Решение по дело №5039/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263784
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20211100505039
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

гр. София, 09.06.2021г.

 

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                  

 

                                                           Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                                                                   Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

                                                                            ЕКАТЕРИНА СТОЕВА

 

разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 5039/2021 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

 

Подадена е жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт., Република Унгария- длъжник по изп. д. № 20218490401938 по описа на ЧСИ А.П., с район на действие СГС, против постановление, обективирано в съобщениет за започване на изпълнително производство от 16.02.2021г., в частта за разноските от 400лв., представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя и начислената върху възнаграждението такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ над сумата от 36лв. 

            Жалбоподателят твърди, че по делото липсват доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Евентуално поддържа, че на взискателя се следват единствено разноски за образуване на делото от 200лв., тъй като, освен подаването на молба за образуване, не били извършвани други изпълнителни действия. Претендира присъждане на разноски. 

Взискателят К.Я.А.счита жалбата за неоснователна, тъй като претендираното възнаграждение било в рамките на установения в Наредба № 1/2004 г. минимум и реално е платено.   

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, а по същество за неоснователност на жалбата, тъй като претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение било под минималния размер за образуване и водене на делото съгласно Наредба № 1/2004 г., като в молбата за образуване бил посочен и изпълнителен способ, довел до погасяване на задължението. В размера на подлежащите на събиране суми следвало да се включват и всички разноски по изпълнението на взискателя, поради което размерът на пропорционалната такса не следвало да бъде редуциран.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима. 

Производството по изп.д. № 20218490401938 по описа на ЧСИ А.П., с район на действие СГС, е образувано по молба от 16.02.2021г. на К.Я.А., въз основа изпълнителен лист от 08.02.2021г., издаден по гр.д. № 74190/2019г. по описа на СРС, 46 състав, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по същото дело, с който „УИЗ ЕЪР Унгария“ е осъден да заплати на К.Я.А.сумата от 300лв., представляваща разноски по делото. Съобщението за започване на изпълнителното производство е връчено на длъжника на 17.02.2021г. и с него е поканен да заплати задължението по изпълнителния лист, разноски за адвокатско възнаграждение от 400лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ от 84лв. Жалбата, по която е образувано настоящото дело е подадена на 26.02.2021г. В изпълнение на наложения по молба на взискателя запор върху банковите сметки на длъжника в „Ситибанк Европа“ АД на 24.02.2021г. дължимата сума е била преведена по сметка на съдебния изпълнител.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2, т.1 за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200 лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата.

В молбата за образуване е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника в конкретна търговска банка, което изпълнително действие е довело до погасяване на задължението. В случая изпълнителният лист е бил издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която веднъж вече е била връчена на длъжника в заповедното производство. Тъй като тази заповед съдържа покана за изпълнение /чл.412, т. 8 ГПК/ и доброволно такова не е било извършено в двуседмичния срок, при образуване на изпълнителното дело въз основа на това изпълнително основание съгласно  чл.428, ал.1 ГПК съдебният изпълнител не определя нов срок за доброволно изпълнение, а изпраща до длъжника съобщение за образуване на изпълнително дело и копие от изпълнителния лист. Щом в този случай липсва срок за доброволно изпълнение отпада забраната да се извършват действия по същинско принудително изпълнение.

Уговореното адвокатско възнаграждение за представителство на взискателя от упълномощения адвокат в изпълнителното дело е в размер на 400лв. Представените доказателства установяват факта на неговото плащане. Предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С минимален размер на възнаграждението с оглед материалния интерес е 350лв. формиран от 200лв. за образуване и 150лв. за действия насочени към удовлетворяване на вземането. Задължението по изпълнителния лист не е изпълнено доброволно в двуседмичния срок даден със заповедта по чл.410 ГПК, нито се твърди от жалбоподателя това да е станало преди образуване на изпълнителното производство, а погасяването е осъществено в резултат на наложения запор върху вземанията към трето лице /банка/. Следователно дължи на взискателя платеното адвокатско възнаграждение като разноски в пълен размер.

Възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като уговорения и платен размер от 400лв. е близък до минимално установения и не е налице основание за неговото намаляване.

При извод за неоснователност на жалбата в частта на разноските на взискателя няма основание и за преизчисление на дължимата такса по т.26 от  ТТРЗЧСИ. 

Водим от горното Софийски градски съд      

           

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт., Република Унгария, със съдебен адрес гр.София, ул.********срещу постановление, обективирано в съобщение за започване на изпълнително производство от 16.02.2021г. по изп.д.№ 20218490401938 по описа на ЧСИ А.П., с район на действие СГС, в частта за разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и по т.26 от ТТРЗЧСИ.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.