Решение по дело №181/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) - [област], представлявана от директора, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Й. Х. срещу решение № 1 от 04.01.2024 година, постановено по АНД № 281/2023 година по описа на Районен съд-[община].

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 345 от 03.10.2023 година, издадено от директора на РДГ-[област], с което на М. М. И., в качеството му на лицензиран лесовъд, получил позволително за сеч № 0701577/05.01.2023 година, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл. 61 и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ е наложена "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева.

Касаторът сочи, че оспореното решение е незаконосъобразно и са налице основания по чл. 348 от НПК за неговата отмяна. Излага доводи срещу изводите на районния съд обосновали отмяна на наказателното постановление, като счита, че административнонаказателно производство е протекло без допуснати нарушения и при точно прилагане на материалния закон, включително съразмерност и справедливост на наложеното административно наказание. Иска съда да отмени решението на районния съд и да реши делото по същество като потвърди процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – М. М. И., редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор. Оспорва касационната жалба и иска решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно, както и да се присъдят сторените по делото разноски.

В проведено съдебно заседание на 27.03.2024 година касаторът – директор на РДГ - [област], редовно призован, за представител изпраща гл. юрисконсулт А. Е.. Поддържа жалбата по изложените в същата доводи, като пледира решението на районния съд да се отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което наказателното постановление да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В проведено съдебно заседание на 27.03.2024 година ответникът по касационната жалба М. М. И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В проведеното съдебно заседание на 27.03.2024 година представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество – подадена е в законоустановения срок, от лице, страна в производството по делото пред първата съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С НП № 345 от 03.10.2024 година, директора на РДГ- [област] е наложил на М. М. И., в качеството му на лицензиран лесовъд, получил позволително за сеч **** **** година, административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че на 28.06.2023 година, в териториалния обхват на РДГ-[област], ТП Държавно горско стопанство (ДГС) [община], [община], землище на [община], подотдел **** не е упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, вследствие на което има сеч на немаркирани дървета без КГМ от дървесен вид черен бор с общ брой-26 броя и диаметър на пъните както следва: d 10см. -1бр.; d - 18см. - З бр.; d – 20 см. -10бр.; d - 22см. - 6бр.; d – 24 см. - 4 бр.; d – 26 см. -2 бр.; с общ обем- 5 пл. куб. м съгласно сортиментна ведомост от 28.06.2023 година. Пъните на отсечените дървета без КГМ са отбелязани с червена боя и КГМ 5616. С това е прието, че е извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 61 и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд [община]. В производството по АНД № 281 по описа на съда за 2023 година наказателното постановление е отменено.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, въз основа на писмените и гласни доказателствата, събрани и приобщени по делото в хода на съдебното следствие, приел от фактическа страна за безспорно потвърдена отразената в съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка.

Въз основа на извършена служебно цялостна проверка за законосъобразност приел, че в производството не са допуснати съществени процесуални и формални нарушения – АУАН и НП съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, изготвени са в законоустановените срокове, не са допуснати нарушения при връчването им, съдържат описание на нарушението с всички елементи от неговия състав.

По съществото на извършеното нарушение в решението е прието, че нарушението е недоказано. В тази връзка е посочено, че не може да се датира кога точно е извършено отсичането на дърветата, защото няма научнообосновани способи за това, както и липсват свидетели очевидци на извършен над разрешеното добив на дървесина. Също така е прието, че субект на нарушението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, може да бъде само и единствено лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, т. е. лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3., такова на което е издадено позволително за сеч, но в АУАН и в НП не било посочено, че жалбоподателят е вписан в публичния регистър. С тези доводи наказателното постановление е отменено.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд-[община], фактическа обстановка, като напълно кореспондираща на събраните по делото доказателства. Решаващият първоинстанционен състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства.

Въз основа на валидно събраните и в пълнота доказателства първоинстанционният съд е направил изводи за формална и процесуална законосъобразност на проведеното производство, както и за законосъобразно образувано административнонаказателно производство за извършено от И. административно нарушение по чл. 61 и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите, във вр. с чл. 108, ал. 3 и чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Тези мотиви се възприемат и споделят от настоящия състав включително за такива, обосноваващи доказаност по делото на всички елементи от обективна страна.

