Решение по дело №108/2017 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 25.05.2017 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на дванадесети април две хиляди и седемнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                             ВАНЯ И.

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 108 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 147 от 01.12.2016 г., постановено по гр. д. № 419/2015 г., П.ският районен съд е отхвърлил предявения от дружество „С.Р.Е.Л.” /S.R.E.L./, със седалище в М., срещу Ф.И.Ф. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм./, за установяване на съществуването на вземане по заповед за изпълнение № 276/30.06.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 276/2015 г. на РС-П., за сумата 12 000 лв., цедирано от ЗД „Е.” АД, представляваща заплатено на Г.Д.Н.застрахователно обезщетение по щета № **********/29.04.2010 г. по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, за претърпените от Г.Д.Н.неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на причинените му телесни увреждания в резултат на пътно-транспортно произшествие от 29.11.2009 г., реализирано от Ф.И.Ф., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

            Решението е обжалвано от ищеца в първионстанционното производство с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Изложени се възражения срещу извода на районния съд за липса на доказателства за уведомяване на ответника за прехвърлянето на вземането от застрахователя на ищеца по делото, както и срещу извода за погасяване на претендираното вземане по давност. Оспорва се извода първоинстанционния съд за липса на предпоставките на чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ за упражняване на регресното право на ищеца спрямо ответника. Във връзка с това възражение в жалбата се сочи, че по делото са налице доказателства, че ответникът е управлявал МПС под въздействието на алкохол. Излага се довод, че дори да не се приеме за доказано, че ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол, в исковата молба алтернативно е въведена като основание на предявения иск още една от предпоставките на чл. 274, ал.1, т. 1 от КЗ, а именно виновно отклонение на застрахования от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог при настъпване на ПТП, която предпоставка според жалбоподателя е налице – ответникът е избягал от местопроизшествието, което е установено със сключеното с ответника споразумение, за което същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК. В подкрепа на това свое становище жалбоподателят сочи, че нарушавайки разпоредбите на чл. 123, ал.1, б. „б” от ЗДвП и чл. 201 от ППЗДвП, както и предвид правилото, установено в чл. 8 от Наредба № 1-167/24.10.2002 г., напускайки мястото на произшествието, той виновно се е отклонил от задължителната проверка за употреба на алкохол, като е осуетил и възпрепятствал възможността компетентните органи своевременно да извършат такава, след като не е установено напускането на местопроизшествието от ответника да се дължи на изключващо вината му обстоятелство.

            Ответникът не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание същият оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

   П.ският районен съд е бил сезиран с предявен от „С.Р.Е.Л.”, вписано в регистъра на дружествата в М. с рег. № С 18365, чрез търговски пълномощник „Д.К.М.” ЕАД, иск за установяване съществуването на негово вземане срещу Ф.И.Ф. за сумата 12 000 лв., представляваща заплатено на Г.Д.Н.застрахователно обезщетение по щета № **********/29.04.2009 г. по договор за застраховка „Гражданска отговорност” № 07108245891/15.11.2008 г., сключен със „ЗД Е.” АД, за неимуществените вреди, причинени на Г.Н. вследствие на причинените му телесни увреждания в резултат на настъпило на 29.11.2009 г. пътно-транспортно произшествие по вина на ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 276/2015 г. на РС-П..

Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.11.2009 г.  около 17,30 ч. на ул. „С.С.” в гр. П.  е настъпило ПТП с участието на управлявания от ответника лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СО4320ХА и каруца, теглена от кон и управлявана от Г.Д.Н., в резултат на което последният е получил телесни увреждания. С одобрено от съда споразумение по НОХД № 150/2010 г. на РС-П. ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Твърди се, че към момента на настъпване на ПТП за управлявания от ответника автомобил е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „ЗД Е.” АД, и че във връзка с причинените му телесни увреждания Г.Н. отправил до застрахователното дружество извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която била образувана щета № **********/29.04.2009 г. Със спогодба между „ЗД Е.” АД и Г.Н. от 21.06.2010 г. било уговорено застрахователно обезщетение от 12000 лв., която сума била заплатена на пострадалото лице на две вноски – 19.07.2010 г. и 12.10.2010 г.  Ищецът твърди, че в отговор на отправено запитване относно резултата от взетата на ответника кръвна проба, застрахователят бил уведомен, че съгласно протокол за извършена химическа експертиза към момента на ПТП водачът е бил със съдържание на алкохол в кръвта 3,3 промила. Въз основа на това за застрахователя „ЗД Е.” АД е възникнало правото да получи от ответника изплатеното застрахователно обезщетение на основание чл. 274, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ. Ищецът твърди също, че с оглед съдържанието на споразумението по горепосоченото наказателно дело, е налага извод, че ответникът е напуснал мястото на произшествието, което е послужило като основание за квалифициране на извършеното от него деяние като престъпление по чл. 343, ал. 3, б.”а” от НК, като с това свое поведение същият виновно се е отклонил от задължителната проверка за употреба на алкохол като е осуетил възможността компетентните органи своевременно да извършат такава проверка.Това обстоятелство според ищеца съставлява самостоятелно основание за възникване на регресното право на застрахователя по чл. 274, ал.1 т.1, пр. 3 от КЗ. Ищецът твърди, че процесното вземане срещу ответника му е прехвърлено от застрахователя „ЗД Е.” АД с договор за замяна от 30.12.2011 г., за което ответникът е бил уведомен на 20.08.2012 г. Твърди, че ответникът не му е заплатил тази сума.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Прави възражение за погасяване по давност на претендираното вземане, като сочи, че същото е станало изискуемо от датата на сключената между „ЗД Е.” АД и Г.Н. спогодба на 21.06.2010 г., от който момент до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 29.06.2015 г. е изтекъл петгодишния давностен срок. Излага възражение, че застрахователят не го е уведомил преди уведомлението за прехвърлянето на вземането на ищеца, че му дължи претендираната сума, като това уведомление не съставлява покана за изплащане на дълга и не е законен способ за спиране или прекъсване на давността. Излага становище за недоказаност на така предявения иск, във връзка с което се излага довод, че със споразумението по посоченото наказателно дело на ответника е било повдигнато обвинение за това, че е избягал от местопроизшествието /уплашил се е/, а не защото е употребил алкохол, както се твърди в исковата молба; че било доказано, че е причинил по непредпазливост телесни повреди на Г.Н., а не виновно, както се твърди в исковата молба. Сочи се, че взетата на ответника проба за алкохол няколко часа след ПТП не е била взета под внимание в образуваното наказателно производство. Излага се и възражение срещу размера на претендираното обезщетение като се твърди, че същото е завишено с оглед състоянието на пострадалия, установено в представените медицински документи. Въвежда се и твърдение, че процесното ПТП не е настъпило единствено по вина на ответника.

            Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

  С определение от 05.05.2010 г. по НОХД № 150/2010 г. на П.ски районен съд е одобрено споразумение, с което Ф.И.Ф. е признат за виновен в това, че 29.11.2009 г., около 17,30 ч. в гр. П., на ул. „С.С.”, при управление на МПС – л.а. „Опел Астра” с рег. №  СО4320ХА е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал.1, чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на Г.Д.Н.от гр. П. тежка телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка, придружена с травматични кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка и под меките мозъчни обвивки, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, и средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кости от черепния покрив, което представлява нараняване, проникващо в черепната кухина, като деецът след деянието е избягал от местопроизшествието -  престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

  От представеното копие от застрахователна полица № 071080245891 се установява, че на 15.11.2008 г. между „ЗД Е.” АД и Ф.И.Ф. е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СО4320ХА, с период на покритие от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.

  По молба на Г.Д.Н.до „ЗД Е.” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му в резултат на ПТП неимуществени вреди, при застрахователя е образувана щета № **********/29.04.2010 г., като  дружеството е определило на пострадалия да се заплати застрахователно обезщетение в размер на 12000 лв. Със спогодба от 21.06.2010 г., сключена между „ЗД Е.” АД и Г.Д.Н., страните са се съгласили застрахователят да заплати на Г.Н. сума от 12000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди от гореописаното ПТП по така образуваната щета, платимо на две вноски по 6000 лв. – първата в 15-дневен срок от подписване на спогодбата, и втората в 30-дневен срок. Не е спорно по делото и се установява от представените извлечения по сметка на „ЗД Е.” АД, че на 16.07.2010 г. дружеството е превело по банковата сметка на Г.Н. сумата 6000 лв., а на 12.10.2010 г. – сумата 6000 лв., като основание и за двата превода е посочено изплащане на щета № **********.

На 30.12.2011 г. между „ЗД Е.” АД и ищеца „С.Р.Е.Л.” е сключен договор за замяна, с който застрахователното дружество прехвърля на ищцовото дружество всички негови вземания срещу трети лица с настъпили просрочия, надвишаващи 3 месеца, съгласно опис, неразделна част от договора, срещу извършване на непарична престация / акции от капитала на „А.К.” АДСИ, собственост на ищеца. В представеното приложение към договора за замяна фигурира вземането срещу Ф.И.Ф. в размер на 12000 лв. по щета № 15-41381 от дата 29.04.2010 г.

Представено е уведомление  изх.№ 5765/16.08.2012 г. от „ЗД Е.” АД до ответника Ф.Ф., с което застрахователното дружество го уведомява, че с договор от 30.12.2011 г. всички вземания на дружеството към него, дължими на основание чл. 274, ал. 1 от КЗ по повод образувана щета № **********/29.04.2010 г. към застрахователен договор № 071080245891/15.11.2008 г.,е прехвърлено на „С.Р.Е.Л.”, като считано от датата на получаване на уведомлението ответникът дължи и следва да заплати на новия кредитор задължението си в размер на 12000 лв., представляващо заплатено от „ЗД Е.” АД застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени в резултат на реализираното от ответника на 29.11.2009 г. пътно-транспортно произшествие, ведно с дължимите лихви и разноски. Представено е известие за доставяне на посоченото уведомление, в което като получател е вписан „А.Б.” АД, отбелязано е, че същото е получено на 20.08.2012 г. без да е посочено име и качество на лицето, което се е подписало като получател.

В кориците на ДП № 416/2009 г. на РУМВР- П., намиращо в приложеното по делото НОХД № 150/2010 г. на РС-П., се съдържа талон за медицинско изследване, връчен на ответника Ф. в 20,00 ч. на 29.11.2009 г. Видно от приложения протокол за медицинско изследване, съставен от лекар при ФСМП-П., в 20.00 ч. на същата дата е взета кръв от Ф.И.Ф.. От протокола за химическа експертиза № 3565/30.11.2009 г. на МБАЛ „Св. А.” – гр. С. е отразено, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от Ф.И.Ф., се установява наличие на 3,3 промила етилов алкохол. Талон за медицинско изследване е издаден и на пострадалия Г.Д.Н., връчен му в 18,20 ч. на 29.11.2009 г., като от същия е взета проба в 18,30 ч. и не е установено наличие на алкохол в кръвта му.

  По делото е представен протокол за ПТП № 172/30.11.2009 г. /съдържащ се и в кориците на ДП № 416/09 г./, в който са отразени участниците в ПТП, видимите щети по автомобила, управляван от ответника, че от двамата водачи е взета кръвна проба за алкохол, като причина за настъпване на ПТП е отразено – движение с несъобразена скорост на водача на лекия автомобил, който блъска движещата се пред него каруца каруца с кон в задната част.

 Според приетото в първоинстанционно производство заключение на съдебно-медицинска експертиза, на пострадалия при процесното пътно-транспортно произшествие Г.Д.Н.са причинени следните увреждания: 1. Две разкъсно-контузни рани в областта на главата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които са заздравели без последици за здравето му за около 12-15 дни от датата на травмата; 2. Черепно-мозъчна травма, представляваща нараняване проникващо в черепната кухина, и контузия на мозъка, придружена с травматични кръвоизливи, които са довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като без извършване на оперативна интервенция неминуемо щеше да настъпи смъртен изход. При тава тежка черепно-мозъчна травма периодът на възстановяване е около 5-6 месеца от датата на травмата. Причиняването на тази травма е свързана с болки и страдания, които в началото /за около 2-3 месеца/ са с по-голям интензитет и постепенно отслабващ такъв /до 5-6 месеца/ от травмата. За посочения период от 5-6 месеца пострадалият е бил неработоспособен и е имал затруднения в извършване на обичайните си ежедневни дейности.

