МОТИВИ към присъда по НОХД №680/2018г.
по описа на БОС
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод внесен обвинителен акт на
прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, с който на съд е предаден М.Т.Ч. ***
с обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и т.6, вр. чл.115 от НК за това, че на 09.03.2018 г.***, умишлено умъртвил майка си Б. И. Ч., като
чрез нанасяне на удари и стискане с ръце е въздействал травматично на шията в
дясно, довело до „вагусова смърт“, изразяваща се в спиране на сърдечната й
дейност, като убийството е извършено с особена жестокост .
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение. Изтъква, че изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка е установена по категоричен
начин от събраните в досъдебното производство доказателства. Излага своите
доводи в подкрепа на тезата си.
Предлага, при определяне на наказанието,
като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство да се зачете чистото
му съдебно минало, като му бъде определено наказание от 18години лишаване от
свобода и след редукцията на същото с една трета, да му се наложи такова за
срок от 12 години, при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия да се
възложат и направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия излага
становище, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на Ч.
обстоятелства. Набляга на мотивите за извършване на престъплението, които имат
дълбок емоционален характер. Пострадалата-майка на подсъдимия употребявала
алкохол, което влияело върху нейния характер и затруднявало общуването със сина
й. С поведението и отношението си към подсъдимия, тя съществено допринесла за
формирането у него на комплекс за малоценност. Това според защитата е повлияло
в значителна степен за възникване на поредния скандал, завършил фатално за
майката. Моли за определяне на наказанието към минимално предвидения за този
престъпен състав-15 години лишаване от свобода , което бъде намалено съобразно
рестрикцията на чл.58а от НК с една трета. Да се зачете задържането под стража
и същото се приспадне от срока на лишаването от свобода.
Пред съда, подсъдимият също излага, че е
умъртвил майка си , поради крайната нетърпимост към нея от системния тормоз
упражняван от родителката над него . Тя не била добре с нервите, пиела много
лекарства, които в комбинация с алкохола водело до обтягане на отношенията,
като комуникацията помежду им ставала много трудна. Постоянно му говорела, че
той не е добре психически, че трябва да се лекува, опитвала се постоянно да го
контролира, третирала го като малко дете. Съзнателно и целенасочено провокирала
стрес у него, ревнувала го от момичетата и това му пречело да си намери
приятелка. Месела се в работите му, в това число посещавайки работодателите му,
за да се интересува за него. Така той не могъл да се реализира в живота-в
работата и в личен план, да добие самочувствие като личност. В последната си
дума желае да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
След като съобрази събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Подсъдимият М.Т.Ч. е с висше образование, неженен, не
работи , като в последните 3-4 години е на издръжка на своите родители, майка –
Б.И.Ч. и баща – Т.Я.Ч.,***.
На 09.03.2018 г., подсъдимият Ч. бил в апартамента само с
майка си, а баща му бил отишъл до кв. „Крайморие“, където имал пчелин.
Следобеда на същият ден, подсъдимият тренирал на лостовете , след което се
прибрал отново в дома си. Започнал да си приготвя храна. Тогава майка му
–пострадалата Б.Ч. излязла от хола и започнала да му говори нещо, което силно
подразнило подсъдимия, а после отново се прибрала обратно в стаята си. Малко
след това, Ч. влязъл в хола на апартамента, където майка му лежала на дивана.
Започнал да й нанася удари с ръце, затискал с ръка устата й, хванал я за
гърлото, като я стискал с двете си ръце. В един момент, докато стискал с ръце
шията на майка си, подсъдимият Ч. е усетил, че тялото й се отпуснало и разбрал,
че е настъпила смъртта й. Известно време след това позвънил на телефон 160,
като автоматично бил прехвърлен на спешен телефон 112.
На оператора в център 112 казал, че с майка му е станал
инцидент и тя е починала. Съобщил също, че с нея са имали кавга, след което я
бил бутнал. Веднага оператора на телефон 112 се е свързал с дежурния в
полицията и изпратил екип на Спешна медицинска помощ.
