№ 29488
гр. София, 21.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110166463 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Делото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Софийска вода“ АД
срещу В. К. И..
На 19.12.2023г. е издадена Заповед № 37790 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за всички суми, претендирани със заявлението.
Препис от заповедта е изпратен на длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от В. К. И., в което е посочено, че се оспорват вземанията по
основание и размер, както и че не е налице валидно облигационно правоотношение.
Релевирано е искане за присъждане на разноски в размер на 400 лева. Към възражението е
приложен договор за правна защита и съдействие от 22.02.2024г., в който е посочено, че е
договорено възнаграждение в размер на 400 лева и същото е платено в брой- л. 25 от делото.
С разпореждане от 27.02.2024г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
Същите са били получени на 05.03.2024г. като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК не са
представени доказателства за предявен иск за установяване на вземането.
Поради което с Определение № 19638 от 11.05.2024г. съдът е обезсилил на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
на 19.12.2023г. по ч.гр. дело № 66463/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав и е осъдил
„Софийска вода“ АД да заплати на В. К. И. сумата от 400 лева, представляваща сторените
по делото разноски.
С молба от 21.05.2024г. „Софийска вода“ АД са поискали да бъде изменено
определението в частта за разноските като бъде намалено присъденото възнаграждение.
Изложени са съображения, че съдът следва да съобрази Решение от 25.01.2024г. на СЕС по
дело С-438/2022г. и при липса на оправдан интерес да не прилага НМРАВ. Поддържа, че
предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност при подаване на бланкетно
възражение, прилагането на размер на адвокатско възнаграждение, определен по НМРАВ,
1
не отговаря на легитимна цел и съдът не е длъжен да се съобразява с установените от
Висшия адвокатски съвет минимални прагове на адвокатски възнаграждения, а следва да
определи адвокатско възнаграждение по своя преценка. Искането към съда е да измени
определението в частта за разноските като намали присъденото възнаграждение до
справедлив размер по своя преценка съобразно действителната фактическа и правна
сложност на извършените действия.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата, в който е посочено, че
правилно съдът е присъдил разноски в размер на 400 лева на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Твърди, че Василка К. И. не е дала повод с поведението си за образуване на заповедното
производство. Поддържа, че цитираното решение на СЕС не изключва приложение на
НМРАВ, а възлага на националния съд да извърши преценка дали разпоредбите на чл. 36,
ал. 2 ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК са приети в изпълнение на и са насочени към постигане на
легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици са присъщи на
преследването на тази цел. Искането към съда е да остави без уважение молбата.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и становището на В. К. И. и извърши
преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в рамките
на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна- заявител в производството.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съдът счита, че определеното с определението от 11.05.2024г. възнаграждение
съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на цената на предявения
иск /в случая на заявлението по чл. 410 ГПК/. Относно изложените от молителя
съображения, че следва да се приложи Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
съдът намира, че с цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор
за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него. С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва
2
да се определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия се изразяват в подаване на възражение по
чл. 414 ГПК, както и че по делото е издадена заповед за изпълнение за сумата от 661,72 лева.
С оглед на което съдът намира, че определеният размер от 400 лева съответства на
гореописаните критерии.
Поради което намира, че не са налице основания да измени постановеното
определение в частта за разноските.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 21.05.2024г., подадена от „Софийска вода“ АД
за изменение на Определение № 19638 от 11.05.2024г., постановено по ч.гр. дело №
66463/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3