Според показанията на св. С. К. /колега на ответника/, в края на 2009 г. вечерта ответникът отишъл при него на работното му място в „А.”  и му казал, че е ударил колата си и го помолил да го закара до дома му в гр. П.. Свидетелят закарал ответника до дома му и като се върнал на работа, заварил полицаи на обекта до колата на Ф.. Според свидетеля, Ф. не бил употребил алкохол.

Според показанията на св. Р. Д. /служител в РУМВР – П./, през 2009 г. посетил ПТП, реализирано в гр. П. до бензиностанция „Ш.” между лек автомобил и каруца, теглена от кон. На мястото на ПТП свидетелят заварил само лицето с каруцата. Повикал линейка, тъй като това лице било в лошо състояние. Свидетелят останал на място, а негов колега – свидетелят А. С. тръгнал по следите от теч на автомобила  и намерил другия участник в ПТП. После свидетелят видял ответника Ф. в районното управление.

Съгласно показанията на св. Л. К. /живуща на съпружески начала с ответника/, преди 6-7 години в неделен ден Ф. претърпял катастрофа. Вечерта се прибрал в къщи видимо уплашен и притеснен, като казал, че е заслепен от фарове и се е блъснал в каруца, че е се уплашил, тъй като не знаел дали каруцата не е пълна с роми, че не е видял дали е имало човек в каруцата. Според свидетелката, Ф. изпил две чаши ракии на гладно, около 8 часа в дома им дошли полицаи и го отвели в управлението.

Според показанията на св.А. С. / служител на РУМВР- П./, през ноември 2009 г. вечерта посетил ПТП, настъпило в гр. П., в близост до бензиностанцията настъпило между лек автомобил и каруца. Като пристигнал на място водачът на лекия автомобил го нямало. По следите от течност, оставени от автомобила,последният бил намерен при сградите до Помпената станция на завода. Каруцарят бил в много тежко състояние, каруцата се била разпаднала, поради което свидетелят не може да каже дали е имало отличителни знаци на каруцата.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 276/2015 г. на РС-П., че по заявление на ищеца по чл. 410 от ГПК, подадено на 29.06.2015 г.,  за исковата сума е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът-ответник е възразил писмено в законоустановения срок.

Въз основа на така установените факти, правните изводи на съда са следните:

            Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 213, ал. 1, вр. чл. 274, ал.1 от КЗ /отм./.

Така предявеният установителен иск е допустим с оглед обстоятелството, че в предходно развилото се заповедно производство длъжникът – ответник по настоящото дело, е възразил срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК и заявителят е представил в заповедното производство доказателства за предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Одобреното споразумение по приложеното НОХД № 150/2010 г. на РС-П. с последици на влязла в сила присъда обвързва гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, на основание чл. 300 от ГПК. С оглед на това съдът приема за установено, че по вина на ответника е настъпило процесното ПТП, от което на Г.Н. са причинени описаните телесни увреждания, и че ответникът е избягал от местопроизшествието – факт, който е квалифициращ признак на деянието, обусловил прилагането на по-тежката квалификация на деянието по чл. 343, ал. 3, пр. 3 от НК.

 По делото не е спорно, че че към момента на реализиране на ПТП за управлявания от ответника лек автомобил е имало  валидно сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност” със „ЗД Е.” АД. Установено е също, че  застрахователят е платил на увреденото лице обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди в размер, за който същите са постигнали спогодба.

Съдът намира, че у ищеца е налице активна материална легитимация за предявяване на регресния иск срещу застрахованато лице за платеното от застрахователя застрахователно обезщетение, тъй като същият е носител на претендираното вземане срещу ответника на основание придобиването му от платилия застрахователното обезщетение застраховател по силата на сключен договор за замяна. С този договор застрахователят е прехвърлил регресното си вземане срещу ответника на ищеца – в договора ясно е индивидуализирано вземането по основание, длъжник  и размер. Този договор има естеството на договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД, като същият е породил действие за длъжника-ответник с уведомяването му. Действително, от представеното по делото известие за доставяне не удостоверява, че ответникът е бил уведомен за прехвърлянето на вземането от стария кредитор преди предявяване на иска, тъй като в това известие е вписано, че уведомлението е получено от „А. Б.” АД, а няма данни за това кое лице и в какво качество го е получил. При липсата на доказателства за уведомяване на длъжника за цесията преди предявяване на иска, ако уведомлението, изхождащо от стария кредитор, е приложено към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за цедираното вземане се счита, че получаване на препис от нея ведно с приложенията, длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, и тя поражда действие за него. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, изхождащо от цедента, макар и като приложение на исковата молба, изхождаща от цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.  В този смисъл е константната съдебна практика, включително и по чл. 290 от ГПК.

Съдът намира за основателно оплакването, направено във въззивната жалба, срещу извода на първоинстанционния съд, че процесното вземане е погасено по давност. Вземането на платилия застрахователно обезщетение срещу застрахования водач се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение на правоимащото лице/, в който момент възниква регресното право на застрахователя  /т. 14 от ППВС № 7/77 г. от 04.10.1978 г./. Спогодбата, сключена между застрахователя и увреденото лице не е основание за възникване на регресното вземане на застрахователя срещу причинителя на вредата, тъй като касае само и единствено отношения между тях, а такова основание е плащането на застрахователното обезщетение. В случая няма спор между страните, че претендираното застрахователно обезщетение е платено от застрахователя „ЗД Е.” АД на пострадалия Н. на две части,  по 6000 лв. всяка от тях – съответно на 19.07.2010 г. и на 12.10.2010 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 29.06.2015 г. – преди изтичане на пет години от плащането и на двете части от общия размер на застрахователното обезщетение, поради което регресното вземане за целия размер на заплатеното застрахователно обезщетение не е погасено по давност.

В чл. 274 от КЗ /отм./ са уредени случаите, в които платилият застрахователно обезщетение застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност” има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение. В случая ищецът основава упражняваното от него и придобито от застрахователя право на регрес срещу ответника като въвежда две основания – че същият управлявал МПС след употреба на алкохол / чл. 274, ал.1, т. 1 предл. 1 от КЗ /отм./, както и че същият е виновно се е отклонил от задължителна проверка за употреба на алкохол / чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 4 от КЗ /отм./. Виновното отклоняване от проверка за употреба на алкохол ищецът основава на факта, че ответникът е избягал от местопроизшествието, което е било основание за квалифициране на деянието му по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК. Така въведените основания за реализиране на регреса са в условията на евентуалност, тъй като първото - управляване на МПС след употреба на алкохол /предполагащо установяване на употребата на алкохол чрез предвидените в закона способи/ изключва второто - виновно отклонение от извършване на такава проверка /предполагащо липса на извършване на достоверна проверка за установяване на управлението след употреба на алкохол/. Поради това, независимо, че в исковата не е посочено изрично, че второто основание се предявява като евентуално /използвана е формулировката „наред с това”/, съдът следва да разгледа така въведените основания в поредността, следваща от тяхното естество, доколкото същите не могат да се намират в условията на алтернативност.

Във всички хипотези на чл. 274 от КЗ/отм./ в тежест на ищеца по регресния иск е да докаже наличието а предпоставките за ангажиране на отговорността на виновния за настъпване на вредите застрахован водач за заплатеното от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение. В случая с оглед въведените от ищеца основания в негова тежест е да докаже, че при настъпване на ПТП ответникът е управлява МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма, доколкото пияното състояние на ответника не е елемент от престъплението, за което същият е осъден с одобреното от наказателния съд. Ищецът следва да докаже и че ответникът с поведението си, изразяващо се в бягство от местопроизшествието /което е съставомерен елемент на престъплението, за което е осъден и което не подлежи на доказване пред гражданския съд с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК, виновно се е отклонил от извършване на проверка за употреба на алкохол.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод, че към момента на реализиране на ПТП ответникът е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Установено е, че два часа и половина след произшествието ответникът е бил подложен на химическо изследване за употреба на алкохол в кръвта му и резултатът е показал 3,3 промила алкохол в кръвта му. Тази висока концентрация на алкохол създава предположение за употреба от ответника на алкохол в предходен момент /а не само в рамките на времето, в което обективно той е престоял в дома си след напускане на местопроизшествието/, който период би могъл да обхваща и времето на настъпване на ПТП, но надлежни доказателства /като съдебно-химическа експертиза/ за установяване на концентрацията на алкохол към релевантния момент при тези обстоятелства не са ангажирани от ищеца, който носи доказателствената тежест за това. При това положение да се приеме извод, че към момента на увреждащото деяние ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата норма, би почивало изцяло на предположения. С оглед на това съдът приема за недоказано твърдяното от ищеца основание за реализиране на регресната отговоност на ответника по чл. 274 ал.1, т.1 предл. 1 от КЗ /отм./, а именно, че ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон норма.

Съдът намира за основателна претенцията на ищеца на въведеното от него с исковата молба евентуално основание по чл. 274, ал.1, т. 1, предл. 4 от КЗ /отм./, а именно че ответникът виновно се е отклонил от проверка за алкохол, което основание не е обсъждано в мотивите на обжалваното решение. Установено е от одобреното споразумение по НОХД № 150/2010 г. /с последици на влязла в сила присъда/, че ответникът е избягал от местопроизшествието – това обстоятелство е обективен елемент на деянието, за което същият е бил осъден, като обвързващата гражданския съд сила на присъдата обхваща не само изпълнителното деяние, но и всички квалифициращи обстоятелства, обусловили прилагането на предвидения специален състав на конкретното престъпление.

В разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗДвП и чл. 201 от ППЗДвП е установено императивно задължение на водача, причинил ПТП, при което има пострадали лица, да остане на местопроизшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, а ако следва да помогне на пострадали лица, то след транспортирането им в болничното заведение, той също трябва да се върне на местопроизшествието. Отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие, нарушаващи императивни правни норми, винаги е виновно, за разлика от причиняването на телесната повреда, което може да бъде по непредпазливост. Затова и направеното с отговора на исковата молба възражение, че ответникът е осъден с влязлото в сила споразумение за причиняване на телесните повреди на пострадалия по непредпазливост, а не виновно, е неотносимо към преценката дали е налице виновно отклоняване от негова страна от проверка за алкохол, осъществено чрез бягството от местопроизшествието. От друга страна, ответникът, който формално е оспорил заявеното от ищеца основание за ангажиране на регресната му отговорност, не е изложил никакви конкретни възражения или твърдения в подкрепа на това оспорване, които да опровергават твърдението за виновно отклоняване от проверка за алкохол, осъществено чрез бягството му от местопроизшествието. В отговора на исковата молба се съдържа единствено довод, че ответникът е осъден за това, че е избягал от местопроизшествието /уплашил се е/, а не защото е употребил алкохол. Други твърдения за  причината поради, която е напуснал местопроизшествието, не са въведени от ответинка. Дори и да се приеме, че при така формулираното от него неясно възражение се съдържа твърдение, че същият е избягал от местопроизшествието поради уплаха /неясно от какво/, то уплахата не изключва виновното неизпълнение от него страна на императивните му задължения, предвидени в горепосочените разпоредби, а оттам и умисъла му да избяга от местопроизшествието, респ. да се отклони от проверка за употреба на алкохол непосредствено след деянието. Ангажираните от ответника доказателства също не опровергават твърдението на ищеца за виновно отклонение от извършване на проверка за употреба на алкохол. Показанията на св. К., в което тя възпроизвежда казаното й от ответника след прибирането му в дома им след пътно-транспортното произшествие, са вътрешно противоречиви - същата твърди, че той се е уплашил, тъй като не знаел, дали каруцата не е пълна с роми, същевременно, че не е видял дали е имало човек в каруцата. Тези показания не могат да обусловят извод, че ответникът не е разбрал, че от удара му в движещата се пред него каруца  е имало пострадали лица, а други доказателства относно това, както и за наличието на каквато и да било извинителна причина да напусне местопроизшествието, без да изчака пристигането на компетентните органи, не са налице по делото. Уплахата от от каквото и да е вероятно бъдещо събитие, мотивирала го да не остане на местопроизшествието до пристигане на контролните органи, както бе посочено по-горе не изключва умисъла на участника в ПТП за осуетяване на извършването на проверка за употреба за алкохол, каквато се извършва на всички участници на място или непосредствено след произшествието. В случая ответникът не само е напуснал местопоризшествието, като е бил съзнание и е могъл да се придвижва сам, съзнателно си е осигурил транспорт до дома си, но не се е обадил в полицията, за да уведоми за настъпилото ПТП, ако напускането му е било наложено от такава субективна причина, каквато същият твърди, че е била налице. След като ответникът нито е изложил конкретни относими възражения срещу твърдението на ищеца, че се е отклонил виновно от местопроизшествието, за да осуети проверка за алкохол, нито е доказал, че напускането на местопроизшествието на ПТП, при което има пострадал, се дължи на обстоятелство, изключващо неговата вина /като предприети действия от неотложен характер/, следва да се приеме, че с бягството си от местопроизшествието същият виновно се е отклонил от така проверка, като е осуетил възможността компетентните органи да изпълнят задължението си, установено в чл. 8 на Наредба № 1-167/24.10.2002 г. за извършване на задължителна проверка за алкохол на участниците в ПТП. В подкрепа на този извод е установеното по делото обстоятелство, че компетентните длъжностни лица са дошли на мястото на ПТП непосредствено след реализирането му, предприели са действия по издирването на напусналия ответник, направили са необходимото за извършване на задължителната проверка за употреба на алкохол на заварения на място пострадал /проверката на пострадалия е извършена с химическо изследване при условията на чл. 5 от Наредба № 30/27.06.2001 г./, и след установяване на ответника в дома му, са му издали талон за медицинско изследване. Тези обстоятелства налагат извод, че компетентните органи са предприели действия по извършване на проверка за употреба на алкохол на участниците в процесното ПТП, но такава проверка не е могла своевременно да бъде извършена по отношение на ответника поради виновното му напускане на местопроизшестивето. Извършената близо 3 часа след ПТП проверка чрез химическа експертиза не е могла да установи управление на МПС под въздействие на алкохол, поради което всички действия на ответника, които са довели до фактическо осуетяване на извършване на своевременна и достоверна проверка, следва да се счетат като виновно отклонение от проверка за алкохол.

Съдът намира, че заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 12000 лв. за неимуществени вреди от получените телесни увреждания е адекватно на претърпените от увреденото лице болки и страдания, съобразно критерия по чл. 52 от ЗЗД. Установено е, че пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма, която е наложила спешна животоспасяваща оперативна интервенция, а впоследствие е бил повторно хоспитализиран. В резултат на това увреждане същият е преживял  болки и страдания със силен интензитет за продължителен период от време, като в резултат от това е бил подложен на битови неудобства и невъзможност за полагане на труд в период от 5-6 месеца. За така причинените му неимуществени вреди справедливо е парично обезщетяване в размера, в който му  е заплатено застрахователно обезщетение. Недоказано е възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, той като доказателства за нарушаване на законови правила от негова страна, които да са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, не са налице по делото.

С оглед на горното съдът приема, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.  274, ал.1, т.1, пр. 3 от КЗ /отм./ е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

 Поради несъвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд обжалванато решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се признае за установено съществуването на вземане на ищеца срещу ответника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 276/2015 г. на Районен съд – П..

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от жалбоподателя искане за разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 1340 лв., от които 600 лв. юрисконсултско възнаграждение /по 300 лв. за всяка инстанция/, 480 лв. общ размер на държавна такса, 200 лв. възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинска експертиза и 60 лв. депозит за призоваване на свидетели.  Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя и разноските, направени от последния в заповедното производство в общ размер 390 лв. /150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 240 лв. държавна такса за разглеждане на заявлението/. Или общият размер на разноските, които ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя възлиза на  1730 лв.

 

       Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 147 от 01.12.2016 г., постановено по гр. д. № 419/2015 г. по описа на П.ски районен съд, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 274, ал. 1 от КЗ/отм./, съществуването на вземане на „С.Р.Е.Л.” /”S.R.E.L.”/, със седалище и адрес на управление М., действащо чрез търговски пълномощник „Д.К.М.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Ф.И.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща заплатено от „ЗД Е.” АД застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между Ф.И.Ф. и „ЗД Е.” АД” със застрахователна полица № 071080245891/15.11.2008 г., за причинени от ответника на Г.Д.Н.неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на настъпило на 29.11.2009 г. в гр. П. пътно-транспортно произшествие при управление на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СО4320ХА, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 276/ 30.06.2015 г. по ч.гр.д.  № 276/2015 г. на П.ски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.06.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА срещу Ф.И.Ф. да заплати на „С.Р.Е.Л.” сумата 1730 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева/ за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.