Р Е Ш Е Н И Е
№
16.7.2020 г.
град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти
граждански състав
на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 3005 по описа за
Производството е образувано
по искова молба на „С. А.” ООД срещу ЗПК „С.” (ЗПК „С.”), с която се иска
осъждането на ответника за сума в общ размер от 46 960.00 лева, представляваща
сбор от предоставени в заем парични суми в периода от 27.1.2017 г. до 20.4.2018
г.
Ищецът твърди, че между страните съществуват трайни
договорни правоотношения, като в техните рамки се е развила практика да
предоставя на ответника различни парични суми в срок до началото на следващата
стопанска година, а със започване на съответната стопанска година последният му
е връщал дадените заеми. Заявява, че през стопанската 2017/2018 година е
предоставил на ответника суми в общ размер от 46 960.00 лева, преведени по
банкова сметка ***.1.2017 г. до 20.4.2018 г. Твърди, че към датата на подаване
на исковата молба въпросните суми не са му върнати, въпреки изпратената покана
за доброволно изпълнение.
Ответникът не спори, че между страните са налице
множество правоотношения, но заявява, че преведените в периода от 27.1.2017 г.
до 20.4.2018 г. суми не са заемни, а са преведени за заплащане на реални
търговки отношения. Твърди, че преводите са осемнадесет, както и че този от
7.12.2017 г. не е за даден заем, а за възстановен такъв от негова страна,
поради което дължи на ищеца сумата от 38 290.00 лева. Сочи, че в периода
от 4.2.2016 г. до 18.2.2016 г. между страните са сключени четиридесет и три
анекса, според които на ищеца са преотдадени общо
773.355 дка земеделски земи в землището на с. Килифарево, като годишното
плащане по същите възлиза на 11 600.38 лева и че за стопанските 2016/2017
и 2017/2018 година то не е извършено, поради което ищецът му дължи
23 200.76 лева. Заявява, че на 3.7.2017 г. страните са сключили договор за
наем на земеделски земи при годишно плащане от 20.00 лева на декар, като наемът
за осемдесет и една ниви се равнява на 9 263.34 лева и същият не е
заплатен. Предвид на горното, прави възражение за прихващане между сумата от
38 290.00 лева и сумата от 37 169.60 лева, последната представляваща
сбор от арендните плащания по сключените четиридесет
и три анекса и от плащането по договора за наем на земеделски земи, ведно със
законните лихви за забава върху задълженията на ищеца по тези сделки.
С определение от 25.11.2019
г. съдът прие за съвместно разглеждане възражението за съдебно прихващане на претендираните от ищеца суми със сумата от 37 169.60
лева.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа исковите претенции с изключение на тази, касаеща
извършения на 7.12.2019 г. паричен превод, като заявява, че оттегля тази претенция.
С молба от 17.1.2020 г. процесуалният представител
на ответника увеличава размера на възражението за прихващане със сумата от
4 200.00 лева, дадена в заем на ищеца, както и със сумата от 898.34 лева –
мораторна лихва за периода от 7.12.2019 г. до
15.1.2020 г., а с молба от 22.6.2020 г. уточнява окончателния размер сумите по заявеното
възражение на прихващане, както следва: сумата от 4 200.00 лева, дадена в
заем на ищеца на 7.12.2017 г., и сумата от 835.34 лева – мораторна
лихва за периода от 7.12.2019 г. до 22.11.2019 г.; сумата от 12 344.92
лева, представляваща арендно плащане за стопанската
2016/2017 г., и сумата от 2 685.02 лева – мораторна
лихва за периода от 1.10.2017 г. до 22.11.2019 г.; сумата от 14 633.78
лева, представляваща арендно плащане за стопанската
2017/2018 г., и сумата от 1 702.63 лева – мораторна
лихва за периода от 1.10.2018 г. до 22.11.2019 г., или общо със сумата от
31 208.70 лева – главница и със сумата от 5 222.99 лева – мораторна лихва.
По същество процесуалният представител на ищеца
моли за уважаване на исковите претенции и за отхвърляне на възражението за
съдебно прихващане. Заявява, че доколкото по делото не са предоставени
договорите за аренда, недоказан се явява обемът на претендираното
от ответника право за прихващане.
Процесуалният представител на ответника поддържа
възражението за прихващане, като заявява, че изчислението на вещото лице
относно плащанията по сключените анекси и по договора за наем са неправилни,
доколкото за дължимостта на същите е без значение
каква част от земите са ползвани и каква не.
Великотърновският районен съд, като взе предвид изложеното от
страните, събраните доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява
от представените извлечения от сметка на „С. А.” ООД, разкрита в „Уникредит Булбанк” АД, че в периода
от 27.1.2017 г. до 20.4.2018 г. от сметки на ищеца по сметка на ответника са
преведени суми, както следва:
-
на
27.1.2017 г. сумата от 3 500.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
1.2.2017 г. сумата от 3 000.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
10.2.2017 г. сумата от 1 500.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
13.2.2017 г. сумата от 3 500.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
20.2.2017 г. сумата от 3 000.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
1.3.2017 г. сумата от 2 000.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
6.3.2017 г. сумата от 3 500.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
14.3.2017 г. сумата от 1 000.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
23.3.2017 г. сумата от 2 000.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
21.9.2017 г. сумата от 4 700.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
25.9.2017 г. сумата от 300.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
16.10.2017 г. сумата от 5 000.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
20.10.2017 г. сумата от 250.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
11.1.2018 г. сумата от 4 000.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
20.3.2018 г. сумата от 300.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
29.3.2018 г. сумата от 1 000.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
2.4.2018 г. сумата от 2 540.00 лева с основание за превода „заем”;
-
на
20.4.2018 г. сумата от 1 400.00 лева с основание за превода „заем”;
Общо преведените от ищеца
на ответника в периода от 27.1.2017 г. до 20.4.2018 г. суми възлизат на
42 490.00 лева, като датите на преводите и размерите на сумите
кореспондират с представената от ЗПК „С.” хронологична ведомост.
С оглед заявеното основание
на преводите и липсата на данни, които да оборват същото, съдът приема, че с
получаване на всяка от заемните суми е завършен фактическият състав на договора
за заем, което е породило задължение за ответника да върне заетите суми.
Възражението, че сумите са превеждани за заплащане на реални търговки отношения
също остана недоказано, доколкото цената за преарендуването
на земеделски земи по представените 43 анекса и по договора за наем на
земеделски земи от 3.7.2017 г. се различава от сумите по представените
извлечения, като различните дати и множеството на брой преводи не говорят, а
по-скоро опровергават твърдението, че същите са извършени за погасяване на
задълженията по въпросните правоотношения. Доколкото липсва уговорен срок за
връщане на сумата, на основание 240, ал. 2 ЗЗД ответникът е бил длъжен на върне
същите в едномесечен срок от поканата за това, получена при отказ на 8.8.2019
г., т.е. до 8.9.2019 г.
Не е спорно между страните,
а и е видно е от представените с отговора на исковата молба доказателства, че в
периода от 4.2.2016 г. до 18.2.2016 г. между страните са сключени 43
споразумения, по силата на които ответникът е преарендувал
на ищеца земеделска земя по договори за аренда, сключени от него в периода 2011-
Според заключението по
изготвената счетоводна експертиза, през стопанската 2016/2017 г. ищецът е
ползвал земеделски земи в землището на гр. Килифарево с общ площ от 822.995
дка, без да се вземат в предвид собствените му такива; през стопанската
2017/2018 г. е ползвал земеделски земи в землището на гр. Килифарево с общ площ
от 844.481 дка, от които 505.817 дка по анексите за преарендуване,
сключени с ответника, и 353.826 дка (уточнение в о.с.з.) по договора от
3.7.2017 г.; а през стопанската 2018/2019 г. е ползвал земеделски земи в
землището на гр. Килифарево с общ площ от 490.655 дка по анексите за преарендуване, сключени с ответника.
Според настоящият съдебен
състав, за стопанската 2016/2017 г. ищецът е дължал на ответника заплащане на
цена за преарендуваните от последния 773.355 дка, а
не за посочените от вещото лице 822.995 дка, тъй като е очевидно, че разликата
от 49.64 дка не са предоставени за ползване от ответника или поне не по силата
на процесните анекси. Така, при арендно
плащане от 15.00 лева за декар, общият размер на същото за стопанската
2016/2017 г. за 773.355 дка възлиза на 11 600.33 лева. Според съда,
основателно е твърдението на процесуалния представител на ответника, че за
стопанската 2017/2018 г. ищецът дължи на ответника заплащане за преарендуваните от последния общо 773.355 дка, а не за
сочените от вещото лице 505.817 дка, както и за отдадените под наем 463.167 дка
по договора от 3.7.2017 г., а не за посочените в експертизата 353.826 дка. Това
е така, тъй като нито в представените анекси, нито в договора от 3.7.2017 г.
като условие за плащанията не е посочено реалното ползване на земите. Доколкото
обаче в молбата от 22.6.2020 г. ответникът окончателно уточни основанието и
размера на възражението си за прихващане, при произнасянето си по същото съдът не
може да излиза извън неговите рамки, тъй като именно в тези рамки се е
защитавал ответникът. Така, при арендно плащане от
15.00 лева за декар, общият размер на същото за стопанската 2017/2018 г. по
повод ползваните 505.817 дка по анексите възлиза на 7 587.55 лева, а при арендно плащане от 20.00 лева за декар, общият размер на
същото за стопанската 2017/2018 г. по повод ползваните 353.826 дка по договора
за наем възлиза на 7 076.52 лева. Тъй като в сключените анекси не е посочен
срок за плащане, на основание чл. 8, ал. 5 ЗАЗ същото се дължи в първия работен
ден след изтичането на стопанската година, като за стопанската 2016/2017 г.
това е 2.10.2017 г., а за стопанската 2017/2018 г. е 1.10.2018 г. В чл. 6 от
договора за наем е посочено, че плащането се извършва след прибиране на
реколтата - до края на календарната година и доколкото договорът е сключен за
стопанската 2017/2018 г., то задължението е следвало да бъде изпълнено до 31.12.2018
г. Възражението на ищеца, че доколкото по делото не са предоставени договорите
за аренда, недоказан се явява обемът на претендираното
от ответника право за прихващане, не може да бъде споделено. Това е така,
доколкото при изготвяне на счетоводната експертиза вещото лице е установило
наличието на договори за аренда, сключени между физически лица и ЗПК „С.”, както
и че към всеки от тези договори е сключен анекс между страните за преарендуване на земите. Обстоятелството, че договорите за
аренда не са приложени по делото не се явява пречка за установяване площта на
отдадените под наем земеделски земи, още повече, че с определението за
допускане на експертизата съдът изрично е указал на вещото лице да изготви
заключението по същата след проверка в счетоводствата на страните, както и че
въпросните договори са установени в държане на ищеца.
Според посочените
извлечения и хронологична ведомост, на 7.12.2017 г. от сметка на ЗПК „С.”,
разкрита в „Уникредит Булбанк”
АД, по сметка на ищеца е предена сумата от 4 200.00 лева с основание за
превода „даване на заем”. С оглед заявеното основание на превода и липсата на
данни, които да оборват същото, съдът приема, че с получаване на заемната сума
е завършен фактическият състав на договора за заем, което е породило задължение
за ищеца да върне заетата сума. Доколкото липсва уговорен срок за връщане на
сумата, на основание 240, ал. 2 ЗЗД ищецът е бил длъжен на върне същите в
едномесечен срок от поканата за това, като в случая ролята на такава покана
играе молбата за прихващане от 17.1.2020 г., получена от ищеца на 22.1.2020 г.
По отношение на
възражението за прихващане с лихвите за забава върху задълженията на ищеца,
съдът намира, че ако падежите на задълженията на ищеца по сключените анекси и
договор за наем са с по-ранни дати от падежите на задълженията за връщане на
предоставените в заем суми, то ищецът действително би дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Тук следва да се има в предвид обаче, че
наличието на вреди и техния размер се определя в зависимост от размера на тези вреди,
претърпени към момента на погасяването, т.е. към момента на настъпване на компенсационната
ситуация, а не към момента на волеизявлението. В този ред на мисли, към
2.10.2017 г., когато вземането на ответника за стопанската 2016/2017 г. в
размер на 11 600.33 лева е станало изискуемо, последният вече е получил от
ищеца в заем сума в общ размер от 28 000.00 лева, т.е. към тази дата
пасивното вземане на ищеца вече е било изпълняемо,
като именно към този момент насрещните вземания „се смятат за погасени” до
размера на по-малкото от тях. Или доколкото към момента на настъпване на
компенсационната ситуация ищецът не е бил в забава, тъй като е имал изпълняемо вземане, с което да се извърши прихващане, то
възражението за прихващане със сумата от 2 685.02 лева – лихва за забава
за периода от 1.10.2017 г. до 22.11.2019 г., се явява неоснователно. По-насетне,
към 1.10.2018 г., когато вземането на ответника за стопанската 2017/2018 г. по
сключените анекси в размер от 7 587.55 лева е станало изискуемо, последният
вече е бил получил от ищеца в заем суми в общ размер от 42 490.00 лева, от
които погасени чрез прихващане са били 11 600.33 лева, т.е. към тази дата
пасивното вземане на ищеца, което е било изпълняемо, е
възлизало на 30 889.67 лева. Или към 1.10.2018 г. насрещните вземания от
30 889.67 лева и от 7 587.55 лева се смятат за погасени до размера на
по-малкото от двете и доколкото към момента на настъпване на компенсационната
ситуация ищецът не е бил в забава, тъй като е имал изпълняемо
вземане, с което да се извърши прихващане, то възражението за прихващане със
сумата от 1 702.63 лева – лихва за забава за периода от 1.10.2018 г. до
22.11.2019 г., се явява неоснователно. След това, към 31.12.2018 г., когато
вземането на ответника за стопанската 2017/2018 г. по сключения договор за наем
в размер от 7 076.52 лева е станало изискуемо, последният вече е бил получил от
ищеца в заем сума в общ размер от 42 490.00 лева, от които погасени чрез
прихващане са 19 187.88 лева, като към тази дата пасивното вземане на
ищеца, което е било изпълняемо, е възлизало на 23 302.12
лева. Т.е. към 31.12.2018 г. насрещните вземания от 23 302.12 лева и от 7
076.52 лева се смятат за погасени до размера на по-малкото от двете и доколкото
към момента на настъпване на компенсационната ситуация ищецът не е бил в
забава, тъй като вече е имал изпълняемо вземане, с
което да се извърши прихващане, то възражението за прихващане със сумата от
1 702.63 лева – лихва за забава за периода от 1.10.2018 г. до 22.11.2019
г., се явява неоснователно. И накрая, към 22.2.2020 г., когато вземането на
ответника за дадената на ищеца в заем сума от 4 200.00 лева е станало
изискуемо, последният е имал вземане в размер от 16 225.60 лева, което вземане
вече е било изискуемо. Т.е. към посочената дата насрещните вземания се смятат
за погасени до размера на по-малкото от тях – до сумата 4 200.00 лева,
като ответникът е дължал на ищеца сумата от 12 025.60 лева. Доколкото към
момента на настъпване на компенсационната ситуация ищецът не е бил в забава,
тъй като вече е имал изскуемо вземане, с което да се
извърши прихващане, то възражението за прихващане със сумата от 835.34 лева –
лихва за забава за периода от 7.12.2017 г. до 22.11.2019 г., се явява
неоснователно.
В заключение, съдът приема,
че ответникът е дължал на ищеца сума в общ размер от 42 490.00 лева, получена
въз основа на отделни заемни правоотношения, възникнали в периода от 27.1.2017
г. до 20.4.2018 г., както и че част от тези вземания в размер на 30 464.40
лева са погаси чрез прихващане с насрещни вземания на ответника по сключените
анекси и договор за наем, като понастоящем вземането на ищеца възлиза на
12 025.60 лева. С прихванатата сума от 30 454.40 лева са погасени
изцяло задълженията по договорите за заем от 27.1.2017 г. до 25.9.2017 г.,
включително, както и част от задължението по договора за заем от 16.10.2017 г.
– до сумата от 2 464.40 лева, като изцяло незаплатени
са задълженията по договорите за заем от 20.10.2017 г. до 20.4.2018 г.
По
разноските.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно
сумата от 602.94 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника следва да се присъдят направените съразмерно с отхвърлената част от
иска, а именно сумата от 1 487.24 лева. Съдът намира, че възражението за
прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар за неоснователно,
доколкото същият е малко над минималния по Наредба № 1/9.7.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗПК „С.”, ЕИК ********* да заплати на „С. А.” ООД, ЕИК *********
сумата от 2 535.60 лева - главница по договор за заем от 16.10.2017 г., сумата
от 250.00 лева – главница по договор за заем от 20.10.2017 г., сумата от
4 000.00 лева – главница по договор за заем от 11.1.2018 г., сумата от
300.00 лева – главница по договор за заем от 20.3.2018 г., сумата от
1 000.00 лева – главница по договор за заем от 29.3.2018 г., сумата от
2 540.00 лева – главница по договор за заем от 2.4.2018 г., както и сумата
от 1 400.00 лева – главница по договор за заем от 20.4.2018 г., като отхвърля иска за главница по договора за заем от 16.10.2017 г. разликата
до пълния предявен размер от 5 000.00 лева, като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на ЗПК „С.”, представляващо остатък в размер на 2 464.40
лева от главница по договор за заем от 7.12.2017 г. цялата в размер от
4 200.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С. А.” ООД, ЕИК ********* за осъждането на ЗПК
„С.”, ЕИК ********* за сумата от 3 500.00 лева - главница по договор за
заем от 27.1.2017 г., за сумата от 3 000.00 лева - главница по договор за
заем от 1.2.2017 г., за сумата от 1 500.00 лева - главница по договор за
заем от 10.2.2017 г. и за сумата от 3 500.00 лева - главница по договор за
заем от 13.2.2017 г., като погасени чрез
прихващане с насрещни вземания на ЗПК „С.” в размер от 11 500.00 лева,
представляващи част от арендни плащания за
стопанската 2016/2017 година в общ размер от 11 600.33 лева по сключени
споразумения между страните, по силата на които ответникът е преарендувал на ищеца земеделски земи по договори за аренда,
както следва: договор № 4933/2011 г., договор № 4934/2011 г., договор №
4936/2011 г., договор № 5459/2011 г., договор № 3645/2011 г., договор №
4942/2011 г., договор № 3878/2011 г., договор № 5461/2011 г., договор № 3943/2011
г., договор № 3946/2011 г., договор № 10543/2011 г., договор № 8381/2011 г.,
договор № 5102/2011 г., договор № 4493/2011 г., договор № 2058/2014 г., договор
№ 3778/2011 г., договор № 4510/2011 г., договор № 4592/2014 г., договор №
4939/2011 г., договор № 2028/2014 г., договор № 910/2012 г., договор №
3622/2011 г., договор № 4088/2015 г., договор № 8383/2011 г., договор №
4591/2014 г., договор № 5104/2011 г., договор № 5105/2011 г., договор №
2060/2014 г., договор № 2030/2014 г., договор № 4420/2011 г., договор №
3875/2011 г., договор № 9079/2011 г., договор № 4797/2011 г., договор №
3882/2011 г., договор № 2136/2012 г., договор № 2234/2013 г., договор №
3625/2011 г., договор № 10552/2013 г., договор № 10550/2013 г., договор №
2067/2012 г., договор № 9071/2011 г., договор № 9072/2011 г. и договор №
908/2012 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „С. А.” ООД, ЕИК ********* за осъждането на ЗПК „С.”,
ЕИК ********* за сумата от 3 000.00 лева - главница по договор за заем от
20.2.2017 г., като погасено чрез
прихващане с насрещно вземане на ЗПК „С.” в размер на 100.33 лева, представляващо
остатък от арендни плащания за стопанската 2016/2017
година по сключени споразумения между страните, по силата на които ответникът е
преарендувал на ищеца земеделски земи по договори за
аренда, както следва: договор № 4933/2011 г., договор № 4934/2011 г., договор №
4936/2011 г., договор № 5459/2011 г., договор № 3645/2011 г., договор №
4942/2011 г., договор № 3878/2011 г., договор № 5461/2011 г., договор №
3943/2011 г., договор № 3946/2011 г., договор № 10543/2011 г., договор №
8381/2011 г., договор № 5102/2011 г., договор № 4493/2011 г., договор №
2058/2014 г., договор № 3778/2011 г., договор № 4510/2011 г., договор №
4592/2014 г., договор № 4939/2011 г., договор № 2028/2014 г., договор №
910/2012 г., договор № 3622/2011 г., договор № 4088/2015 г., договор №
8383/2011 г., договор № 4591/2014 г., договор № 5104/2011 г., договор №
5105/2011 г., договор № 2060/2014 г., договор № 2030/2014 г., договор №
4420/2011 г., договор № 3875/2011 г., договор № 9079/2011 г., договор №
4797/2011 г., договор № 3882/2011 г., договор № 2136/2012 г., договор №
2234/2013 г., договор № 3625/2011 г., договор № 10552/2013 г., договор №
10550/2013 г., договор № 2067/2012 г., договор № 9071/2011 г., договор №
9072/2011 г. и договор № 908/2012 г., както
и чрез прихващане с насрещно вземане на ЗПК „С.” в размер на 2 899.67
лева, представляващо част от арендни плащания за стопанската
2017/2018 година в общ размер от 7 587.55 лева по горепосочените
споразумения между страните.
ОТХВЪРЛЯ иска на „С. А.” ООД, ЕИК ********* за осъждането на ЗПК „С.”,
ЕИК ********* за сумата от 2 000.00 лева - главница по договор за заем от
1.3.2017 г., като погасено чрез прихващане с насрещно вземане на ЗПК „С.” в
размер на 2 000.00 лева, представляващо част от арендни
плащания за стопанската 2017/2018 година в общ размер от 7 587.55 лева по
сключени споразумения между страните, по силата на които ответникът е преарендувал на ищеца земеделски земи по договори за
аренда, както следва: договор № 4933/2011 г., договор № 4934/2011 г., договор №
4936/2011 г., договор № 5459/2011 г., договор № 3645/2011 г., договор № 4942/2011
г., договор № 3878/2011 г., договор № 5461/2011 г., договор № 3943/2011 г., договор
№ 3946/2011 г., договор № 10543/2011 г., договор № 8381/2011 г., договор №
5102/2011 г., договор № 4493/2011 г., договор № 2058/2014 г., договор №
3778/2011 г., договор № 4510/2011 г., договор № 4592/2014 г., договор №
4939/2011 г., договор № 2028/2014 г., договор № 910/2012 г., договор №
3622/2011 г., договор № 4088/2015 г., договор № 8383/2011 г., договор №
4591/2014 г., договор № 5104/2011 г., договор № 5105/2011 г., договор №
2060/2014 г., договор № 2030/2014 г., договор № 4420/2011 г., договор №
3875/2011 г., договор № 9079/2011 г., договор № 4797/2011 г., договор №
3882/2011 г., договор № 2136/2012 г., договор № 2234/2013 г., договор №
3625/2011 г., договор № 10552/2013 г., договор № 10550/2013 г., договор №
2067/2012 г., договор № 9071/2011 г., договор № 9072/2011 г. и договор №
908/2012 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „С. А.” ООД, ЕИК ********* за осъждането на ЗПК „С.”, ЕИК ********* за
сумата от 3 500.00 лева - главница по договор за заем от 6.3.2017 г., като погасено чрез прихващане с
насрещно вземане на ЗПК „С.”, представляващо остатък в размер на 2 687.88
лева от арендни плащания за стопанската 2017/2018
година в общ размер от 7 587.55 лева по сключени споразумения между
страните, по силата на които ответникът е преарендувал
на ищеца земеделски земи по договори за аренда, както следва: договор №
4933/2011 г., договор № 4934/2011 г., договор № 4936/2011 г., договор №
5459/2011 г., договор № 3645/2011 г., договор № 4942/2011 г., договор №
3878/2011 г., договор № 5461/2011 г., договор № 3943/2011 г., договор №
3946/2011 г., договор № 10543/2011 г., договор № 8381/2011 г., договор №
5102/2011 г., договор № 4493/2011 г., договор № 2058/2014 г., договор №
3778/2011 г., договор № 4510/2011 г., договор № 4592/2014 г., договор №
4939/2011 г., договор № 2028/2014 г., договор № 910/2012 г., договор №
3622/2011 г., договор № 4088/2015 г., договор № 8383/2011 г., договор №
4591/2014 г., договор № 5104/2011 г., договор № 5105/2011 г., договор №
2060/2014 г., договор № 2030/2014 г., договор № 4420/2011 г., договор №
3875/2011 г., договор № 9079/2011 г., договор № 4797/2011 г., договор №
3882/2011 г., договор № 2136/2012 г., договор № 2234/2013 г., договор №
3625/2011 г., договор № 10552/2013 г., договор № 10550/2013 г., договор №
2067/2012 г., договор № 9071/2011 г., договор № 9072/2011 г. и договор №
908/2012 г., както и чрез прихващане
с насрещно вземане на ЗПК „С.” в размер на сумата от 812.12 лева, представляваща
част от наемно плащане за стопанската 2017/2018 година в общ размер от
7 076.52 лева по сключен между страните договор за наем от 3.7.2017 г., по
силата на които ответникът е отдал под наем на ищеца земеделски земи, намиращи
се в землището на гр. Килифарево.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С. А.” ООД, ЕИК ********* за осъждането на ЗПК
„С.”, ЕИК ********* за сумата от 1 000.00 лева - главница по договор за заем от
14.3.2017 г. и за сумата от 2 000.00 лева – главница по договор за заем от
23.3.2017 г., като погасено чрез
прихващане с насрещно вземане на ЗПК „С.” в размер на 3 000.00 лева, представляващо
част от наемно плащане за стопанската 2017/2018 година в общ размер от
7 076.52 лева по сключен между страните договор за наем от 3.7.2017 г., по
силата на които ответникът е отдал под наем на ищеца земеделски земи, намиращи
се в землището на гр. Килифарево.
ОТХВЪРЛЯ иска на „С. А.” ООД, ЕИК ********* за осъждането на ЗПК „С.”,
ЕИК ********* за сумата от 4 700.00 лева - главница по договор за заем от
21.9.2017 г., като погасено чрез
прихващане с насрещно вземане на ЗПК „С.”, представляващо остатък в размер
на 3 264.40 лева от наемно плащане за стопанската 2017/2018 година в общ
размер от 7 076.52 лева по сключен между страните договор за наем от
3.7.2017 г., по силата на които ответникът е отдал под наем на ищеца земеделски
земи, намиращи се в землището на гр. Килифарево, както и чрез прихващане с насрещно вземане на ЗПК „С.” в размер на
1 435.60 лева, представляващо част от главница по договор за заем от
7.12.2017 г. в общ размер от 4 200.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „С. А.” ООД, ЕИК ********* за осъждането на ЗПК „С.”,
ЕИК ********* за сумата от 300.00 лева - главница по договор за заем от
25.9.2017 г., като погасено чрез
прихващане с насрещно вземане на ЗПК „С.”, представляващо остатък в размер
на 2 764.40 лева от главница по договор за заем от 7.12.2017 г. в общ
размер от 4 200.00 лева.
ОСЪЖДА ЗПК „С.”, ЕИК ********* да
заплати на „С. А.” ООД, ЕИК ********* сумата от 602.94 лева, представляваща
направените разноски по делото.
ОСЪЖДА „С. А.” ООД, ЕИК *********
да заплати на ЗПК „С.”, ЕИК ********* сумата от 1 487.24 лева, представляваща
направените разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: