. Сочат се доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

Органът, издал оспорения акт, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Сочи доказателства. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

 С констативен акт № 3 от 19.05.2020 г., при извършена проверка в ПИ 10094.501.45 по КК на с.Варвара /УПИ V-17 в кв. 4/, служители на община Царево са установили извършен строеж на масивна едноетажна постройка, състояща се от две свързани в общ обем постройки. Относно първата постройка е констатирано, че представлява масивна сграда с предназначение – търговски обект /търговска зала/, ситуирана на уличната регулационна линия /път Царево-Ахтопол, представляващ част от републиканската пътна мрежа/, с обособен вход от тротоара, посредством бетоново стъпало. Същата има завършен вид, с размери 7.50м/7.50м и височина 3.30м, и е изградено от външни ограждащи стени от итонг и стоманобетонови колони, като две от стените са санирани, с положена PVC дограма. Покривът е двускатен, представляващ дървена конструкция с покритие – гофриран ондолин, със стреха. За втората постройка е констатирано, че е извършена с размери приблизително 5.00м/5.90м и височина 2.60м, с външни стени, изпълнени от тухлена зидария с положена външна мазилка и едноскатен дървен покрив. Констатирано е вероятно предназначение на обекта – склад към търговски обект. Установеният обект е квалифициран като строеж от V-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. За описания обект не са установени от проверяващите одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, поради което е направен извод, че строежът е незаконен на основание чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ. Проверяващите са установили, че описаната постройка не е нанесена в кадастралната карта на с. Варвара, одобрена през 2006 г., поради което е направени извод, че същата е изградена след този момент, поради което нормите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са неприложими.

С оглед представените доказателства в хода на проверката – нотариален акт № 109, т. 1, д. 324 от 29.06.1998 г. и нотариален акт № 130, т. 12, д.4053/03.09.1991 г., проверяващите са приели, че П.К. и Станка Атанасова Иванова са собственици на ПИ 10094.501.45 по КК на с. Варвара. Съгласно посочените нотариални актове двете лица са получили като дарение и продажба идеални части от поземления имот. В хода на производството към молба с вх. № 94-01-730/1/18.03.2020 г. от жалбоподателя са представени още схема за поставяне в поземления имот на преместваем обект – метален навес и открита търговска площ, разрешения за поставяне на преместваем обект № 29/01.07.2003 г. и № 19/07.06.2011 г., издадени от главния архитект на община Царево, за поставяне на обект – павилион за кафе и сандвичи върху площ от 12 кв.м., като срокът на второто издадено разрешение е за периода от 07.06.2011 г. до 07.06.2014 г., удостоверение № 5/14.06.2006 г. за ползване на строеж /обект/ по предназначение, поставен въз основа на разрешението от 2003 г., и нотариално заверена декларация-съгласие с рег. № 2050/01.07.2003 г. за поставяне на преместваем обект от съсобственика на имота – Станка Атанасова Иванова. В представените документи като собственик на преместваемия обект и инвеститор за неговото поставяне е посочен П.К. Въз основа на тези доказателства, проверяващите са достигнали до извод, а и това е заявено от самия него, че собственик, възложител и строител на незаконния строеж е П.К..

Констативният акт е издаден в отсъствието на възложителя на строежа. Същият е връчен на П.К. чрез пощенска пратка на 04.06.2020 г., видно от представеното известие за доставяне PS 8260 003WQL 7. В предоставения му с акта срок К. е подал жалба срещу констатациите в него.

При така установената фактическа обстановка и след като е приел за неоснователни направените от жалбоподателя възражения, кметът на община Царево е издал оспорената заповед, като изцяло е възприел данните и направените изводи в констативния акт. Последната е връчена на К. на 07.08.2020 г., видно от известие за доставяне PS 8260 004VM O.

В докладна записка по делото с вх. № 8635/08.10.2020 г., К. посочва, че павилионът за сандвичи /маркиза/ е поставена от него въз основа на издадени от община Царево документи през 2003 г., а строжът е извършен от него след 2010 г. без издадено разрешение за строеж.

