Решение по дело №4665/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260467

 

гр.Бургас, 18.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 4665 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на Д.Д.Д. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С.К. - БАК, със съдебен адрес: *** – партер, офис № 2, против заповед за задържане на лице № 434зз-326/29.10.2020г., издадена от Т.У. ***.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Посочва се, че жалбоподателят е бил нападнат от две лица и се е защитавал, като пристигналите полицаи вместо да му осигурят съдействие са го задържали. Счита се, че са нарушени разпоредбите на Директива 2012/13 на ЕС и Съвета.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник – адв. С.К. – БАК, който поддържа жалбата. Допълва, че липсват материални предпоставки за издаване на заповедта, както и че тя е немотивирана. Излага подробни съображения в защита на тезата си, като , моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – Т.У. - полицейски орган в 02 РУ-Бургас, редовно уведомен - се явява лично в съдебното заседание, като заявява, че оспорва жалбата. Поддържа, че заповедта е законосъобразна, както и че до задържането се е стигнало с цел изясняване на ситуацията. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите приложения. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност съгласно която, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено престъпление. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В случая в заповедта, като фактическо основание е посочено само: „има данни за извършено престъпление във връзка с чл. 325, ал. 1 от НК в гр. Бургас, ж.к. „Славейков пред блок 15…“, след което е преписан текста на чл. 325, ал. 1 от НК. По мнение на настоящия състав това описание не изпълва със съдържание минималните стандарти за фактическо описание и мотивиране на административния акт. Както приема практиката на касационната инстанция -  данни дали едно лице е съпричастно или не към извършено престъпно деяние, могат да се установят чрез анализиране на установени в административното производство факти и обстоятелства, от които може да се направи обоснован извод, че такива са налице (Решение № 1151/14.09.2020г. по к.н.а.х.д. № 1299/20г. на АдмС-Бургас). В оспорената заповед не се съдържат никакви данни в тази насока, респ. не се цитират факти и обстоятелства, от които може да се направи евентуално извод за наличието на такива. Налице е само твърдение, че „има данни“, че задържаното лице е извършило престъпление по чл. 325, ал.1 НК и никакви доказателства, факти и обстоятелства, въз основа на които е направен този извод. В заповедта не е цитирано дали е образувано досъдебно производство за така описаното престъпление, нито са цитирани други документи, в които евентуално да се съдържат факти и обстоятелства, обосноваващи извода за съпричастност на Д. към извършеното престъпление, така както по-принцип позволява закона и съдебната практика (съгласно Тълкувателно Решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС е допустимо органът да се позове и на друг документ, където се съдържа информация, която мотивира акта, но видно от обстоятелствената част на заповедта - издателят й не е посочил такъв.). От така отразеното в заповедта - не става ясно дори кога се твърди, че евентуално Д. е извършил хулиганство, нито поне какво са били конкретните му действия, за да може да се прецени дали изводът на полицейският орган, че тези действия покриват съдържанието на чл. 325, ал. 1 НК, е верен или не. Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като неговият извод, че лицето е съпричастно към евентуално извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, без посочване на конкретните факти, които са послужили за изграждане на този извод, е крайно недостатъчно. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г.; Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г. и много други.

На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че в процесния случай е налице и нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Това е така, доколкото задържането е извършено около един час след получаване на сигнала за инцидента и то при наличие на данни, че задържаният сам се е обадил на тел. 112 и е сигнализирал, че е обект на нападение от две лица, с които има стара вражда (докладна записка на л. 4). При това положение, неясно защо полицейските служители са решили да задържат само жалбоподателя, при положение, че очевидно са били налице две противоречащи си тези, които действително е следвало да бъдат проверени, но едва ли това е можело законосъобразно да се осъществи посредством избрания подход. Не са събрани никакви доказателства за наличието на съмнение за това, че задържаното лице е можело да препятства или затрудни разследването, което съмнение да оправдава налагането на мярката.

Всичко това кара настоящият състав да приеме, че процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски. В конкретния случай по делото има доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лева, както и 10 лева за държавна такса за образуване на делото, поради което и същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР-Бургас.  

 

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 434зз-326/29.10.2020г., издадена от Т.У. – мл. инспектор при 02 РУ-Бургас, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано задържането за срок от 24 часа на Д.Д.Д. с ЕГН: **********.

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.1 АПК ОД на МВР-Бургас с адрес гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН: ********** сумата от 510,00 /петстотин и десет/ лева, представляваща сторени от Д. разноски в производството по обжалване на заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.