Р Е Ш Е Н И Е   №

 

гр. Варна, …………………2019г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:    НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ

                                  

при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

в.гр. дело №  141 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба с вх. № 79993/04.12.2018г. по описа на регистратурата на Районен съд-гр. Варна от И.Й.З. срещу решение № 4352/01.11.2018г. по гр.д. № 1246/2018г. на Районен съд-гр. Варна, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от И.Й.З. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане, с който Й. Д. З. е прехвърлил на дъщеря си Р.П., АПАРТАМЕНТ № 23, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка", бл. 14, вход В, ет.2, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон със застроена площ от 37, 51 кв.м., както и прилежащото му избено помещение с площ от 5, 52 кв. м., срещу задължение за издръжка и гледане му до края на живота му,  и пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, обективирани в нотар.акт № 98, том 2, рег.№ 3954, дело № 274/2007г. на нотариус Юлия Каменова Костадинова, по отношение 1/3 ид.ч. от договора.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че районният съд е достигнал до погрешни фактически констатации, вследствие на неправилно тълкуване и анализ на доказателствения материал. Аргументира се становището, че неизпълнението на задълженията за издръжка и гледане е пълно, като се акцентира върху доказателствата, които районният съд не е обсъдил, както и обсъдените от ВРС такива, но които според въззивника, са неправилно изтълкувани, респективно ценени, вкл. върху обясненията на въззиваемия, които, според въззивника, съдържат признание на неизгодни за въззиваемия факти. Моли се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и разваляне на 1/3 ид.ч. от процесния договор до размера на притежавания от въззивника наследствен дял. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна. Излагат се подробни твърдения как въззиваемата е полагала ежедневно лично или чрез трети лица грижи за прехвърлителя на недвижимия имот до смъртта му. Излага се становище по отношение на всеки един довод във въззивната жалба. Посочва се, че първоинстанционния съд е обсъдил задълбочено и комплексно събраните доказателтав и е достигнал до обосновани изводи, в съответствие с материалния закон. Оспорват се твърденията на въззивника, че е полагал грижи за прехвърлителя. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените разноски по делото.

В о.с.з. процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба. Моли за уважаването й. Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба. Поддържа всички съображения, изложени в отговора на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

По предмета на така предявените искове:

И.Й.З. е предявил срещу Р.Й.П. иск за разваляне на 1/3 ид.ч. от сключения между нея и Й. Д. З. (баща на страните) договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 11.12.2007г., представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка", бл. 14, вход В, ет. 2, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон със застроена площ от 37, 51 кв.м., както и прилежащото му избено помещение с площ от 5, 52 кв. м.

Ищецът З. твърди, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора, сключен на 11.12.2007г. до смъртта на баща им, поради което счита, че има право в качеството му на наследник на Й. Д. З. да развали процесния договор по отношение на 1/3 ид.ч., съответна на притежавания от него дял от наследството. Посочва, че предвид здравословното състояние на баща му, същият се нуждаел от чужда помощ и грижи, за да може да живее сравнително спокойно и нормално. Считано от 31.05.2011г. здравословното му състояние се влошило, като съгласно заключението на ТЕЛК е станал 100 % неработоспособен, с необходимост от чужда помощ. В тази връзка ищецът посочва, че е полагал грижи за баща с, според финансовите си възможности. Посочва още, че Агенция за социално подпомагане е изготвила и социална оценка за състоянието на баща му. В тази връзка се навеждат доводи, че всичко това изключвало възможността ответницата да е изпълнявала поетото по договора задължение, вкл. с оглед на факта, че за периода от 2014г. до 21.08.2017г. баща му е ползвал услугите на БЧК-Варна, който освен социална помощ му е предоставял и храна.

