№ 50
гр. Бяла, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20234510100866 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от П. В. Н., чрез адвокат Б. С. против
ТП на НОИ гр.Русе. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, на основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР по отношение на ТП на
НОИ Русе, че същата е работила по трудово правоотношение за периода
01.04.1986г. до 26.08.1987г. на длъжност „научен сътрудник III степен“, а за
периода 27.08.1987г. до 01.09.1988г. на длъжност „научен сътрудник II
степен“, при работодател и осигурител Изследователско-производствено
сдружение „БИОТТЕЛ“ Софийски университет, Биологически факултет, град
София, с адрес в град София, при условията на пълен работен ден и пълна
работна седмица, което време се признава за трудов и осигурителен стаж.
Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание се представлява от процесуален представител,
поддържа иска с направените уточнения,включително и в съдебно заседание
и претендира уважаването му.
Ответникът ТП на НОИ град Русе депозира отговор на исковата
молба в срока и по реда на чл. 131 ГПК, с който се заема становище за
допустимост и частична основателност на предявения иск. Оспорва искането
за разноски с довода, че в производството за установяване на трудов и
осигурителен стаж по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред, са приложими специалните разпоредби на чл.9, ал.2 и ал.3
ЗУТОССР, според които съдебните разноски по делата за установяване на
осигурителен стаж са за сметка на ищеца, а по делата за установяване на
1
трудов стаж не се плащат такси и разноски от ищеца.
В съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител подържа
отговора на исковата молба и изразява становище по частична основателност
на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени и гласни
доказателства установи от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото Удостоверение № 5510-17-5 от
18.08.2023г. издадено от Териториално поделение на НОИ – Русе се
установява, че, липсват данни за положен от лицето П. В. Н. осигурителен
стаж за периода 01.04.1986г.-26.08.1987г при осигурител Изследователско –
производствено сдружение „Биоттел“-София.
Видно от представеното по делото Удостоверение № 5510-17-6 от
18.08.2023г. издадено от Териториално поделение на НОИ – Русе се
установява, че, липсват данни за положен от лицето П. В. Н. осигурителен
стаж за периода 27.08.1087г.-01.09.1988г. при осигурител Изследователско –
производствено сдружение „Биоттел“-София.
Удостоверенията са издадени от ТП на НОИ, в качеството му на
орган, който приема и съхранява документи за осигурителен и трудов стаж и
доход на осигурители с прекратена дейност, без правоприемник.
Със Заповед № 15/27.03.1986г, на основание чл.27, буква „а“ от
Кодекса на труда, 50-то постановление на Министерския съвет и ЦК на БКП и
одобреното щатно разписание на ИПС „Биоттел“, считано от 01.04.1986 г.
ищцата е била назначена на длъжност научен сътрудник III степен, шифър 112
от ЩУ- ЕЩТ, категория персонал - научно обслужване, с основно месечно
брутно възнаграждение 233.40 лева.
Със Заповед № 40/09.07.1986 г. на основание чл.80 от Кодекса на
труда - за набавяне и завеждане на научно-техническа информация към ИПС
„Биоттел“ - София, на същата е било възложено да обезпечава и завежда
научно-техническата информация, свързана със задачите и темите на
сдружението,като положеният труд е следвало да се извършва в извънработно
време по три часа дневно, считано от 01.07.1986 г. с определено за положения
допълнителен труд месечно възнаграждение в размер на 30 лева.
Със Заповед № JIC-10/09.02.1987 г. на основание Протокол
№2/27.01.1987 г. на Факултетния съвет при Биологическия факултет, считано
от 01.02.1987 г. П. В. Н. е била преназначена в Изследователско-
производствено сдружение „БИОТТЕЛ“ гр. София, от длъжност научен
сътрудник III степен на длъжност научен сътрудник II степен с основна
месечна заплата 230,00 лв.+3% за продължителна непрекъсната работа 6,90
лв., или брутно 236,90 лв.
