Р Е Ш Е Н И
Е № 132
Гр.
Сливница, 21.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - гр. Сливница, V състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 451 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят община Сливница,
представлявана от кмета Васко Стоилков, обжалва наказателно постановление № НЯСС-293/05.07.2018 г.
издадено от заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, оправомощен със заповед № А - 5/02.01.2018г. на председателя
на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, за
това, че при извършена проверка на 20.03.2018 г. на язовир „Извор“, находящ се
в поземлени имоти № 087008 и № 087009 в землището на с. Извор, собственост на община
Сливница, е установено, че шибърната шахта на основния изпускател се пълни с
вода, не е изпълнен дренаж за отвеждане на филтриралите води и недопускане
пълненето на шибърната шахта с вода, което е предпоставка за компрометиране на спирателния кран на основния изпускател
води до невъзможност за контролирано изпускане на водни количества от язовира,
т.е. не е изпълнено от собственика на язовир „Извор“, задължителното
предписание, дадено в констативен протокол № 02-02-147/23.11.2017г. на ГД
„Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, а именно: да се изпълни
дренаж за отвеждане на филтриралите води, за да не се допуска пълнене на
шибърната шахта на основния изпускател с вода, със срок на изпълнение до 31.01.2018
г., поради което и на основание чл. 83 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, на община Сливница, за описаното нарушение е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата се излагат подробни
съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП.
Административно наказващия орган
в лицето на ДАМТН представя писмено становище в което са изложени подробни
съображения аргументиращи неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства (акт за установяване
на административно нарушение № 02-008 от 13.04.2018 г., Наказателно
постановление № НЯСС-293/05.07.2018 г. издадено от зам. председателя на ДАМТН, констативен
протокол № 02-02-17/20.03.2018г., констативен
Протокол № 02-02-147/23.11.2017 г., заповед № А – 5 от 02.01.2018 г. на
председателя на ДАМТН, заповед № 92 / 05.02.2018 г. на председателя на ДАМТН,
заповед № 394/31.05.2017 г. на председателя на ДАМТН, заповед №
КВ-197/25.04.2017г. на МС, Възражение вх. № 09-00-23/27.04.2018 г. на Кмета на
Община Сливница, АОС № О95/13.09.2004 г.,
разписки за връчване и покани до жалбоподателя, както и показанията на
свидетелите И.А.Г., К.Л.К. и И.М.С.), намира следното:
С Констативен Протокол №
02-02-147/23.11.2017 г. от Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията
към тях“ на Община Сливница са дадени предписания да се изпълни дренаж за
отвеждане на филтриралите води, за да не се допуска пълнене на шибърната шахта
на основния изпускател с вода, със срок на изпълнение до 31.01.2018 г. При извършената последваща проверка, за която
е бил съставен констативен протокол № 02-02-17/20.03.2018г., е установено, че
не е изпълнено даденото предписание.
Поради неизпълнение на
дадените предписания, св. И.Г. съставила в отсъствие на представител на санкционираната
община, АУАН № 02-008/13.04.2018 г. За датата на съставяне на акта, кметът на
общината бил уведомен с писмо с обратна разписка (приложена по делото), но не
се явил и не изпратил представител. В цитирания акт била посочена, като нарушена
законовата норма на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Така съставеният акт бил връчен
на адресата на 24.04.2018 г. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, постъпили възражения от страна на община
Сливница, които били обсъдени в издаденото наказателно постановление.
Последното било издадено въз основа на констатациите от АУАН.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на
жалбата.
Тя е подадена в срок от
лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т.е. от лице което
има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
За да бъде ангажирана
административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е необходимо да са
налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки: На първо място
следва да е извършено административно нарушение (действие или бездействие),
което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно и да е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание по административен ред. На
второ място, отговорността в административнонаказателното производство е лична,
от което се налага извода, че по безспорен и категоричен начин е необходимо да
бъде установено авторството на деянието. На трето място е необходимо да са
спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН, относно предпоставките за
образуване на административно наказателното производство и сроковете за
завършването му, както и издадените актове и НП да отговарят на формалните
изисквания и да съдържат предвидените в закона реквизити.
Тези обективно дадени
предпоставки обуславят наличието, или не на съответното административно нарушение.
По отношение на юридическите лица и ЕТ, според разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН,
в предвидените от закона случаи може да бъде налагана имуществена санкция за
неизпълнение на задълженията към държавата, или общината при осъществяването на
тяхната дейност, доколкото същите не могат да изразяват воля и следователно да
осъществяват виновни действия, или бездействия.
В конкретния случай,
съдът приема, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения довели до
невъзможност да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя. Аргументите в тази посока са следните: Както в АУАН, така и в НП
от страна на АНО е прието, че жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 190а, ал.
1, т. 3 от ЗВ. Твърди се, че нарушението се изразява в неизпълнение на
задължително предписание, подробно описано в цитираният по – горе констативен
протокол. За да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, то същото следва да противоречи на предписанието
на конкретна правна норма, която регламентира задължително правило за
поведение. В конкретния случай описаната като нарушена правна норма на чл.
190а, ал. 1 т. 3 от ЗВ, урежда правомощията на длъжностни лица да дават
задължителни предписания на собствениците на язовири, какъвто е жалбоподателят.
В случая, посоченият законов текст съдържа правила за поведение на контролните органи
в лицето на председателя и служители на ДАМТН, но не и такива отнасящи се до
собствениците на посочените водни съоръжения. В този смисъл този законов текст
не би могъл да бъде нарушен от страна на жалбоподателя, доколкото не
регламентира за него задължително правило за поведение. От установеното в хода
на производството от фактическа страна се налага извода, че жалбоподателят
действително не е изпълнил задължението вменено му в констативния протокол
посочен по - горе, но това нарушение съответства на такова по чл.
200, ал.1, т.39, вр. с чл.
190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите. В случая разпоредбата на чл.
200, ал.1, т. 39 от ЗВ е посочена едва при определяне на санкцията, но като
нарушена законова разпоредба е отново е посочена само нормата на чл.
190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Ето защо решаващият съдебен състав приема, че е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
накърняване на правото на защита на привлеченото към отговорност лице поради
невъзможността му да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му,
за да ангажира защитата си. Непосочването на законните разпоредби, които са
нарушени не може да бъде санирано по тълкувателен път или по пътя на формалната
или правна логика, тъй като ще доведе до неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните.
С оглед на
изложеното, съдът приема че е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, а именно на разпоредбата на чл.
42 т. 5 и съответно на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, като в издадените актове АНО
не е посочил правилно нарушената законова норма. Това предполага отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
С оглед на горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № НЯСС-293/05.07.2018
г., издадено от заместник председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, оправомощен със заповед № А - 5/02.01.2018г. на председателя
на ДАМТН, с което за нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, за
това, че при извършена проверка на 20.03.2018 г. на язовир „Извор“, находящ се
в поземлени имоти № 087008 и № 087009 в землището на с. Извор, собственост на община
Сливница, е установено, че шибърната шахта на основния изпускател се пълни с
вода, не е изпълнен дренаж за отвеждане на филтриралите води и недопускане
пълненето на шибърната шахта с вода, което е предпоставка за компрометиране на спирателния кран на основния изпускател
води до невъзможност за контролирано изпускане на водни количества от язовира,
т.е. не е изпълнено от собственика на язовир „Извор“, задължителното
предписание, дадено в констативен протокол № 02-02-147/23.11.2017г. на ГД
„Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, а именно: да се изпълни
дренаж за отвеждане на филтриралите води, за да не се допуска пълнене на
шибърната шахта на основния изпускател с вода, със срок на изпълнение до 31.01.2018
г., поради което и на основание чл. 83 ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 201, ал. 12 и чл.
200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, на община Сливница, за описаното нарушение е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Решението, може да се обжалва
пред Административен съд София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: