РЕШЕНИЕ
№ 7421
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110159864 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от В. СТ. В., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 439 ГПК срещу ответното дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ........... относно признаването за установено
спрямо ответника, че ищецът не дължи вземанията по изпълнителен лист,
издаден на 11.03.2016г. по т.д. № 1401/2016г. по описа на СГС, VI-7 състав, на
основание Решение № 246/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело №
246/2015г., по описа на арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“,
в размер на 5561,37 лв. – главница, 608,07 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 130 лв. – арбитражни и съдебни разноски.
Ищецът твърди, че спрямо него е образувано изпълнително дело №
20168610400606 по описа на ЧСИ Димитър Вълков, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 11.03.2016г. по т.д. № 1401/2016г. по описа на
СГС, VI-7 състав, на основание Решение № 246/16.10.2015г. по вътрешно
арбитражно дело № 246/2015г., по описа на арбитражен съд „Фондация за
юридическо развитие“ по молба на първоначалния кредитор „Профи Кредит
България“ ЕООД. Посочва, че на 24.09.2018г. по същото изпълнително дело е
постъпила молба от ответника за конституирането му като взискател въз
основа на сключен с първоначалния кредитор договор за прехвърляне на
вземания (цесия). Поддържа, че след образуването на изпълнителното
производство на 06.04.2016г. са извършвани действия с цел проучване на
имущественото състояние на длъжника, които по естеството си не
представлявали изпълнителни действия и с които не е прекъсван
законоустановения давностен срок. Сочи, че на 16.05.2016г. от банковата му
1
сметка е удържана сума в размер на 1200,07 лв., което според него е
последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне
погасителната давност. Поддържа, че изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона на 16.05.2018г. поради бездействие от страна
на взискателя, продължило две години, както и, че в резултат на това с
обратно действие, считано от датата на последно предприетото валидно
изпълнително действие – 16.05.2016г. е започнала да тече погасителната
давност за вземането, която изтекла на 16.05.2021г. Моли съда да постанови
решение, с което да установи недължимостта на процесните суми.
Претендира за разноски.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника. С него ответното дружество изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че е придобило
процесното вземане по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 08.08.2018г. с първоначалния кредитор „Профи Кредит
България“ ЕООД. Поддържа, че договорът за цесия е бил съобщен на
длъжника, а ако съдът приеме, че длъжникът не е бил редовно уведомен, моли
уведомлението да се връчи заедно с книжата по делото. Посочва, че
давностният срок е прекъснат с подаване на молба до ЧСИ Димитър Вълков
за образуване на процесното изпълнително дело от първоначалния кредитор
на 06.04.2016г., с която на съдебния изпълнител били възложени
правомощията по чл.18 ЗЧСИ. Твърди, че на 16.05.2016г. по делото е
постъпила сума, удържана във връзка с наложен запор върху банковата
сметка на ищеца. Сочи, че поради прекратяване на дейността на ЧСИ
Димитър Вълков изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ Галин
Костов, като то получило нов номер – 8556/2021г. Поддържа, че в хода на
изпълнителното производство са извършвани множество действия, които
прекъсвали многократно давностния срок, поради което счита, че процесното
вземане срещу ищеца не е погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените в хода на настоящото производство съдебни
разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца в полза на процесуалния му представител адвокатско
възнаграждение.
В съдебното заседание ищецът не се яви, а както той, така и ответното
дружество не изпратиха представители.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД е издаден изпълнителен лист от
11.03.2016г. по т.д. № 1401/2016г. по описа на СГС, VI-7 състав, на основание
Решение № 246/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело № 246/2015г., по
описа на арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“ за посочените
от ищеца задължения, въз основа на който било образувано изпълнително
2
дело № 20168610400606 по описа на ЧСИ Димитър Вълков, че ответникът е
конституиран като взискател по процесното изпълнително дело, както и че от
банкова сметка на ищеца е удържана сума от ЧСИ на 16.05.2016г.
От приетите по делото писмени доказателства, както и от тези по
приложеното към настоящото производство изп.дело №20219240408556 по
описа на ЧСИ Галин Костов се установява, че изпълнителният лист е издаден
на 11.03.2016г. въз основа на влязло в сила арбитражно решение.
Първоначално по молба на взискателя „Профи Кредит“ ЕООД с молба
от 06.04.2016г. въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.дело
№606/2016г. по описа на ЧСИ Димитър Вълков. С молбата за образуване на
изпълнително делото, взискателят е поискал налагането на запор върху
вземанията на длъжника В. от „Банка ДСК“ ЕАД, както на основание чл.18
ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на изпълнителни
действия. На 11.04.2016г., 12.04.2016г., 13.04.2016г. и 14.04.2016г. ЧСИ е
наложил запор върху вземанията на ищеца и длъжник в изпълнителното
производство спрямо сметките му в „Централна Кооперативна Банка“ АД,
„СиБанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и “Райфайзенбанк (България) ЕАД. На
16.05.2016г. от запорираната сметка на ищеца в „Централна Кооперативна
Банка“ АД е удържана и преведена по сметка на ЧСИ Вълков сумата от
1200,07 лв. На 24.09.2018г. въз основа на молба от 21.09.2018г. ЧСИ Вълков е
конституирал като взискател в изпълнителното дело „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД. В молбата от 21.09.2018г. новоконституираният
взискател е поискал от ЧСИ предприемането на изпълнителното действие по
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, както и е
възложило на основание чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител извършването
на изпълнителни действия.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Задълженията за дължима главница по договор за кредит и за разноски
по делото се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, а тези за
лихви и неустойки с изтичането на 3-годишен давностен срок. В случая,
вземанията са установени с влязло в сила арбитражно решение, поради което
всички те се погасяват по давност с изтичането на 5 –годишен давностен срок.
Според чл. 116 ЗЗД и чл.117, ал.1 ЗЗД давността се прекъсва: с
признаване на вземането от длъжника (б. "а"), с предявяване на иск или
възражение или на искане за почване на помирително производство (б. "б"), и
с предприемане на действия за принудително изпълнение (б. "в"), а ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години.
Така при положение, че решението по вътрешно арбитражно дело №
246/2015г., по описа на арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“
е постановено на 16.10.2015г., то най-рано от 17.10.2015г. е започнал да тече
петгодишния давностен срок относно всички процесни вземания. Този срок е
бил прекъснат неколкократно с подаването на молба за образуване на
3
изпълнително дело и възлагането на действия от взискателя по чл.18 ЗЧСИ,
както и с извършените от ЧСИ изпълнителни действия по налагането на
запори на 11.04.2016г., 12.04.2016г., 13.04.2016г. и 14.04.2016г, удържането
на сумата от 1200,07 лв. от сметката на длъжника в „ЦКБ“ АД на 16.05.2016г.
и молбата от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД за предприемане на
конкретни изпълнителни действия от 21.09.2018г. като до постановяване на
Определение №10001/02.12.2021г. по настоящото делото, с което е спряно
изпълнението по изп.дело №2016810400606 по описа на ЧСИ с рег.№861, a и
до момента, по отношение всички вземания давността не е изтекла.
Производството по изп.дело е перемирано, считано от 17.05.2018г.,
защото в периода от 16.05.2016г. до 16.05.2018г. не са извършвани и искани
изпълнителни действия. Перемпцията обаче, няма отношение към изтичането
на срока на погасителната давност. С молбата на взискателя от 21.09.2018г.
давността е прекъсната, като прекратяването на изпълнителното дело по
силата на закона е само основание за ЧСИ да образувано ново такова въз
основа на наличния изпълнителен лист и молбата за предприемане на
изпълнителни действия. В случай, че ЧСИ не образува ново изпълнително
делото, този пропуск не води до заличаването на предприетото от страна на
взискателя действие насочено към събиране на вземането. В този смисъл е и
Решение №126/28.06.2022г. постановено по гр.д.№3409/2021г. съгласно описа
на ВКС, III Г.О. Поради това, съдът намира, че вземанията не са погасени по
давност и по тази причина и предявения иск за неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на ответното дружество
следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. СТ. В., ЕГН ********** срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ............, иск с правно основание чл. 439
ГПК, относно признаването за установено спрямо ответното дружество, че
ищецът не дължи вземанията по изпълнителен лист, издаден на 11.03.2016г.
по т.д. № 1401/2016г. по описа на СГС, VI-7 състав, на основание Решение №
246/16.10.2015г. по вътрешно арбитражно дело № 246/2015г., по описа на
арбитражен съд „Фондация за юридическо развитие“, в размер на 5561,37 лв.
– главница, 608,07 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 130 лв. –
арбитражни и съдебни разноски, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА В. СТ. В., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ........... сумата от 100 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
4
на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5