Р Е Ш Е Н И Е

 

№120                              19.07. 2019 г.                       гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На петнадесети юли                                                2019 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.

              ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                           БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело № 192,   по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от адв. С.М., пълномощник на А.А.А. ***, против решение 219/02.04. 2019 г. на ТРС, по гр.д. №2108/ 2018 г., с което е признато за установено по отношение на А.А.А. ЕГН **********, съдебен адрес ***, кантора 9, адв. Ст. М. ***, че Н.И.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, кантора 5, адв. Н.С. *** е собственик на  25 кв.м., представляваща трапец, от уличната регулационна линия до северозападния ъгъл на къщата в имота на А.А., със ширина 3,23 м, заключена между имот № 73626.507.113 на Н.С. и имот № 73626.507.115, на А.А., отразени в КК/2005 г. на гр.Търговище, неправилно заснети като част от имота, собственост на А.А.А.. Решението е допълнено с решение № 299 от 20.05. 2019 г., с диспозитив за установяване на грешка в кадастралната основа и поправянето й, според скица № 3, приложена на л. 84 от делото, неразделна част от самото решение. Освен това е осъден А.А.А. да предаде владението на Н.И.С. върху  25 кв.м., представляваща трапец, от уличната регулационна линия до северозападния ъгъл на къщата в имота на А.А., със ширина 3,23 м., заключена между имот № 73626.507.113 на Н.С. и имот № 73626.507.115 на А.А.. Присъдени са по сметка на Районен съд Търговище държавна такса по предявения иск, в размер на 50 лв., както и 200 лв. за изготвената експертиза, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност, като се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Да се присъдят и направените по делото разноски за двете инстанции. В съд.зас. жалбата се поддържа.

В отговора по жалбата, адвокат Н. С., пълномощник на ищцата  Н.С. посочва, че решението е правилно и законосъобразно. Моли да бъде потвърдено, като освен това иска съдът да се произнесе и по наличието на грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри и да се допусне поправката им, като съдебното решение бъде придружено от скица, която да послужи като основа за изменение на кадастралната карта и на ПУП. В съд.зас., след като решението на първата инстанция беше допълнено, адвокат С. поддържа жалбата, като моли решението да бъде потвърдено в цялост.

Въззивният съд, като се запозна с оплакванията по жалбата и отговора от въззиваемата страна, намира, че решението е валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на установените факти и праните доводи.

В допълнение въззивният съд посочва следното: ревандикационната претенция на ищцата по отношение на спорните 25 кв.м. на границата на имота й с този на ответника се основава на това, че процесната част е завладяна през 2018 г., без основание от ответника, с изграждането на ограда – масивна в едната част и телена, на бетони основни в другата. Ищцата е посочила, че винаги е владяла това място до изграждането на тази ограда, като по действащия РП на гр. Търговище  и по предишен такъв, то е било предаваемо към имота на ответника, но тези планове не са били приложени. Имотът е владян в тази част от праводателите на ищцата, тя го е закупила и владяла по този начин до посочената дата на 2018 г.

Възраженията на ответника са били, че той е собственик на имота, така го е закупил от своите праводатели и винаги е владял тази част от закупуването на имота през 1983 г., така са го владели и неговите праводатели. Евентуално посочва, че спорното място е придобито от него по давност.

Установените от първоинстанционния съд факти, касаещи изменението на ДРП на гр. Търговище, чрез изслушването на техническата експертиза, се установяват и от въззивната инстанция и именно затова въззивният съд препраща към мотивите на  първоинстанционния. Не са коментирани само свидетелските показания.

От събраните такива пред първоинстанционния съд се установява, че още в средата на XX-ти век, след  1950 г., между двата имота на страните и преди те да придобият собствеността, е имало телена ограда. Тя е минавала плътно до къщата на ответника, била е залепена за нея. Спорната част попадала в имота на ищцата и тя, заедно със сина й, направили и дървена порта. Оттам се вкарвали коли на ищцата и нейни съседи. Преди тази част винаги била на ищцата Н.. Предишните собственици Станка и Митьо също ползвали това място. Преди да се изгради дървената врата откъм улицата, там имало телена ограда. През годините, когато ответникът е извършвал строителни работи, там е имало негови строителни материали. До 2018 г. не се е чувало да има спорове между съседите относно мястото.

При възприемането на тази фактическа обстановка, съдът дава вяра на свидетелите, доведени от ищцата и от ответника, без свидетелката  Р. Исуф. Тя е близка родственичка на ответника и очевидно заинтересувана в негова полза. Що се отнася до показанията на свид. Петков, те не са много последователни по отношение на фактите, а той от друга страна няма толкова добри впечатления, защото е живял на квартира в съседство. Останалите свидетели са живели дълго на това място и имат непрекъснати впечатления, нямат родствени връзки с ищцата и показанията им са абсолютно последователни, в унисон и със събраните писмени доказателства. Освен това, ответникът в нито един момент не е оспорил, че именно ищцата и нейният син са изградили дървената врата, която опира до неговата къща, не е твърдял, че портата  е съществувала преди това. А съществуването на тази врата се установява безспорно от всички свидетели.

С декларация, чиято дата не може да се установи от представеното копие, но със сигурност издадена след 20.03. 2001 г. и преди ответникът да си възстанови рождените имена, той е дал съгласие ищцата да си построи гараж, на границата на имота му, без да навреди на къщата. Ищцата на свой ред му е дала съгласие да извърши ремонт и увеличи височината на старата постройка, на границата на двата имота. Декларацията е от 14.02. 2011 г. Не се оспорва от ответника, че той от години живее в Република Турция, но се завръща в България през летните месеци.

Всички правни изводи на съда по отношение на това приложени ли са старите планове на гр. Търговище, по силата на които спорното място се е придавало към имота на ответника, съвпадат и с изводите на въззивната инстанция, като отново се препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства не се установява  ответникът да е владял процесното място както след 1983 г., когато закупува своя имот, така и след 2000 г., когато синът на ищцата купува имота на публична продан. Не се доказа нито продължителност от 10 години на държането на имота, нито от друга страна това държане да е било с намерение за своенето му. Частичното му ползване е било при извършването на строителни работи и със съгласието на ищцата. Т.е. ответникът не е провел пълно и главно доказване на тезата си относно упражняваната фактическа власт, както и относно това да е било в качеството на владелец. В този смисъл и представените декларации от двете страни, подкрепят изводите на съда. Не се установи на свой ред подобно владение да е било упражнявано от някой от предишните собственици. По тази причина изобщо не следва да бъдат обсъждани и юридическите основания за придобиването на имота по давност и ограниченията на различните устройствени закони в този смисъл.

В жалбата изключително много се набляга на площта на имота, която фигурира по актовете за собственост на предишните собственици. Въззивният съд в тази връзка посочва, че ВКС неведнъж е изтъквал, че за индивидуализацията на имота са важни неговите граници, а изчисляването на площта не винаги може да бъде точно посочено. Възможна разлика от няколко квадратни метра не е основание да се счита, че имотът е различен. Важно е какви са били границите. Показателно в това отношение е и това, че към момента на придобиване на собствения имот от ответника, е действал ДРП от 1967 г. В нот. акт 169, том втори, имотът е описан само с планоснимачен номер като 1638 в кв. 21 и с площ от 540 кв.м./Имотът е бил за комплексно жилищно застрояване и затова не са били предвидени парцели – видно от скицата/. А по този план, кадастралните граници със съседния имот, както личи от скица № 3 от заключението, спорното място попада в съседния имот, а не този на ответника. Т.е. той още със закупуването на имота е бил наясно, че тази част не е към неговия имот.

Всички изложени в жалбата доводи въззивният съд приема за неоснователни по изложените по-горе съображения и във връзка с препращането към мотивите на първоинстанционния съд.

По отношение на установената грешка в кадастралната основа. Решението не е недопустимо. Въззивникът, чрез процесуалния си представител, очевидно пренебрегва както мотивите на първоинстанционния съд, така и тези на въззивния при връщане на делото за допълване на решението. Затова  следва още веднъж да бъде цитирано ТР № 8/ 2016 г., по т.д. № 8/ 2014 г. на ОСГК на ВКС: „При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план.“

Т.е. уважаването на иска за собственост, води и до установяването на грешката, в диспозитива на решението. Именно по тази причина и беше допълнено решението, като допълнителното решение не е обжалвано от никоя от страните.

В заключение: решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По разноските. Предвид изхода на делото на такива има право въззиваемата. Има искане от адвокат  С. за присъждане по реда на чл. 38 от ЗА на сумата от 400 лв. Доверителката му е освободена от държавни такси и разноски по делото и той я представлява безплатно. Сумата от 400 лв. е в рамките на  нормативно установеното и съответства както на сложността на делото, така и на усилията на адвоката. Ответникът следва да бъде осъден да я заплати.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение 219/02.04. 2019 г. на ТРС, по гр.д. №2108/ 2018 г., с което е признато за установено по отношение на А.А.А. ЕГН **********, съдебен адрес ***, кантора 9, адв. Ст. М. ***, че Н.И.С. ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, кантора 5, адв. Н.С. *** е собственик на  25 кв.м., представляваща трапец, от уличната регулационна линия до северозападния ъгъл на къщата в имота на А.А., със ширина 3,23 м, заключена между имот № 73626.507.113 на Н.С. и имот № 73626.507.115, на А.А., отразени в КК/2005 г. на гр.Търговище, неправилно заснети като част от имота, собственост на А.А.А.,  допълнено с решение № 299 от 20.05. 2019 г., с диспозитив за установяване на грешка в кадастралната основа и поправянето й, според скица № 3, приложена на л. 84 от делото, неразделна част от самото решение, ИЗЦЯЛО КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ЧАСТИ.

ОСЪЖДА А.А.А. ЕГН **********, съдебен адрес ***, кантора 9, адв. Ст. М. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.С. ***, сумата от 400 лв. като възнаграждение за явяването му по настоящото дело, на основание чл. 38 от ЗА.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, в едномесечен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.