На местопроизшествието пристигнал полицейски автопатрул
от Пето РУ на МВР гр. Бургас.
Подсъдимият М.Ч. останал в апартамента, до идването на
полицай Д. И. Т. и на екип от ЦСМП. Лекарят от медицинския екип констатирал
смъртта на Б. И. Ч., намерена лежаща на дивана в една от стаите -хола.
На полицай Т., подсъдимият Ч. заявил, че между него и
майка му е възникнал скандал, който прерастнал в саморазправа. Твърдял, че й
бил нанесъл няколко удара с ръце, повалил я на земята и започнал да я души,
като тя се съпротивлявала, но въпреки това я удушил. След това я поставил
отново на дивана.
Забелязвайки следите от борба по тялото на Б.Ч. и
споделеното му от подсъдимия , свидетелят-полицай Т. сигнализирал незабавно на
дежурната следствено-оперативна група и запазил местопроизшествието.
При извършеният оглед на местопроизшествието било
установено , че входната метална врата на апартамента е в отворено положение,
като от вътрешната страна на ключалката има поставен ключ. Апартамента се
състоял от коридор, хол, две спални, кухня, баня и тоалетна. Трупът на Б. Ч.
бил намерен на дивана в хола . По ръцете и главата й били установени множество
кръвонасядания . Иззети със същия протокол са били ключа и секретния патрон от
бравата на входната врата на апартамента.
Изложената фактическа обстановка съдът
намира за установена по категоричен начин от приобщените по реда на чл.372,
ал.4 от НПК писмени , гласни и веществени доказателства, събрани на досъдебното
производство: обяснения на подсъдимия в качеството на обвиняем в хода на
досъдебното производство и показания на свидетелите М. К., Т.Ч.-баща на
подсъдимия, Л.Е., Р.Р. и Д. Т. ; протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към същия; протокол за повторен оглед на местопроизшествие с
изземване на секретен патрон и бравата на входната врата на апартамента;
протокол за оглед на труп, ведно с фотоалбум; протокол за освидетелстване на
лицето М.Ч. и фотоалбум към него; заключения по изготвените: ДНК експертиза на
веществени доказателства, химични експертизи отделно на пострадалата и на
подсъдимия за наличие на етилов алкохол в кръвта, комплексна психиатрично-психологична
експертиза на подсъдимия, техническа експертиза на телефони-иззетия при
освидетелстването на подсъдимия и доброволно предадения от св.Т.Ч.,
трасологическа експертиза на секретен патрон, химическа/токсикологична/
експертиза от две вещи лица при ВМА за установяване наличие или липса на
наркотични вещества или други психоактивни медикаменти, съдебно-медицинска
експертиза/за оглед и аутопсия на труп/, съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни за начина на причиняване травмите на пострадалата , времето на
настъпване на смъртта и способността по време и след причиняване на травмите да
възприема заобикалящата я действителност и да осъзнава случващото се с нея,
изпитваната болка и нейната сила,
съдебно-медицинска експертиза на подсъдимия М.Ч.; акт за смърт и удостоверение
за наследници на Б.Ч.; Справка от Дирекция „НС 112“, районен център-Бургас за
позвъняването от подсъдимия след извършване на престъплението; Протокол за
оглед на веществено доказателство-компактдиск съдържащ аудиофайл от РЦ –Бургас
за тел.112; справка за съдимост на
подсъдимия М.Ч.; материали по преписка
№11834/17г.на БРП и по преписка №11281/17г. на БРП-постановления на БРП за
възлагане извършването на проверка за основанията за прилагане на мерки по
чл.150-154 от ЗЗ , заявления от 28.11.2017г. поотделно от Б.Ч. и от Т.Ч. до
БРП, Писма-становища от лекар от ЦПЗ , че лицето не отговаря на критериите за
задължително настаняване и лечение, постановление от 22.12.2017г. на БРП за
отказ да внесе предложение до БРС за прилагане на принудителни медицински мерки
спрямо лицето М.Ч..
Разпитът на свидетелят С.Б. не съдържа
сведения относими към предмета на делото, поради което и съдът счита, че не
следва да го обсъжда.
Времето на извършване на престъплението
– следобеда на 09.03.2018г. , се установява посредством заключението по
извършената аутопсия на Б.Ч. , обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелката К. , данните в справката от Дирекция „НС 112“, районен
център-Бургас за позвъняването от подсъдимия след извършване на престъплението
и протокола за оглед на веществено доказателство-компактдиск съдържащ аудиофайл
от РЦ –Бургас за тел.112.
Мястото на което е умъртвена жертвата –
жилището в гр.Бургас , обитавано от нея, св.Т.Ч. и подсъдимия М.Ч.-техен син
-от протоколът за оглед на местопроизшествие, обясненията на обвиняемия Ч. и
разпитите на свидетелите св.Т. и св.Р..
Съдът прие по делото, като компетентно и
обективно дадено заключението по
назначената и извършена съдебномедицинска експертиза/аутопсия/ на трупа на
пострадалата Б.Ч., вещото лице по която е
констатирало множество кръвонасядания по лицето и крайниците, кръвонасядания
по шията, по кожата, както и в дълбочина, кръвонасядане по щитовидната жлеза и
по лигавицата на трахеята под епиглотиса.
Травмите на шията са причинени от удари и стискане с ръка.
Кръвонасяданията по лицето и главата, както и по тялото вляво са причинени чрез нанасяне на удари с твърд тъп
предмет, каквито са юмруците на човек. Охлузването на лигавицата на устните е
причинено от притискане на устата с ръка.
Непосредствена причина за смъртта на Б. Ч. е острото забавяне до спиране
на сърдечната дейност, в следствие на травматичните въздействия в областта на
шията вдясно, довели до т.нар. вагусова смърт. Травмирането на вагуса, който е
част от вегетативната нервна система е довело до остро забавяне и спиране на
сърдечната дейност. На този извод сочат
масивните кръвонасядания в дясната шийна област и картината на много бързо
настъпила смърт. Смъртта е настъпила внезапно, предвид острия кръвен застой и
почти липсващ мозъчен оток. Предвид
масивността на кръвонасядането и тяхното разположение, липсата на
черепно-мозъчна травма, която да предполага загуба на съзнание е направен
извода, че до настъпването на смъртта пострадалата е осъзнавала какво се случва
с нея. Налице е пряка причинна връзка
между травмирането на шията и настъпилата смърт.
Тези изводи се потвърждават и от
обясненията на подсъдимия, разпитан непосредствено след привличането му като
обвиняем в престъпление по чл.116, ал.1, т.3 от НК, че е нанесъл удари с юмруци
и длани, включително и в областта на шията, както и хващане с двете си ръце за гърлото с
последващо стискане.
За този приет механизъм на умъртвяване
на Б.Ч. сочат и видимите следи по ръцете на подсъдимия М. Ч., установени
от вещото лице по извършената
съдебно-медицинска експертиза в деня след инцидента: по външна повърхност на
палеца на лява ръка около първа става-три драскотини; по горна повърхност на
втори пръст на лява ръка, между първа и втора свивка -охлузване около 2мм; по
горна повърхност на лява длан, между първи и втори пръст-драскотинка около
4-5мм; по горна повърхност на четвърти пръст, дясна ръка средна фаланга-две
охлузвания по коло 2мм; в основата на нокътя на втори пръст на дясна
ръка-надлъжна драскотина около 4-5мм.; зачервяване на кожата върху
метакарпо-фалангиалните /т.нар кокълчета/ стави на втори и трети пръст на дясна
ръка, като всички увреждания са с червено дъно под нивото на околната кожа.
Съдебният медик е констатирал, че всички
наранявания са с давност едно денонощие, следователно в периода на настъпване
на смъртта на Б.Ч.. Зачервяването на
кожата на дясната длан съответства на въздействието на твърд тъп предмет-удар с
или върху свит юмрук, осъществено с нанасянето на удари с ръце по тялото на
пострадалата Ч.. За останалите травми по подсъдимия заключава, че са следствие
от тангенциално действие на твърди ръбести и тъпи предмети.
