Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4890/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.К.М., с която е предявен срещу З.Л.И. АД иск
с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 09.07.2017 г. Претендира законната лихва от исковата
молба, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 09.07.2017 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство,
авто-техническата експертиза и разпита на свидетеля Р.Н., че на 09.07.2017 г. около
22.05 часа в гр. Перник на ул. „Димитър Благоев” е настъпило пътнотранспортно
произшествие в при следния механизъм: Р.Н. като водач на лек автомобил, марка
„БМВ”, модел „320И”, ДК№ ****** след навлизане в лентата за насрещно движение се
е сблъскал с автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, ДК№ ******, управляван от
ищеца. Към момента на произшествието скоростта на лекия автомобил „БМВ” е била
около 86 km/h, а на лек автомобил „Сеат” - около 30 km/h. Автомобилът „БМВ”
непосредствено преди настъпилото произшествието с него се е движел в направление
към кв. Изток, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в която се е движел
автомобилът „Сеат” и го е ударил челно. Причината за произшествието са действията
на водача на автомобила „БМВ”, който в нарушение на чл.20, ал.1, чл.21, ал.ч и
чл.25, ал.2 ЗДвП е управлявал автомобила с превишена скорост, не е упражнил достатъчно
контрол и е навлязъл в лентата за насрещно движение, с което е причинил
настъпване на процесното произшествие.
Установява
се от съдебно-медицинската експертиза, че ищецът е получил в следствие на ПТП следните
травматични увреждания: открито счупване на дясното колянно капаче, мозъчно
сътресение и счупване на носните кости. Ищецът е получил спешна помощ в
болницата в гр. Перник, а впоследствие за болнично и оперативно лечение е
настанен в ИМБАЛСМ „Пирогов“ в гр. София, където му е извършена хирургична
обработка на раната, открито наместване на фрактурата на капачето,
стабилизиране на костните фрагменти с остеосинтеза“. Изписан е от болницата на
14.07.2017 г., след което лечението е продължило в домашни условия. Счупването на коляното е зараснало в срок до 2 месеца,
а с проведеното раздвижване общо оздравителния период е приключил за срок от 4
месеца. Мозъчното сътресение е от лека степен, отзвучало е за срок от 30 дни.
Счупените носни кости са зараснали в срок от 20 дни. Общо лечебният и оздравителен
период на всички увреждания е приключил в срок от 4 месеца. Ищецът е изпитвал
интензивни болки в първите 30 дни, а през останалото време е търпял периодични
болки при преумора или рязка промяна на времето. Към настоящия момент няма
неврологична симптоматика след претърпяното мозъчно сътресение, счупените носни
кости са зараснали окончателно, носната преграда е с правилна конфигурация, а
дишането през носа – нормално. Дясната колянна става е леко оточна, с два
белега, счупеното капаче е зараснало окончателно, металната остеосинтеза е била
извадена оперативно, което е довело до допълнителни болки в срок до 30 дни след
операцията. Движенията на крака са в пълен обем и сила. Във връзка със
счупването ищецът не е могъл да практикува футбол за срок от 4 месеца, а в
началото на 5-тия месец е следвало да започне спортни тренировки.
От
представените писмени доказателства и експертизата се установява още, че две
седмици след произшествието ищецът е бил прегледан от психиатър във връзка с
остра стресова реакция и нарушен сън. Изписани са му медикаменти.
От
показанията на свидетеля М.С.– майка на ищеца, се установява, че след
счупването около месец ищецът не е могъл да се придвижва самостоятелно и е имал
нужда от помощ в ежедневието си. Преди злополуката ищецът е учел в НСА, играел
е футбол професионално, с към момента не е възстановил тренировките си, защото
изпитва болки в крака.
Не е спорно,
че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
собственика на лек автомобил „БМВ”, рег. № ******, валидна към 09.07.2017 г.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „БМВ”, което съдът
намира за противоправно – в нарушение на правилата за движение по пътищата,
установени в чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 ЗДвП, в резултат на което е
причинил телесни увреждания на ищеца. Причинната връзка между произшествието и
уврежданията на ищеца се установява безпротиворечиво както от писмените
доказателства, така и от медицинската експертиза.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените й вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вида на увреждането –
счупване на кост в коляното на крака и носни кости и мозъчно сътресение, естеството
на проведеното лечение – две операции за поставяне на импланти и премахването
им, интензитет и продължителност на болката – в период на 1 месец интензивна,
след това до възстановяването – периодична, периода на обездвижване на легло на
ищеца и съпътстващите го дискомфорт и нужда от чужда помощ, проведеното лечение
на остра стресова реакция и смущения в съня, наличието на пълно възстановяване на
движението на увредения крайник към настоящия момент, както и прекъсването на
спортната кариера на ищеца. Като съобрази тези обстоятелства и най-вече вида на
счупванията, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 38000 лв.
По делото са
представени и не са оспорени доказателства за доброволно плащане в хода на
процеса на обезщетение за неимуществените вреди в размер на 13000 лв. Като
съобрази това частично погасяване, съдът приема, че искът е основателен за
сумата от 25000 лв.
Неоснователно е възражението
на ответника за съпричиняване. По делото от разпитания свидетел Р.Н.
категорично се установява, че към момента на произшествието ищецът е бил с
поставен предпазен колан, като свидетелят, който пръв му се е притекъл на помощ
сочи, че лично е разкопчал колана, за да го извади от автомобила. Заключението
на вещите лица по съдебно-медицинската и авто-техническата експертиза, не
разколебават този извод, доколкото и двамата експерти не са категорични относно
наличието на поставен колан – сочат, че наранявания на носа могат да се получат
и с поставен колан, в зависимост от местоположението на тялото на водача към
момента на настъпване на удара. А за получаване на най-тежкото нараняване –
счупената колянна капачка, която основно обуславя размера на определеното
обезщетение, наличието на предпазен колан не е от значение. Ето защо съдът
приема, че ищецът не е допринесъл за настъпване на произшествието и вредите.
По изложените съображения съдът приема, че искът е
основателен за сумата от 25000 лв. и следва да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
На
ищеца следва да се присъди законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 818.75 лв., съобразно
уважената част от иска.
На ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски за експертиза, съразмерно с отхвърлената част от
иска – в размер на 79,17 лв. Претендираното
адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, доколкото не са представени
доказателства за заплащането му.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата държавна такса – в размер на 1000 лв. и
направените разноски – в размер на 450 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:******,
да заплати на М.К.М., ЕГН:**********,
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 25000 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 09.07.2017 г., заедно със законната
лихва от 12.04.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 120000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:******, да заплати на адв. В.В.О., ЕГН:**********, на основание чл.38,
ал.2 ЗА сумата от 818,75 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:******, на основание
чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 79,17 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, *** 51Д, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от в размер на 1000 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 450 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: