Р Е Ш Е Н И Е №29
07.01.2019 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6554/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Тийм 2018“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Густав Вайганд“ № 28, ет.
2, представлявано от А.Н.С., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 1094/16.08.2018 г., издадено от
инж. З.И.В. – заместник-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на основание
чл. 31, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред (Приложение № 1 към
Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г. на Общински съвет –
Пловдив, изм. и доп.) на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 21, ал. 5 от Наредба за
осигуряване на обществения ред (НООР).
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди на първо
място неправилно административнонаказващият орган (АНО) да е установил субекта
на нарушението, като поддържа дружеството „Тийм 2018“ ЕООД да не е извършвало
дейност в процесния обект. Твърди още в хода на проверката да е било
представено удостоверение за утвърдена категория, което да е било издадено в
полза на „Лайф файер“ ЕООД. В условията
на евентуалност – ако съдът приеме жалбоподателят да е извършил нарушението, за
което е наказан, поддържа да е налице хипотеза на маловажен случай. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Д.К., който поддържа жалбата и
наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт К.,
който взема становище наказателното постановление да е законосъобразно и
правилно, а извършеното нарушение и неговото авторство от страна на
дружеството-жалбоподател да е безспорно доказано по делото от събраните
доказателства.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Тийм 2018“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 28.09.2018 г., установено от известие за доставяне на пратка –
НП № 1094/16.08.2018 г., а жалбата е подадена на 04.10.2018 г. (пред Районен
съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, макар и на
различни от изложените в нея основания, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 04.07.2018 г. в гр. Пловдив, в 10:30 часа свид. Н.Г.М.
– м. и. при Пловдивски общински инспекторат, извършил проверка в обект „Бързо
хранене“, находящ се на ул. „Г. б.“ № **. На място установил А.Н.С. – управител
на дружеството-жалбоподател. При проверката свид. М. изискал да му бъде
представен фискален бон от търговеца. Същият бил издаден от „Тийм 2018“ ЕООД с
ЕИК: *********. След това св. М. поискал да му бъде представено удостоверение
за утвърдена категория за проверявания обект. Такова удостоверение никога не
било издавано на дружеството „Тийм 2018“ ЕООД. До края на проверката поисканото
удостоверение не било представено. Свидетелят М. ***, при която установил, че
удостоверение за утвърдена категория не било издавано на жалбоподателя. Тогава
на място и в присъствието на свидетел и на управителя А.Н.С. свид. М. съставил
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 4830/04.07.2018
г. против „Тийм 2018“ ЕООД. Препис от акта бил връчен срещу разписка на
представителя на жалбоподателя. Към акта бил приложен издаденият в началото на
проверката фискален бон.
Управителят С. подал писмено възражение с вх. №
18ПОИ451/06.07.2018 г. против съставения АУАН, което било намерено за
неоснователно, за което жалбоподателят бил уведомен с писмо с изх. №
18ПОИ451(1)/18.07.2018 г. от Директор на Пловдивски общински инспекторат.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Н.Г.М. се установяват датата и
мястото на извършената проверка, както и че в хода на същата от присъстващия на
мястото управител е било изискано да бъде представено удостоверение за утвърдена
категория. Изяснява се на следващо място, че такова удостоверение не е било
представено на контролните органи до края на проверката. Свидетелят уточнява,
че е установил кой стопанисва обекта въз основа на издаден фискален бон, който
е бил приложен към съставения АУАН, като от него е бил установен единният
идентификационен код на дружеството, което е извършвало дейност в проверявания
обект. Изяснява се и че по време на проверката е присъствал управителят на
дружеството, чиято самоличност била установена след представяне на документ за
самоличност. Свидетелят посочва и че преди да състави АУАН е поискал справка от
район „Южен“ при община Пловдив, от която се установило, че в полза на
търговското дружество, стопанисващо обекта и при чиято дейност е бил издаден
процесният фискален бон, не били издадени никакви документи от общинската
администрация във връзка с ползването на обекта, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Г. б.“ № **, включително не било издадено и удостоверение за утвърдена
категория. Съдът кредитира изцяло показанията на св. М. като подробни,
последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелят възпроизвежда свои
непосредствени впечатления като очевидец. Показанията му се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства. Не се установяват и основания, по
които да се приеме, че свидетелят е бил предубеден или заинтересован.