Приобщени по делото са Писмо с изх.№16 от 04.03.1987 година от
председателя на УС на ИПС „БИОТТЕЛ“,Писмо от 29.01.1987 година от
професор д-р Ханс Бекер от Университета Саарбрюкен, Писмо №1294 от
2
14.12.1987 г. от Посолство на НРБ - за регистриране на престой във ФРГ от
които се установява,че ищцата е била командирована в Университета
Саарбрюкен, ГФР за период от една година, като е заминала на 26.09.1987
година.
По делото е разпитано в качеството на свидетел лицето Мария
Ачева,която с показанията си установява,че ищцата е работила в „Биотел“
през периода от 1986г. до 1990г.
Съдът прецени показанията на този свидетел през призмата на чл.172 от
ГПК с оглед на всички други данни по делото и евентуалната му
заинтересованост,като ги кредитира изцяло като обективни, непосредствени
и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното: Предявен е иск с правно основание член 3 във връзка с член
1, ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред /ЗУТОССР/.
Правен интерес от установителен иск по реда на ЗУТОССР е налице в
две хипотези: На първо място, когато пред съда се представи удостоверение,
издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от
неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени
или унищожени - чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, и на второ място, когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на
инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена
на основание чл. 5, ал. 13 от КСО и се представи удостоверение от
съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. В конкретния случай е налице
втората хипотеза, тъй като твърденият от ищцата работодател е прекратил
дейността си, както и че няма правоприемник. В този случай липсата на данни
за осигурителния стаж на ищцата, констатирана в удостоверение от ТП на
НОИ, e предпоставка за допустимостта на иска, съгласно чл. 5, ал. 2
ЗУТОССР.
По делото са представени Удостоверения с изх. №№ 5510-17-
5/18.08.2023г и 5510-17-6/18.08.2023г г., издадено от началник на сектор ОА
при ТП на НОИ - гр. Русе, в което е отразено, че в осигурителния архив на
НОИ липсват писмени данни за положен от лицето П. В. Н., осигурителен
стаж за периода от
01.04.1986г. -26.08.1987г. и 27.08.1987г.-01.09.1988г. при осигурител
„Биоттел“-София за претендирания от ищцата стаж по смисъла на чл.
5,ал.2ЗУТОССР.
При тези съображения са налице предвидените в чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР
предпоставки за допустимост на предявения иск за установяване на
осигурителен стаж за посочения в удостоверението период.
3
В тази връзка съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на ответника,развити подробно в „Писмени бележки“ с вх.№927/2024г. в
разрез с развитите съображения в писмения отговор,че се касае за опит за
заобикаляне на закона и решаване на административен спор пред
гражданските съдилища,с оглед издаденото Разпореждане №********** от
10.01.2024г.,издадено от ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ-Русе.
В случая липсва отказ касателно претендирания от ищцата период в
цитираното разпореждане ,който може и следва да бъде обжалван по
надлежния ред.
На следващо място като време, прекарано на работа по трудов договор
от служител в държавно /обществено/ учреждение /организация/ срещу
трудово възнаграждение независимо от начина на заплащането му, периодът,
през който ищецът е престирал труд в ИПС“БИОТТЕЛ“-София , се дефинира
от чл. 76 б. „а” от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (утвърден с
ПМС № 3 от 15.01.1958 г., обн., бр. 5 от 17.01.1958 г., отм., бр. 21 от
17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г.) като трудов стаж по смисъла на Закона за
пенсиите (обн., бр. 91 от 12.11.1957 г., в сила от 1.01.1958 г., отм., бр. 110 от
17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.), поради което се зачита при
пенсиониране и на основание § 9 ал. 1 от ПЗР на КСО се признава за
осигурителен стаж по действащия КСО. Съобразно актуалната към
времеполагането му нормативна уредба, закрепена в чл. 145 и чл. 146 б. „б”
от Кодекса на труда (обн., бр. 91 от 13.11.1951 г., отм., бр. 110 от 17.12.1999
г., в сила от 1.01.2000 г.) държавното обществено осигуряване се разпростира
задължително върху всички работници и служители, заети в държавни,
обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения
или организации, или при частни лица, независимо от характера и
продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й, и
обезпечава на работниците и служителите пенсия за инвалидност, пенсия
поради старост, както и наследствени пенсии на членовете на семейството в
случай на смърт на лицето, което ги е издържало. Казаното категоризира
ищеца като задължително осигурен за пенсия за старост по дял III от Кодекса
на труда от 1951 г. (обн., бр. 91 от 13.11.1951 г., отм., бр. 110 от 17.12.1999 г.,
в сила от 1.01.2000 г.) и респективно изпълва условието на чл. 2,ал.3 от
ЗУТОССР.