Според заключението по изготвената ДНК
експертиза на изследваните ноктени изрезки от дясната и лявата ръце на Ч. , по
които е открит клетъчен материал от подсъдимия Ч. . Следователно драскотините
по пръстите на подсъдимия са причинени от ноктите на пострадалата по време на
извършване на престъплението, при действия на предпазване и защита от нейна
страна.
За наличието на съприкосновение между
ръцете на Ч. и тялото на пострадалата, изразяващо се в нанасяне на удари и
душене с ръце, свидетелства също наличието на минимално количество клетъчен
материал от пострадалата по ноктените изрезки на подсъдимия .
Съдът дава вяра на обясненията си подсъдимият
Ч. , в частта им , в която същия признава, че е нанасял на майка си удари с юмруци и длани,
включително и в областта на шията, хващал я с двете си ръце за гърлото , а
после стискал. Изложеното от него, кореспондира с изводите на вещото лице по
изготвената и приета по делото като обективна и компетентно дадена
съдебно-медицинската експертиза , според която причинените травми отговарят да
са причинени именно по време и по начин , както е описан от подсъдимия. Същите са подробни, логични, последователни, дадени в
присъствието на защитник, потвърдени са от показанията на св.И., св.Р. и св.Т.
за разказаното им от подсъдимия непосредствено след деянието, както и от
констатациите и заключението на съдебномедицинската експертиза за
констатираните увреждания на пострадалия и механизма на причиняването им, като
кореспондират и с констатираните върху дланите на ръцете на подсъдимия
наранявания .
Според техническата експертиза, по
иззетия с огледния протокол секретен патрон и ключ от входната на апартамента
врата , няма побитости и деформации. Няма следи от въздействие с предмет или
ключ различен от оригиналния. Вратата следователно е отключвана само и
единствено с оригиналния за патрона секретен ключ.
В кръвта и урината на подсъдимия Ч., при
извършеното изследване по биологичната експертиза, вещото лице не е установило
наличие на наркотични –упойващи вещества, психоактивни медикаменти , които
същия да е употребил в рамките на последните 36 часа преди вземането на
пробите. Не е констатирано и наличието на етилов алкохол в кръвта на
подсъдимия.
От приложените по делото писмени
доказателства-копия на материали по две отделни прокурорски преписки , се
установява, че поотделно на 28.11.17г. и на 14.12.17г. родителите на Ч. са
подали заявления до БРП, с искане за предприемане на мерки, поради прояви на
агресия и упражнено насилие спрямо тях, чупене на вещи в дома им, отправяне на
заплахи за убийство и гонене от апартамента.
Съдът кредитира изцяло като компетентно
и безпристрастно заключението по
комплексната съдебнопсихиатрично-психологична експертиза, според което, към
датата на инкриминираното деяние подсъдимият е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Към момента на извършване
на убийството не се е намирал в състояние на продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието. Няма основание психичното му състояние при
извършване на инкриминираното деяние да бъде определено като физиологичен
афект.
Имайки предвид както сведенията изнесени
от подсъдимия, така и показанията на св.Т.Ч., М.К., свидетелите Т., Р. и Е. и
заключението по комплексната психиатрично-психологична експертиза , настоящият
съдебен състав счита, че при нанасянето на ударите и последвалото стискане шията
на пострадалата, подсъдимият Ч. е
изпитвал чувство на гняв към своята майка , която обвинявал за всички свои
несгоди в живота и вярвал, че тя е основната пречка да се развие и докаже като
личност, да има свой дом, семейство и работа.
Според споделеното на св.Е. от подсъдимия, дрязгите с неговата майка се
пораждали от това, че „тя го обсебвала, като непрекъснато го гледала какво
върши и му правила забележки“. Запитан дали съжалява за постъпката си, на този
свидетел Ч. отговорил „50 на 50 и да и не щото много ме тормозеше“. Същото сочи
и св.Р., а именно, че „скандала възникнал защото майка му го тормозила и той не
издържал вече“.