От фискалния бон, приложен към АУАН с бл. №
4830/04.07.2018 г., се установява, че същият е издаден на 04.07.2018 г. при
покупка от търговски обект „Бързо хранене“, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Г. б.“
№ ** и е издаден от „Тийм 2018“ ЕООД.
Фактическите си изводи съдът изгради и въз основа на
събраните и проверени по делото писмени доказателства – разрешение за поставяне
№8 от 02.08.2013 г. от заместник кмет, Район „Южен“ при Община Пловдив;
разрешение № Т-05-00124/19.09.2013 г. от кмет на Район „Южен“, Община Пловдив; разрешение
№ Т-05-00124(1)/12.06.2018 г. от кмет на Район „Южен“, Община Пловдив;
удостоверение № 000451-Ю за утвърдена категория „една звезда“, издадено от кмет
на Община Пловдив; разрешение № М-05-000138(1)/02.11.2017 г. от кмет на Район
„Южен“, Община Пловдив; заповед № 48-РОА-349/09.07.2018 г. на кмет на Район
„Южен“, Община Пловдив; разрешение № 05-000189/11.08.2017 г. от кмет на Район
„Южен“, Община Пловдив; заповед № 48-РОА-350/09.07.2018 г. на кмет на Район
„Южен“, Община Пловдив; удостоверение № 000580-Ю за утвърдена категория „една
звезда“, издадено от кмет на Община Пловдив; разрешение №
М-05-000232/13.07.2018 г. от кмет на Район „Южен“, Община Пловдив; разрешение №
05-000333/10.07.2018 г. от кмет на Район „Южен“, Община Пловдив; писмо с изх. №
48-Ф-1142/1/19.07.2018 г. по описа на Район „Южен“, Община Пловдив. Същите са
еднопосочни и безпротиворечиви, като от тях по несъмнен начин се установява
описаната фактическа обстановка.
От Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. на кмета на Община
Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална
компетентност. Доказателство за компетентността на актосъставителя представлява
Заповед № 13ОА469/25.02.2013 г. и Заповед № 14ОА882/14.04.2014 г. на кмета на
Община Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е била ангажирана за това, че от фактическа страна на
описаните в наказателното постановление време и място в качеството си на
търговец не е съхранявало в обекта всички необходими документи, удостоверяващи
правомерното му ползване и функциониране, а именно удостоверение за утвърдена
категория, като при поискване в хода на проверката от упълномощените длъжностни
лица не им е било представено удостоверение за утвърдена категория. Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно недоказаност на
авторството на деянието. От показанията на св. М., на които изцяло се даде
вяра, се установи, че при процесната проверка от 04.07.2018 г. в обект „Бързо
хранене“ в гр. Пловдив, ул. „Г. б.“ № ** е бил изискан фискален бон, който е
бил издаден по време на проверката и от установения на място управител. От
реквизитите на този фискален бон, приложен към АУАН – дата и час на издаването
му, наименование и адрес на търговския обект, се прави недвусмислен извод, че
фискалният бон е бил издаден именно в хода на процесната проверка и
следователно от търговеца, който фактически е извършвал дейност в обекта.
Индивидуализиращите този търговец данни също се установяват от фискалния бон:
фирмата му – „Тийм 2018“ ЕООД, и ЕИК: *********.
Действително, както се твърди от жалбоподателя, не се
установява „Тийм 2018“ ЕООД да е било страна по наемни правоотношения във
връзка с ползването на обекта, нито да са му били издавани каквито и да е други
документи – разрешение за ползване на място общинска собственост за поставяне
на преместваеми обекти, удостоверение за утвърдена категория, необходими за
правомерното ползване и функциониране на обекта. Такива към датата на
проверката са били издадени на друг търговец – „Валмар 61“ ЕООД, установено от
постъпилите от Район „Южен“ при Община Пловдив писмени доказателства. При тези
факти съдът намира, че е налице доказано разминаване между фактическото и
правно положение. От една страна се установи, че фактически търговската дейност
е била извършвана от дружеството „Тийм 2018“ ЕООД, но същевременно необходимите
за правомерното извършване на дейността документи са били издадени в полза на
друг правен субект. Издадените от районната администрация документи обаче само
показват кой субект е могъл правомерно да извършва дейност в обекта, което не
изключва възможността дейността фактически да е била извършвана от друго лице,
различно от титуляра на издадените разрешителни. Именно такава е и процесната
хипотеза. Настоящият съдебен състав приема, че от съвместния анализ на
издадения при проверката фискален бон и от показанията на св. М. се прави
категоричен извод, че търговската дейност в обект „Бързо хранене“ в гр.
Пловдив, ул. „Г. б.“ № ** към датата на проверката – 04.07.2018 г., е била
извършвана от дружеството-жалбоподател. Следователно правилно актосъставителят
е изискал да му бъде представено удостоверение за утвърдена категория именно от
този субект - „Тийм 2018“ ЕООД. След като фактически е извършвал търговска
дейност в проверявания обект, то жалбоподателят е имал задължението тази му
дейност да бъде извършвана в съответствие с нормативните изисквания за нейното
осъществяване. По делото се доказа от показанията на св. М., че до края на
проверката не е било представено удостоверение за утвърдена категория.
Жалбоподателят твърди да е представил такова, но издадено в полза на друг
правен субект – „Лайф файер“ ЕООД. При тези факти административнонаказващият
орган е направил извод жалбоподателят да е извършил нарушението по чл.21, ал.5
от НООР, за което е бил санкциониран. Настоящият съдебен състав обаче приема,
че за да бъде извършено посоченото административно нарушение от обективна
страна не е достатъчно да се установи само че изисканият документ – в случая
удостоверение за утвърдена категория, не е бил съхраняван в проверявания обект
по време на проверката, но така също и че този документ на първо място въобще е
бил издаден, т.е. че е бил обективно съществуващ в обективната действителност.
Това е така, защото няма как да се вмени в задължение на търговеца да съхранява
документ, който изобщо не е бил издаден. Това, разбира се, не означава, че след
като търговецът не се е бил снабдил с документ, необходим му за правомерното
функциониране на обекта, деянието му няма да нарушава установения ред на
държавно управление. Нарушен обаче би бил друг административен състав – този,
регламентиращ изискването за извършване на дейността след снабдяване със
съответния документ. Съгласно чл. 114, т. 1 от Закона за туризма (ЗТ) лицата,
извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3,
ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗТ са длъжни да предоставят туристически услуги в
категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно
удостоверение за открита процедура по категоризиране. С разпоредбата на чл. 3,
ал. 2, т. 2 от ЗТ се регламентира, че туристически обекти са заведенията за
хранене и развлечения (самостоятелни и прилежащи към места за настаняване) –
ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници
и барове. Видно е, че не са налице и изключенията по чл. 112, т. 2 от ЗТ. С
правилото на чл. 206, ал. 1 от ЗТ пък предоставянето на туристически услуги в
некатегоризиран туристически обект е обявено за наказуемо. От своя страна
удостоверението за утвърдена категория, което е било изискано при процесната
проверка, е част от категорийната символика, която се издава на
категоризираните заведения за хранене и развлечение на основание чл. 132, ал. 1
от ЗТ. Такова удостоверение е било издадено на предходните ползватели на обекта
– „Лайф Файер“ ЕООД и „Валмар 61“ ЕООД. Следователно по категоричен начин се
установява, че за правомерното функциониране на процесния обект е било
необходимо да бъде издадено удостоверение за утвърдена категория. Правното
задължение за това обаче е регламентирано с правилото на чл. 114, т. 1 от ЗТ, а
неговото неизпълнение е скрепено с административна санкция с разпоредбата на
чл. 206, ал. 1 от ЗТ. По делото безспорно се доказа и че такова удостоверение
за утвърдена категория никога не е било издавано на дружеството-жалбоподател
към момента на проверката. На първо място това се изяснява от постъпилите
писмени доказателства от Район „Южен“ при Община Пловдив. Видно от тях на
дружеството „Тийм 2018“ ЕООД не е било издадено нито удостоверение за утвърдена
категория, нито какъвто и да е друг документ във връзка с правомерното ползване
и функциониране на обекта. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 3,
т. 2 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията, приета с ПМС № 217 от
17.08.2015 г. (Обн. ДВ, бр. 65 от 25.08.2015 г.) категорията на процесния обект
трябва да бъде определена от кмета на общината, поради което именно
предоставената от общинската администрация информация се явява достоверен
източник на доказателствена информация относно субектите, на които е било
издадено такова удостоверение. Този извод се потвърждава и от показанията на
св. М., който заяви, че преди съставянето на АУАН е поискал справка от Район
„Южен“, както и че към датата на проверката в районното кметство не е имало
издадени никакви документи на дружеството „Тийм 2018“ ЕООД, следователно не е
било издадено и удостоверение за утвърдена категория. Този факт не е и спорен
между страните, като процесуалният представител на въззиваемата страна също
заяви в съдебната си реч, че спрямо жалбоподателят не е проведена процедура по
категоризиране, респ. не е издадено следващото се удостоверение, което е част
от категорийната символика. При тези факти съдът намира, че жалбоподателят
„Тийм 2018“ ЕООД не е извършил административното нарушение по чл. 21, ал. 5 от
НООР, за което е бил санкциониран с наказателното постановление, а е осъществил
друго административно нарушение – това по чл. 114, т. 1 вр. чл. 206, ал. 1 от
ЗТ. Законодателната логика следва механизма на нормалното развитие на
обществените отношения. Така за лицата, които предоставят туристически услуги в
туристически обект, възниква задължение този обект да бъде категоризиран или
дотогава да се снабдят с издадено временно удостоверение за открита процедура
по категоризиране. При неизпълнение на това задължение ще бъде осъществено
административно нарушение по чл. 114, т. 1 от ЗТ. Едва след като в полза на
лицето бъде издадено удостоверение за утвърдена категория, за него възниква
задължение да съхранява това удостоверение и да го представя при поискване на
упълномощените длъжностни лица, а при неизпълнение на това задължение вече ще
бъде извършено нарушение на чл. 21, ал. 5 от Наредбата за осигуряване на
обществения ред. Не може да се приеме, че за съставомерността на нарушението по
чл. 21, ал. 5 от НООР е без значение дали в полза на наказания субект въобще е
било издадено удостоверение за утвърдена категория или не, тъй като противното
би довело до логическия абсурд търговецът да се наказва за това, че не
съхранява документ, който никога не е бил издаван. Също така по този начин едно
и също бездействие ще може да се подвежда под два различни състава, като
разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от НООР би обхващала и хипотезата на чл. 114, т.
1 вр. чл. 206, ал. 1 от ЗТ. Настоящият състав намира, че двата състава
разглеждат различни хипотези, които ще настъпят при осъществяването на различни
факти в обективната действителност и както беше посочено по-горе, съставите
следват механизма на развитие на обществените отношения и санкционират незаконосъобразните
отклонения в различни етапи от тяхното развитие.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че административнонаказващият орган като е игнорирал факта, че на жалбоподателя
никога не е било издавано удостоверение за утвърдена категория, неправилно е
подвел установените факти под състава на административното нарушение по чл. 21,
ал. 5 от Наредбата за осигуряване на обществения ред. В действителност
жалбоподателят е осъществил административно нарушение, но различно от това, за
което е бил санкциониран. Нарушен е бил чл. 114, т. 1 вр. чл. 206, ал. 1 от ЗТ.
Следователно наказателното постановление е неправилно и като такова трябва да
бъде отменено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и да се приеме, че нарушението по чл. 21, ал. 5 от НООР обхваща и хипотезата на
чл. 206, ал. 1 от ЗТ, т.е. случаите, когато удостоверение за утвърдена
категория въобще не е било издавано на лицето, то тогава наказателното
постановление би било незаконосъобразно, тъй като с наредбата се предвижда
по-тежка по размер имуществена санкция, поради което жалбоподателят би следвало
да се накаже по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗТ с имуществена санкция от
1 000 до 10 000 лева, наложена от съответния компетентен наказващ
орган.
Относно искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски съдът намира същото за недопустимо в настоящото производство.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Исканията за обезщетяване на направени разноски в производствата по
обжалване на незаконосъобразни наказателни постановления подлежат на
разглеждане по друг ред - в този смисъл т. 1 от Тълкувателно постановление № 2
от 2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2014 г.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1094/16.08.2018 г., издадено от инж. З.И.В. –
заместник-кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на „ТИЙМ 2018“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Г. В.“ № **,
ет. *, представлявано от А.Н.С., ЕГН: ********** на основание чл. 31, ал. 1 от
Наредба за осигуряване на обществения ред (Приложение № 1 към Решение № 198,
взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г. на Общински съвет – Пловдив, изм. и
доп.) е наложена „имуществена санкция“
в размер на 2 000 (две хиляди) лева
за нарушение по чл. 21, ал. 5 от Наредба за осигуряване на обществения ред.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!ЙТ