Ответницата в подадения от нея писмен отговор навежда твърдения, че от 2007г. до смъртта е изпълнявала в пълния уговорен обем поетите задължения за издръжка и гледане, като е удовлетворявала всички ежедневни нужди на баща й Й. З. до смъртта му. Посочва, че е започнала да полага грижи още след 1986г., но след 2007г. състоянието на баща й се обострило, за което бил освидетелстван с решение на ТЕЛК с призната 73 % нетрудоспособност. Поради тази причина бил сключен и процесния договор. В тази връзка ответницата посочва, че само тя е полагала грижи и отделяла внимания за баща си. Плащала сметките, купувала храна и лекарства, почиствала апартамента и поддържала личната хигиена на баща си; посещавала личния лекар на баща си, който му предписвал необходимите лекарства. Когато е била на работа, е осигурявала присъствието на трети лица в дома.

В о.с.з. ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде развален договора за издръжка и гледане за съответната идеална част, съгласно квотата на съсобственост. Ответницата моли за отхвърляне на исковата претенция.

ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Й. Д. З. е оставил за наследници въззивника И.Й.З. (син), въззиваемата Р.Й.П. (дъщеря) и Д. Й. К. (дъщеря), която не е страна по настоящото дело.

Видно от представеното по делото експертно решение от 22.10.2007г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Анна“-гр. Варна, Й. З. е бил с редица заболявания –  хронична исхемична болест на сърцето, диабет и двустранна гонартроза, поради което бил освидетелстван със 73 % неработоспособност.

На 11.12.2007г. Й. Д. З. е сключил договор с дъщеря си Р.Й.П., като и прехвърлил свой собствен недвижим имот срещу задължението й да поеме издръжката и гледането на баща си до края на живота му. Сключеният договор е обективиран в Нотариален акт № 98, том II, рег. № 3954, дело № 274/2007г. с предмет апартамент № 23, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка", бл. 14, вход В, ет.2, състоящ се от стая, кухня, баня-тоалет, коридор и балкон със застроена площ от 37, 51 кв.м., както и прилежащото му избено помещение с площ от 5, 52 кв. м. В договора е уговорено, че Р.Й.П. е следвало да поеме издръжката и гледането на баща си до края на живота му, като същият си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху прехвърления имот.

От представеното по делото Експретно решение на ТЕЛК от 31.05.2011г. към МБАЛ „Света Марина“ ЕАД-гр. Варна, се установява, че Й. З. е бил преосвидетелстван с водеща диагноза: последици от мозъчносъдова болест общо заболяване- исхемия на сърцето, захарен диабет-инсулиново лечение от 03.04.2011г., спондилоартроза, коксартроза, гонартроза. В следствие на това, ТЕЛК е оценил неработоспособността на Й. З. на 100 % с нужда от пожизнена чужда помощ.

Видно от социалната оценка от 22.06.2011г., изготвена от Дирекция „Социално подпомагане“, по молба на въззиваемата, консултативната комисия е предложила, с оглед влошеното здравословно състояние на Й. З., отпускането на диференцирана месечна добавка за социална интеграция, с цел допълване на собствените доходи на и задоволяване на потребностите му от транспортни услуги, информационни и телекомуникационни услуги, Балнеолечение и рехабилитационни услуги, обучение, диетично хранене и лекарствени продукти.

От представеното досие, водено от Сдружение „Български червен кръст“, по искане на Й. З. е била предоставена дългосрочна социална услуга в „Център за домашни грижи“ при ОС на БЧК – Варна на Й. З. по молба на въззиваемата, изразяваща се в посещение на Й. З. два пъти седмично от домашен помощник и по един път седмично от медицински консултант и един път месечно от специалист социални дейности.

Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт, прехвърлителят Й. З. е починал на 21.08.2017г. Сигналът за настъпилата смърт е бил подаден до РЦ-112-Варна в 10:18 часа от въззиваемата от нейния телефонен номер, което се установява от представеното удостоверение от Центъра за спешна медицинска помощ-Варна договор за мобилни услуги между въззиваемата и „Теленор България“ ЕАД.

По делото е представено и уведомление от ОД на МВР-Варна, в което е посочено, че няма данни за периода от 17.08.2018г. до 24.08.2017г. за подавани сигнали, свързани с адреса, на който Й. З. е живял, както и за извършени действия от полицейски служители за сигнали, свързани с починали лица.

