№ 412
гр. Бургас , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500658 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 ГПК и сл. и е образувано по частна жалба на “АЙ ТРЪСТ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица,
бул. “Витоша” № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център “България”, представлявано от
управителя Ива Шаламанова, чрез пълномощника юрк. Весислав Генов, против
Определение № 260146/17.03.2021г., постановено по ч.гр.д. № 541/2020г. по описа на РС -
Поморие, с което е била обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично
задължение № 260024/01.10.2020г. и производството по същото е било прекратено.
В жалбата се развиват доводи за това, че заповедният съд неправилно е обезсилил
заповедта за изпълнение като е приел, че в заповедното производство липсва възможност на
заявителя след като му е указано да предяви иск, да дава указания на съда във връзка с
издаването на изпълнителен лист като се съобразява с извънсъдебни уговорки между
страните. Застъпва се становище, че със сключеното споразумение целта на заповедното
производство е била постигната, а именно че е било установено че претендираното от
заявителя вземане е безспорно и вече не са налице предпоставките за образуване и водене на
иск на основание чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.422 ГПК. Това било така, тъй длъжникът не само
бил уведомен за образуваното заповедно производство, но е и признал процесното вземане,
както по основание, така и по размер. Дружеството – жалбоподател намира, че предвид
извънсъдебното заявено признание на вземането от страна на длъжника следвало да бъде
запазен вече осъществения ефект на заповедното производство и кредиторът да се ползва от
възможността да събере вземането си въз основа на заповедта за изпълнение. Излага
съображения, че в разглеждания случай заповедта за изпълнение е била влязла в сила и за
него липсвал интерес от водене на иск за съществуване на вземането като евентуален такъв
би бил недопустим. Според жалбоподателя воденето на такъв иск единствено би натоварило
страните с допълнителни разноски и би довело до разходване на процесуално време и
усилия от същите и от самия съд по едно установено безспорно вземане.
Навеждат се доводи, че при условията на евентуалност, районния съд е следвало да
отмени указанията си по чл.415, ал.1, т.2 ГПК на осн. чл.253 ГПК, вследствие изменение на
обстоятелствата и посочване на актуален адрес за връчване на процесната заповед за
изпълнение. Релевира се оплакване, че като не е направил опит да връчи на новопосочения
адрес, заповедният съд не е изчерпал всички възможности за връчване, а формално се
позовал на разпоредбите на чл.47 и чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и даване на указания на
1
първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист в полза на жалбоподателя, а в
условията на евентуалност отмяна на обжалваното определение и даване на указания на
първоинстанционния съд за връчване заповедта за изпълнение на новопосочения адрес на
длъжника, в т.ч. и връчването й на посочения от длъжника телефонен номер.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разглеждана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения.
Производството по ч.гр.д. № 541/2020г. на БРС е образувано по заявление на “АЙ
ТРЪСТ” ЕООД против Х. Ж. Ж., което е било уважено и на 01.10.2020г. съдът е издал
заповед за изпълнение за част от претендираните със заявлението суми, както следва 937, 68
лева – дължими и незаплатени вноски по договор за потребителски кредит от 29.12.2016г.,
216, 23 лв. – парично задължение по договор за поръчителство от 29.12.2016г., 222, 36 лв.
договорна лихва –за периода от 11.02.2017г. до 10.02.2018г., 595, 03 лв. – наказателна лихва
за периода от 11.03.2017г. до 03.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.08.2020г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 87, 02 лв. разноски по по заповедното производство.
С обективирано в същата заповед, разпореждане, заявлението е било отхвърлено в
останалата му част по отношение на претендираната сума от 62, 08 лв., представляваща
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, поради противоречието й със закона и
добрите нрави.
Направен е бил неуспешен опит за връчване за връчване на заповедта на длъжника по
настоящия му адрес в гр. Ахелой.
Получено е писмо от гл. специалист при Кметство Ахелой, Община Поморие,
съдържащо констатация на длъжностното лице, че по данни на собствениците на имота,
длъжникът не живее на този адрес повече от две години и не поддържат връзка с него.
На 13.11.2020г. е бил направен неуспешен опит за връчване на заповедта за
изпълнение на длъжника по постоянния му адрес в с. С., общ. Б., обл. Д.. Видно от
приложената по делото обратна разписка, адресът е бил посетен на 23.10.2020г., на
31.10.2020г. и на 06.11.2020г. в 18.00ч. като длъжностното лице по призоваване е
констатирало, че на адреса живее баба му, която не знае къде се намира внука й, както и че
същият не живее на територията на селото.
Изготвена е била справка по Наредба № 14/2001г. за актуалното състояние на
трудовите договори на длъжника на база подадените уведомления в НАП, съгл. чл.62 и
чл.123 от КТ, от който се установило, че същият се намира в трудовоправни отношения с
“ВЕН И КО” ЕООД, със седалище в гр. Пловдив.
Направено е било трети неуспешен опит за връчване на заповедта на длъжника по
адрес на дружеството – работодател. От приложената по делото обратна разписка се
установява, че адресът е бил посетен на 17.12.2020г. и на 08.01.2021г. по различно време, но
търсеното лице не е било открито. Констатирано е, че по сведение на служител (продавач),
след разговор с управителя, длъжникът не работи на адреса.
С разпореждане от 18.01.2021г. РС – Поморие, след констатация, че заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, е дал указания на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства за това.
Разпореждането е било връчено на жалбоподателя на 01.02.2021г.
На 16.02.2021г. в деловодството на РС – Поморие е била депозирана молба от
жалбоподателя, който е уведомил съда, че длъжникът има сключен трудов договор с
работодателя “ВЕН И КО” ЕООД, като е поискал отмяна на разпореждането от 18.01.2021г.
и изпращане на заповедта чрез работодателя, а при условията на евентуалност да бъде
2
удължен срокът за депозиране на иск. Представил е справка от НОИ. Молбата е била
оставена без уважение от съда, който е посочил, че лицето не е било намерено на адреса и е
указал да се изпълни разпореждането от 13.01.2021г. в предоставения със същото срок до
01.03.2021г.
На 26.02.2021г. в деловодството на РС – Поморие е била депозирана нова молба от
заявителя, който е уведомил съда, че на 22.02.2021г. между него и длъжника е било
сключено писмено споразумение за доброволно уреждане на отношенията, с което
длъжникът изцяло признал процесното задължение по основание и размер. Посочено било
още, че длъжникът поел ангажимент за погасяване на същото, както и декларирал, че не
оспорва издаването на изпълнителен лист в полза на “Ай Тръст” по ч.гр.д. № 541/2020г. по
описа на РС – Поморие. Изложени били аргументи, че вече не били налице предпоставките
за водене на иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, тъй като длъжникът не само бил
уведомен за образуваното заповедно производство, но е и признал процесното вземане по
основание и размер. С оглед на това било отправено искане до съда дадените до заявителя
указания за предявяване на иск да бъдат отменени и в полза на дружеството да бъде издаден
изпълнителен лист. Представено било и заверено копие на споразумение, сключено между
“АЙ ТРЪСТ” ЕООД и Х. Ж. Ж. от 22.02.2021г.
Видно от съдържанието на представеното по делото споразумение, длъжникът поел
задължение да погаси дължимата сума по кредита в размер на 2105, 72 лв. на равни вноски,
съобразно инкорпориран в съглашението погасителен план.
На 26.02.2021г. в деловодството на РС – Поморие била депозирана молба от Х. Ж.
Ж., в която същият заявил, че е уведомен за образуваното ч.гр.д. № 541/2020г. по описа на
РС – Поморие, като не оспорва задължението по основание и размер. Изразил е желание
заповедта да се счита за връчена и да се издаде изпълнителен лист в полза на кредитора.
Посочил е нов адрес за кореспонденция в гр. Пловдив, където може да бъде намерен, както и
телефон за връзка. В допълнение на горното е посочил, че с кредитора е било сключено
споразумение за доброволно погасяване на процесното задължение, предвид липсата на
оспорване на дължимите суми по основание и размер. С оглед изложеното е поискал
заповедта за изпълнение да се счита за връчена, считано от датата на подписване на
споразумението с кредитора “АЙ ТРЪСТ”, а именно 22.02.2021г. или да му бъде изпратена
на посочения по-горе адрес.
С обжалваното определение № 260146 от 17.03.2021г. по ч.гр.д. № 541/2020г.,
Районен съд – Поморие е констатирал, че указанията му за предявяване на иск по чл.415,
ал.1 ГПК са били получени от заявителя на 01.02.2021г., като в предоставения от съда
едномесечен срок до 01.03.2021г., същият не е ангажирал доказателства за предявяване на
иск по чл.422 ГПК. Изложил е съображения, че в уредбата на заповедното производство
липсва предвидена възможност заявителят след като му е указано да предяви иск, да дава
указания на съда във връзка с действията по уведомяване на длъжника, както и липсва
възможност да задължи съда да издаде изпълнителен лист като се съобразява с
извънсъдебни уговорки между него и длъжника, в резултат на което е обезсилел издадената
заповед за изпълнение и е прекратил производството.
Определението е правилно.
Съдът се солидаризира с принципното съображение на жалбоподателя, че при липса
на оспорване от страна на длъжника, същият не разполага с правен интерес от предявяване
на установителен иск за установяване със СПН съществуването на вземането си. В
разглеждания случай обаче жалбоподателят не разполага и с правен интерес от издаване на
изпълнителен лист. Видно от съдържанието на представеното по делото споразумение,
длъжникът е поел задължение да престира на взискателя задължението по първоначалния
договор като дългът е бил преструктуриран и са били изчерпателно уговорени броя, размера
и падежа на съответните вноски. Щом длъжникът може да изпълни доброволно по
споразумението, то тогава изпълнителният процес става ненужен, защото той е даден на
3
кредитора в случай на липса или отказ от доброволно изпълнение, т.е. когато има
неизпълнение от страна на длъжника. Ето защо наведените от жалбоподателя твърдения и
ангажирани доказателства за сключено с длъжника споразумение за доброволно уреждане
на отношенията след датата на издаване на заповедта за изпълнение обуславят извод, че
същият е избрал нов начин за уреждане на имуществените си отношения, при което за него
липсва правен интерес от водене на изпълнителен процес. В случай на образувано
изпълнително дело, при сключено споразумение за преструктуриране на дълга, при което
длъжникът започва да изпълнява съгласно уговореното, то е налице доброволно изпълнение
и в духа на добросъвестните отношения, взискателят би следвало дори да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, защото вече не се
нуждае от изпълнително дело.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че съдът е следвало да се съобрази с
извънсъдебните уговорки между страните, като приеме, че заповедта за изпълнение е
надлежно връчена на длъжника, предвид неоспорването на процесното вземане. В
разглеждания случай това би били не само в противоречие с уредбата на заповедното
производство, което е било надлежно констатирано и от заповедния съд, но и с основен
принцип на гражданския процес, според който принудителното изпълнение следва да
замести дължимото, но неосъществило се доброволно изпълнение. То е уредена в закона и
гарантирана от държавата възможност на кредитора да получи дължимото му в случаите,
когато не е изпълнено доброволно. Изпълнителното производство е сурогат на липсващото
доброволно изпълнение / вж. Сталев, Ж., „Българско гражданско процесуално право“, Шесто
преработено и допълнено издание София, Сиела, 2020, с. 676./. Издаването на изпълнителен
лист в хипотеза на вече сключено между страните споразумение би застрашило правната
сигурност и създало предпоставки за злоупотреби и недобросъвество поведение от страна
на кредитора, който би могъл да образува изпълнително дело, да издирва имуществените
права на длъжника, да избира изпълнителни способи и да иска предприемане на
изпълнителни действия от СИ за събиране на вземането си, въпреки извършваните
плащания по постигнатото споразумение.
По приложението на чл. 415 от ГПК е създадена многобройна, непротиворечива
практика на Върховния касационен съд, отразена в множество определения, напр.
определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., определение №
124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д.
№ 41/2010 г. на I т. о., определение № 319 от 29.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011 г., II
т. о. и др. В същите е възприето становището, че за да не бъде обезсилена заповедта за
изпълнение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заявителят трябва не само да предяви
специалния установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, а и до изтичане на този срок да представи
доказателства за предявяването на иска пред съда, издал заповедта за изпълнение. Като
доказателство по смисъла на чл. 415, ал. 4 ГПК може да послужи, както адресирано до
заповедния съд заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на
депозирането й в регистратурата на съда или данни за изпращането й по пощата, така и
нарочно съдебно удостоверение, издадено от съдебния състав, пред който е образувано
исковото производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за
предявяване на иска - един месец от датата на уведомяване на заявителя за постъпилото
възражение на длъжника по чл. 414 ГПК и неговото пропускане е основание по чл. 415, ал. 5
ГПК за обезсилване на заповедта. Това становище е застъпено и т.13 от ТР №4/2013 г. на
ОСГТК на ВСК където е указано, че законодателят е предвидил изрично обезсилване на
заповедта за изпълнение в хипотезата по чл.415, ал.2 ГПК /изм./, ако заявителят не
представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл.415, ал.1 ГПК /изм./. Съдът,
разглеждащ заповедното производство, няма задължение да следи служебно дали заявителят
е предявил иск до изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК /изм./, включително в случаите,
4
когато заповедното и исковото производство са висящи пред един и същ съдебен състав.
Виж Определение № 945 от 23.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 631/2012 г., II т. о., ТК.
Доколкото по делото безспорно е установено, че в указания срок пред заповедния съд не са
представени доказателства за предявен иск в хипотезата на чл.415, ал.1 ГПК, то
обжалваното определение е правилно, като постановено в съответствие с утвърдената
съдебна практика.
Съобразявайки изложеното, депозираната частна жалба се явява неоснователна.
Обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено
Воден от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260146 от 17.03.2021г. на РС – Поморие,
постановено по ч.гр. д. № 541 по описа на съда за 2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5