По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от
ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че
през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на
посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на
заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните
обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. Заеманата от него
длъжност в процесния период се установява от представените по делото
писмени доказателства,конкретно Заповед № 15/27.03.1986г.; Заповед №
40/09.07.1986г.; Заповед № ЛС-10/09.02.1987г.;
4
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на разпитания по
делото свидетел,като липсват доказателства в обратна посока.
Неоснователно е възражението на ответника ТП на НОИ - гр.Русе, че
липсват писмени доказателства, от които да е видно, че ищцата е полагала
труд при този работодател за втория период по издаденото удостоверение -
27.08.1987 -01.09.1988 година.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов
и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и са издадени от работодателя, при който е придобит стажа по
време на полагане на стажа. В чл.6, ал.2 от ЗУТОССР са изброени примерно
писмените доказателства. В конкретния случай се представя Писмо с изх.№16
от 04.03.1987 година от председателя на УС на ИПС „БИОТТЕЛ“ до инж.
Св.Колев, главен директор на Международно сътрудничество, в което се
установява, че П. В.Н. като млад учен ще специализира 1 година в
Университета Саарбрюкен в ГФР при професор Ханс Бекер и е
командирована с валутни средства за 12 месеца, Писмо от 29.01.1987 година
от професор Ханс Бекер от Университета Саарбрюкен, че може да приеме
сътрудник, който да започне работа при него най - рано на 01.10.1987 г.,
Самолетен билет за полет на 26.09.1987 година от София до Франкфурт, ГФР.
Представено е копие от международен паспорт, от което се установява, че
ищцата е излязла от България на 26.09.1987 годна и е влязла на 29.09.1988
година, за който период е имала изходна виза за ГФР., които имат характер на
начало на писмено доказателство за процесния период по смисъла на чл.6,
ал.1 от ЗУТОССР, установяващо вероятността на трудовия стаж.Предвид
липсата на данни лицето да е с прекратен трудов договор за периода от
27.08.1987г. до 01.09.1988 г., то горното обуславя и допустимостта на
събирането на гласни доказателствени средства включително. Още повече, че
в т.1 на Тълкувателно решение № 59 от 01.06.1962г. на Върховния съд по
гр.д. № 54/62 г. ОСГК, което не е изгубило значението си към момента и при
действието на ЗУТОССР, е прието, че писмени доказателства могат да сочат
на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо да
обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж.
Преценката, която следва да се прави на представените писмени
доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като се
изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на
претендирания стаж или не.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да се
уважи изцяло.
При този изход на спора и предвид направеното искане за присъждане
на разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива. В този
смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГК на ВКС по т.д. №
2/2015г. Ответника следва да заплати разноски в размер на 500 лв.,
5
представляващи заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.Съдът
намира направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение за неоснователно по аргумент на чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1
/ 2004 Г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР
по отношение на ТП на НОИ Русе, че П. В. Н.,ЕГН ********** е работила по
трудово правоотношение за периода 01.04.1986г. до 26.08.1987г. на длъжност
„научен сътрудник III степен“, а за периода 27.08.1987г. до 01.09.1988г. на
длъжност „научен сътрудник II степен“, при работодател и осигурител
Изследователско-производствено сдружение „БИОТТЕЛ“ - Софийски
университет, Биологически факултет, град София, с адрес в град София, при
условията на пълен работен ден и пълна работна седмица, което време се
признава за трудов и осигурителен стаж.
ОСЪЖДА Териториално подразделение на Национален Осигурителен
институт – гр.Русе да заплати на П. В. Н.,ЕГН ********** сумата от 500.00
лв.(Петстотин лева), представляваща направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
6