Свидетелят Л. Т. К., на 30г., посочва, че въззивникът живее в бл. 30 на кв. „Чайка“ в гр. Варна. Познават се, тъй като понякога се събирали с въззивника на беседката до бл. 14 в кв. „Чайка“. Заявява предположение, че въззивникът е помагал в отглеждането на баща си и го е хранил, доколкото това му е казвал самия И.З.. Посочва, че е помагал един-два пъти на И.З. през 2017г. Първият път бил през лятото на 2017г, в който свидетелят помогнал на въззивника да занесат покупки на баща му в апартамента, предмет на сключения договор за издръжка и гледане. Вторият път – през октомври 2017г И. му звъннал, като поискал помощ от него, да вдигнат баща му, за да го вземе линейка, тъй като му прилошало. Заявява, че не е виждал и не познава въззиваемата Р.П..

Свидетелят В. Н., на 34г., познава въззивника от 5-6 години. Не познава и не е чувал за сестра му Р.П. – въззиваемата по делото. Посочва, че често се виждал с въззивника, тъй като живеели в един квартал – кв. „Чайка“. И.З. ***, а баща му в бл. 14 в същия квартал. Заявява, че е засичал З. вечер да ходи при баща си да му помага – не конкретизира точен период. Свидетелят разказва, че е ходил с въззивника 7-8 пъти при баща му да почистват апартамента, включително банята и тоалетната, като не посочва през коя година е било това. Конкретизира, че два-три пъти в месеца в началото и края на 2017г. е пазарувал за бащата на въззивника. Когато влизал в апартамента баща му бил все в легнало или седнало положение, тъй като имал проблем с краката. Не знае друг, освен И. да е ходил в къщата. Наскоро разбрал, че И. имал сестра – въззивницата. Не може да каже откъде е храната, която се намира в апартамента, когато го е посещавал. Посочва, че не е виждал И. да пере и да готви.

Свидетелят Ш. М. А., на 56г.,  живее в кв. „Владиславово“. Знае, че въззиваемата е дъщеря на Й. З.. Работи като санитарка в клиника, в която работи д-р З. – приятелка на Р.П. от 26 години. Посочва, че през 2011г. въззиваемата имала нужда от човек, който да й помага в грижите за баща й. Свидетелката се съгласила да помага на приятелски начала, но въпреки това П. плащала пътя и храната. Това вършила от месец април 2011г. до края на 2014г. по четири часа ежедневно следобед от 14:00 до 17-18:00 часа без неделите, докато Р. се върнела от работа. Посочва, че Й. бил трудно подвижен, но въпреки това сам се обслужвал. А. била постоянно до него през този часови период, поради това, че Й. бил диабетик и било рисковано да остава сам. А.а му топлила храната, която била предварително сготвена от Р., правила му десерти. Посочва, че основно въззиваемата сама готвила и носила храна на баща си. Разказва за инцидент, при който здравето на Й. се влошило, поради което се наложило св. А. да извика линейка, с която бил закаран до университетска болница. Свидетелят е заявява, че Р. се грижела за баща си по всякакъв начин – къпела го, готвела му, купувала му нужните хранителни продукти, бельо, дрехи и всичко от каквото имал нужда. Разказва и за И. – виждала го само един път за последните три години. Баща му бил разочарован от него, тъй като И. му все му искал пари и имал проблеми с алкохола, като наред с това искал да го праща в старчески дом.

След 2014г. се наложило А. да замине за Германия, поради което била заместена от нейни колежки. Изразява мнение, че грижите на Р. били перфектни за периода, в който свидетелката е помагала в отглеждането на Й..

Свидетелят Д. М. К., на 59г., бил помолен от Р. да се погрижи за баща й и да провежда разговори с него. Той се съгласил и започнал всеки ден от 15:00 до 18:00 часа да го посещава и да се грижи за него за периода от началото на месец септември 2016г. до кончината му през август месец 2017г.. Посочва още, че всяка събота и неделя заедно с Р. го къпели. Костандинов помагал в рехабилитацията и раздвижването на баща й, тъй като той бил трудно подвижен. Споделя, че му е направило впечатление загражеността на въззиваемата към баща й – винаги в апартамента, било почистено, наготвено, подредено, лекарствата му били подготвени в специална кутия. Посочва, че от БЧК идвали един-два пъти в седмицата да му измерят кръвното. Не знае дали БЧК са носили храна. Р. идвала при баща си след като приключи работа. Св. К. посочва, че не е виждал въззивника. Разказва, че Й. му споделял, че въззивникът му създавал проблеми, искал му пари, не ги връщал, искал да го праща в старчески дом. Споделя впечатленията си, че въззивникът въобще не се интересувал от баща си. Свидетелят счита, че Й. бил доволен от грижите на Р., която правила всичко, което било необходимо за него.

Свидетелите П. С. Б. и Ш. О. А. работят в Центъра за спешна медицинска помощ. Те са посетили на място дома на Й. З. по повод подаден сигнал на дъщеря му Р.П., че е намерен в безсъзнание и е безконтактен. Св. Б. е констатирала смъртта на Й. З., като по нейно мнение това се е случило поне два часа преди подаване на сигнала. Не са алармирали полицията, тъй като нямало данни за насилствена смърт. Не си спомня да е имало служители на полицията.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

И.Й.З. е предявил конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения между Р.П. (негова сестра) и Й. Д. З. (баща на страните) договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане.

От събраните в процеса гласни доказателства от св. А. и св. К., се стига до извода, че в периода от датата на сключване на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане на 11.12.2007г. до смъртта на прехвърлителя Й. Д. З. на 21.08.2017г. (почти десет години по-късно) въззиваемата Р.П. е изпълнявала в пълния уговорен обем поетите задължения по договора, като е осигурявала на своя баща ежедневни и непрекъснати грижи, както и издръжка в натура в необходимия обем за задоволяване на нуждите му от поддържане на личната му хигиена, от чисто и подредено място за живеене, храна, отопление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. В тази връзка съдът счита, че въззивамата е удовлетворявала всички нужди на прехвърлителя до смъртта му, поради което е изпълнила пълно и точно задълженията си по договора.

Съдът стига до горните правни изводи, като кредитира изцяло показанията на св. А. и св. К., доколкото по делото не се установиха причини за тяхно пристрастие или заинтересованост към изхода на делото. Техните показания за логични, последователни и взаимно допълващи се, поради което съдът има дава пълна вяра. Няма основание да не се кредитират показанията и впечатленията им във връзка с ежедневното им присъствие в дома на прехвърлителя З. в продължение на години от 2011г. до смъртта му на 21.08.2017г. Р.П. е осигурявала присъствието на св. К., който е със специални знания по рехабилитация и психология, който да удовлетворява напълно потребностите на Й. З.. Всичко това е било необходимо, поради това, че прехвърлителят е бил изцяло неработоспосебен, трудно подвижен, с множество заболявания, с нужда от пожизнена чужда помощ, поради което въззиваемата П., докато е била на работа, е успяла да осигури присъствието на свидетелите А. и К., които да се грижат за баща й. Й. З. е ползвал по инициатива на дъщеря му два пъти седмично домашен помощник по един час и по един път седмично от медицински консултант (за измерване на кръвно налягане и др.), които социални услуги са били предоставяни безвъзмездно от БЧК-Варна. Всичко това е допълвало грижите, полагани от въззиваемата с оглед тежкото здравословно състояние на баща й и необходимостта му от специализирани грижи, което води до извода, че приобретателката е изпълнявала задълженията си точно и добросъвестно в пълния уговорен обем, съобразно изискванията на закона, с оглед конкретните и специфични нужди на прехвърлителя, с оглед възрастта му.

Същевременно, от свидетелите К. и Н. се установи, че въззивникът не е полагал трайно грижи за баща си до смъртта му. Грижите са били спорадични, а не постоянни и ежедневни. На първо място, се констатират противоречия в показанията на св. К., който посочва, че е помагал само един-два пъти през 2017г. – първият път е влизал в дома на Й. З. лятото на 2017г., а втория път – в края на месец октомври 2017г., но по делото е безспорно установено, че Й. З. е починал на 21 август 2017г. Това противоречие, наред с факта, че св. Кючуков излага само предположения, че въззивникът е хранил баща си, както и че набюденията му изхождат единствено от твърденията на въззивника пред него, че е помагал на баща си, а същият не е пряк очевидец на твърдяното, дискредитират в достатъчна степен достоверността на показанията му. Показанията на св. Н. също са непълни и неконкретизирани – същият посочва единствено, че е влизал в апартамента 7-8 пъти да помага в чистенето без да има данни кога се е случвало това – няма конкретизирани нито месец, нито година. Свидетелят посочва още, че е засичал вечерта И. да ходи при баща си, но по делото няма данни как свидетелят е разбрал, че И. отива именно при баща си да му  помага, от което следва логичното заключение, че неговите впечатления са косвени и изхождат основно от твърденията на въззивника.

Непълнотата на показанията на св. К. и Н. и констатираните в тях неточности, преценени в светлината на показанията на разпитаните свидетели А. и К., които ежедневно са присъствали при Й. З., и които свидетелстват, че не са виждали въззивника да идва при баща си, но са чували от Й. З. оплаквания от поведението и отношението на сина му към него, дискредитират в достатъчно степен доказателствената стойност на показанията на свидетелите К. и Н.

Но дори и да се кредитират показанията на св. Кючуков и св. Николов, а именно, че са помагали, макар и спорадично, на въззивника на приятелски начала в почистване на жилището на възрастния му баща, макар и спорадично, това няма да доведе до извода, че Р.П. не е изпълнявала задълженията си по договора. Грижите на И.З. към баща му, които представляват изпълнение на един синовен нравствен дълг към неговия баща, не могат да конкурират и да изключат грижите, които въззиваемата е полагала за прехвърлителя лично и чрез трети лица (със специални знания) в съответствие със задълженията й по договора. В тази връзка, няма никаква пречка прехвърлителят да получава грижи едновременно, както от своите роднини, така и от приобретателя по договора в пълен обем.

Останаха недоказани и възраженията на въззивника, че след смъртта си Й. З. не бил потърсен три дни и че се наложило да се разбива вратата на жилището. Р.П. е била неотлъчно до баща си до края на живота му. В деня на смъртта на Й. З. и в дните преди това, не е имало обаждания от съседи в полицията и в дома не е идвала полиция, които да разбиват входната врата. Именно въззиваемата е открила баща си в безпомощно състояние на 21.08.2017г., след като отишла в дома му сутринта. Р.П. е звъннала на телефон 112, от своя мобилен номер, на който сигнал се е отзовал екип от спешна медицинска помощ, които са констатирали смъртта на прехвърлителя в 10:21 часа. По спомени на самите свидетели А. и Б., които са дошли на място, смъртта е настъпила около 2 часа преди тяхното идване, а не дни по-рано, каквито са твърденията на въззивника. От представените справки от МВР се установява, че не са идвали полицейски служители на 21.08.2017г. относно сигнали, свързани с починали лица.  

С оглед установеното по делото пълно изпълнение от страна на Р.П. на поетите задължения по договора за престиране на грижи и издръжка в съответствие с всички нужди на Й. З. – храна, режийни разноски, полагане на грижи за здравето, личната хигиена и тази в домакинството, съдът намира, че Р.П. е изправна страна по процесния договор, поради което в полза на наследника И.З. не е възникнало правото на основание чл. 87, ал. 3 от ГПК да развали същия до размера на наследствената му 1/3 ид.ч.

Предвид съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде следва да бъде потвърдено.

            По разноските:

            Предвид изхода на делото, въззивникът И.З. следва да бъде осъден да заплати на въззивамата Р.П. сумата от 800.00 лева, разноски пред въззивната инстанция, съобразно представените доказателства за заплатен адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 4352/01.11.2018г. по гр.д. № 1246/2018г. на Районен съд-гр. Варна.

            ОСЪЖДА И.Й.З. ЕГН:********** да заплати на Р.Й. З. сумата от 800.00 (осемстотин лева) разноски пред въззивната инстанция, представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПK.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: