Решение по дело №907/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Х. И. П. чрез адв. К. П. против Решение № 169/05.02.2024г. постановено по АНД № 4905/2023г. по описа на РС – Пловдив с което е било потвърдено НП № 23-1030-0001397/07.04.2023г. издадено от Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ с което на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ;

Оплакванията на жалбоподателя са, че първостепенният съд неправилно е приложил материалния закон тъй като е приел, че правилно административно-наказващия орган е приложил чл. 638, ал.3 КЗ, която разпоредба оказва какви наказания се прилагат спрямо онези, които са нарушили чл. 483 КЗ вр. с чл. 461, т.1 КЗ;

Заявено е оплакване и затова че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което не е било констатирано от контролирания съд до колкото в АУАН е посочено, че нарушението е било извършено в Община Марица, на път София – София регион – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас, а в НП е посочено, че нарушението е извършено в Община Марица.

Последното оплакване касае отказът на РС – Пловдив да приложи нормата на чл. 28 ЗАНН тъй като още в деня на нарушението, след съставяне на АУАН и преди издаване на НП за автомобила е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“

Иска се отмяна на обжалваното Решение и вместо него постановяването на ново с което да бъде отменено НП № 23-1030-0001397/07.04.2023г.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции;

Ответникът по касационната жалба – Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не подава отговор и не взема становище по жалбата в о.с.з;

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради което и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против НП № 23-1030-0001397/07.04.2023г. издадено от Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ с което на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ.

Установено е от фактическа страна, че на 15.03.2023г. в 10:20 часа жалбоподателят на АМ Тракия 137 км в посока към гр. София управлява лек автомобил Мерцедес с рег. № [рег. номер] собственост на И. П. без сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2023г. Задължителната застраховка била прекратена на 27.02.2023г., нова била сключена на 15.03.2023г. в 11:59 часа.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство няма допуснати съществени процесуални нарушения, доказано е от АНО, че нарушението е било извършено, правилно е квалифицирано и правилно е определено следващото се административно наказание. По отношение на възраженията за неправилно приложение на чл. 638, ал.3 КЗ са изложени законосъобразни изводи затова че се касае до материално-правна норма със санкционен характер, а по отношение на възражението за неправилно посочване мястото на нарушението обосновано от съда е било прието, че такова нарушение не е допуснато в хода на издаването на АУАН и НП тъй като и в двете е отразено ясно и точно място на нарушението, а именно: АМ Тракия км 137. По отношение оплакването, че не е приложен чл. 28 ЗАНН правилно е било преценено, че за повече от половин месец за процесния автомобил не е била сключена задължителна застраховка ГО като последващите действия по сключването й не попадат в кръга на обстоятелствата, които изключват административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

Решението е правилно и законосъобразно.

Административно-наказателната разпоредба на чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание на която е наложено наказанието и с която е квалифицирано същото, съдържа не само санкция, но и диспозиция – деянието, което законът забранява, определяйки го като административно нарушение с посочването на съставомерните му признаци. Разпоредбата съдържа и правилото за поведение, нарушаването на което е предвидено като основание за ангажиране на отговорността с налагане на административно наказание. Според чл. 638, ал. 3 КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Разглежданият текст съдържа едновременно както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. Затова и възражението на жалбоподателя за неправилно посочена норма в НП е неоснователно. В случая в НП е посочена правилната правна квалификация на констатираното противоправно поведение – чл. 638, ал. 3 КЗ, т. е. неспазеното материално правило за поведение.

Другото възражение относно неточно посочване мястото на нарушението е неоснователно, защото посочването в АУАН на път София – София регион – Пазарджик – Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас е всъщност Автомагистрала „Тракия“ като в обстоятелствената част в която е описан начина на извършване на деянието изрично е уточнено, че се касае до км 137 на АМ Тракия.

Предвид на гореизложеното няма съмнение относно мястото на извършване на нарушението

С обжалваното решение са изложени пълни и точни мотиви относно спорните обстоятелства включително относно невъзможността да се приложи чл. 28 ЗАНН, който би бил относим в случай че полицата е изтекла в деня или деня преди проверката, а както се посочи по-горе полицата е изтекла преди повече от две календарни седмици поради което и степента на обществена опасност в сравнение с други сходни случай не е занижена.

Правилно е прието, че процесуални нарушения не се констатират, а вмененото нарушение несъмнено е извършено.

Ето защо решението ще се остави в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169/05.02.2024г. постановено по АНД № 4905/2023г. по описа на РС – Пловдив, XI – ти нак.с-в

Решението е окончателно.