Р Е Ш Е Н И Е
№ 1013 03.08.2022г.
Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретаря: Д. Ф.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 833 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от „Трансатлантик Фрейтърс България“
ООД чрез адв.Х. против решение № 260048/21.07.2021г. постановено по АНД № 260
от 2020г. по описа на Районен съд Поморие. Съдебното решение се обжалва като неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Счита, че деянието не представлява административно нарушение.
Изложени са доводи, че в НП не е посочена точната нарушена правна норма, както
и че дружеството не е извършител на нарушението. Намира, че при издаване на
акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени
нарушения. Противопоставя се на изводите на районния съд, че деянието не
съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отменя на
обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира разноски. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа касационната
жалба, претендира разноски и представя договор за правна помощ и фактура.
Ответникът – Министерство на
енергетиката гр.София, редовно уведомен, се представлява от главен експерт Н.Т.,
служител с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, с
представено пълномощно, който счита касационната жалба за неоснователна и
недоказана. Прави се искане решението на районния съд да бъде потвърдено.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, респективно за
законосъобразност на съдебното решение, което да се остави в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.БУРГАС
намира, че касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по
чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Районен съд
Поморие е потвърдил наказателно постановление (НП) № Е-НП-15/21.08.2020г.,
издадено от министъра на енергетиката, с което за нарушение на чл.77 във вр. с
чл.87, ал.1 и ал.2, т.2 във вр, с чл.88, т.4 от Закона за подземните богатства
(ЗПБ) и на основание чл.94, ал.1 предл. първо от с.з. на дружеството касатор е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
Съдът е приел, че при съставяне
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. За да потвърди НП съставът на Районен съд Поморие е
счел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочените
в НП дата и място – 15.04.2019г., находище на трахит /кариера/ „Порой“, общ.
Поморие, обл.Бургас „Трансатлантик Фрейтърс България“ ООД, като концесионер на
находището, не е спазил утвърдения с работните проекти ред за промишлено
усвояване на запасите и ресурсите на подземните богатства, който утвърден ред
предвижда добив на трахити от находището при параметри: височина на стъпалото –
10 метра и общо количество взривно вещество за взривно поле – 8 928 кг.,
извършвайки добив при параметри: височина на стъпалото – 25 метра и взривни
вещества /Ексан/ - 13 500 кг., поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността му по чл.94, ал.1, предл. първо от ЗПБ. Съдът е намерил за
неоснователни изложените от дружеството възражения, че санкционната разпоредба
на чл.94, ал.1, предл. първо от ЗПБ изисква нарушението да е извършено
непосредствено от извършителя, като е посочил, че задължението да опазва земните недра чрез
рационално използване на подземните богатства е на концесионерът и той е
отговорен при неизпълнение на това задължение. Изложени са изводи, че в случая
не са налице основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното решение с материалния
закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон
и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно установяване
по категоричен начин на административното нарушение, а от там и за правомерното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството се
споделят и от настоящия съдебен състав и не следва да се преповтарят.
Правилен е извода на Районен съд
Поморие, че при издава на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което настоящият съдебен състав намира за неоснователни
изложените в касационна жалба аргументи в тази насока. От съдържанието на АУАН
се констатира, че той е съставен на базата на извършена проверка, при която са
събрани както официални, така и неофициални документи, като в конкретния случай
съдът установи, че актът е съставен и подписан от един свидетел, което
допълнително подкрепя извода на съда за липсата на съществено процесуално
нарушение.
Неоснователни са възраженията, че
посоченото в НП деяние не представлява административно нарушение. В чл.1, ал.1,
т.2 от ЗПБ законодателят е предвидил общата цел опазване на земните недра чрез
рационално използване на подземните богатства при проучването, добива и
първичната им преработка. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗПБ „опазване на земните
недра“ е спазване на определените с нормативните актове изисквания и ред за
ползването на земните недра, както и на изискванията за разумното и
рационалното използване на подземните богатства при проучването, добива и
първичната им преработка. Нормите на чл. 77, вр. с чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2
вр. чл. 88, т. 4 от ЗПБ касаят опазването на земните недра, което съгласно
легалната дефиниция в закона се изразява в спазването на реда и изискванията за
рационалното използване на подземните богатства. Неизпълнение на задълженията
по опазване на земните недра представлява административно нарушение по смисъла
на чл.94, ал.1 от ЗПБ, което е скрепено със санкция за нарушителя. В случаят,
видно от данните по делото, е установено по безспорен начин, че от страна на
касатора е нарушено основното задължение по чл. 77 от ЗПБ, което включва
опазването на подземните богатства. С оглед на изложеното, възражението на
касатора за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно и не се
подкрепя от доказателствата по делото.
Вмененото нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 77, вр. чл. 87, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр. чл.
88, т. 4 от ЗПБ.
Според чл. 77 от ЗПБ основно
задължение за всички субекти, които осъществяват дейности по проучване и
ползване, проектират минно строителство, подготвят експлоатацията и добиват
подземни богатства, е да опазват земните недра чрез рационалното използване на
подземните богатства. Доколкото това задължение е обвързано с последващи
разпоредби, то налага се извод, че за административнонаказващия орган
нерационалното използване на подземните богатства, заради което се прилага
санкцията, следва от неспазването именно на тези разпоредби. Посочената като
нарушена разпоредбата на чл.87, ал.1 и ал.2, т. 2 от ЗПБ сочи, че опазването на
земните недра при добива и първичната преработка на подземни богатства се
осигурява чрез рационалното им използване, а рационалното използване включва по
т.2 спазване на утвърдения с работните
проекти ред за усвояване на запасите на подземни богатства.
Следващата разпоредба, част от правната
квалификация на нарушението, е чл. 88,
т.4 от ЗПБ, според която за спазването на изискванията по опазването на
земните недра чрез рационалното им използване концесионерът следва да спазва утвърдения с работните проекти ред за
промишлено усвояване на запасите и ресурсите на подземни богатства за
първичната им преработка, както и мерките за опазване и възстановяване на земните
недра и околната среда.
В самото НП е изложено при описание на нарушението,
че добивът на подземни богатства чрез извършваните пробивно-взривни работи на 15.04.2019г.,
при които употребеното количество взривно вещество EXAN от 13 500 кг.,
надвишава допустимото за едно взривяване максимално количество взривно вещество
за взривно поле в размер на 8 928 кг. и представлява нарушение на
утвърдения с цялостния работен проект за добив и преработка и годишния работен
проект за добив и първична преработка от находище „Порой“ за 2019 г. ред за
промишлено усвояване на запасите на подземни богатства, както и мерките за
опазване и възстановяване на земните недра и околната среда.
От изложеното следва, че административнонаказващия
орган приема нарушаването както на утвърдения с работните проекти ред за
промишлено усвояване на запасите и ресурсите, така и на мерките за опазване на
земните недра и околната среда. Видно от изложената в НП фактическа обстановка
е, че нарушаването на допустимите количества взривно вещество, респективно на
допустимата максимална височина на стъпалото се базират на утвърдения ред с
цялостния работен проект за добив и преработка и на годишния работен проект за
добив и преработка от находището. Следователно, в случая наказващият орган
обосновава по един категоричен начин неспазването на съгласуваните работни
проекти, което е достатъчно, за да се направи извод, че така квалифицираното нарушение
е осъществено. Неспазването на работните проекти следва по несъмнен начин от
приложените към преписката протокол от 15.04.2019г. в който ясно и без да са
необходими специални знания за това, е записано количеството взривно вещество –
13 500 кг. и от съгласувания годишен работен проект за 2019 г., в който са
посочени общото количество взривно вещество за взривно поле, спрямо които
използваните килограми взривно вещество на датата на нарушението не отговарят
на заложените параметри, което е очевидно от описаните показатели. Относно
тълкуването на легално определеното понятие „рационално използване на
подземните богатства“, разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗПБ изисква наличието на
всички изброени в нормата изисквания и точно защото е кумулативно, неспазването
на което и да е от тях води до нарушаване и неизпълнение на задължението по чл.
77 от ЗПБ. В този смисъл, липсата на което и да е от изброените в 7 точки
условия по чл. 87, ал. 2 от ЗПБ означава, че е извършено нарушение. Понастоящем
се установява неспазване на реда за усвояване на запасите на подземни
богатства, утвърден с годишния работен проект за 2019г., изрично посочено в обстоятелствената
част на оспореното НП.
Санкцията е наложена в законоустановения минимум на
възможната имуществена санкция по чл.94, ал.1 от ЗПБ, поради което и не подлежи
на редуциране, а обективната отговорност на концесионера за нарушения като
процесното изрично е предвидена в нормата на чл.88, т.4 от ЗПБ. Не са налице
обстоятелства, които да квалифицират случаят като маловажен. Напротив,
нарушения от категорията на процесното са с висока степен на опасност, което
изключва приложимостта на института по чл.28 от ЗАНН.
При отчитане на така посочените факти и
обстоятелства, съдът намира, че оспореното решение на РС-Поморие е валидно,
допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила, респективно
касационната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация
и не се присъждат.
Ето защо и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. с чл.218 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд- Бургас,
XVI-ти състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА №
260048/21.07.2021г. постановено по АНД № 260 от 2020г. по описа на Районен съд
Поморие.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.