По отношението субективната страна на процесното нарушение и неговото авторство, настоящия състав не възприема доводите на първоинстанционния съд довели до отмяна на наказателното постановление. Доказателствата по делото сочат, че М. И., в качеството му на лицензиран лесовъд и нает от фирма „****ЕООД е получил позволително за сеч № 0701577 от 05.01.2023 година за процесния подотдел за землище [община]. Същото е представено пред настоящата инстанция. От него се установява, че на „“ЕООД и на М. И. е издадено позволително за сеч за подотдел 164 к, [община]. При извършена проверка от състава в публичния регистър по чл. 108, ал. 2 от ЗГ се установи, че „ЕООД е вписано в регистъра за извършване на дейности по стопанисване на горски територии и добив на дървесина, съгласно чл. 241 от ЗГ, а М. И. е вписан в публичния регистър като лице упражняващо лесовъдска практика за планиране и организация на дейности по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина и планиране и организация на добива на недървесни горски продукти, т.е. за осъществяване на дейности по чл. 233, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗГ. При това положение следва да се приеме, че първоинстанционния съд не е проявил дължимата се грижа да попълни делото с посоченото в АУАН и НП позволително за сеч от една страна, което само по себе си се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, а от друга дори да е имал съмнения дали посоченото лице е вписано в регистъра и доколкото същият е публичен е следвало да извърши тази проверка на ел. адрес [интернет адрес] , Изпълнителна агенция по горите при Министерство на земеделието и храните, регистри. Поради това доводите на първоинстанционния съд касаещи непосочване в АУАН и НП, че И. е вписан в публичния регистър, и които са довели до отмяна на НП са несподеляеми. М. И., в качеството му на лицензиран лесовъд е, вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика и му е издадено позволително за сеч, поради което правилно е посочен като субект на извършеното нарушение.

Доводите за отмяна на наказателното постановление като недоказано също не се споделят от настоящия състав. Първоинстанционния съд приема, че не може да се датира кога точно е извършено отсичането на дърветата. Този факт не е предмет на проверка. Административно наказателната отговорност на И. е ангажирана за неупражнен контрол и непредприемане на мерки по преустановяване и спиране на действия по изсичане на дървесина. И. в периода от 08.01.2023г. и до датата на проверката има задължения да контролира добива на дървесина, в т. ч. да следи отсечените дървета да са с КГМ.

С оглед гореизложеното като е отменил наказателното постановление на посоченото основания районният съд е приложил неправилно материалния закон, което съставлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на съдебния акт.

Не са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд поради което същото ще се реши по същество.

От доказателства по делото е безспорно установено от фактическа страна, че на 28.06.2022 година, М. М. И., в качеството му на лицензиран лесовъд, получил позволително за сеч № **** година, административно наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че на 28.06.2023 година, в териториалния обхват на РДГ-[област], ТП Държавно горско стопанство (ДГС) [община], [община], землище на [община], подотдел **** не е упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, вследствие на което има сеч на немаркирани дървета без КГМ от дървесен вид черен бор с общ брой-26 броя и диаметър на пъните както следва: d 10см. -1бр.; d - 18см. - З бр.; d – 20 см. -10бр.; d - 22см. - 6бр.; d – 24 см. - 4 бр.; d – 26 см. -2 бр.; с общ обем- 5 пл. куб. м съгласно сортиментна ведомост от 28.06.2023 година. Същият, съгласно чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. до освидетелстване на сечището носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, а според чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от същата наредба има задължение да следи определените за сеч дървета да са отбелязани с видим знак, неувреждащ кората им и да са с контролна горска марка. При така разписаното следва, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във връзка с чл. 61 и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ.

Наложеното административно наказание "глоба" в размер на 500 (триста) лева е от вида и в границите, предвидени в санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съответно същото е наложен в размер близък до минималния размер, което кореспондира с липсата на данни по делото за наличие на отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства, обуславящи налагането на по – тежко административно наказание, съобразено с правилото на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН.

Поради това, и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАН делото ще се реши по същество, като процесното наказателно постановление се потвърди като законосъобразно.

Относно разноските:

При този изход на спора касатора има право на разноски. Същите са своевременно заявени от процесуалния му представител. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Искането е основателно. С оглед приложимата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП. При съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер. Размерът им се определя общо на 160 (сто и шестдесет) лева, по 80 (осемдесет) лева за всяка от двете съдебни инстанции.

При този изход на спора искането на ответника за присъждане на съдебни разноски е неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият касационен състав на А. съд – Перник

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 1 от 04.01.2024 година, постановено по АНД № 281/2023 година по описа на Районен съд – [община], К. В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 345 от 03.10.2023 година, издадено от издадено от директора на Регионална дирекция по горите-[област], с което на М. М. И., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], **** качеството му на лицензиран лесовъд, получил позволително за сеч № **** година, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл. 61 и чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 108, ал. 3 от ЗГ е наложена "глоба" в размер на 500 (петстотин) лева.

ОСЪЖДА М. М. И., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], **** да заплати на Регионална дирекция по горите [област], с код БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление [населено място], бул. "България" № 33, съдебни разноски в размер на 160.00 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.