В заключението си по изготвената съдебно-техническа експертиза, вещото лице инж. С.И. е посочил, че процесният обект представлява масивна стоманобетонова конструкция с дървена покривна конструкция с монтирана хидроизолация, който обект не може да се отдели от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура. Самият строеж е с приблизителна площ от 98.50 кв.м. и е изграден от бетонови фундаменти, стамонобетонови колони и греди, стени от тухлена зидария, както и довършителни работи – подови замазки, мазилки, шпакловка и боядисване, облицовка с фаянс и теракот, монтирана ПВЦ дограма, дървени врати и др. Вещото лице е посочило, че строежът е извършван поетапно, като първо е изграден бюфет с размери 5.00м/2.50м, позициониран в рамките на разрешената площ за поставяне на преместваем обект с разрешение за поставяне от 2011 г. Вторият обект – с предназначение търговска зала, е с размери 5.00м/7.50м, който е изграден в предвидената открита търговска площ към преместваемия обект, разрешен за поставяне през 2011 г. с размери 5.00м/8.50м. Същият представлява стоманобетонова конструкция с тухлена зидария и ПВЦ витрини, с покрив от дървена конструкция и гофрирано битумно покритие. Третата част от строежа, според вещото лице, представлява изграден на запад от разрешения павилион – кухненски блок с подготвителна, склад и сервизни помещения, извършен от тухлена зидария със завършени довършителни работи, с приблизителна площ от 43кв.м. Вещото лице дава заключение, че строежът по описание и разположение в констативния акт съответства на приложената към същия окомерна скица. Според вещото лице строежът е извършен в периода 2015 г. – 2019 г., като за него има изготвен, но неодобрен инвестиционен проект. Същият не съответства на действащия кадастрален, регулационен и застроителен план на с. Варвара, одобрен със заповед № РД-225/16.07.1981 г. на ОНС- Бургас, тъй като планът предвижда малкоетажно жилищно застрояване за имот УПИ V-17 в кв. 4, а извършеното строителство е „за КОО“.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Във връзка с компетентността на издателя на процесния административен акт, неоспорена от жалбоподателя, съдът взе предвид, че процесният обект е правилно определен като такъв от V-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ. Съгласно чл.225а ал.1 от ЗУТ компетентен орган да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от посочената категория е кметът на съответната община или упълномощено от него длъжностно лице. В случая заповедта е издадена от кмет на община Царево.  С оглед тези обстоятелства съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.225а ал.1 ЗУТ. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Същата съдържа фактически и правни основания за нейното издаване - конкретно е посочен обектът, който подлежи на премахване, основанията същият да бъде приет за незаконен, както и лицето в чиято тежест е възложено това премахване и основанията за това. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на настоящата заповед. Констативният акт е съставен от проверяващите длъжностни лице – старши специалист „незаконно строителство“ и инспектор „ООРОС“ при община Царево. Проверката е извършена в отсъствието на жалбоподателя, но констативният акт му е надлежно връчен по пощата, видно от представеното известие за доставяне PS 8260 003WQL 7. В същия е посочено, че представлява основание за започване на производство по премахване на незаконно строителство и е предоставен срок за подаване на възражения, от което жалбоподателят се е възползвал. С това съдът приема за изпълнени особените процесуални изисквания по издаване на обжалваната заповед, визирани в чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и общите процесуални изисквания по издаването на акта

Следва да се отбележи, че по делото не е спорно, че именно К. е извършител на установения строеж, респективно правилно на основание чл.225а ал.5 от ЗУТ същият е посочен като адресат на заповед и производството се е развило между него и административния орган и респективно не са налице основания да се приеме, че по отношение на проведеното производство има други заинтересовани лица освен жалбоподателя. С оглед на изложеното, съдът намира, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила визирано в чл. 168, ал. 4 от АПК (в този смисъл Решение № 2543 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2019 г., II о.), доколкото в производството е осигурено участието на всички заинтересовани лица, а именно жалбоподателя.

По делото няма спор относно установените със заповедта факти и обстоятелства – относно извършения строеж, неговия характер, извършителя на строежа, периода на извършване /след 2003 г./, както и липсата на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж за същия, които обстоятелства се подкрепят и от представените по делото доказателства, описани по-горе. От изготвената съдебно-техническа експертиза безспорно се установява и начинът на извършване на строежа – най-общо представляващ стоманобетонова конструкция с тухлена зидария, която не може да бъде отделена и преместена от местоположението си. С оглед установените характеристики съдът намира, че в случая по категоричен начин се обосновава извод, че обектът предмет на заповедта за премахване представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно приложената от административния орган материална разпоредба на чл.225 ал.2, т. 2 от ЗУТ един строеж е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без издадено разрешение за строеж. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват въз основа на издадено разрешение за строеж. С оглед характеристиките на установения обект, не може да се направи извод, че същият попада в обхвата на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, които предвиждат случаите, в които не се изисква одобрение на инвестиционен проект или разрешение за строеж. Ето защо съдът приема, че за извършеното строителство от К. е било налице изискване за одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж и доколкото такива не са били издадени, то извършеното строителство се явява незаконно съобразно нормата на чл.225 ал.2, т. 2 от ЗУТ.

Следва да се отбележи, че провеждането на производство по издаване на строителни книжа към момента на установяване на незаконното строителство и към настоящия момент не е от естество да промени горния извод. Това е така, тъй като издаването на строителни книжа следва да предхожда извършването на строителството, т.е. същите следва да са били налични към момента на извършване на строежа, а настоящия случай не е такъв. Отделно от горното, в чл. 148, ал. 7 от ЗУТ е посочено, че разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен. Посочената норма по същество удостоверява забрана за последващо издаване на разрешение за строеж, когато в имота е извършено незаконно строителство, било то и за обекта, за който се иска последващо разрешение. Такъв обект подлежи на узаконяване в случай, че същият е търпим, по който въпрос съдът дължи произнасяне и в настоящото производство. С оглед установения период на извършване – след 2006 г. /съобразно данните на жалбоподателя, кореспондиращи си със заключението на вещото лице/, то по отношение на извършеното строителство се явяват неприложими нормите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същите касаят извършени строителство най-късно до 2001 г. Ето защо съдът приема, че процесният строеж не е търпим.

Само за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че оспорената заповед не обхваща, описания от вещото лице обект – бюфет с размери 5.00м/2.50 м., а извършеното строителство около същия. Съгласно посоченото от вещото лице, приложения снимков материал към експертизата и данните от жалбоподателя, този бюфет е реализиран в разрешената площ за поставяне на преместваем обект от 2011 г., като същият е станал част от вътрешния обем на последвалото строителство. Последното е извършено чрез изграждане на две постройки, функционално свързани помежду си, и в обема обхванат от заповедта за премахване на незаконното строителство, в който обем е включен и бюфета. Самият бюфет не е разгледан от административния орган като отделна постройка, в това число и начинът му на изграждане, не са разгледани и представените по отношение на същия разрешения за поставяне, не са посочени доводи дали се приема, че той представлява строеж, а не преместваем обект. Изготвената експертиза също не дава отговор относно начинът му на изграждане, но видно от приложените снимки, същият не е функционално свързан с изградения покрив на цялата постройка, а представлява отделно обособен обем в последствие изградената, търговска зала. Липсата на описание на така наречения бюфет в заповедта и мотиви за приемането му като строеж, наличието на издадени разрешения за поставяне на идентичен обект, макар и изтекли към настоящия момент /издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект от 2011 г. е със срок до 2014 г./, както и начинът на извършеното строителство в обема, попадащ в обхвата на заповедта /около бюфета/, водят до извод, че същият не е предмет на заповедта за премахване. Действително посоченото обстоятелство не е уточнено в заповедта за премахване, но съдът намира, че това не води до нейната незаконосъобразност, доколкото надлежно са описани двете конкретни постройки, които следва да се премахнат.

С оглед на изложеното, съдът намира жалбата на П.А.К. против заповед № РД-01-448/17.07.2020г. на кмета на община Царево, за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на ответника за присъждане на деловодни разноски и липсата на възражение за прекомерност на претендираното за заплащане адвокатско възнаграждение, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 1300 лева, от които 900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 400 лева – заплатен депозит за извършване на експертиза.

При горните мотиви оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което и на основание чл.172 ал.2 от АПК жалбата следва да се отхвърли.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № РД-01-448/17.07.2020г. на кмета на община Царево.

ОСЪЖДА П.А.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1 300 лева /хиляда и триста лева/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :