Производството е по чл.208,ал.1 от ГПК. Обжалва се решение № 33/ 11.06.2005 г., постановено по гр.д. № 130/2004 г. на Ардински районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Димитър Николов Маринов от г. Ардино против Община – Ардино иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на Община – Ардино правото му на собственост по наследство върху недвижим имот пл.сн. № 214, кв. 21 с площ от 810 кв.м в това число застроена площ от 156 кв.м при граници : север – имот с пл.сн. № 215- общински , изток – имоти с пл.сн. № 211 и 212 – общински , запад – улица “София” и юг- имот с пл.сн. № 213 на Георги |Стоянов Колаков , актуван с АОС № 21/ 01.12.1997 г. и предаване владението върху този имот като неоснователен и недоказан. Димитър Николов Маринов е осъден да заплати на Община – Ардино разноски по делото в размер на 115 лв. В жалбата си Димитър Н. Маринов твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, правните изводи на съда са необосновани и са допуснати съществени процесуални нарушения . Доводите за това касаят обстоятелството, че е наследник по закон на Никола |Димитров Маринов , бивш жител на г. Ардино, починал на 14.12.1980 г. и по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот – нива от около 2 дка , находяща се в г. Ардино, при граници : Хасан Сабриев , склад – тютюнев на фирмата на “Братя Мисарян” и улица , е собственик на този имот . Необосновано съдът приел, че искът е недоказан. Заключението на вещото лице е обсъдено повърхностно и незадълбочено , а в него недвусмислено е посочено , че претендирания имот представлява именно имота , предмет на делото .Експертизата установявала , че в Община Ардино няма налични кадастрални и регулационни планове, не бил открит и разписен лист на собствениците на имоти към плана на г. Ардино от 1928 г. и е изразила предположение ,че първоначалният имот , посочен в договора за покупко-продажба от 1939 г. и записката от 1946 г. е именно имот с пл.сн. № 10, кв. 3 и кв.4 . Недопустимо било в тежест на ищеца да се възлагат неблагоприятните последици от недобросъвестното поведение на Община – Ардино от липсата на разписен лист на собствениците на имоти към плана за 1928 г. Въпреки това вещото лице било направило обосновано предположение въз основа на налични данни, че е собственик на претендирания имот , който е част от имота , описан в договора от 1939 г. и записката от 1946 г. , който е придобит по наследство и който незаконосъобразно бил актуван като общински . В тази връзка счита, че необосновано било прието , че не бил доказал , че ответникът владее без правно основание процесния имот . Експертизата не установила отчуждително производство , не била установена и продажба на процесния имот, които да легитимират ответника като собственик на имота . Актът за общинска собственост не доказва правото на собственост върху имота , нито обосновава правомерно упражнявано владение . Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови ново по същество на делото , като уважи изцяло предявеният иск като основателен и доказан и се присъдят разноски по делото. Пред настоящата инстанция представя писмени доказателства В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Ответника намира жалбата за неоснователна и моли съдът да остави в сила решението на районния съд. Твърди, че по делото имотът на ищеца не бил идентифициран . Експертизата пред първата инстанция установила ,че за имота няма технически данни в договора от 1939 г. и записката от 1946 г. за описания в АОС имот и не може да се направи извод дали има съответствие с претендирания имот . Съществува и разминаване между площта на “нива от около два декара “ и имота описан в АОС. Или по делото не били представени доказателства и не се установява описания имот- нива, да съответства на имот с пл.сн. № 10,кв.3 и кв.4 по плана на г. Ардино от 1928 г., както и съществуването на претендираното от ищеца вещно право, тъй като то изобщо не е възникнало – фактическия състав по възникването на правото на собственост не се е осъществил. Освен това общината е придобила имота на основание изтекла в нейна полза придобивна давност , на основанието , посочено в АОС и на пар. 7, ал.1,т.6 от ЗМСМА. Окръжния съд , след преценка на доказателствата , приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения : Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. За да отхвърли иска районния съд е приел, че е неоснователен и недоказан. Прието е , че ищецът не е доказал, че е собственик по наследство на имот пл.сн. № 214 , кв.21 по плана на г. Ардино / съдът неправилно сочи , че имотът е от 810 кв.м , в това число застроена площ от 156 кв.м , в случая искането е за 156 кв.м застроена площ и 810 кв.м. незастроена плащ, както е посочено и в АОС/ . Не били представени и доказателства установяващи , че процесния имот като площ , местонахождение и граници е идентичен с имота , описан в договора от 16.01.1939 г. , записката от 1946 г. и удостоверение от емлячните книги от 1935-1940 г. .В трите представени документа имота бил описан по различен начин като площ , местонахождение и граници. Обсъдени са и свидетелските показания и е прието , че същите не доказват самото владение от страна на ищеца , нито срокът му. Ищецът не доказал и обстоятелството , че ответникът владее имота без правно основание . Прието е , че актът за общинска собственост е официален удостоверителен документ , чиято доказателствена сила важи до доказване на обратното , която не била оборена . Мотивите на районния съд са обективни и се споделят напълно от окръжния съд . Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства, назначена е и съдебно техническа експертиза , които налагат и следните изводи: Имената Никола Димитров Маринов с ЕГН ********** и Никола Димитров Ивановски са имена на едно и също лице , при което съдът приема , че Никола Димитров Маринов е наследодател на ищеца . В тази насока са представените по делото удостоверение № 83/ 21.03.2003 г. на Община г. Ардино и личен регистрационен картон № 04987 на Община – Ардино . В съдебно заседание и в писмената си защита ответникът прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност . Възражението за давност е възражение по основателността на иска . В акта за общинска собственост се установява, че акта е съставен на основание акт № 1052/ 24.07.1992 г. и бивш собственик на имота е била общината . Тези факти не са оборени от ищеца . Или общината като юридическо лице е придобила собствеността върху имота чрез своите органи , които изразяват волята й . Дори и да се приеме, че не е придобита собствеността върху имота по давност , то искът е недоказан. От съдържанието на исковата молба се установява, че наследодателя на ищеца с частен писмен договор е придобил недвижим имот, представляващ “нива от около два декара” , регулирана на два парцела, от която към 24.01.1946 г. е владял 600 кв. м , които / според вещото лице / се намират в кв.4 по регулационни план на г. Ардино от 1928 г. , а от експертизата се установява , че процесния имот се намира в кв.3 по същия план. От АОС се установява , че имота е бил застроен през 1939 г. т.е. към момента придобиването на имота и не е бил земеделски .И тъй като имота е бил в населено место , то той е подчинен на застроителни и регулационни планове и има определени строителни граници , т.е. имота следва да има индивидуализиращи признаци . Освен това определен недвижим имот , за който се претендира вещно право , следва да е идентичен с този който се владее от ответника и се иска предаването му .Така първоначалната експертиза , изслушана от районния съд установява , че разписен лист за собствениците на имоти по плана за 1928 г. и за 1964 г. липсват , липсват и технически данни в договора от 1939 г. и записката от 1946 г. , от които да се идентифицира предмета на договора за покупко-продажба - “нива от два декара” с конкретен имот по действалия към датата на подписване на договора регулационен и кадастрален план на г. Ардино и не може да се произнесе по въпроса за съответствието между имота описан в договора , записката и акта за общинска собственост. В съобразителната част на заключението вещото лице е изразило предположение , че въз основа на посочените граници имота е приблизително с площ от 2 дка по плана на града от 1928 г. , като първоначалния имот , посочен в договор от 1939 г. и записка от 1946 г. е имот с пл.сн. № 10 в кв.3 и кв.4 . Или от това следва , че наследодателят на ищеца не е бил собственик на имота , предмет на делото . Наследяването не е достатъчен титул за собственост , по делото следва да се установи принадлежността на имота към имуществото на наследодателя . В тази насока е само записка от 1946 г. , от която се установява , че наследодателя на ищеца е бил във владение на 600 кв.м , които , според вещото лице , се намират в пл.сн. 10 ,кв.4 по плана на г. Ардино за 1928 г. , но същите не са предмет на делото . Въз основа на предположението на вещото лице , експертизата, изслушана от окръжния съд , установява, че по-голяма част от имот с пл. № 214 в кв.21 по действащия план на г. Ардино от 1984 г. представлява част от имот с пл.сн. № 10,кв.3 по плана от 1928 г. по зелените линии на скицата , която представлява неразделна част от заключението и свободната площ е от 677 кв.м . От същата скица се установява , че имота е застроен с къща , за която в акта за общинска собственост е посочено , че това е станало през 1939 г. , т.е. към датата на придобиването имота е бил застроен, а от представените от ищеца писмени доказателства този факт не се установява . Или втората експертиза не дава отговор на въпроса за идентичност на имота , което е важно изискване за успешно водене на иск за собственост по чл. 108 от ЗС. От акта за общинска собственост за имот пл.№ 214 ,кв.21 по плана на г. Ардино се установява , че имота с построената върху него сграда са обект на общинската инфраструктура с местно значение , предназначен за задоволяване на образователни потребности на общината /пар. 7 ,ал.1,т. 6 от ПЗР на ЗМСМА /. В тази връзка са и показанията на св. Петров . Искът за собственост е предявен съобразно актуалното положение на имота с пл.сн. № 214 по действуващия към момента регулационен план на г. Ардино от 1984 г. В исковата молба ищецът е посочил границите на имота, така както са записани в акта за общинска собственост .Независимо от това съдът приема за такива посочените от вещото лице и приложената скица на имота . Съдът намира, че този недостатък при постановяване на решението не е съществен и не влияе на крайния резултат . С оглед на това съдът не остави исковата молба без движение . При иска за собственост по чл.108 от ЗС основанието се извежда от фактите , от които ищецът извежда правото си на собственост . В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на процесния имот ,че общината владее имота без правно основание и този имот е отнет от владението на действителния му собственик – наследодателя на ищеца . От свидетелските показания на св. Пеева се установява, че имотът се е обработвал около 1935 г./ към този момент ищецът не е бил роден/ от наследодателя на ищеца и тогава е представлявал градина около един декар. Наследодателя на ищеца е починал на 15.12.1980 г. , от този момент по делото няма данни ищеца да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот . Освен това по делото се установява, че ищецът е заявил пред ОбСЗГ – Ардино възстановяване право на собственост върху земеделска земя - нива от два декара в местността “Маза янъ” / в решението на ОбСЗГ-Ардино е посочена като “Мара янъ/ ,но е отказано , тъй като имота е застроен преди учредяване на ТКЗС и не е земеделска земя , който отказ не е обжалван пред съда . От представените по делото писмени доказателства, че през 1949 г. наследодателя на ищеца е направил опит да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на недвижим имот – нива в местността “Маза янъ” в землището на г. Ардино , но такъв не е бил издаден .Или от изложеното се установя, че ищецът не е оборил доказателствената сила на издадения акт за общинска собственост, при което следва съдът да остави в сила решението на районния съд . Видим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/ 11.06.2005 г. , постановено по гр.д. № 130 от 2004 г. на Ардински районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 30 –дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено .
Председател: Членове: 1.
2.
|