Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е        

№  ……                                                                   29.01.2020г.                                гр.Ямбол

                                                            В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                           гражданско отделение

в открито съдебно  заседание на 23.01.2020година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Л.Р.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Т. дело №8 по описа за 2019г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Г.И. ***, с която против „Гаранционен фонд” - гр.София са предявени искове по чл.288, ал.1 от КЗ (отм.), вр. с §22 и §26 от ПЗР на КЗ – за заплащане от ответника на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 200 000лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 лв., които вреди са резултат от ПТП, настъпило на 18.11.2015г., което ПТП е предизвикано от водач на МПС, за което не е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" и МПС е неидентифицирано. Ищецът претендира присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на ПТП - 18.11.2015г., а върху обезщетението за имуществени вреди - от завеждане на исковата молба в съда.

Изложените от ищеца Г.В. твърдения са, че в резултат на ПТП, настъпило на 18.11.2015г., около 23,20ч. на път I-7, 247км., са му причинени наранявания - загуба на съзнание, травматичен шок, контузия на главата, контузия на мозъка, оток на мозъка, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на корема, фрактура на лява зигоматична кост, контузия на лявата очна ябълка, контузия на белия дроб, фрактура хумерос декстра, фрактура на тялото на гръбначен прешлен L5 вентикуларна повърхност, епилепсия неуточнена, главоболие - атипична лицева болка, синусова тахикардия, пунктиформен калцификат в мозъчния паренхим в ляво темпорално. Ищецът твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка "Киа" с рег.№ WX 516 XB - К.И.А., който изгубил контрол над управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно и се преобърнал в дясно по посока на движението, като именно при удара пострадал ищецът, който е пътувал в автомобила. За настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол,  а със сключеното по НОХД №823/2018г. по описа на ЯРС споразумение, одобрено от съда, водачът К.А. е признат за виновен  в това, че при процесното ПТП е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.3,т.1, чл.8, ал.1,чл.20 ал.1 и ал.2 , чл.21 от ЗДв и чл.67, ал.1 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, включително на Г.В. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а", вр. с ал.1, б"б", вр. с чл.342, ал.1 и ал.2 от НК. Ищецът сочи, че е постъпил на болнично лечение, за фрактурата на дясната раменна кост е имал поставена имобилизация, след инцидента е изпитвал силно главоболие, замайване и световъртеж, за което многократно търсил медицинска помощ; постъпил на лечение в "МБАЛ по неврология и психиатрия Свети Наум" - гр.София, където било установено, че в резултат от ПТП е получил "Атипична лицева болка" - главоболие от тензионен тип, състояние след мозъчно сътресение при травма на главата. Поддържа, че в резултат на ПТП е изпитал силен стрес и болки, включително по време на болничното му лечение, където е приет в травматичен шок, по време на домашното му лечение в продължение на месеци изпитвал силни болки в главата, в гръдния кош, гърба, корема и дясната ръка, болки в цялото тяло, имал затруднения в ежедневието, наложило се да ползва чужда помощ при самообслужването при хранене и тоалетна, настъпили съществени промени в емоционалното му състояние - станал раздразнителен, потиснат, с честа смяна на  настроенията, страдал от неспокоен нощен сън, често се разплаквал, имал чувство на безпокойство и страх - страх от коли и движение по улиците. Понастоящем ищецът продължавал да се оплаква от главоболие, гадене, виене на свят и замайване, изпитвал болки в мястото на травмите, чувствал се напрегнат и тревожен. За проведеното лечение направил разходи в размер на сумата 30лв. Ищецът твърди, че за увредилия го автомобил  не е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" и МПС е било неидентифицирано, което ангажира отговорността на ответника Гаранционен фонд за заплащане на обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди, но ответникът отказал да заплати обезщетенията, което породило правния интерес у ищеца да иска присъждане на същите по исков ред.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е механизма на ПТП, като е поддържал, че липсва установено противоправно поведение на сочения за деликвент, което да е в пряка причинна връзка с уврежданията на ищеца,  като е направил и възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, поддържайки, че в нарушение на чл.137а ЗдвП не е имал поставен предпазен колан. Възразил е и срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и със съдебната практика.

В о.с.з. предявените искове се поддържат изцяло от пълномощник на ищеца - адв.Ц., която пледира за уважаване на претенциите, с присъждане на разноските по делото. В дадения му срок пълномощникът представя и писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.П., моли за отхвърляне на исковете, евентуално за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди при отчитане съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищеца, без присъждане на разноски в полза на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

Конституираният като трето лице-помагач на страната на ответника деликвент К.А. също счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и че ищецът претендира и вреди, които не са пряка последица от ПТП.

ЯОС, след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.288, ал.11 от КЗ (отм.), увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не се произнесе по подадената молба в срока по чл. 288, ал. 7 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.

По делото е установено, че с молба вх. №24-01-37/10.01.2017г. ищецът е отправил претенция до Гаранционния фонд за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 200 030лв., по която претенция ответникът писмено е отказал да изплати обезщетенията с писмо от 10.04.2017г. При тези данни, предявените искове са допустими.

За основателността на исковете с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.) и ангажиране безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в резултат на пътно – транспортното произшествие, е необходимо да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, включващ кумулативно елементите - деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието на виновния деец. На следващо място, непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и чийто водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По делото страните не спорят, че л.а. КИА с рег.№ WX51GXB обичайно е бил на територията на РБългария и че отговорността на водача К.И.А. не е била застрахована по договор за застраховка "Гражданска отговорност" към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие на 18.11.2015г. Същият факт е установен и от представения по делото констативен протокол за ПТП от 29.02.2016г., видно от който при ПТП на 18.11.2015г., водачът на посочения автомобил К.А. е бил без застраховка "Гражданска отговорност". Водачът на автомобила, който е конституиран като трето лице-помагач, също е обяснил, че е взел автомобила от автоморга, където се е намирал и е имал намерение да разглоби автомобила за части. Следователно, една от предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Гаранционен фонд е установена.    

Относно фактическия състав на непозволеното увреждане - втората предпоставка за основателнастта на иска по чл.288, ал.1 КЗ:

От приложеното нохд №832/2018г. на ЯРС е установено, че с постановеното по това дело и влязло в сила определение на съда от 07.11.2018г., е одобрено споразумение, с което К.И.А.  е признат за виновен в това, че на 19.11.2015г. около 00. 00 часа на път 1-7, в отсечката автомагистрала "Тракия" – с. Веселиново, при управление на лек автомобил "КИА", с рег. № WX51GXB, е нарушил правилата за движение, а именно: чл.5, ал.3,т.1, чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.67, ал.1 ППЗдвП, като при движение извън населено място със скорост от 112 км/ч., е изгубил контрол над управлението на автомобила и напуснал дясното платно за движение, навлязъл в крайпътни площ, при което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице - като на Г. *** е причинил две  средни телесни повреди, изразяващи се в охлузни рани в областта на главата, сътресетие на мозъка с изпадане в безсъзнателно състояние, белодробна контузия и травматичен шок, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота му, както и счупване на дясна раменна кост, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта от 1, 57 на хиляда и водачът е неправоспособен - престъпление по чл.343, ал.3, б."а", вр. с ал.1, б."б", вр. с чл.342, ал.1 НК.

По силата на чл.383 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда. С оглед на това и съобразно чл.300 ГПК, то е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпването на увреждането по механизма, приет от наказателния съд, неговото авторство и причинените последици, настоящият състав е обвързан от споразумението, което е одобрено от наказателния съд.

