№ 18945
гр. С., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110131111 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно дружество
Е.“ АД срещу ЗАД „О. З.“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 25.02.2022 г., в гр. С., в района на Централен гробищен
парк, е настъпило събитие – ПТП между застрахованото при него по застраховка
„Каско” МПС „Шкода Рапид“ с рег. № СВ **** АС, и застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СА ****
ХС, осъществено в срока на застрахователно покритие по двата договора за
застраховка. Сочи, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при
ответника автомобил, както и че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при ищеца автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за
извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение в размер на 1486,14 лв. и е
извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Сочи, че ответното дружество
било поканено извънсъдебно да погаси регресното вземане, в отговор на което е
извършено плащане на сумата от 1058,67 лв., като непогасена останала разликата от
442,47 лв. Въз основа на гореизложеното претендира от ответника сума в размер на
442,47 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 25.02.2022 г., включваща ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от 07.06.2023 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане.
1
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество О-З.“ АД, в депозирания в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, признава иска и навежда
твърдение за извършено плащане на претендираната сума след предявяване на иска.
В молба, депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание,
ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на
чл. 237 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на
увреждащото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие;
реализиране на ПТП на 25.02.2022 г. със сочените в исковата молба участници и място,
настъпване в причинна връзка с него на описаните в исковата молба вреди, изплащане
от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната
застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер; извънсъдебно погасяване от
страна на ответното дружество в полза на ищеца на сума в размер на 1058,67 лв. по
предявената извънсъдебно регресна претенция.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
2
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и доказване на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
В отговора на исковата молба ответникът заявява признание на иска, като се
позовава на разпоредбата на чл. 237 ГПК, предвиждаща постановяване на решение при
признание на иска. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че
същото се основава на признанието на иска. В разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК като
отрицателни предпоставки са регламентирани случаите, в които съдът не може да
постанови решение при признание на иска – когато признатото право противоречи на
закона или на добрите нрави, и когато е признато право, с което страната не може да се
разпорежда.
В случая да не е налице нито една от визираните хипотези, като ищецът и
ответникът искат да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК.
В изявлението за признание на иска е съпътствано от твърдение за извършено
плащане, като се представят доказателства за плащане на сумата в хода на
производството. Плащането на претендираната сума, както и на лихва, изчислена от
датата на исковата молба до датата на плащането, не се оспорва от ищеца. Плащането,
извършено в хода на производството, представлява новонастъпил факт, който съдът е
длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Постановеното решение при
признание на иска представлява изпълнително основание. Доколкото обаче не са
налице процесуални пречки пред постановяване на исканото от двете страни решение
при признание на иска, а и същите не могат да се тълкуват разширително, извършеното
плащане следва да се време предвид при евентуално постъпила молба за издаване на
изпълнителен лист, при произнасяне по която съдът извършва преценка относно
наличие на подлежащо на изпълнение вземане.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на ответника, като
същевременно не се налице отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2
ГПК съдът не следва да излага допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
на разноски. Същият е представил доказателство за заплащане на 50 лв. държавна
такса, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в
размер на 100 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на
150 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество О-З.“ АД, ЕИК *********
да заплати на „Застрахователно дружество Е.“ АД, ЕИК ********* на основание чл.
411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 442,47 лв., представляваща непогасен остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 25.02.2022 г., включваща
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 07.06.2023 г. (дата на подаване
на исковата молба) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно акционерно
дружество О-З.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Застрахователно дружество Е.“
АД, ЕИК ********* сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4