№ 163
гр. Сливен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
Членове:Ваня Анг. Маркова
Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Елена Г. Х.а
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20252200500108 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против решение № 522/15.06.2020г. по гр.д. №
3355/2019г. на СлРС, с което е уважен предявеният от община Сливен инцидентен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК, като е прието,
че „Г.“ЕООД не дължи на Х. К. Х. сумата 8773.44лв, представляваща общия размер на
задължението, предмет на изп.дело № 182682018г на ДСИ при СлРС, дължима по
изпълнители листи от 24.02.2011г и 16.05.2011г по в.гр.дело № 255/2010г на СлОС, от които
и е образувано ИД № 1826/2018т на ДСИ при РС-Сливен, от които: 3665.09лв- олихвяема
сума и 4845.69лв- неолихмяева сума и 262.66лв- разноски, поради погасяване на вземанията
по давност.
Със същото решение е отхвърлен предявеният от Х. К. Х., в качеството му на кредитор
на „Г.“ЕООД ,против община-Сливен главен иск с правно основание чл. 134 ал.1 ЗЗД вр. с
чл. 59 ал.1 ЗЗД , за заплащане на длъжника на Х. К. Х.- „Г.“ЕООД, на сумата 9300лв-
обезщетение за ползване без основание от общината на имоти на дружеството, с
идентификатори №67338.406.634, 67338.406.474, 67338.406.297, и 67338.406.590 , за
периода 13.10.2014г-18.06.2019г.
Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство-Х. К. Х. и с
нея се обжалва решението изцяло.
С решение №7/10.02.2021г по възз.гр.дело № 478/2020г на СлОС, е потвърдено изцяло
решението на първоинстанционния съд.
1
С определение №500029/21.11.2024г по гр.дело № 2216/2021г на ВКС, трето гр.о. е
допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд.
С решение № 50004/14.03.2025г по гр.дело № 2216/2021г, ВКС изяло отменя
решението на СлОС, като отхвърля иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с
чл.439 ГПК, а досежно втория иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 59 ЗЗД -
връща делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, при изпълнение на
указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.
Настоящото производство е второ по ред въззивно и се развива след постановяване на
решение № 50004/14.03.2025г по гр.дело № 2216/2021 г на ВКС, с което е отменено изцяло
решение №7/10.02.2021г по възз.гр.дело № 478/2020г по описа на СлОС, спорът е решен по
същество с отхвърляне на единия иск, а делото –върнато за ново разглеждане за
произнасяне по въззивната жалба срещу решението на РС-Сливен в останалата част, с която
е отхвърлен другия иск, този по чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 59 ал.1 ЗЗД.
Предмет на настоящото въззивно производство е подадената от ищеца въззивна жалба
срещу решението на РС- Сливен, но само в частта, с която е отхвърлен предявения срещу
община-Сливен главен иск по чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 9300лв,
представляваща обезщетение за ползване без основание на имоти на длъжника- съищец
„Г.“ЕООД, за периода 13.10.2014г- 18.06.2019г.
В останалата част, решението на РС-Сливен е влязло в сила на 14.03.2025г.
В жалбата се твърди, че решението на РС-Сливен е неправилно, тъй като съдът не
съобразил конкретните факти и представените по делото доказателства. Съдът се произнесъл
по съществен материалноправен въпрос за ползването без основание на имоти-частна
собственост против волята на собственика и решил спора в нарушение на Конституцията и
материалния закон , и при незпазване на съдопроизводствените правила.
Изразява несъгласие с приетите от съда фактически констатации относно приетата за
изтекла погасителна давност, която счита, че не е изтекла до датата на подаване на исковата
молба в съда- 18.06.2019г, което водело до извод за неоснователност на инцидентния
установителен иск.
Счита, че общината не е извършила необходимите действия по прилагане на приетия
ПУП.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният главен
иск бъде уважен.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от община-
Сливен, чрез упълномощен представител, който оспорва жалбата като неоснователна.
Счита, че по делото не е установено, че общината ползва имотите на „Г.“ ЕООД.