От заключението на тройната съдебно-медицинската експертиза, извършена от вещите лица невролог, ортопед-травматолог и хирург въз основа на приетата медицинска документация и личен преглед на ищеца, по делото е установено, че в резултат на ПТП от 18.11.2015г. ищецът Г.В. е получил съчетана травма - на глава, гърди и крайници, проявила се с картината на травматичен шок, който се характеризира с медикобиологичния признак "временно разстройство на здравето, опасно за живота".  Вещите лица са изяснили, че травмата на главата се е проявила с мозъчно сътресение (комоцио) със загуба на съзнанието за няколко часа, сомнолентност и обърканост, с контузия на лявото око с хематом на клепачите и леко охлузване темпорално, както и с фрактура на лявата зигоматична кост -  без разместване и наличие на кръв в кухината на максиларния синус. Травмата на гърдите се е проявила с контузия на гръдния кош и върхова контузия на белите дробове, а на крайниците - с фрактура на проксимален хумерус в дясно. Според вещите лица, мозъчното сътресение е отзвучало до два месеца, контузията на лявото око - за около 15-20 дни, за 20 дни е отзвучало и счупването на лявата зигоматична кост и контузията на белите дробове. Счупването на раменната кост е наложило имобилизация за 30 дни с последваща рехабилитация, която е отзвучала за период до 3 месеца. Вещите лица са установили, че по време на ПТП и в първите дни ищецът е претърпял силни болки и страдания, имал е главоболие, болки в областта на лявото око и лявата скула, най-вероятно е имал затруднение в говора и болка при храненето за около 15-20 дни, имал е известни болки в гърдите, а в резултат на фрактурата на дясната раменна кост болките са били с умерен интензитет, най-силна е била болката в първите десет дни, а по време на постимобилизационното раздвижване болките и страданията са продължили за около 20-30 дни. При изслушването им по реда на чл.200, ал.2 ГПК вещите лица са дали категоричен отговор, че ищецът не е получил увреда на мозъка, но непосредствено след ПТП и при приемането му на болнично лечение в МБАЛ "Св.Пантелеймон" АД гр.Ямбол, е имал оток на мозъка, който е установен с помощта на скенер. На ищеца е било проведено медикаментозно лечение с манитол и други медикаменти и при контролния скенер след 3 дни, при изписването на ищеца от болницата на 20.11.2015г. е установено, че мозъчният оток е спаднал. Същият е и причината за комоциото, т.е. за мозъчното сътресение, но категорично вещите лица са отрекли ищецът де е претърпял контузия на мозъка. Вещите лица са установили, че по делото е приложен фиш за извършено рентгеновото изследване и установена "неразместена фрактура на тялото на L-5-малък фрагмент", но това изследване е било извършено на лицето Г. С., а не на името на ищеца Г.В., който при прегледа от вещите лица е заявил, че няма болки в кръста и оплаквания, такива данни не се съдържат нито в медицинската документация, при което вещите лица са заключили, че не е настъпило увреждане, изразило се във фрактура на тялото на гръбначен прешлен на L-5 при ищеца.  

От представената по делото ИЗ на ищеца е установено, че четири месеца след ПТП Г.В. е бил на лечение в МБАЛ "Св.Наум" гр.София с поставена диагноза "Атипична лицева болка" и придружаващи заболявания "Главоболие от тензионен тип". Вещите лица са изяснили, че тензионният тип главоболие не е в пряка връзка с ПТП, тъй като в епикризата е описано, че главоболието е провокирано от емоционално напрежение, а атипичната лицева болка е работната диагноза за лечението по клиничната пътека. Вещите лица са отрекли и наличието на развита епилепсия у ищеца, предвид липсата на такава диагноза в медицинската документация, а само наличието на нервност при нормална ЕЕГ. При извършения от вещите лица преглед ищецът е бил контактен, адекватен, с добра функция на дихателната система, изцяло възстановена походка и даденото заключение от тримата експерти е, че Г.В. понастоящем е изцяло оздравял.

От заключението на вещото лице инж.Б., извършило съдебно-техническата експертиза по делото, е установено, че автомобилът КИА, с който е настъпило процесното ПТП, е бил фабрично оборудван с предпазни колани на всички места. Съдейки от снимковия материал при извършения оглед в досъдебното производство, вещото лице е изяснило, че при липса на маркери за задействане обтегачите на коланите върху седалките, може да се заключи, че пътуващите в автомобила на предните две седалки не са имали сложени предпазни колани. В същия смисъл е и заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза - че при данните за свободно инерционно движение на тялото на ищеца, същият не е бил с поставен предпазен колан. Вещите лица са посочили, че ако е бил поставен такъв колан, това би намалило травматичните увреждания на главата на ищеца и същият не би получил уврежданията в областта на лявата лицева половина, но това не би променило получените увреждания на белите дробове и на горните крайници. В случая според вещите лица, тежестта на травмите при ищеца е била намалена от задействалата се въздушна възглавница, което обстоятелство е установено с автотехническата експертиза по делото.

От показанията на разпитаните свидетели Н.В. - майка на ищеца, и Д.А., се установява, че след процесното ПТП и изписването на ищеца от болницата, същият е бил около един месец на легло, бил е обгрижван от майка му, която го хранела с течни храни и му помагала за други лични нужди. Ищецът постоянно се оплаквал от главоболие, виене на свят и повръщане, не можел да става от леглото, имал силни болки в гърба, челюстта и счупената ръка, наложило се провеждане на лечение в болница в София. Според двете разпитани свидетелки, след въпросното ПТП настъпила и промяна в личността на ищеца - същият станал нервен и избухлив, не търпял хора около себе си.

При тези установени по делото факти, съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. От одобреното от наказателния съд споразумение, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетели се установи противоправното деяние на водача и причинната връзка между произшествието и травматичните увреждания на ищеца. Налице е и предпоставката на чл.288, ал.1, т.2, б."а" КЗ(отм.) - претърпени неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията на РБългария и е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на страната, и виновният водач, български гражданин, няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Или отговорността на ответника Гаранционен фонд за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания и негативни изживявания, е ангажирана.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД). Съгласно практиката на ВКС, понятието "неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Както е изяснено в ППВС №4/1968г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

По настоящото дело съдът взема предвид, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял две средни телесни повреди - получил е съчетана травма на глава, гърди и крайници, причинила временно разстройство на здравето, опасно за живота. Съдът отчита обстоятелството, че в първите дни след травмата болките при ищеца са били значителни, интензивни и в период от около един месец болният е бил на ограничителен постелен режим и се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 16 години, т.е касае се за млад човек, като оздравителният период е бил непродължителен - 2-3 месеца, без оперативни интервенции и проведено консервативно лечение, без налични остатъчни оплаквания. Съдът взема предвид настъпилите при ищеца емоционални и характерови промени - нервност и силна раздразнителност. Съдът взема предвид и констатираното от медицинската експертиза пълно възстановяване на здравето на пострадалия. С оглед тези обстоятелства и при преценка на обезщетенията, определяни при аналогични случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 20 000лв. е адекватно на търпените от ищеца неимуществени вреди и справедливо ще го обезщети.

Определяйки посочения размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът не включва сочените от ищеца вреди от контузия на мозъка, фрактура на гръбначен прешлен L-5, епилепсия и главоболие от тензионен тип/атипична лицева болка, тъй като от заключението на тройната съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира, не се установиха посочените от ищеца увреждания на здравето му и причинната им връзка с ПТП.         

Основателно е възражението на ответника за съпричиняване, като съдът приема, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, като се е поставил сам в състояние на повишена опасност. По делото от авто-техническата и медицинската експертиза е установено, че процесният автомобил е бил фабрично снабден с колани за пътниците на предните седалки и че при настъпване на произшествието ищецът не е бил с поставен предпазен колан, което е в нарушение на изискването на чл.137а, ал.1 ЗдвП. За да достигнат до този извод вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза са съобразили данните за свободно инерционно движение на тялото на ищеца и получените травми. Според заключението на лекарите - вещи лица, ако пострадалият ищец е бил с поставен колан, биха се намалили травмите на главата, но не и на белите дробове и на крайниците. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките определеното обезщетение да бъде намалено поради съпричиняване. При преценка в каква степен понесените от ищеца вредни последици са настъпили от липсата на поставен колан, съответно с колко да бъде намалено обезщетението, съдът отчита обстоятелството, че при поставен предпазен колан травматични увреждания на глават биха били в по-малък обем, поради което застрахователното обезщетение следва да се намали с 25%  на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до размера на сумата от 15 000лв. До този размер от 15 000лв. искът за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца е основателен и доказан и следва да се уважи, а в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.288, ал.7 КЗ (отм.) Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Видно от писмените доказателства по делото - молба № 24-01-37/10.01.2017г., по искането за заплащане на обезщетение ответникът е постановил отказ на 10.04.2017г. (л. 36 от делото), поради което лихва за забава върху  обезщетението за неимуществени вреди се дължи от тази дата - 10.04.2017г. Претенцията за законна лихва за периода 18.11.2015г. - 09.04.2017г. следва да бъде отхвърлена.

Искът за имуществени вреди в размер на 30лв. е основателен и доказан и следа да се уважи изцяло. Разходът в размер на сумата 30лв. за преглед при лекар-специалист е доказан с писмените доказателства по делото на л.32 - фактура и касов бон, като този разход е направен във връзка с лечението и възстановяването на ищеца след ПТП, поради което следва да се заплати от ответника, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, каквато е претенцията на ищеца.

По разноските:

Ищецът не е направил разноски по делото, тъй като е освободен от такси и разноски по производството. Процесуалният представител на ищеца моли за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Р.М., че процесуалното представителство се осъществява от този адвокат при условията на чл. 38, ал.1,т.2 и ал.2  от ЗА. Представени са и доказателства за регистрация на адвоката в НАП по ЗДДС, които не са оспорени от ответника. При тези данни, на адвокат Р.М. следва да се присъди сумата 980,90 лв. без ДДС - адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т. 2 от ЗА и чл. 36 от ЗА, определено с оглед размера на уважените искове по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, като с ДДС присъденото възнаграждение възлиза на 1177,08лв., съгласно §2а от ДР на Наредба №1/2004г. (Определение №109/18.02.2016г. по т.д. №1983/2015г. на ВКС, I т.о.). Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на разноските на адвоката на ищеца в хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като отговорността на Гаранционния фонд произтича от закона, а и ответникът е постановил отказ от заплащане на претендираните от ищеца обезщетения и с това свое поведение е дал повод за завеждане на делото. 

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на ЯОС ДТ върху уважения размер на исковете в размер на 601,20 лв. и разноски за експертиза в размер на общо 804лв.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "Гаранционен фонд" гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори Б.М. и С.С., да заплати на Г.И. ***7, с ЕГН: **********, на основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.) сумата              15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие, осъществено на 18.11.2015г. по вина на водач на моторно превозно средство без сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", ведно със законната лихва върху сумата от 10.04.2017г. до окончателното й изплащане, като за разликата над сумата 15 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв. и в частта, с която се претендира законна лихва за периода 18.11.2015г. - 09.04.2017г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.

ОСЪЖДА "Гаранционен фонд" гр.София, с посочени данни за адрес и представители, да заплати на Г. ***, с посочени данни, на основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ (отм.) сумата 30лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от пътно транспортно произшествие, осъществено на 18.11.2015г. по вина на водач на моторно превозно средство без сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", ведно със законната лихва върху сумата от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА "Гаранционен фонд" гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори Б.М. и С.С., да заплати на адвокат Р.М.., адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 1177,08лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ, с включен ДДС.

ОСЪЖДА "Гаранционен фонд" гр.София, ул."Граф Игнатиев"№2, ет.4, представлявано от изпълнителните директори Б.М. и С. С., да заплати по сметката на Ямболски окръжен съд, по бюджета на Съдебната власт, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата  601,20лв., представляваща държавна такса и сумата 804лв., представляваща разноски.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – К.И.А. ***, ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: