Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1131
гр.
Пловдив, 16.07.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1626/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Н.С. ***
против Наказателно постановление №19-1030-002309 от 05.04.2019 г., издадено от
Началник група към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.103
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за 6 месеца, както и за нарушение на чл.100, ал.1
т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10,00 лв. С жалбата се моли
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице,
което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 08.03.2019г. служителите И.Д.С. на дл. мл.***
към ОД на МВР-Пловдив и К.С.К., изпълнявайки служебните си задължения,
установили жалбоподателя като водач на лек автомобил Нисан Примера с рег.№ ****
да управлява гореописаното МПС, собственост на С.П.П. с ЕГН **********, като
при подаден сигнал със стоп-палка, образец „МВР” не спира при подаден сигнал,
както и при направена проверка не представя СУМПС и контролен талон към него.
Въз основа на така направените констатации за
нарушения на ЗДвП бил съставен Акт за установяване на администартивно
нарушение, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление.
Така описаната фатическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител И.Д.С., Заповед 8121з-515/14.05.2018
г., справка за нарушител.
Разпитан пред съда, актосъставителят И.Д.С.
потвърди направните в акта за установяване на административно нарушение
констатации. Същият разясни, че на процесната дата и място били на мотопатрул с
колегата му св. К.С.К.. На място установили МПС- то, описано в АУАН, като при
подаден сигнал със стоп-палка от св.К. за извършване на необходимата проверка,
водачът на МПС не спрял, а продължил, дори ускорил скоростта. В движение дори
свидетелят С. видял също, че водачът хвърлил от преден ляв прозорец на
шофьорското място кенче с бира. С оглед поведението на водача въпреки дадения
му по надлежния ред сигнал да спре – със стоп-палка св. С. запалил мотора и
тръгнал след нарушителя, настигнал водача, който въпреки подадения звуков и
светлинен сигнал, не спрял, а продължил, след което спрял до един трафопост.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания
свидетел, като намира същите за последователни, логични, вътрешно непротиворечиви
и подробни, поради което съдът дава вяра на същите.
Съдът намира, че така описаната фактическа
обстановка в съставения акт за установяване на административно нарушение,
възпроизведена и в издаденото наказателно постановление, е обективно и правилно
установена. Безспорно е, че водачът е възприел полицейските служители и подадения от тях сигнал, но
целенасочено е продължил движението с цел да избегне проверката. Последван от
полицейски патрул, бил настигнат на място и проверката била извършена.
Въпреки че св. П. не изложи
подробности около протеклата проверка във връзка с документите на водача, съдът
не намира основание да не кредитира и установеното в останалата част на акта за
установяване на административно нарушение, а именно че при проверката водачът
не носел контролен талон към СУМПС и СУМПС. Доказателства, опровергаващи
направените в акта за установяване на административно нарушение не бяха
представени от страна на жалбоподателя в хода на проведеното съдебно следствие.
При това положение и с оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, че редовно съставените актове имат
доказателствена сила, тъй като противното не е установено в конкретната
ситуация, съдът приема за обективни и верни констатациите от преврката и в тази
им част.
С оглед изложеното съдът прие,
че от обективна и субективна страна е налице състав на извършено нарушение по
чл.103 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП. В случая от съставения АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление
административнонаказателното обвинение се основава на това, че при подаден сигнал
със стоп-палка водачът не спира, а също и за това, че като водач на МПС не носи
при управлението на МПС контролен талон и СУМПС. Нарушението по чл.103 от ЗДвП,
както и това по чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП е извършено умишлено, при съзнавани и
целени от дееца правни последици.
Водачът е съзнавал много ясно, че следва да спре, но не е спрял с цел да
осуети провеждането на проверката, също и е знаел, че следва да носи при
управление на МПС контролен талон и СУМПС, но не ги е носел със себе си.
Налице е правилно приложение на
материалния закон и на съответната на нарушението санкционна норма. Съгласно чл. 175 ал.1 т.4
от ЗДвП наказва
се с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до
6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението. Така наложените наказания са
в максимален размер. Съдът намира, че така определеният размер от наказващия
орган съответства на обществената опасност на деянието и на дееца предвид
обстоятелствата, при които деянието е извършено. В случая нарушителят не само
не е спрял след даден му сигнал със стоп-палка, но и е продължил движение
въпреки дадените му сигнали–звуков и светлинен, като в движение, продължавайки
да се движи е изхвърлил от колата си и кутия от бира. Наложило се е да бъде
настигнат от служителите на МВР, осъществяващи конрол на пътя. Не е налице и съдействащо
поведение от нарушителя, изразяващо се в доброволно връщане. Демонстрираното от
нарушителя поведение го отличава като личност с висока степен на обществена
опасност. По изложените съображения съдът намира така определения размер на
наказанието за справедлив и законосъобразен предвид правилата за определяне на
наказанието, предвидени в чл.27 от ЗАНН. Неоснователни са доводите за явна
несправедливост на наказанията. Същите напълно съответства на тежестта на
нарушението.
Съгласно чл.183, ал.1 т.1 пр.
1,2 от ЗДвП наказва се с „глоба” 10 лв. водач, който не носи
определените документи - свидетелство за управление, контролен талон. Така
определеното наказание е във фиксиран размер, поради което не подлежи на
ревизиране.
При проверка относно спазване
на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно
постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица предвид
приложената към административнонаказателната преписка Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Нарушенията са
описани по ясен начин, даващи възможност на нарушителя да разбере в какво се
състои и да организира защитата си. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и
за издаване на НП, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-1030-002309 от 05.04.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР
Пловдив, с което на Н.С. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.103 от Закона
за движение по пътищата на основание чл.175, ал.1 т.4 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца, както и за нарушение на
чл.100, ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.183, ал.1
т.1 пр.1,2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 10,00 лв.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията
по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия
:.......................................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ММ