№ 1385
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110114646 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление С,представлявано от А А. и И Е,против Г. Х.
С.,ЕГН **********,с адрес С,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
726,48 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,108,35 лева мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. до
30.06.2022 г.,11,91 лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2019 г.
до м.04.2021 г.,2,10 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение
за периода 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните към процесния период
съществува договорно правоотношение относно доставка и продажба на
топлинна енергия за топлоснабден имот,находящ се в *****,при което
ответникът С. като клиент на топлинна енергия е задължен да заплаща
стойността на доставената топлинна енергия в срока по общите условия.
Ищецът сочи,че ответникът е допуснал неизпълнение на своите договорни
задължения и незаплатената главница,съответстваща на действително
доставена топлинна енергия за притежавания от ответника дял възлиза на
726,48 лева. С оглед обстоятелството,че цената не е заплатена в срок ищецът
претендира мораторна лихва от 108,35 лева. С исковата молба са заявени и
искови претенции за заплащане сума за дялово разпределение и мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение съответно в размер от 11,91 лева и
2,10 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
1
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед връчването на
заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК за ищеца е налице интерес
от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът Г. Х. С. чрез назначения му особен представител изразява
становище за неоснователност на исковете по основание и по размер. Твърди
се,че вземанията са погасени по давност. Ответникът С. счита,че давността
може да бъде прекъсната само с исков процес,докато подаването на заявление
не прекъсва давността. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т“ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против Г. Х. С. за сумите от 726,48 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането,108,35 лева мораторна лихва върху
главница за топлинна енергия за периода 15.08.2019 г. до 30.06.2022 г.,11,91
лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.04.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането,2,10 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.07.2019 г. до
30.06.2022 г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 38073/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт от 1994 г. В П П и Г. Х. С. се легитимират като
собственици на ½ идеална част,а Ц П Д – на ½ идеална част от недвижим
имот – *** на *****.
Видно от удостоверения за наследници,П Д П и С А П са оставили като
наследници по закон дъщерите си Ц П Д и В П П,а наследник по закон на Ц П
Д е сестра й В П П.
С договор № 1541/07.11.2001 г.,сключен между „Т“ЕООД и етажните
собственици в ***** на ***** е постигнато съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,с което дружеството приема да реализира дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици приемат да
поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в изпълнение
на прието решение на общото събрание на етажните собственици от
14.10.2001 г.
Приети са общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД за абонатен номер
96263,на 31.07.2020 г. за отчетен период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и на
31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.
Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„Т“ЕООД,че е постигнато съгласие „Т“ЕООД да извършва дялово
2
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т С“ЕАД приема да заплаща възнаграждение за услугата дялово
разпределение.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че за първия отчетен период не е осигурен достъп за
отчитане,общият топломер се отчита на първо число всеки месец,след което
се приспадат технологичните разходи,които остават за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
заключение за съответствие,главницата за топлинна енергия,без да са
включени задължения извън процесния период възлиза на 3458,39 лева.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че от проверка в счетоводството на ищеца се
установява,че за процесния период има частични плащания,с които е погасена
главница от 494,18 лева и лихва за забава – 4 лева,изравнителните сметки са
въведени в информационната система. Непогасените задължения възлизат на
2980,81 лева главница и 47,65 лева за дялово разпределение,размерът на
мораторна лихва е 424,13 лева върху главницата за топлинна енергия и 7,99
лева върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена по реда на чл.47 от ГПК. Този иск има
предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания
размер,относно което има издадена заповед за изпълнение. В конкретния
случай следва да бъде проведено доказване,че съществува договорно
правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия,да бъде
доказано какво количество топлинна енергия е доставено,да бъде установена
цената за топлинна енергия. Предвид обстоятелството,че искът е уреден като
положителен установителен иск,то в тежест на ищеца е възложено
провеждането на доказване за наличието на материалноправни предпоставки
за уважаване на иска. Законът урежда фикция,че искът се счита предявен на
датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. на 14.07.2022 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните за процесния период съществува договорно
правоотношение – дружеството ищец реализира дейност по доставка и
продажба на топлинна енергия,а ответникът С. е клиент на топлинна енергия
като собственик на ¼ идеална част от топлоснабдения имот. За да счете,че
ответникът е клиент на топлинна енергия,съдът взе предвид представения
нотариален акт,съгласно който ½ идеална част е прехвърлена общо на
ответника С. и на неговата майка и доколкото не е уговорено друго,следва да
се счита,че двамата са придобили правото на собственост при равни
дялове,т.е. ответникът С. е придобил право на собственост върху ¼ идеална
3
част от имота. Същевременно към процесния период върху имота не е
упражнявано вещно право на ползване – макар с нотариалния акт да е
учредено вещно право на ползване,видно от удостоверенията за наследници
вещното право на ползване е погасено преди процесния период,поради което
именно собствениците са клиенти на топлинна енергия,както и са пасивно
легитимирани да отговарят за заплащане цената на топлинна енергия.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота,а по
отношение на имотите,които са топлоснабдени към влизане в сила на
закона,законът не поставя изискване за наличието на писмена форма на
договора,а договорното правоотношение възниква с оглед притежаваното
право на собственост. Развитите съображения мотивираха съда да счете,че
ответникът С. отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на страните по
договорното правоотношение се уреждат според общите условия на
дружеството доставчик,тъй като страните нито твърдят,нито доказват да са
уговорени индивидуални условия. Това означава,че за да бъде изпълнението
на задължението за заплащане на топлинна енергия точно,клиентът на
топлинна енергия следва да докаже,че е заплатил цената на топлинна енергия
в срока по общите условия,т.е. 45 дни,считано от изтичане месеца на
доставката. Съвкупният анализ на доказателствата по делото позволява да
бъде възприето,че в сградата,където се намира топлоснабденият имот е
въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия – проведен е
избор на дружество,което да осъществява дяловото разпределение,както и е
сключен договор със същото дружество. Следователно собственикът на имот
е задължен да заплаща стойността на топлинна енергия,определена от дялово
разпределение. Съдът намира,че искът за главница за топлинна
енергия,предявен за сумата от 726,48 лева подлежи на уважаване изцяло,тъй
като от заключението по съдебно-техническата експертиза доставената
топлинна енергия за процесния период съответства на цена от 3458,39 лева,а
ответникът следва да отговаря до размера на ¼ от задължението,а и
претендираната с исковата молба парична сума е в по-нисък размер спрямо ¼
от задължението,което според съдебно-счетоводната експертиза не е
заплатено. Софийският районен съд намира,че и искът за сумата от 11,91 лева
за дялово разпределение подлежи на уважаване при съобразяване
заключението по съдебно-счетоводната експертиза,както и с оглед това,че
съгласно чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик
сумата за дялово разпределение клиентът на топлинна енергия заплаща на
доставчика на топлинна енергия,т.е. общите условия предвиждат,че сумата за
дялово разпределение се заплаща от клиента на топлинна енергия на
доставчика,а за доставчика възниква задължение да заплати сумата за дялово
разпределение на дружеството,което осъществява дялово разпределение.
Изводът на съда за основателност на исковете за главница за топлинна
енергия и за сума за дялово разпределение налага да бъде разгледано
своевременно формулираното възражение за настъпила погасителна давност
в писмения отговор. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за
вземания за топлинна енергия е тригодишната давност при съобразяване
4
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.
Софийският районен съд намира,че в настоящия случай давността е
прекъсната на 14.07.2022 г.,на която дата е подадено заявлението. В тази
насока съдът отчита,че е налице изрична законова регламентация,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението. С оглед това,че законът
регламентира фикция относно датата на предявяване на иска – счита се,че
искът е предявен на датата на подаване на заявлението,както и като взе
предвид,че предявяването на иск представлява действие,с което се прекъсва
давността,в конкретния случай давността е прекъсната на 14.07.2022 г.
Софийският районен съд намира,че възражението за давност е неоснователно
относно главницата за топлинна енергия – с исковата молба са претендирани
парични суми за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,всяко месечно задължение е възникнало като срочно – платимо е в срок от
45 дни от изтичане месеца на доставката,съответно началният срок,от който
се изчислява давностния срок е считано от деня,следващ последния ден от
срока. Същевременно при съобразяване ЗМДВИП давност не е текла в
периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,поради което Софийският районен съд
приема,че към предявяване на иска няма погасени по давност задължения за
топлинна енергия. Съдът,отчитайки наличието на претендирана сума за
дялово разпределение за периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г.,както и с оглед
спирането теченето на давността в посочения период от време,намира,че няма
погасени по давност парични суми за дялово разпределение.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато за
изпълнението на задължението има падеж или уговорен срок,без да е
необходима покана длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ
падежната дата или последния ден от срока,докато ако за задължението няма
уговорен срок за плащане,за да бъде поставен в забава длъжникът,кредиторът
следва да отправи покана. Както беше посочено,задълженията за заплащане
на топлинна енергия са възникнали като срочни – общите условия
предвиждат срок от 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката,поради
което за период,последващ изтеклия срок за изпълнение длъжникът се явява
поставен в забава. Регламентирането в Закона за задълженията и
договорите,че при срочните задължения длъжникът изпада в забава,считано
от изтичане на срока,обосновава извод,че към процесния период клиентът на
топлинна енергия отговаря за заплащане на мораторна лихва,поради което
искът подлежи на уважаване за сумата от 106,03 лева при съобразяване
размерът на мораторна лихва според заключението по съдебно-счетоводната
експертиза и при съобразяване обхвата на отговорността на ответника С.,а за
разликата над 106,03 лева до пълния претендиран размер от 108,35 лева искът
подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд приема,че искът за сумата
от 2,10 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне. Общите условия на дружеството доставчик не регламентират
срок за изпълнение на задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение,а ищецът не твърди,нито доказва да е изпратил покана до
ответника,в която да посочи срок за изпълнение,респективно с която да го
постави в забава. При това положение ответникът С. не е поставен в забава и
липсват предпоставки за уважаване на иска за мораторна лихва върху сумата
5
за дялово разпределение.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да
бъдат присъдени разноски в размер от 29,19 лева за заповедното
производство и в размер от 1369,19 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на Г. Х. С.,ЕГН **********,с адрес С,че съществува вземане на „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление С,представлявано от
А А. и И Е,в размер от 726,48 лева ( седемстотин двадесет и шест лева
четиридесет и осем стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,106,03 лева ( сто и шест лева и три стотинки )
мораторна лихва за периода 15.08.2019 г. до 30.06.2022 г.,11,91 лева (
единадесет лева деветдесет и една стотинки ) сума за дялово разпределение за
периода м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 14.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 38073/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в
частта за разликата над 106,03 лева до пълния претендиран размер от 108,35
лева и иска за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 31.07.2019 г. до 30.06.2022 г. в размер от 2,10 лева.
ОСЪЖДА Г. Х. С.,ЕГН **********,с адрес С да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от А А. и И Е сумите от 29,19 лева (
двадесет и девет лева и деветнадесет стотинки ) сторени съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в
размер от 1369,19 лева ( хиляда триста шестдесет и девет лева и деветнадесет
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6