Определение по дело №333/2020 на Окръжен съд - Силистра

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№260076

гр.Силистра, 21.10.2020 год.

 

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия

в закрито съдебно заседание на дванадесет и първи октомври,

две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                Председател: Пламен Неделчев

                    Членове:    Кремена  Краева

                                             Огнян Маладжиков

 

като  изслуша доклада на  съдия  Краева  по в.ч. т. д.  № 333/2020 год. и за да  се произнесе,  взе предвид следното :

 

Производство по чл. 413, ал.2 от ГПК.

         

  ЮБЦ ЕООД  обжалва разпореждане №261583/12.08.2020г. на РС Силистра, с което се отхвърля искането му по чл.410 ГПК против И.В. *** за  сумата от 244,53 лв., представляваща стойността на мобилни услуги доставени за периода от 22.04.2017 г. до 21.07.2017 г. по договори за далекосъобщителни услуги от 17.01.2013 г., 09.11.2013 г., 20.04.2015 г., 24.02.2016 г., 10.03.2017 г., сключени с БТК  ЕАД, законна лихва върху главницата от 17.07.2020 г. до окончателното й плащане, както и за направените по делото разноски.

Счита постановеният съдебен акт за  незаконосъобразен, излага своите съображения, касаещи неправилната преценка на съда относно изискванията на закона за индивидуализация на задължението. Моли съда да  отмени разпореждането, като върне делото на районния съд за издаване на  заповед за изпълнение за сумите, предмет на жалбата.

 

ОС, вземайки предвид оплакванията на частния жалбоподател и данните по делото,  прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

 Визираните в жалбата оплаквания  не могат да обосноват исканата отмяна на постановеното разпореждане. Въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд и съображенията, въз основа на които отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение, поради което на осн. чл. 272 ГПК извършва препращане към изложените от него мотиви, като се има предвид и следното: 

На основание чл. 410, ал. 2 от ГПК, посредством препращане към чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2, се задават задължителните реквизити на заявлението за издаване на заповед и приложенията към него. Задължение на молителя е да изложи всички фактически обстоятелства, от които вземането е породено. В корелативна връзка с тази цел е изискването за конкретизация на претенцията по реда на чл.127, т.3 и т.4 от ГПК до степен да информира длъжника за заявеното вземане. Ясното означаване както на обстоятелствата, на които се основава вземането, така и на размера на претенцията, е от съществено значение при преценката, която заповедният съд дължи по чл.415, ал.2 от ГПК при евентуално възражение на длъжника по чл.414 ГПК.

По ч.гр.д. №711/2020г. и след изисканото от съдията по реда на чл.101 ГПК уточнение не са отстранени в цялост нередовностите на заявлението по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, доколкото заявителят отново не е диференцирал по размер вземанията си за стойността на мобилните услуги, касаещи всеки от мобилните номера, по отношение на които длъжникът е встъпил в договорни отношения с БТК ЕАД. Предвид това извода на съда за неоснователност на искането за снабдяване на кредитора със заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми не се отклонява от разбирането за същността на заповедното производство - като ускорена процедура за проверка на наличието на спор относно заявени от кредитор права. Характеристиката на заповедното производство съвсем не изключва изискването  кредиторът да индивидуализира вземането си в степен, длъжникът да направи добре информиран извод дали да се противопостави или да не оспорва претенцията на кредитора. Когато кредиторът е посочил общия размер на паричните вземания и е отразил обстоятелствата, при които те са възникнали, в т.ч. размера на всяко от тях, заявлението съдържа реквизитите на исковата молба по чл.127, ал.1, т.3 и 4 ГПК. Подаденото от кредитора заявление удовлетворява само първата част от посочените  изисвания. Едва с  посочването на цената на иска (сборът на отделните вземания) и обстоятелствата, на които се основава иска, в т.ч. размера на всяко от вземанията, изискванията на чл. 127, ал.1, т. 3 и 4 ГПК са изпълнени. Така в Определение № 844/28.10.2010 г. по ч.т.д. № 731/2010 г.на ВКС, ТК, 2-ро т.о. , както и в цитираните в него множество съдебни актове на върховната касационна инстанция се застъпва категоричното становище, че в заявлението по чл.410 ал.2 ГПК заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане като посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу заповедта.

Предвид това и въззивният съд приема, че е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК и претендираната от заявителя заповед за изпълнение не може да бъде издадена по нередовното заявление.

 Предвид горните съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна, същата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд  потвърдено.

 

Водим от изложеното, ОС

 

О    П    Р     Е     Д     Е     Л     И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №261583/12.08.2020г. на РС Силистра, постановено по ч.гр.д. № 711/2020 г.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                     Членове: 1.                      2.