Това дава основание на съда да приеме,
че при извършване на инкриминираното деяние , подсъдимият е бил повлиян от
обикновени човешки емоции – натрупан с времето гняв и крайна нетърпимост към
проявите на прекомерната загриженост /поведението/ на своята родителка и
опитите на същата да направлява живота му, с което подривала авторитета и
самочувствието му . Това по мнение на
съда са нормални човешки емоции и те не достигат интензитета на физиологичния
афект.
В действителност, подсъдимият е имал
обективната възможност да напусне дома на родителите си и заживее отделно,
което ще му даде необходимата самостоятелност и освобождаване от опеката на
майка си. Изборът обаче на подсъдимия е бил друг, решавайки да остане в тяхното
жилище и настоявайки те да продължат да се грижат за него, в това число и
финансово . Обвинявал е майка си, която била възрастна, за своите неуспехи в
живота и смятал, че тя е единствената пречка да намери реализация в личен и
служебен план. Правил опити да изгони родителите си от собствения им
апартамент, за да живее сам в него. Искал да се освободи от присъствието им.
Именно за тези обстоятелства сведения се
съдържат в двете жалби на майката и бащата на подсъдимия до БРП, с искане за
вземане на мерки за принудителното лечение на последния в ЦПЗ.
За настъпилата промяна в поведението на подсъдимия свидетелства сестрата
на майка му-М. К.. Тя потвърждава изнесените от св.Ч. и от подсъдимия данни за
осъществено по настояване на родителите му посещаване на психиатър известно
време преди инцидента. Така също и за последвалото озлобление на същия към
своите родители и към самата нея, заради усещането, че те целенасочено опитват
да го убедят че е болен и принудят да приема лекарства. Баща му –Т.Ч.
потвърждава наличието на напрежение между майка и син и честите кавгите помежду
им, употребата на алкохол от майката, твърде голямата загриженост проявявана
към сина им, както и проявите на агресия от подсъдимия предхождащи инцидента,
дали повод за търсене на съдействие от БРП , с искане за настаняването му
временно на лечение в ЦПЗ.
Пред съда подсъдимия пожела да изложи
мотивите си за извършване на инкриминираното деяние. Поведението си, той обясни
като резултат от натрупаното с години напрежение между него и майка му и
системен психологически тормоз от същата, която според него искала да го вкара
в лудницата, повтаряла му че не е добре, трябвало да посещава психолози и да се
лекува. Обичала да пие алкохол, от което ставала още по заядлива , изнервяла го
още повече . Опитвал да работи нощна работа, но през деня майка му не се
съобразявала с нуждата му от сън и не му осигурявала нужното спокойствие, за да
се възстанови. Не го оставяла намира, опитвала се изцяло да контролира живота
му и го третирала като малко дете. Месела се в личните му отношения и в
работата. Така майка му го подтискала ежедневно,
сривала самочувствието му, вдигала му скандали. Дори когато е употребила
алкохол, го издебвала и скачала в гръб.
Нетърпимостта му към нейния характер и поведение се засилила ,
научавайки, че е отправила искане до БРП за настаняването му в ЦПЗ. Именно поради поведението на майка си смята,
че не е могъл да се реализира, да натрупа самочувствие, да има приятелка и
работа .
По мнение на
съда, подсъдимият Ч. е попаднал в състояние на такова объркване, в което е
изгубил представата за ясна оценка на чувстваното от него в момента, което е
довело до падане на задръжките и проява на физическо насилие над най-близкия му
човек от семейството. Несъмнено в случая има
предистория, в която са включени фактори като предявени високи очаквания и
изисквания от майката към нейния син , повече отколкото според подсъдимия е
могъл да покрие. Това от своя страна е водело до чувство у него за несправяне и
ставало причина за чести конфликти между двамата. Става ясно, че за да се
стигне до крайност, до отнемане на човешкия живот-този на неговата родна майка,
определяща в момента на посегателството е била емоцията.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА, че с поведението си подсъдимия М.Т.Ч.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116,
ал.1, т.3, предложение второ и т.6 предложение последно вр. чл.115 от НК. Това
е така, тъй като на 09.03.2018 г.***, умишлено умъртвил майка си Б.И. Ч., като
убийството е извършено с особена жестокост .