Обстоятелството, че през тях преминават хора, сочело единствено, че собственикът не се
противопоставя на това. Право на собственика било да прецени по какъв начин ще ползва
имотите си.
2
Иска се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания пред
въззивната фаза на производството.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.
С оглед дадените с отменителното решение на ВКС указания, при повторното
разглеждане на делото въззивният съд назначи служебно СТЕ, която да даде заключение по
поставените от ВКС въпроси, чиито отговори целят пълно изясняване на спора от
фактическа страна.
В с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и представлява от
упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените в нeя основания и моли
да бъде уважена. Претендира разноски. Не представя списък на разноските.
В с.з. въззивникът “Г.“ЕООД, ред. призован, не се представлява от законен или
упълномощен представител.
В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител, който поддържа отговора на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена
без уважение. Претендира за разноски .Представя списък на разноските и писмени бележки.
Счита, че не са събрани доказателства, че общината ползва процесните имоти без
основание. Счита, че тези имоти , независимо от предвижданията на ПУП не са придобили
статут на улици. Твърдението на ищеца, че процесните имоти се ползвали за преминаване от
граждани, както и от частен субект, какъвто бил „Водно сдружение“, не водел до извода, че
общината осъществява неоснователно ползване. Дори през тези имоти да преминават
граждани, собственикът бил в правото си да ги ползва както намери до добре, а не било
установено по делото същият да се е противопоставил на евентуално такова преминаване.
ЗП предвиждал съществуване на частни пътища, които съгласно чл. 19 ЗП се управляват от
техните собственици, в т.ч. изграждането, ремонтът и поддръжката. Не се доказало, че
общината ползва имотите, нито ги е заградила или събирала такси, или по какъвто и да е
начин накърнила ползването им. Пред тези улици не преминавал и градски транспорт.Те не
били включвали в общинската пътна мрежа. Това били улици на „Г.“ЕООД, които служили за
вътрешно ползване в предприятието.
Въззивната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок, от легитимирано да
обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията за
редовност.
Преценена като допустима, следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК,
въззивният съд констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
В една част решението е влязло в сила на 14.03.2025г, а именно: в частта, с която е
3
отхвърлен от ВКС предявеният от общината инцидентен установителен иск с правно
основание чл. 124 ал.1 ГПК, вр. с чл. 439 ал.1 ГПК.
Предмет на жалбата и на второто по ред въззивно производство е проверката на
решението в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният главния иск с правно
основание чл. 134 ал.1 ЗЗД вр. с чл 59 ЗЗД и цена- 9300лв.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност, в рамките,
поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение
като краен резултат е правилно, но не по изложените в него съображения.
Въззивният съд счита, че приетата за установена фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и на основание чл. 272 от ГПК,
препраща към нея, но следва да я допълни с установеното в тази фаза на производството.
Не е спорно, че ищецът има качеството на кредитор на „Г.“ ЕООД по силата на
съдебно решение от 22.07.2010г, постановено по в.гр.дело № 255/2010г на СлОС, с което
дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди
от професионално заболяване.
Въз основа на издадените по това дело изп.листи са образувани ИД № 286/2011г по
описа на ДСИ при СлРС и ИД № 191/2011г по описа на ДСИ при СлРС, по които са налагани
възбрани и запори върху банкови сметки на длъжника, но въпреки това, взискателят остава
неудовлетворен.
Двете дела са прекратени на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, след което по молба на
длъжника е образувано трето ИД № 1826/2018г.
Същевременно, община-Сливен е имала задължения към „Г.“ ЕООД за местни
данъци, такси и лихви върху тях, за периода 2011г- 2019г, в общ размер на 22 1704лв., за
които е било образувано ИД № 1321/2017г на ДСИ при СлРС.
Не е спорно също, че „Г.“ЕООД е собственик на следните четири имоти,
представляващи ПИ с идентификатори№ № 67338.406.634; № 67338.406.474; №
67338.406.297; № 67338.406.590, всички находящи се в землището на гр.Сливен,
местност“О.С.“, селищно образование“И.“.
Тези имоти според ищеца, общината ползва без основание, поради което иска да бъде
осъдена да заплати на неговия длъжник и съищец “Г.“ обезщетение в размер на сумата
9300лв, за времето от 13.10.2014г до 18.06.2019г.
В тази връзка са и дадените от ВКС указания за назначаване на СТЕ, която да
изследва въпроса налице ли е ползване от страна на общината на тези имоти без правно
основание, какво е тяхното фактическо състояние и начин на ползване, чии имоти
обслужват, налице ли са данни откога съществува фактическото им състояние като улици,
свързани ли са с общинската пътна/улична/ мрежа, служат ли като достъп за осъществяване
на сметосъбиране от страна на общинските предприятия.
На всички тези въпроси отговор дава заключението на назначената от тази инстанция
4
СТЕ,което съдът цени като обосновано, ясно и неоспорено.
Според експертното заключение, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г и заповед № КД-18-
2941/18.03.2014г, тези имоти са с начин на трайно ползване:“ за друг поземлен имот за
движение и транспорт“.
Съгласно действащия ПУП –план за регулация на улици, поземлени имоти за
обществени мероприятия и устройствени зони за м.“О.С.“, селищно образувание „И.“,
гр.Сливен, одобрен с решение №808/22.12.2005г на Общински съвет-Сливен, процесните
имоти са със същото предназначение и начин на трайно ползване –улици, урегулирани
съгласно конкретните предвиждания на плана, но ПУП на м.“О.С.“, СО„И.“ по отношение
на уличната регулация на тези четири имота, не е приложен, а улиците са по имотните
граници, които са по кадастралния план от 1989г.
В с.з. вещото лице заяви, че има регулация, която е предвидена по ПУП за регулация
на улици за обществени мероприятия от 2006г, но няма никакво прилагане на регулацията в
тези имоти.
Те не са включени и в генералния план за организация на движението в гр.Сливен,
тъй като не са изградени с елементи на улица. Нямат настилка, маркировка, вертикална
сигнализация, пътни знаци, нямат трайно изградени комуникации. Има електроснабдяване
и водоснабдяване, изградено по инициатива на сдружение „Войнишко кладенче-3“-Сливен.
Имотите се намират в м.“О.С.“, СО“И., ситуирани в две отделни зони , по два имота
един до друг, както следва :
1/ ПИ с идентификатор № 67338.406.297 и № 67338.406.590 и 2/ ПИ с идентификатор
№ 67338.406.474 и № 67338.406.634
ПИ с идентификатор № 67338.406.297 представлява улица ,започваща от път от РПМ,
Ш-488 /Н-48 - Градец - Ичера - Сливен/, продължаваща в северна посока достигаща до
Мониторингов пункт № 2 на бившия Рудник за добив на уран -Сливен, обслужваща
прилежащите имоти. Началните около 2/3 от дължината на улицата са с полуразрушена и
амортизирана асфалтобетонова настилка. Крайната северна част на имота е с настилка от
несортиран трошен камък.
ПИ с идентификатор № 67338.406.590 е с неправилна форма доближаваща се до
формата на полуокръжност, разположен източно от първия имот, започващ от и завършващ
в ПИ № 67338.406.297. В по голямата южна част също представлява улица с продължаваща
асфалтобетонова настилка от първия имот и е в същото състояние, следва настилка от
несортиран трошен камък, а северната част на имота представлява площадка, върху която са
монтирани два метални резервоара, от които се водоснабдяват ползвателите на водно
сдружение „Войнишко кладенче - 3" Сливен.
ПИ с идентификатор № 67338.406.474 и ПИ с идентификатор № 67338.406.634 също
са ситуирани един до друг, разположени в източния край на местността.
5
ПИ с идентификатор № 67338.406.474 представлява улица, започваща от път от РПМ,
Ш-488 /И-48 - Градец - Ичера - Сливен/, в непосредствена близост до кръстовището за с.
Сотиря, продължаваща в северна посока в преобладаващата си част с настилка от
несортиран трошен камък. Улицата продължава в поземлен имот, който не е предмет на
експертизата - с дължина около 40 м, след което започва ПИ с идентификатор №
67338.406.634, също представляващ улица в западна посока завършваща като „тупик" и
разклонение на север. Имотът също е с настилка от несортиран трошен камък.
Според експертното заключение, на място няма изградени улици които да отговарят на
техническите изисквания за проектиране и изграждане и да съдържат необходимите
елементи на улица в урбанизирана територия - улично/пътно/ платно с изградена
конструкция, ограничителни бордюри, тротоари, вертикална и хоризонтална сигнализация,
подземна инфраструктура и други.
Процесните имоти не обслужват само имоти на „Г.“ ЕООД, а много по-голям брой
имоти, задоволявайки определени обществени потребности.
До влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен,
одобрени със заповед № РД 18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по
кадастър, за процесната територия от CO „И." е имало само един кадастрален план на вилна
зона СО „И."от 1989 г, който е първия наличен картен материал. И по този план процесните
имоти са ползвани като улици и са служели за достъп и обслужване на съответните
прилежащи поземлени имоти от тази територия.
Четирите имота са свързани с републиканската пътна мрежа, но не са част от тази
мрежа. Само стигат до нея. Не част и от общинска пътна мрежа. Там няма изградена
общинска пътна мрежа. Не се движи градски транспорт.
ПИ с идентификатор № 67338.406.297 и № 67338.406.474 започват от път Ш-488 /П-
48 - Градец - Ичера - Сливен/, който е третокласен път от републиканската пътна мрежа, а
другите два имота - улици ПИ с идентификатор № 67338.406.590 и ПИ с идентификатор №
67338.406.634 са свързани съответно с първите два имота.
Няма разположени съдове за събиране на отпадъци на общинското дружество,
осъществяващо дейността по сметосъбиране.
На определени места от път Ш-488 /П-48 - Градец - Ичера - Сливен/ са поставени
контейнери за отпадъци.
Към настоящия момент имотите не служат като достъп за осъществяване на
сметосъбирането в района от страна на общинските предприятия, осъществяващи тази
дейност чрез превозни средства за сметосъбиране.
При така изяснената фактическа обстановка, като съобрази изложените в жалбата
оплаквания, доводите на страните, събраните по делото доказателства, в т.ч. пред тази
инстанция , съдът приема за установено от правна страна, следното:
Пред първоинстанционния съд първоначално е бил предявен главен иск с правно
6
основание чл. 134 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 59 ЗЗД, след което приет за съвместно разглеждане и
инцидентен установителен иск на ответника с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, вр. с чл.
439 ГПК.
Инцидентният установителен иск е бил уважен от РС-Сливен, който е признал за
установено, че „Г.“ ЕООД не дължи на Х. К. Х. сумата 8773.44лв, представляваща общия
размер на задължението, предмет на изп.дело № 182682018г на ДСИ при СлРС, дължима по
изпълнители листи от 24.02.2011г и 16.05.2011г по в.гр.дело № 255/2010г на СлОС, от които
и е образувано ИД № 1826/2018т на ДСИ при РС-Сливен, от които: 3665.09лв- олихвяема
сума и 4845.69лв- неолихмяева сума и 262.66лв- разноски, поради погасяване на вземанията
по давност.
Приетото за основателно от СлРС възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на това вземане на ищеца, е било достатъчно за отхвърляне на главния иск по
чл. 134 ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 5 ЗЗД.
С иска по чл. 134 ЗЗД, кредиторът може да упражни имуществените права на
длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако
се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника.
Особеностите на този иск са свързани с изрично уреденото отклонение от принципа,
прогласен в чл. 26 ал.2 ГПК, че освен в предвидените в закона случаи, никой не може да
предявява пред съд чужди права от свое име.
Процесуалната субституция чрез застъпничество може да възникне при упражняване
правата на длъжника от кредитора по чл. 134 ЗЗД или чрез процесуална суброгация.
Така нареченият косвен, сурогационен иск е предоставен в полза на лице, което има
качество на кредитор, упражняващ имуществени материални права на длъжника- вземания,
произтичащи от сделки, непозволено увреждане или неоснователно обогатяване.
Само лице, което е кредитор на длъжника, може да упражнява правата на последния,
което определя активната му легитимация да предяви косвен иск
За успешното провеждане на този иск ищецът /процесуален субституент/ трябва да
докаже, че има качеството на кредитор на ответника, т.е. че има вземане срещу него, а
длъжникът на ищеца и титуляр на правата, които се защитават с иска - бездейства, като не
упражнява имуществените си права.
Без значение е дали този кредитор е хирографарен или обезпечен, Трябва само
правото му да е валидно възникнало и да съществува, тоест да не е погасено по давност или
по друг начин.
С влизане в сила на първоинстанционното решение в едната му част, досежно
отхвърлянето на инцидентния установителен иск от ВКС, ищецът се легитимира като
кредитор на длъжника, с неудовлетворено вземане, което не е погасено по давност.
Той е предявил срещу община-Сливен косвен иск по чл. 134 ЗЗД, вр. с чл. 59 ал.1 ЗЗД,
7
твърдейки, че тя има задължение по закон да изгради и поддържа общинската улична
мрежа, че процесните имоти представляват улици съгласно одобрения през 2006 година
ПУП на гр.Сливен, които общината не желае да отчужди, нито да поддържа, и че тези имоти
фактически представляват улици, по които се движат превозни средства.
Твърди, че общината ползва тези имоти без правно основание, а длъжникът “Г.“ЕООД
не желае да защити засегната собственост по исков ред. Затова претендира за осъждането на
общината да заплати на неговия длъжник и съищец “Г.“ЕООД сумата 9300лв,
представляваща обезщетение за ползване без основание на тези четири имота, за исковия
период.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установи, че тези имоти се намират в
урбанизирана територия, с одобрена кадастрална карта и неприложен ПУП. Тези имоти са
предвидени за улици по ПУП и функционират именно като такива.
До влизане в сила на КККР на гр.Сливен през 2006г, е имало само един кадастрален
план на вилна зона СО“И.“,от 1989г, който е първият наличен картен материал. На този
план имотите са обозначени като път за преминаване. Регулационният план е стъпил на този
кадастрален план и го ползва като кадастрални данни.
Фактически, имотите се ползват като улици и служат за достъп и обслужване на
съответните прилежащи поземлени имоти от тази територия. Те обслужват имоти не само
на „Г.“ ЕООД, а много по-голям брой имоти, собственост на физически лица, служат за
преминаване на хора и превозни средства и достъп до тези имоти.
Свързани са с републиканската пътна мрежа, но не са част от нея, нито от
общинската пътна мрежа.
За да бъде приложена уличната регулация върху частни имоти, общината трябва да
проведе отчуждително производство по реда на ЗУТ, да заплати съответното обезщетение
на собствениците и за извърши фактическо изграждане на улицата. Такова производство не е
проведено.
Приложението на ПУП е свързано с изплащане на обезщетение на собствениците на
имоти по реда на ЗУТ от страна на общината.
Наличието на тази хипотеза обаче изключва субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД.
Правото да се претендира равностойността на обедняването на основание чл. 59 ал.1
ЗЗД , възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обедненият може да се защити
срещу неоснователното обогатяване, тоест когато няма друга възможност за правна защита
при настъпило неоснователно разместване на имуществени ценности.
Правната квалификация на иска е правилно определена от съда според твърденията в
исковата молба , а именно: търси се заплащане равностойността на неоснователно
обогатяване, възникнало като последица от ползване на чужди недвижими имоти при липса
на правно основание за това ползване и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него.
8
Несъмнено, имотите на длъжника- съищец представляват улици, които служат за
задоволяване на обществени потребности и би следвало общината да ги отчужди, но ако са
налице неуредени взаимоотношения, то е предвиден специален ред по ЗУТ, поради което
обезщетяването на собственика на имотите не може да стане с иск по чл. 59 ЗЗД.
А щом тази искова защита е неприложима за собственика, тя е неприложима и за
процесуалния субституент.
В решение № 140/25.07.2019г по гр.дело № 3538/2018г на ВКС, четвърто гр.о, е
прието, че собствениците на имоти, които не са получили парично обезщетение за
отчуждения им имот и не са реализирали правата си по чл. 210 ал.6 ЗУТ, не биха могли да
търсят обезщетение в размер на пазарната стойност на имота, на основание чл. 59 ЗЗД, тъй
като това би означавало заобикаляне на закона- административната процедура по чл. 209
ЗУТ.
Същевременно, те не се обеднели с пазарната му стойност, тъй като са си запазили
собствеността върху имота.
В същото решение ВКС приема, че при наличие на специален ред, който предвижда
оценка на имота, който се отчуждава, извършена от лицензиран оценител, която определя
размера на паричното обезщетение по пазарни цени и подлежи на обжалване по реда на чл.
215 ал.1 ЗУТ, и изплащане на парично обезщетение, общият граждански ред е неприложим.
Предявеният иск по чл. 59 ЗЗД не може да бъде проведен успешно, тъй като
собственикът на процесните имоти не е упражнил правата си по чл. 210 ал.6 ЗУТ, не е
получил обезщетение и не е загубил правото си на собственост върху имотите. Тоест,
наличието на специален ред за защита на неговите права изключва приложението на иска по
чл. 59 ЗЗД поради неговия субсидиарен характер.
Освен това, за да бъде косвения иск уважен, ищецът трябва да е доказал и че
общината е ползвала имотите на неговия длъжник и съищец “Г.“ЕООД без правно
основание, за целия исков период.
Такова доказване не е проведено от ищеца, въпреки дадените от съда указания с
доклада по делото, изготвен с определението по чл. 140 ГПК, което води до отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан.
Тъй като крайните правни изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези
първоинстанционния съд, решението следва да се потвърди в обжалваната му част. В
останалата част, е влязло в сила на 14.03.2025г.
С оглед изхода от процеса, въззивникът дължи на въззиваемата направените по делото
разноски за три инстанции, които съгласно представения списък, възлизат в общ размер на
сумата 2840лв, от която: 100лв-юриск. възнаграждение за първото по ред въззивно
производство, 1420лв- разноски пред касационната инстанция и 1320лв- разноски за адв.
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Представени са писмени доказателства, че адв.възнаграждения са уговорени и платени
9
по банков път.
Тъй като претендираните разноски за касационната инстанция са в общ размер на 1420
лв, в т.ч. : 100лв-юриск. възнаграждение и 1320лв- адв.възнаграждение, съдът присъжда
само едното възнаграждение и това е платеното по банков път адв.възнаграждение
1320лв.Така общият размер на разноските възлиза на 2740лв.
Първоинстанционният съд е освободил ищеца от заплащане на д.т. и разноски, поради
което съдът не му възлага разноските за вещо лице, но при отхвърляне на предявения от
него иск, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, дължи разноските на другата страна за
адв.възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 522/15.06.2020г по гр.дело № 3355/2019г. по описа на
РС-Сливен, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от Х. К. Х. от ***, ЕГН-
**********, в качеството му на кредитор на „Г.“ЕООД, с ЕИК- *** , седалище и адрес на
управление *** ,против ОБЩИНА -СЛИВЕН , ЕИК- ***, седалище и адрес на управление
***, иск с правно основание чл. 134 ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 59 ал.1 ЗЗД за осъждането на
община-Сливен да заплати на неговия длъжник и съищец „Г.“ЕООД сумата 9300лв / девет
хиляди и триста лева/, представляваща обезщетение за ползване от община-Сливен, без
правно основание, на имоти, собственост на „Г.“ЕООД, представляващи поземлени имоти с
идентификатори №67338.406.634, № 67338.406.474, №67338.406.297, и № 67338.406.590 , за
периода от 13.10.2014г до 18.06.2019г.
ОСЪЖДА Х. К. Х. от ***, с ЕГН- **********, да заплати на ОБЩИНА-СЛИВЕН ,
ЕИК- ***, седалище и адрес на управление ***, сумата 2 740 лв,/ две хиляди седемстотин и
четиридесет лева/, представляваща разноски по делото за три съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на Република
България ,в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10