№ 490/25.7.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВА ПЕЛОВА
При
секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 159/2022 год., по описа на Административен съд – гр.Пазарджик, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „М. Плюс“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Л.М., против Ревизионен акт №
Р-16001321002114-091-001/05.10.2021 г. (РА), издаден от Г. П. Й. – орган,
възложил ревизията и К. П. Я. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
658 от 20.12.2021 год., издадено от Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив.
В жалбата се посочва, че
обжалвания ревизионния
акт по отношение на определения ДДС в размер на 24 059,26 лева и лихви в
размер на 7415,36 лева е неоснователен и
незаконосъобразен. По
изложени доводи в жалбата е направено искане за отмяна на ревизионния акт,
потвърден с Решение № 658 от 12.10.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание – жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. В писмени бележки с вх. № 5616 от 28.06.2023 г.
излага съображения за неоснователност на жалбата, моли същата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на поискания от дружеството-жалбоподател адвокатски
хонорар.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-16001321002114-020-001 от 12.04.2021 г. на Началник сектор при ТД на
НАП – Пловдив Г. Й. е възложена ревизия с ръководител К. Я. (главен инспектор
по приходите) и М. М. (инспектор по приходите) на „М. Плюс“ ЕООД, ЕИК
*********, която да обхване задължения за данък върху добавената стойност за
периода от 03.04.2017 г. до 31.12.2019 г. Срокът за извършване на ревизията е
определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
сторено на 16.04.2011 г. по електронен път.
Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР)
№ Р-16001321002114-020-002 от 15.07.2021 г., издадена от възложилия
ревизията, срокът за приключване на производството е продължен до 16.08.2021 г.
С цел установяване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице /РЛ/, са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с Протокол
КД-73 № Р-16001321002114-ППД-001/13.07.2021 г. и е извършено присъединяване на
документи от извършена проверка на дружеството, а именно: Декларация с вх. №
15628#1 от
14.12.2020 г.; Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ
П-16001320091528-040-002_ORGCP; Протокол КД-73 за приключване на
проверка П-16001320091528-073-001_ORGCP. Извършените процесуални действия и събраните в хода на
производството доказателства са подробно описани в РД и РА.
В хода на ревизионното производство
от фактическа страна е установено, че основната дейност на дружеството е
застрахователен агент към застраховател ЗАД „Алианц България“ и ЗАД „Алианц
България живот“ АД, с дата на вписване в регистъра 01.10.2016 г. и начало на
договора за застрахователно агентство 01.10.2016 г. Задълженото лице е
регистрирано по ЗДДС, считано от 03.04.2017 г.
Съгласно чл. 164 от КЗ,
застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от
комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от ЗКФН, което срещу възнаграждение
по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово
име и негова сметка. При извършена справка в Електронен регистър на КФН –
Застрахователни агенти и посредници е установено, че „М. Плюс“ ЕООД е
застрахователен агент към застраховател ЗАД „Алианц България“ и ЗАД „Алианц
България живот“ АД. Датата на вписване в регистъра е 01.10.2016 г., с начало на
договор за застрахователно агентство – 01.10.2016 г.
За ревизираните периоди било
установено, че дружеството е водило задължителните регистри „Дневник за
покупките“ и „Дневник за продажбите“, за всеки данъчен период, които съдържат
необходимите реквизити. Същото е подавало ежемесечно справки-декларации в
установения срок, информацията от регистрите е подавана на магнитен носител, за
което са издавани протоколи.
От органите по приходите е
констатирано, че в ревизирания период, дружеството е извършило освободени
доставки в размер на 325 778,45 лева. Фактурирани са комисионни за
извършени застрахователни услуги към ЗАД „Алианц България“ (основание за
неначисляване на ДДС – чл. 47, ал. 2 от ЗДДС) и към ПОД „Алианц България“
(основание за неначисляване на ДДС –
чл. 40, т. 3 от ЗДДС). Установено е, че РЛ е ползвало право на данъчен кредит
за получени доставки основно на нотариални, куриерски, фотографски, мобилни,
интернет, авторемонтни, охранителни и консултантски услуги, покупка на тонери,
наем на офис и префактурирани консумативи, канцеларски материали, мебели и офис
обзавеждане, вертикални щори, СМР, кафе, изработка ПВЦ дограма, дограма,
гранитогрес, гориво, строителни и ел. материали, нощувки – хотел, санитарни
материали, обувки, авточасти и рекламни разходи. При ревизията е констатирано,
че за ревизирания период от дружеството са извършени облагаеми доставки с
данъчна основа в общ размер на 12 225,31 лева, за които е начислило ДДС в
размер на 2455,07 лева, установени с издадени към „Алианц Банк България“
фактури с предмет на доставка: префактуриране – разходи за хигиенист.
В хода на проверката е изготвено
ИПДПОЗЛ №
16001320091528-040-002/27.11.2020 г., връчено по електронен път на 27.11.2020
г., като е изискано от дружеството-жалбоподател да посочи кои от отразените в
дневниците за покупки по ЗДДС за периоди м. 04.2017 г. – м. 12.2019 г. са
използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки и съответно кои
от тях са използвани за целите на извършените освободени доставки. В отговор на
искането от ЗЛ е представена по електронен път Декларация вх. № 15628#1/14.12.2020
г., с която е декларирал, че от отразените в дневник покупки по ЗДДС няма
такива доставки, които да са използвани за целите на извършваните облагаеми
доставки.
При ревизията е констатирано, че за процесния
период от „М. Плюс“ ЕООД не са извършвани други облагаеми доставки по смисъла
на ЗДДС освен издадените към „Алианц Банк България“ фактури с предмет на
доставка - префактуриране на разходи за хигиенист с начислен ДДС. Въз основа на
това е направен извод, че в конкретния случай, видно от предмета на дейност на
получените доставки, за които е приспаднат данъчен кредит, същите не са свързани
с извършваните от РЛ облагаеми доставки – разход за хигиенист. Ревизиращият
орган е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.
69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на
освободени доставки по глава четвърта. Безспорно застрахователните услуги по
чл. 47 от ЗДДС попадат в обхвата на доставките посочени в глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“, поради което за стоките и услугите, които са предназначени
за извършване на тези освободени доставки не възниква право за приспадане на
данъчен кредит. Поради
гореизложеното и на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС органите по приходите
са приели, че на дружеството следва да бъде отказано правото на приспадане на
данъчен кредит в размер на 24 059,26 лева и прилежащи лихви в размер на
7415,36 лева.
Въз основа на извършената ревизия и
на основание чл. 117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип К. Я. -
главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М. М. - инспектор по
приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад (РД) №
Р-16001321002114-020-001 от 12.04.2021 г., с който по отношение на ревизираното
дружество, се предлага установяване задължения за довнасяне на ДДС в размер на 24 059,26 лева и
прилежащи лихви за просрочие към тях в размер на 7415,36 лева.
Ревизионният доклад е подписан от К.
Я. и М. М. с квалифицирани електронни подписи в сроковете им на валидност и е
връчен е на жалбоподателя на 07.09.2021 г. На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от
ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите на РД.
Въз основа на съставения ревизионен
доклад е изготвен РА № Р-16001321002114-091-001 от 05.10.2021 г., издаден и подписан
с квалифициран електронен подпис от Г. Й. на длъжност Началник на сектор,
възложил ревизията и К. Я. на длъжност главен инспектор по приходите -
ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив. В ревизионния акт, направените констатации
в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, са потвърдени.
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП.
С Решение № 658 от 20.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при
ЦУ на НАП, в производство по чл. 152 от ДОПК и след разглеждане по същество на
жалбата на „М. Плюс“ ЕООД, е потвърден РА № Р-16001321002114-091-001 от
05.10.2021 г. Обсъдени са всички оплаквания свързани с нарушаване на
материалния закон в производството по издаване на РА. Ответника е потвърдил
констатациите на органите по приходите, а именно, че за да бъде признато
правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, е необходимо да бъдат
изпълнени съвкупно посочените в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС условия. Съгласно чл.
69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Изтъкнато е, че законът ясно е
разграничил случаите, в които правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията
на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС. Посочено е, че представените от дружеството обяснения
не доказват, че процесните стоки и услуги са използвани за целите на
извършваните от РЛ облагаеми доставки, тъй като правото на приспадане на
данъчен кредит не е налице, когато стоките и услугите са предназначени за
извършване на освободени доставки по глава четвърта. За да възникне такова
право за дружеството, получените доставки, подробно посочени в РД в табличен
вид, трябва да бъдат използвани за независимата икономическа дейност на РЛ и
съответно да бъдат надлежно документирани, което не е доказано в хода на
административното обжалване. В случай, че съответните стоки и услуги се
използват за извършваните от регистрираното лице освободени доставки –
комисионни за застрахователни услуги, то за тях не е налице право на данъчен
кредит. Само в случай, че за някои от тях не е
възможно да се определи каква част е във връзка с облагаеми и каква с
освободени доставки, то тези дълготрайни материални активи, стоки и услуги,
следва да подлежат на корекция на ДК по чл. 73, ал. 6 и ал. 8 от ЗДДС или по
чл. 79а, ал. 3, т. 2, б „б“ от ЗДДС.
За да обоснове изводите си,
решаващият орган е посочил, че разпоредбите на чл. 78, чл. 79, чл. 79а и чл.
79б от ЗДСС транспонират разпоредбите на чл. 184 и чл. 185 от Директива
2006/112. Последната е тълкувана от Съда на Европейския съюз с Решение от
04.10.2012 г. по дело С 550 от 2011 г. с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС. Посочва се,
че решаващият критерий за възможността да се приспадне платеният по получени
доставки ДДС е как са или ще бъдат употребени тези стоки или услуги. Употребата
определя първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице има право,
и обхвата на евентуалните корекции, които трябва да бъдат осъществени според
условията, предвидени в чл. 185-187 от Директивата. В т. 25 от решението, съдът
подчертава, че предвидените в Директивата правила относно корекциите целят
по-голяма точност при приспаданията, за да се гарантира неутралността на ДДС,
така че правото на приспадане на платения данък за сделките от предходния етап
да се запазва само доколкото същите служат за извършването на облагаеми с този
данък доставки.
С оглед изложеното, използването на
активи за извършването на освободени доставки или за доставки извън
икономическата дейност на лицето, по отношение на които е упражнено правото на
приспадане, във всички случаи представлява промяна на факторите по смисъла на
чл. 158 от Директива 2006/112, изискваща корекция на първоначално възникналото
право на приспадане. С тези правила Директивата цели да установи тясна връзка
между правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС и употребата
на съответните стоки или услуги за облагаеми сделки. По причина, че правото на
приспадане в спорната хипотеза е вече упражнено, се налага извършването на
корекцията в данъчния период, през който е възникнала причината за това.
В конкретният случай, през
ревизирания период от страна на дружеството-жалбоподател не са извършени
облагаеми доставки, с изключение на префактурираните разходи за хигиенист с
начислен ДДС, които от своя страна не са обвързани с доставките на стоки и
услуги, за които е приспаднат данъчен кредит в размер на 24 059,26 лева.
Посочва се, че за целите на ЗДДС начинът, по който се разходват закупените
дълготрайни материални активи, материали и услуги, е от съществено значение за
упражняване на правото на приспадане на ДДС, тъй като само при доказано
използване за стопанската дейност на дружеството и за последващи облагаеми
доставки е налице право на данъчен кредит за ДЗЛ.
В хода на съдебното обжалване са
приобщени материалите, събрани в хода на ревизията, и представените писмени
доказателства в хода на съдебното производство.
С цел изясняване
на обективната истина в хода на съдебното производство е назначена съдебна-счетоводна експертиза.
Заключението е оспорено от
процесуалния представител на ответника, като е направено възражение същото да
не бъде кредитирано.
От заключението на вещото лице е видно, че получените
от дружеството доставки през ревизирания период не са свързани с извършваните от
дружеството облагаеми доставки и са предназначени за извършваните от
дружеството освободени доставки. В експертизата се посочва, че за процесния
период, дружеството е декларирало освободени доставки, за които е издало
фактури за комисионни за извършени застрахователни услуги, с основание за
неначисляване на ДДС – чл. 47, ал. 2 от ЗДДС и посреднически услуги с основание
за неначисляване на ДДС – чл. 40, т. 3 от ЗДДС. Общата стойност на освободените
доставки е в размер на 333 601,16 лева. Декларираните облагаеми доставки
са по издадени фактури за разходи за хигиенист, с периодичност всеки месец и
префактурирани разходи за ремонт на автоматична врата и абонамент пощенска
кутия – еднократно в края на всяка година от проверявания период. В табличен
вид са представени данните за всеки един от данъчните периоди, като общата
стойност на данъчните основи на облагаемите доставки е в размер на
12 225,31 лева и начислен ДДС общо в размер на 2455,07 лева. Вещото лице е
посочило, че съгласно данните, представени в таблицата от настоящата
експертиза, установените задължения с процесния РА съответстват на сбора,
получен от сумата на декларирания ДДС за възстановяване и начисления ДДС на
облагаемите доставки, извършени от дружеството през процесния период.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен
акт, обжалван изцяло в предвидения за това срок пред компетентния в приходната
администрация орган, който с решението си го потвърдил, а по същество НЕОСНОВАТЕЛЕНА,
поради следните съображения:
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021
г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив, на основание чл. 7, ал. 3 и чл. 11, ал.
3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават
заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за
изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно
чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“,
с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в
градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая
издателят на заповедта за възлагане на ревизия – Г. Й., с оглед на заеманата
длъжност - Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, е сред
органите, посочени Заповед № РД-09-1979 от 30.09.2021 г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото
чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионния акт се издава от органа, възложил ревизията
и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне
са Г. Й. – възложител на ревизията и К. Я. – ръководител на ревизията, с оглед
на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт
са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП - гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени
като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила в
хода на проведеното ревизионно производство и при издаването на акта, които да
обусловят отмяна на това основание. Ревизията е приключила в срока по чл. 114,
ал. 2 от ДОПК, РД е съставен от
ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа
предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода
на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2
от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В хода на ревизията органите по
приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на
които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя
обстоятелства.
От административната преписка се
установява, че приходните органи са събрали доказателства, предвидени в ДОПК,
по надлежен ред, като относимостта и значението им за установените публични
държавни вземания е въпрос по съществото на спора.
С Протокол № Р-16001321002114-ППД-001/13.07.2021 г. е извършено присъединяване на документи при извършена проверка на дружеството към ревизионното производство, а именно Декларация вх. № 15628#1/14.12.2020 г., в отговор на искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П-16001320091528-040-002/27.11.2020 г. С цитираното искане от търговското дружество е изискано да посочи кои от отразените в дневниците за покупки по ЗДДС за периода м. 04.2017 г. – м. 12.2019 г. са използвани за целите на извършените от дружеството облагаеми доставки и съответно кои от тях са използвани за целите на извършените от дружеството освободени доставки. В отговор е представена декларация, в която е посочено, че отразените доставки не са използвани за целите на извършваните от ДЗЛ облагаеми доставки.
В настоящия случай се установява, че в ревизирания период, дружеството е извършило освободени доставки – комисионни за застрахователни услуги, основание за неначисляване на ДДС – чл. 47, ал. 2 от ЗДДС към ЗАД „Алианц България“, ЗАД „Алианц България Живот“ и към ПОД „Алианц България“ - основание за неначисляване на ДДС – чл. 40, т. 3 от ЗДДС. Установи се, че дружеството е ползвало право на данъчен кредит за получени доставки основно на нотариални, куриерски, фотографски, мобилни интернет, авторемонтни, охранителни и консултантски услуги, покупка на тонери, наем на офис и префактурирани консумативи, канцеларски материали, мебели и офис обзавеждане, вертикални щори, извършено СМР, кафе, изработка ПВЦ дограма, дограма, гранитогрес, гориво, строителни и ел. материали, нощувки – хотел, санитарни материали, обувки, авточасти и рекламни разходи. В случая, се констатира, че за ревизирания период от дружеството не са извършени други облагаеми доставки освен издадените към „Алианц Банк България“ АД фактури с предмет на доставка - префактуриране на разходи за хигиенист с начислен ДДС. В конкретната хипотеза органите по приходите правилно са приели, че предмета на получените доставки, за които е приспаднат данъчен кредит, не е свързан с извършваните от ЗЛ облагаеми доставки – разход за хигиенист.
Правилно ответникът е приел, че застрахователните услуги по чл. 47 от ЗДДС попадат в обхвата на доставките посочени в глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“, поради и което за стоките или услугите, които са предназначени за извършване на тези освободени доставки не възниква право за приспадане на данъчен кредит.
Правото на данъчен кредит е отказано на
основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, съгласно който правото на приспадане на
данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или
74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени
доставки по Глава четвърта. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и
услуги по облагаеми доставки. Следователно, за да се признае възникнало право
на приспадане, трябва да бъде доказано получаването на съответната доставка.
Член 69, ал. 1 от ЗДДС изисква доставките да са свързани с облагаемата
икономическа дейност на получателя. В тежест на ревизираното лице е да установи
с допустими доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на
фактурираните доставки, като предпоставка за възникване правото на приспадане
на данъчен кредит. В хода на съдебното производство
жалбоподателят не доказа наличието на материалноправните предпоставки за
упражняване правото на данъчен кредит. От представените обяснения от
дружеството не се доказва, че процесните стоки и услуги са използвани за целите
на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
За да възникне правото на приспадане на
данъчен кредит следва съответните стоки / услуги да бъдат предназначени и използвани
за независимата икономическа дейност на РЛ, съответно да бъдат надлежно
документирани, което не е доказано в хода на административното обжалване. В
случай, че съответните стоки и услуги се използват за извършваните от
регистрираното лице освободени доставки – комисионни за застрахователни услуги,
то за тях не е налице право на данъчен кредит. Само в случай, че за някои от
тях не е възможно да се определи каква
част е във връзка с облагаеми и каква с освободени доставки, то тези
дълготрайни материални активи, стоки и услуги, следва да подлежат на корекция
на ДК по чл. 73, ал. 6 и ал. 8 от ЗДДС или по чл. 79а, ал. 3, т. 2, б „б“ от ЗДДС.
Освен това, разпоредбите на чл. 78, чл.
79, чл. 79а и чл. 79б от ЗДСС транспонират разпоредбите на чл. 184 и чл. 185 от
Директива 2006/112. Последната е тълкувана от Съда на Европейския съюз с
Решение от 04.10.2012 г. по дело С 550 от 2011 г. с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС,
посочва се, че решаващият критерий за възможността да се приспадне платеният по
получени доставки ДДС е как са или ще бъдат употребени тези стоки или услуги.
Употребата определя първоначалното приспадане, на което данъчнозадълженото лице
има право, и обхвата на евентуалните корекции, които трябва да бъдат
осъществени според условията, предвидени в чл. 185-187 от Директивата. В т. 25
от решението, съдът подчертава, че предвидените в Директивата правила относно
корекциите целят по-голяма точност при приспаданията, за да се гарантира
неутралността н ДДС, така че правото на приспадане на платения данък за
сделките от предходния етап да се запазва само доколкото същите служат за
извършването на облагаеми с този данък доставки.
Предвид на изложеното, съдът намира, че
в случая жалбоподателя не доказа по безспорен начин наличието на материалноправните
предпоставки за ползване право на приспадане на данъчен кредит за процесните
периоди, поради което жалбата се явява неоснователна, респ. РА в частта му с
която е отказан данъчен кредит в размер на 24 059,26 лв. и са начислени прилежащи лихви в размер на
7415,36 лева, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е законосъобразен и
обоснован.
При изход на спора, жалбоподателя следва
да бъде осъден на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 3167,96 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Така мотивиран, Административен съд –Пазарджик, ХIII-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „М. Плюс“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Л.М., против Ревизионен акт №
Р-16001321002114-091-001/05.10.2021 г., потвърден с Решение № 658 от 20.12.2021
год., издадено от Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА, „М. Плюс“ ЕООД,
заплати на Национална агенция за приходите сторените по делото разноски в
размер на 3167,96 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на
страните.
СЪДИЯ:/п/