№………….../26.11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
1587 по описа на ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53 Е,
вх. В срещу Решение № 3047/04.07.2019 г. постановено по гр. дело № 12855/2018
г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя
срещу Н.Д.И., ЕГН: **********
с адрес *** *** иск за осъждането на ответника да заплати сумата от
465.66 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за потребителски
кредит № **********/28.02.2017 г., съгласно споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
Сочи се в жалбата, че решението е
неправилно, поради неоснователност на заключението на съда, че споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се явява нищожно, като
заобикалящо нормата на чл. 10 а, ал. 1 и 2 от ЗПК във вр.
с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На първо място жалбоподателят твърди, че ответникът Н.Д.И.
предварително е посочил в депозираното искане за отпускане на кредит желаните
параметри и съответно е бил запознат с предложенията, които предоставя
дружеството, поради което е можел да прецени дали същите отговарят на
финансовите му възможности. Длъжникът приел по свое усмотрение сключването на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, доколкото в
негов интерес е било приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане и
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата
на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Била му предоставена и възможност по силата на чл. 7.1. от ОУ
към процесния договор да се откаже от него без да дължи неустойка, от която той
не се възползвал. На следващо място
въззивникът сочи, че клаузите за предоставяне на допълнителен пакет от
услуги не са недействителни, тъй като подписването на същите не е била
задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а сключването му е било
предоставено на преценката на кредитополучателя - дали желае искането му за
кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, да има възможност да отлага
плащане на вноски, да намалява размера техния размер, да променя датата на
падеж, както и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Сочи, че предоставените допълнителни услуги
гарантирали спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с всяка
неблагоприятна ситуация. Това, че пакетът от допълнителни услуги се закупува по
избор на потребителя било видно, освен от заявеното от длъжника в искането за
отпускане на потребителски кредит, и от това, че кредиторът предлага и реално
отпуска кредити и без закупен такъв пакет. Дължимото възнаграждение не била
цената на услугите, а за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да
поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на
договора. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за
кредит, а били по повод на същия. Твърди още, че доколкото втората част от
определението за договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК
предоставя известна свобода за кредитора да предлага допълнителни услуги, които
са извадени от договора за потребителски кредит, то законодателно е допустимо
уговарянето на такива. Сочи, че предоставянето на допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, е легално уредено в разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК, като ал. 4 на същата предвижда, че видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В сумата на общите разходи
по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР,
попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването
на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора
за кредит, което не било налице в настоящия случай, поради което, въззивникът
твърди, че процесните суми се дължали отделно и независимо от цената на самия
кредит, респективно клаузите не противоречат на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В
заключение сочи, че с оглед принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД
страните са се съгласили да сключат Договор за потребителски кредит №
********** и подписаното към него споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги,а ответникът се е
съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на
стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, като
впоследствие не се е възползвал от възможността да се откаже от същия, поради
което не са налице основания да се приеме, че клаузите на допълнителното
споразумение противоречат на добрите нрави. По изложените съображения отправя
искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
депозиран отговор от адв. М.А., в качеството и́ на особен представител на Н.Д.И.,
с който подадена жалба се оспорва като неоснователна и се претендира
потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна :
Производството пред Варненски районен
съд е образувано по предявени искове с
правно основание чл.422 ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД от „Профи Кредит България” ЕАД срещу Н.Д.И. за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането следните суми
по Заповед за изпълнение
№1566/06.03.2018г., издадена по ч.гр.д. №3208/2018г. по описа на ВРС, 26 с. , а
именно: 500 лв., представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № **********/28.02.2017 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 02.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и осъдителен иск с правно
основание чл.79,ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати дължимите по
договора 89.59 лева, представляващи договорно възнаграждение и 465.66 лева,
представляващи пакет допълнителни услуги.
В исковата молба се твърди, че на
28.02.2017г. между ищцовото дружество като кредитор и ответника като длъжник, бил
сключен Договор за потребителски
кредит №********** при следните
параметри : сума на кредита – 500 лева, срок на кредита – 9 месеца; размер на
вноската – 65.51 лева; падеж на вноската – първи ден на месеца; ГПР – 49.87%; годишен лихвен процент – 41.17%; лихвен
процент на ден – 0.11%, общо задължение по кредита – 589.59 лева. По избран
пакет от допълнителни услуги : възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 465.66 лева и размер на вноската по закупения пакет – 51.74 лева или
общо задължение – 1055.25 лева, общ размер на вноската – 117.25 лева. Сочи се,
че ищцовото дружество е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора
като на 28.02.2017г. превело сумата от 500 лева по посочената от ответника
банкова сметка, като последният поел задължението да заплаща месечна вноска от
117.25 лева с падежна дата първо число на месеца за срок от 9 месеца.Тъй като
ответникът допуснал забава в плащанията на основание т.12.3 от ОУ била обявена неговата предсрочна изискуемост на кредита,
като на 13.06.2017г. на ответника било изпратено писмо, с което бил информиран,
задължението е обявено за предсрочно изискуемо.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният
особен представител на ответника Н.Д.И. е депозирал отговор на исковата молба, в
който е изразил становище за неоснователност на предявените искове по
съображения, че не са представени убедителни писмени доказателства за предаване
на уговорената между страните парична сума като предмет на сключения между тях
договор, за да възникне задължение за кредитополучателя да плаща месечните
погасителни вноски съобразно месечния погасителен план. Твърди се, че не са
представени доказателства кредитора да е довел до знанието на контрагента си
изричното намерение за настъпване на предсрочна изискуемост. Сочи се, че е
приложен текст на уведомително писмо от 13.06.2017г. без да са представени
доказателства, че това писмо е достигнало до ответника. Ответникът излага, че
текстът на чл.12, т.3 от ОУ , както и декларацията по
буква „Д“ на последната страница представляват неравноправни клаузи по смисъла
на чл.143, т.3, т.6, т.14, т.16 и т.18
от ЗЗП. Такава уговорка била във вреда на потребителя и водела до значително
неравновесие между неговите права и тези на търговеца, като на практика
освобождавала последния от задължението си
да доказва, че е уведомил другата страна за желанието си да обяви дълга
за предсрочно изискуем. Твърди, че договорът за кредит е недействителен. В него
липсвала информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да
получил безвъзмездно във всеки един момент извлечение от сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания- чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Излага твърдения още, че договорът е в
противоречие с добрите нрави. Със сключването му било предвидено закупуване на
пакет от допълнителни услуги „Споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги“, в което било предвидено, че за този допълнителен пакет се дължат
465.66 лева, като размерът на единичната вноска, дължима от кредитополучателя
била 51.74 лева. Не ставало ясно в какво се изразяват тези допълнителни услуги,
те не били описани конкретно и по вид и предназначение. За реалното
предоставяне на такива услуги не били представени никакви доказателства. При
това положение договорът бил в ясно противоречие с добрите нрави, тъй като
предвиждал връщане освен на главница допълнително заплащане на „услуги“, които
реално не били предоставени.Текстът на споразумението бил неясен и противоречив
и при тълкуване било трудно да се достигне до действителния му смисъл. От една
страна се сочело, че кредитополучателят имал задължение да заплати
възнаграждение за предоставените му услуги, от което не ставало ясно налице ли
е престация или възможност да се престира, които били различни действия с
различни правни последици. Не било ясно коя, кои или всичко от изброените
услуги са били предоставени на ответника, което водело до извод, че с пакета от допълнителни услуги и
споразумението за предоставянето кредиторът се домогвал да заобиколи закона,
опитвайки се неправомерно да търси отделно заплащане на действия, свързани с
усвояване и управление на кредита и повторно да събира суми за едно и също
действие. Това било в разрез с императивните норми на чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК,
поради което уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни
услуги се явявала нищожна като противоречаща на разпоредбите на чл.10,ал.2, пр.2
и ал.3 и ал.4 от ЗПК, както и с добрите нрави. С това споразумение
кредитополучателят се задължавала повторно срещу облагата си по договора и се
учредявало второ, допълнително задължение за плащане на една и съща престация,
тъй като посочените в споразумението фактически действия не можели да имат
самостоятелно действие,а били елементи на самия договор. Ответникът сочи, че
договореният размер на възнаградителната лихва от 41.17% надхвърлял значително
размера на законната такава при определения от БНБ основен лихвен процент за
2017г. и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречала на добрите
нрави и била нищожна. Посочените клаузи на договора нарушавали принципа на
добросъвестността и създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца, поради
което отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
От
приложеното по делото ч.гр. дело №3208/2018 г. по описа на ВРС, 26с. е видно,
че на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение №1566/06.03.2018г. срещу ответника Н.Д.И.,
с която е разпоредено същият да заплати
на „Профи кредит България” ЕООД следните суми:
1055,25 лв., представляваща незаплатена главница по договор за потребителски
кредит № **********/28.02.2017 г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението- 02.03.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението; 9,35лв. представляваща законна лихва за забава от
02.04.2017 г. до 06.06.2017 г., както и сумата от 75лв., представляваща
сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в
размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв, на основание
чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК, вр. чл.
240 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, с оглед факта, че кредиторът
има качество на небанкова финансова институция. Предвид момента на договаряне,
процесната сделка се урежда от специалния Закон за потребителския кредит и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП, както и чл. 143, т. 5, 9, 12 и ал.3, чл. 144,
ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147 от ЗЗП), съответно тези норми ще следва
да бъдат съобразени служебно от съда. Заемът е предоставен на физическо лице
като обявената основна цел изключва то да е действало като професионалист и
съответно следва да се приеме за потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Между страните не е спорен въпроса
относно дължимостта на отпуснатата сума, законната лихва върху нея и
възнаградителната такава, а предмет на въззивна проверка е първоинстанционното
решение единствено в частта му, с която предявения установителен иск е
отхвърлен за сумата от 456.66 лева, претендирана като възнаграждение за
предоставяне на „пакет от допълнителни услуги“. Същото произтича от споразумение
за допълнителни услуги, съгласно което длъжникът се е задължил да заплати
процесната сума на равни вноски по 51.74 лева срещу възможност за: приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; за отлагане на определен брой
погасителни вноски; за намаляване на
определен брой погасителни вноски, за
смяна на датата за падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Настоящият съдебен състав намира
претендираната като възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги
сума, чрез които длъжникът кандидатства за отпускане на кредита, за
противоречаща пряко на разпоредбата на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, която забранява
на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване на кредита. Изрично се сочи от ищеца, че чрез
допълнителния пакет кредитополучателя си е осигурил приоритетното разглеждане
на кредита и неговото отпускане, а експресното разглеждане на документи, респ.
проверката на платежоспособността на длъжника, е част от процедурата по усвояване
на кредита. С тази такса кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания
извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която да
предоставен срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не е
установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на
документите. Отделно от това уговореният
размер на тази такса 456.66 лева е на стойност близка до сумата на отпуснатия
кредит /500.00 лева/, като по този начин необосновано кредитора увеличава
размера на вземанията си, начислявайки такси за услуги, чието реално
предоставяне не е доказано. Ищецът не е ангажирал доказателства, а и не е
твърдял, насрещната страна да се е възползвала от възможността за отлагане,
намаляне или смяна на падежа на определени вноски, поради което не е налице
основание за начисляване на допълнителните такси. Несъстоятелни са твърденията,
че допълнителния пакет услуги „гарантират спокойствието на длъжника и
възможността му да се справи с всяка неблагоприятна ситуация“, тъй като самите
те представляват значителна финансова тежест и в допълнителна степен
компрометират платежоспособността на длъжника. Предвид всичко гореизложено, а и
с оглед размера доближаващ сумата на предоставения кредит, се достига до извод
за тяхната нищожност, поради противоречието им с добрите нрави, които
ограничават свободата на договаряне между страните.
По посочените съображения, постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а
подадената против него въззивна жалба- оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3047/04.07.2019 г. постановено по гр.
дело № 12855/2018 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявения
от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В
срещу Н.Д.И., ЕГН: **********
с адрес *** *** иск за осъждането на ответника да заплати сумата от
465.66 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за потребителски
кредит № **********/28.02.2017 г., съгласно споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
В останалата част Решение №
3047/04.07.2019 г. постановено по гр. дело № 12855/2018 г. по описа на ВРС е влязло в сила, като необжалвано.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. М.А., възнаграждение в
размер на 300 /триста/ лева за осъществено процесуално представителство в
качеството и́ на особен представител на въззиваемия, за която сума е
внесен депозит от насрещната страна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.