От обективна страна, подсъдимият нанесъл
множество удари с юмрук в областта на
шията на пострадалата, стискал шията с
ръце, въздействайки по този начин травматично на шията вдясно, довело до
спиране на сърдечната дейност. Налице е причинна връзка между действията на
подсъдимия и резултата-настъпилата смърт на пострадалата.
Убитата Б.Ч. е родна майка на подсъдимия
М.Т.Ч..
Ударите са нанесени от него с ръце свити
в юмрук /твърди тъпи предмети/, обективно годни да причинят смърт , по жизнено
важен орган на човешкото тяло, какъвто е главата и шията. Шията на пострадалата
е била стискана от подсъдимия с ръце , след повалянето й земята, което е
продължило до отпускането на тялото с настъпването на смъртта със спиране на
сърдечната дейност. Стискането също притежава свойството да доведе до смърт
живия човек, по механизма на т.нар вагусова смърт, със спиране на сърдечната
дейност.
Подсъдимият хладнокръвно и
последователно е нанасял ударите, без да обръща внимание на опитите на майка му
за отбрана, като е последвало и запушване на устата и стискане на шията с ръце
до отпускане на тялото. Големия брой
удари с юмрук и нанасянето им със значителна сила, при умъртвяването на
жертвата, за което говорят причинените масивните кръвонасядания в дълбочина,
характеризират подсъдимия като жесток човек и обуславят квалифицирането на
деянието като извършено с особена жестокост.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината „пряк умисъл”, по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки на майка си множество силни удари с
юмрук в областта на главата и шията, стискайки я с ръце в областта на шията и
запушвайки устата й , с положителност ще предизвика нейната смърт, като е искал
тя да умре.
Умисълът на подсъдимия да причини
смъртта на майка си, е обективиран в действията му по време и непосредствено
след извършване на деянието. С оглед възрастта и зрелостта му като индивид, на
подсъдимия безспорно е било известно наличието в областта на врата и главата на
жизненоважни органи, нерви, големи кръвоносни съдове, дихателни органи и други,
травмирането на който и да е от тях, би могло да доведе до смърт на човека. В
тази връзка нанасянето на удари в областта на шията, стискането на шията с
ръце, запушването на устата и спирането на притока на въздух, в съвкупност и
поотделно са могли да причинят смъртта на същия човек –обект на въздействие.
Подсъдимият е знаел тези обстоятелства и е целял настъпването на съставомерния
резултат, изводимо от обстоятелството, че същия е държал ръцете си стиснати
около шията на майка си до отпускане на тялото й.
Пристъпил е към осъществяване на
престъплението, повлиян от изпитваната емоция на гняв , породена от
продължилото дълги години чувство за подтискане от страна на своята майка ,
свързано с предявяваните от нея към него високи изисквания , постоянно
упражнявания личен контрол и този върху вземаните от подсъдимия Ч. решения в
живота . Тези чувства и усещания не са възникнали изведнъж, а са се наслагвали
с годините и са намерили своя външен израз , след ескалацията на напрежение
между двамата при поредния конфликт, при който синът се е почувствал за пореден
път контролиран и наставляван от майка си, въпреки умствената и физическата си
зрялост.
При извършване на престъплението Ч.
съзнателно се е стремял към настъпването на общественоопасните последици
–смъртта на неговата майка.
За наличието на умисъл при извършване на
убийството сведения се откриват и в думите на подсъдимия, непосредствено след
извършването му, пред св.Д. Т. и св.Р.Р., а по-късно същия ден и пред св.Л.Е.,
пред които признал, че скандала във въпросния ден възникнал, защото майка му го
тормозила и той не издържал вече. Скандала преминал в саморазправа. Той й
нанесъл няколко удара с ръце и я повалил на земята, след което започнал да я
души, тя се съпротивлявала, но той я удушил.
Подсъдимият е бил вменяем, могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Редица обстоятелства по изпълнителното
деяние на престъплението характеризират личността на дееца като жесток човек.
От значение за извършваната преценка е големия брой удари по тялото на жертвата
и то със значителна сила, съдейки по масивните кръвонасядания в дълбочина,
което навежда на извода за умъртвяване на същата с особена жестокост. От
данните по делото се установи, че подсъдимият хладнокръвно и последователно е
нанасял ударите, без да обръща внимание на опитите на майка му за отбрана, като
е последвало запушване на устата и стискане на шията с ръце до отпускане на
тялото на жертвата.
На следващо място, подсъдимият се е
отнесъл безразлично към настъпилата смърт на неговата майка, не е потърсил
помощ. Едва известно време след като вече се е убедил, че смъртта й е
настъпила, позвънил на тел.160 и казал, че се съмнява, че може би е умряла.
После от телефона на майка си се обадил и на своята леля си-св.К.-/сестра на
починалата/, която също уведомил за смъртта на последната.
Ето защо съдът намери, че е налице и
квалифициращият елемент „особена жестокост” по смисъла на чл.6 на чл.116, ал.1
от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При
отмерване на вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимия, съдът
съобрази предвидената в текста на чл.116, ал.1 от НК санкция – „лишаване от
свобода” от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна. Взе предвид високата степен на обществена опасност на
деянието, с оглед обстановката и механизма на извършване- с нанасяне със сила
множество удари в областта на главата на пострадалата и стискане на шията
вдясно по вагусовия нерв , причиняващи силно забавяне до спиране на сърдечната
дейност . От друга отчете ниската степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия. Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост, същият
не е осъждан. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете дългогодишно оказвания
психологически натиск, наставническо и контролиращо отношение на пострадалата
към подсъдимия, изразеното пред съда съжаление за стореното и оказаното
съдействие за изясняване на фактите по делото , от момента на извършване на
деянието до приключване на делото пред първоинстанционния съд . Като отегчаващо
взе предвид извършването на убийството при две квалифициращи обстоятелства -на
родна майка и с особена жестокост.
При тези данни съдът не констатира да са
налице многобройни или поне едно , но изключително по своя характер смекчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство, поради което отмери наказанието за
извършеното от него по правилата и при условията на чл.54 от НК. Съобразявайки установените смекчаващи
обстоятелства , на първо място прецени , че наказанието следва да определи в
пределите на предвидения от закона
размер между 15 и 20 години лишаване от свобода , а именно от 16 години и 6
месеца лишаване от свобода. Редуцира същия размер с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 11 години. Намери, че като
вид и размер същото се явява съответно на извършеното и на личността на
извършителя. Наред с това притежава и потенциала да поправи и превъзпита подсъдимия, както и
да постигне целите на генералната превенция по чл.36 от НК.
С оглед размера на наказанието, наложено
за умишлено престъпление от общ характер, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗИНЗС, същото следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим .
Подсъдимият е бил задържан под стража
непосредствено след извършване на деянието, видно от заповед за задържане от
09.03.18г.(л.154 ДП), постановление за задържане под стража от 10.03.2018г. и
протокол от съдебно заседание по ЧНД 235/18г. на БОС, и до настоящия момент,
поради което и на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, при изпълнение на
наказанието следва да бъде приспаднато времето от 09.03.2018г. до влизане в
сила на присъдата.
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът възложи в негова тежест
направените по делото разноски за експертизи, на стойност 3084.38лв.
Съдът постанови веществените
доказателства – ключ от входна врата и секретен патрон да се върнат на
собственика им-Т.Ч., а ноктени изрезки и обтривки от подсъдимия и ноктени изрезки от пострадалата Б.Ч. , със
следи от престъплението и без имуществена стойност – да бъдат унищожени.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДИЯ: