Р Е Ш Е
Н И Е
№____
гр. Варна,_________2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
Първи тричленен състав в публично заседание на девети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при
секретаря Галина Г. и в присъствието на прокурора Силвиян
И., като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.д.
N 339 по описа на Административен
съд Варна за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.В.Г.,
подадена чрез адв.К. против Решение № 1771/27.12.22г.
по НАХД №1595/2022г. на ВРС, 32 състав, с което е потвърдено наказателно
постановление №106/18.03.2022г. на заместник-кмет на община Варна, с което на
основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в
размер на 20лв. за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е постановено
при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост, при липса на задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност. Твърди, че неправилни са изводите на ВРС, че при съставянето на
АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
закона, даващи основание за отмяната на наказателното постановление. В
развилото се административнонаказателно производство
не става ясно къде точно е извършено нарушението. Твърди, че от съдържанието на
акта и на НП не може да се разбере къде е поставен знака „В27”, а от
доказателствата по делото не се установява, че паркираният от жалбоподателката автомобил
е попадал в зоната на действие на такъв знак. Нито в АУАН, нито в НП е посочено,
къде е поставен знак „В27” и до къде важи неговата забрана, за да се установи
бил ли е паркиран автомобила в зоната му на действие, като от представените копие
на извадка от чертежа на подзона 7 - от Общинско
предприятие „Общински паркинги и синя зона” и копие на извадка от извадка от
Генералния план за организация на движението - чертеж № 01-005/м. 12.2017г. -
от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване” също не се установява
това. Прието е от ВРС, че мястото на паркирания автомобил по протежение на
улицата е индивидуализирано чрез използване за отправна точка на ТП № 762, но
не се сочи къде на представените схеми е позициониран този трафопост.
Посочената неяснота не е преодоляна и в
хода на съдебното дирене, поради което съдът е стигнал до погрешно заключение
относно мястото, където е паркиран автомобила и мястото, където е поставен
знака. Твърди, че видимо от снимковия материал е, че площта, където е паркиран
автомобила не е част от платното за движение по ул. „****” и е извън границата
му, съгласно дадените в § 6 т. 3 и 4 от ДР на ЗДП легални дефиниции за „Платно
за движение” и „Граница на платното за движение”. Твърди и че освен, че
забраната на поставения на кръстовището на ул. „****” с ул. „****” важи до
кръстовището на ул. „****” с ул. „****”, след което е паркиран автомобила,
неговото забранително действие не обхваща предгаражната
територия, разположена вдясно извън платното за движение, където автомобилът е
паркиран. Твърди и че от съдържанието на акта и на наказателното постановление
е видно, че като фактически обстоятелства на нарушение се сочат паркиране в
зоната на действие на знак В27 и затрудняване останалите участници в
движението, като последното сочи елементи от състава на нарушение по чл. 98 ал.
1 т. 1 пр. 2 от ЗДП. Липсата на единство между фактическите обстоятелства
относно описаните нарушения и тяхната правна квалификация води до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице и незаконосъобразност на
наказателното постановление. Жалбоподателят твърди и че съдът избирателно се е
позовал и на показанията на съставителя на фиша и въпреки че свидетелят
заявява, че знакът е поставен на островчето пред автомобила, съдът е приел, че
процесния знак се намира зад паркирания автомобил и следователно попада в
зоната му на действие. Твърди, че на цитираната от съда схема от подзона № 7, тези „островчета” са видими, и върху тях
действително са поставени два знака „В27”, но са в отсечката след кръстовището
на ул. „****” с ул. „****” до кръстовището на ул. „****” с ул. „****”, т.е.
пред паркирания автомобил. На въпросната схема не са отбелязани двата успоредно
разположени знака „В27”, които се виждат на снимката, пред десния от които е
паркиран автомобила, което е разбираемо, с оглед уточнението направено в съпроводителното
писмо от ОП „Общински паркинги и синя зона”, че не се ангажират с точна
справка, че към дата 23.02.2022г., знаковото стопанство и пътната маркировка са
били същите, както в приложената извадка от чертежа на подзона
7. Въпреки, че свид. М.описва
мястото на нарушението на ул. „****” зад блока на бул. „***” 95 и на около 4
метра отстояние от гаражите, той не сочи мястото, където е паркиран автомобила
на предявеният му чертеж от схемата на подзона 7.
Твърди и че ако съдът е бил извършил справка в приложението „Гугъл карти” е щял
да установи къде е ситуиран ТП 762 и да констатира, че намиращият се срещу него
автомобил е паркиран пред гаражно пространство и след кръстовището на ул. „****”
с ул. „****”. Същото е видно и от информацията и от справка в официалния сайт
на АГКК, на която са отбелязани и границите на платното за движение по смисъла
на § 6 т. 3 от ЗДП. Касаторът счита за недопустимо едва
във фазата на съдебното обжалване да се сочат фактите, относими към обективната
съставомерност на деянието. Моли съда да отмени решението
на въззивния съд, както и издаденото НП и да й бъдат присъдени направените
разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуални си представител ю.к.Д., в писмено
възражение, оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Представителят на ВОП дава заключение, че
жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да се остави в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на Р.В.Г. против наказателно постановление №106/18.03.2022г. на
заместник-кмет на община Варна, с което на основание чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП й е
наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.6
т.1 ЗДвП.
За да се
произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на
23.02.2022г. свид.М.– старши полицай в сектор
„Общинска полиция“ към ОД на МВР-Варна бил назначен наряд за времето от 08.00
часа до 20.00 часа и в изпълнение на служебните си задължения, съвместно с
полицай В., извършил обход на маршрута на ул. ****в гр. Варна, при който в 13.20
ч. констатирали неправилно паркирани автомобили, зад бл. 95 на бул. ***, сред
които и л.а. ****с
ДК№ ****, който бил паркиран на ул. ****, срещу ТП № 762 в зоната на действие
на пътен знак В27. След справка било установено, че автомобилът е собственост
на А.Г. и му бил съставен фиш за нарушение на чл. 6 от ЗДвП, като на основание
чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
След постъпило възражение от Г., в което са оспорени констатациите във фиша и е
посочено, че на процесната дата и час превозното средство е било управлявано от
Р.Г., фишът е анулиран и е съставен АУАН на Г. за извършено нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП. Сезираният със
спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица и в срок, съдържат всички необходими реквизити, нарушението е
описано със съставомерните му белези и дава
възможност на нарушителя да разбере вмененото нарушение, от събраните
доказателства е безспорно установено, че Г. е паркирала МПС в нарушение на
въведената от знак „В-27“ забрана. ВРС е приел, че АУАН и НП съдържат
индивидуализация на конкретното място, където е бил паркиран автомобила, като
от доказателствата по делото се установява, че автомобила е бил паркиран в
зоната на действие на пътен знак В27. ВРС е приел и че нарушението правилно е квалифицирано, правилно е определена
санкционната разпоредба, както и наложеното наказание и е обсъдил направените
възражения, които е приел за
неоснователни.
Касационната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
правилно и законосъобразно ВРС е приел за безспорно доказано извършеното
нарушение и че нарушението е извършено именно от касатора.
Нарушението, видно от АУАН и НП е описано със съставомерните
му признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които е
осъществено, както и мястото, където е извършено. Описанието на нарушението
безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразява
извършеното от него нарушение. Индивидуализирано е и мястото на нарушението.
Нарушението безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Посоченото в НП, че паркираният автомобил затруднява
останалите участници в движението не променя горните изводи. Това обстоятелство
не е елемент от фактическия състав на вмененото с НП нарушение. По никакъв
начин не е накърнено правото на защита на наказаното лице, доколкото вмененото
нарушение е индивидуализирано със съставомерните му
белези.
Правилно и законосъобразно въззивният съд
е приел, че жалбоподателката е паркирала посочения в НП автомобил в зоната на
действие на пътен знак В-27, с което е нарушила ал.6 т.1 ЗДвП.
Съгласно чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В случая Г. не е
съобразила поведението си с пътните знаци, като е паркирала л.а.
рег.№ ****в зоната на действие на пътен знак В-27.
Съгласно чл. 49 ал.1 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана, какъвто е и
пътен знак В-27, се поставят непосредствено пред местата или участъците от
пътя, за които се отнася тази забрана.
Видно от доказателствата по делото жалбоподателката е паркирала
в участък от пътя, за който е въведена забрана с пътен знак В-27.
Безспорно е установено, че касаторът
е извършил вмененото нарушение. Като водач на ППС същият е бил длъжен да
съобрази поведението си с пътните знаци, съгласно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДвП, а като не го е сторил е осъществил състава на вмененото с НП нарушение.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 183, ал.2 т.1 ЗДвП, която
именно предвижда наказанията за водач, който е паркирал неправилно.
Наложеното наказание е съобразено с предвиденият от закона
размер, тежестта на нарушението, неговата специфика, като е определено в
рамките на закона и съответства на целите на чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221, ал. 1 от АПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1771/27.12.22г. по НАХД №1595/2022г.
на ВРС, 32 състав.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.