РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Враца, 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
публично заседание на 17.02.2021 г. /седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 402 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК .
Образувано е по жалба на И.П.К. ***, действащ
чрез пълномощника си адв. М.С. против Мълчалив отказ, обективиран в писмо изх.
№ 02-6500/3933 от 06.08.2020г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
Жалбоподателят твърди се, че оспореното писмо е в отговор на негово искане
с вх. № 02-6500/3933/03.08.2020г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ да
се произнесе по подаденото от него заявление за подпомагане за кампания 2018г.
и 2019г. Поддържа наличието на правен интерес от обжалване на мълчаливият
отказ, който засяга неблагоприятно правната му сфера.
Ответникът - Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.П.,
оспорва жалбата. Поддържа депозираното с административната преписка писмено
становище – л. 25-27 от делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните и след служебна проверка съобразно
разпоредбата на чл.168 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на настоящото дело е проверка на
законосъобразността на мълчалив отказ на Зам. изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ по заявления за подпомагане по схемите и мерките за
директни плащания за кампания 2018 и 2019 г.
Искането за финансово подпомагане за 2018
и 2019 е отправено до компетентен орган съгласно чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1
от Устройствения правилник на ДФЗ, както и чл. 11а от ЗПЗЗ, във вр. чл. 1, т. 6 от ЗПЗП и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, поради което
изпълнителният директор на ДФЗ – РА е дължал произнасяне, каквото към момента
на подаване на жалбата, а и към настоящият момент, видно от писмо вх. №
90/18.01.2021 г., не е налице.
На 03.08.2020 г. жалбоподателят е подал
заявление с вх. № 02-6500/3933, с което е поискал изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ да се произнесе по подаденото от него заявления за подпомагане, като
се е позовал на разпоредбите на чл. 10б от Наредба № 5 от 27.02.2009
г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания и чл. 75, § 1 от Регламент на
Европейския парламент и съвета 1306/2013. В заявлението е посочено, че съгласно
първата разпоредба ДФЗ – РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за
извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 от наредбата, а съгласно
втората разпоредба финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика се осъществява с плащане по схемите и мерките за
подпомагане в периода от 1 декември до 30 юни на следващата година. Времевият
период, в който ДФЗ е следвало да извърши окончателните плащания и да се
произнесе по подадените заявления за кампания 2018 и 2019 г., е изтекъл
съответно на 30.06.2019 г. и на 30.06.2020, като до настоящия момент не е
изплатена субсидия и не е издадено предвиденото в Наредба № 5 уведомително
писмо.
В отговор на това заявление жалбоподателят
е уведомен с писмо с изх. №
02-6500/3933 от 06.08.2020г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“,
гр.София, че предстои изпращане на уведомителни писма за одобрените суми за
подпомагане, санкциите и редукциите по отделните схеми и мерки по заявлението
му за подпомагане за кампания 2018 и 2019. В писмото е посочено, че след приключване
на всички проверки по подадените заявления за подпомагане за кампания 2018 и
2019 РА ще изготви и предостави уведомителни писма за извършена оторизация по
схемите и мерките за директни плащания на всички кандидати, подали заявление за
подпомагане.
Това Уведомителното писмо е получено от
жалбоподателя на 11.08.2020 г., като на 25.08.2020 г. е подадена жалба против
мълчаливия отказ на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да се
произнесе по заявлението за подпомагане, която е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
е при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за
обжалване. По
характера си УП на зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Жалбата изхожда от
надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е
насочена срещу годен за съдебно оспорване административен акт, с който се засягат законни интереси на адресата му.
Условията и редът за подаване и
разглеждане на заявленията са уредени в Наредба № 5/27.02.2009 г., както и в
специалните наредби, относими към подпомагането по конкретна мярка или схема.
Заявените от жалбоподателя схеми за директни плащания за 2018 и 2019 са сред
посочените в чл.
1, т. 2, т. 3 и т. 4 от Наредбата. В нея са уредени различните етапи от
административното производство по подаване и проверка на заявленията за
подпомагане по приложимите схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП)
на ЕС. Това производство е регламентирано като сложен фактически състав, който
задължително приключва с акт по аргумент от чл. 43 от
ЗПЗП и чл. 10б, ал. 1 от Наредбата.
Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително
писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по
реда на АПК. По този начин специалната уредба, регламентирана в
гореописаната Наредба и конкретно специалната норма на чл. 10б, ал. 1 от същата Наредба, изрично
задължава административния орган да се произнесе с писмен акт, който в случая
следва да е Уведомително писмо /УП/.
Налице е законов императив за писмено
произнасяне с нарочен акт по заявлението и в случаите на отказ.
При така съществуващата нормативна уредба съдът
приема, че в случая административният орган е бил длъжен да се произнесе с
изричен писмен акт – УП за одобрение, респективно за отхвърляне на заявлението
за подпомагане, а при формиран отказ за подпомагане, какъвто е настоящият
случай, да посочи и писмени мотиви затова.
Изпълнителният директор на ДФЗ е едновременно
и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, оторизирана да извършва
плащанията. Зам.
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е действал в рамките на делегираните му от
изпълнителния директор на фонда правомощия и съобразно установената от
управителния съвет на фонда ресорна компетентност. Делегирането на правомощия
изрично е допуснато с разпоредбата на чл. 20а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП.
Общата рамка, по която трябва да функционират
схемите за подпомагане на земеделските производители, съдържа механизми, които
позволяват ритмично изплащане на съответните финансови помощи и тяхното
коригиране в следващи периоди така, че продължителността на административните
проверки да не възпрепятства самото функциониране на ОСП на ЕС. В случая от
доказателствата по делото може да се направи обоснованият извод, че всички
проверки по отношение на подадените от жалбоподателя заявления са приключили,
поради което административният орган е бил длъжен да се произнесе по тях независимо
дали административните проверки по заявленията на другите кандидати са били
завършили. Като не е сторил това, той е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, установени в чл. 43 от
ЗПЗП и чл. 10б, ал. 1 от Наредбата, които изискват издаването на
уведомително писмо във всички случаи на произнасяне по заявленията за
подпомагане, без значение на резултата и основанията за това. И в случаите,
когато административният орган прецени, че не са налице условията за финансово
подпомагане, за него съществува задължение да издаде мотивиран акт, с който да
се произнесе по направеното искане за подпомагане. Мълчалив отказ в
производството по ЗПЗП е недопустим, поради което само на това основание
обжалваният акт следва да бъде отменен. И тъй като въпросът за съответствието
на заявлението с изискванията за подпомагане не може да бъде решен от съда
вместо Разплащателната агенция, която е единственият компетентен орган за
администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски
фондове съгласно законодателството на Европейския съюз, преписката следва да
бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по същество на
основание чл.
173, ал. 2 от АПК, като бъде и определен срок за това съгласно чл. 174
от АПК.
С оглед изхода на
спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените и
претендирани в настоящето производство разноски в размер на 540,00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на И.П.К. ***, действащ чрез пълномощника си
адв. М.С. Мълчалив отказ, обективиран в писмо изх. № 02-6500/3933 от
06.08.2020г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на Зам. Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за произнасяне по
подадените заявления в 14 – дневен срок от датата на уведомяването му за
влизането в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.К. ***, с ЕГН-********** направените в настоящето
производство разноски в размер на 540,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: