Определение по дело №1037/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 2240/10.05.2013 г., постановено по гр.д. № 127/2013г. по описа на РС Р., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от “ОББ” ЕД - С., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., У. “ С. С.” № 5, представлявано от Изпълнителните директори С. П. В. и Р. И. Т. Ч. пълномощника адвокат К. Г., като жалбоподателят моли съда, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, необосновано и изцяло постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и по подробно изложени съображения, като постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендират се и сторените във въззивното производство разноски по изготвен и представен списък по чл. 80 ГПК, представен в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за допускане и прилагане на описаните с въззивната жалба писмени доказателства, доколкото при извършената проверка е констатирал, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок, от другата страна не е постъпил отговор по подадената въззивна жалба. Не се претендират разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу С. акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Производството пред PC - Р. е образувано по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 и чл.417 т.2 от ГПК.

С атакуваното решение районният съд е ОТХВЪРЛИЛ исковете на “ОББ” - София против Ф. Й. Д., ЕГН *, П. С. Д., ЕГН *, Й. С. Д., ЕГН * и Д. С. Д., ЕГН *, всички от Г. за приемане за установено, че съществува вземане за ищецав размер на 3 206.46 лв. (три хиляди двеста и шест лева и четиридесет и шест стотинки), от които 1 840.70 лв. – главница, сумата от 463.77 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2009 г. до 11.06.2012 г., сумата в размер на 901.99 лв. наказателна лихва за просрочена главница за периода от 07.07.2009 г. до 11.06.2012 г., ведно със законната лихва от 12.06.2012 г. до изплащане на главницата, както и сумата от 347.56 лв. за разноски в заповедното производство, като неоснователни.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Р. е валидно, допустимо и правилно. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

“ОББ” - С. е подало заявление по чл.417, т.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците – посочени като солидарни длъжници, вследствие на което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу тях именно като солидарно задължени лица, под № 2932/ 07.04.2012 г. и изпълнителен лист за сумата в размер на 3 206.46 лв. (три хиляди двеста и шест лева и четиридесет и шест стотинки), от които 1 840.70 лв. – главница, сумата от 463.77 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2009 г. до 11.06.2012 г., сумата в размер на 901.99 лв. наказателна лихва за просрочена главница за периода от 07.07.2009 г. до 11.06.2012 г., ведно със законната лихва от 12.06.2012 г. до изплащане на главницата, както и сумата от 347.56 лв. за разноски по делото. Основание за образуване на заповедното производство е Договор за издаване на кредитна карта от 31.08.2007 г., сключен между ищеца и наследодателя на ответниците С. Д., съгласно който ищецът се е задължил да предостави паричен заем на наследодателя на ответниците в размер на 200.00 лева, представляваща главница плюс договорна лихва, която сума наследодателя на ответниците е следвало да изплати в срок. Подписът на наследодателя на ответниците върху договора и изготвените документи към него удостоверява съгласието му с посочените условия и съдържание на договора. Съгласно чл. 2 от договора за издаване на кредитна карта от 31.08.2007 г., към момента на сключване на договора картодържателят е разполагал с кредитен лимит от 1000. 00 лв., като кредитната карта се издава по повод закупуването на потребителски стоки от гр. Р..

Длъжниците са депозирали в срок частна жалба и възражение срещу заповедта за изпълнение, в което както и в отговора на исковата молба оспорват вземането. По повод на възражението до заявителя е изпратено съобщение, с което му е указана възможността да предяви установителен иск за вземането си по реда на чл.422 ГПК. Няма данни по делото частната жалба да е администрирана, но и производството по същата не е преюдициално по отношение на настоящия спор / определение №.370 от 28.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 2187/2013 г., І т.о. /. В определения едномесечен срок, заявителят е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано производството пред първостепенния съд. Предявен бил иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК – да се признае за установено по отношение на ответниците, в качеството на наследници на наследодателя С. И. Д., и при условията на чл. 60 от Закона за наследството , като всеки от тях отговаря с по 1/4 идеална част съобразно наследените от тях дялове, на основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземането в размер на 3 206.46 лв. (три хиляди двеста и шест лева и четиридесет и шест стотинки), от които 1 840.70 лв. – главница, сумата от 463.77 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2009 г. до 11.06.2012 г., сумата в размер на 901.99 лв. наказателна лихва за просрочена главница за периода от 07.07.2009 г. до 11.06.2012 г., ведно със законната лихва от 12.06.2012 г. до изплащане на главницата, както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

За да отхвърли предявения иск, РС Р. извел като водещ мотив, че кредиторът - ищец не е изпълнил своето задължение по договора да предаде сумата по кредита, като липсват доказателства в тази посока, които по несъмнен начин да установят факта на плащане на заемната сума от заемодателя на заемателя, което обстоятелство следва да се установи от ищеца съгласно правилата на доказателствената тежест.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил относимите по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд. Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал, в т.ч. изслушаната съдебно-икономическа експертиза.

Въззивният съд излага и следните свои съображения за неоснователност на исковата претенция:

В процесния случай заявителят е искал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против наследниците на починал вече длъжник, а като документи, от които произтича вземането е посочено извлечение от счетоводните книги, установяващо вземанията на "ОББ" и договор за кредитна карта. Издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание чл. 417, т. 2 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 2 ЗКИ предпоставя редовност на документа от външна страна. В настоящия случай в извлечението от сметка като длъжници не са посочени наследниците на кредитополучателя, а самият кредитополучател. Не са разграничени дължимите от всеки наследник поотделно суми и няма данни дали наследниците са приели наследството. При издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът е длъжен да провери дали документът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, като извън този документ може да събира доказателства само относно удостоверяване изискуемостта на вземането, ако според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство.

При данни за смъртта на длъжника, банката е следвало като събере данни, че наследниците му са приели наследството, да въведе нужната промяна в кредитното досие и извлечението от счетоводни книги, на което се позовава като документ по чл. 417 т.2 ГПК следва да касае именно вземането на банката срещу наследниците на починалия и в конкретен размер. В заповедното производство е претендирано солидарното им осъждане, а в исковото – установяване вземането съобразно наследствения им дял.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковото производство, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване че : спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за предоставяне на банков кредит; усвояването на отпусната парична сума; обстоятелства, обосноваващи настъпването на изискуемост и размера на изискуемата сума в това число главница, договорни и наказателни лихви.

Крайният извод на районният съд е правилен и законосъобразен.

Не са налице посочените от въззивника нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати от първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на РС Р. - потвърдено.

Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски от въззиваемата страна, а с оглед изхода на спора – такива не се следват на въззивника.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл.280, ал.2 от ГПК, настоящото решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжен съд Б.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2240/10.05.2013г., постановено по гр.д. № 127/2013г. по описа на РС Р..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: