Присъда по дело №358/2023 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 51/10.11.2023г. по НОХД № 358/2023г.
на РС – Разград
Обвинението е повдигнато срещу А. Н. Т. ЕГН **********, за това,
че: за периода 30.12.2020 г. до 01.01.2021 г. в гр. Р. и в землището на с. Д.,
противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство — лек автомобил
"Опел Зафира“ с per. № **, на стойност 2000 лева, собственост на Д. Х. Д. и
от владението на В. Д. В., без тяхно съгласие, с намерение да го ползва, като
моторното превозно средство е изоставено без надзор на път III-2003, на 5,9
км от табелата за край на с. Д., в землището на с. Д., като макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си- престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. с ал.
1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава
ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение,
счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Т. да бъде
наложено наказание „ лишаване от свобода” в размер на една година, да се
приложи разпоредбата на чл.58а от НК като се редуцира / намали/ с една
трета, като на основание чл. 69, ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието да
бъде отложено за изпитателен срок в размер на две години. В тежест на
подсъдимия да бъдат възложени и разноските по делото.
Защитата на подсъдимия – адв. Р. В., счита предложението на
Прокурора за справедливо, а посоченото от него наказание за съответно на
извършеното от подсъдимия Д.ие.
Подсъдимият А. Н. Т. по същество признава фактите описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират
доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание, не
желае да ходи в затвор.
Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда
на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. Н. Т. е роден на ***, български гражданин, с основно
образование, неженен, работи, осъждан, с адрес за призоваване в страната: **,
ЕГН **********.
Съдът на основание чл. 373, ал.3 от НПК, приема за установена по
делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а
именно:
През месец ноември 2020г., подс. А. Т. заживял с приятелката си - св.
С. В. Т. в с. Х.. На 30.12.2020 г. подс. Т. посетил родния си дом в гр. Р.,
местността **, за да се види с майка си. В близост до тях живеел В. Д. В..
Подс. Т. излязъл от дома на родителката си около 21.30 часа на 30.12.2020 г.
1

Забелязал, че пред дома на В. В. имало паркиран лек автомобил - „Опел
Зафира“ с per. № **. Автомобила бил собственост на св. Д. Х. Д., който го бил
предоставил за няколко дни на доведения баща на съпругата си - В. В., да го
ползва. Подс. Т. знаел, че В. В. ползвал различни автомобили, които оставял
винаги отключени, а ключовете им - на стартера. Затова решил да провери
дали и този път било така. Той проверил една от вратите и се оказало, че
автомобила е отключен и ключа бил на стартера. Решил да вземе автомобила
и да го покара няколко дни. Огледал се. Наоколо нямало никой. В изпълнение
на намисленото, подсъдимият се качил в лекия автомобил „Опел Зафира“ с
per. № ** и стартирал двигателя. Потеглил към дома на приятелката си. Св. С.
Т., която го попитала какъв е този автомобил. Подсъдимият й отговорил, че
автомобила бил на негов роднина, който му го дал да го покара. На следващия
ден — 31.12.2020г.г., подс. А. Т. решил да се разходи с колата. Предложил на
св. Т. и тя се съгласила. Към тях се присъединили и св. К. Т. И. и св. М. М.
И.а. Четиримата се качили в автомобила и поели в посока към с. Осенец, след
което, към 23.30 часа на 31.12.2020г., тръгнали към с. Д. . Движели се по път
ІІІ-2003. На 5,9 км от табелата за край на с. Д., в землището на селото, подс.
А. Т. загубил контрол върху лекият автомобил, излязъл от пътя и спрял в една
канавка. Той и свидетелите С. Т., К. И. и М. И.а се опитали да изкарат
автомобила, но не успели. Тъй като било късно, около 00.00 часа на
01.01.2021г., св. К. И. позвънил на своя братовчедка с молба да им помогне,
като обяснил, че се намират в близост до с. Д.. Тя му предоставила телефона
на св. Д. М. Т., която живеела на ул. ** в селото. Подс. Т. и свидетелите С. Т.,
К. И. и М. И.а се свързали със св. Д. Т.. Разказали й какво се е случило, а
именно, че катастрофирали с автомобил. Тя от своя страна позвънила на сина
си и му казала за катастрофата. Разговора им бил дочут от св. Б. В. В. /бивш
съжител на Д. Т./ и той подал сигнал за настъпило пътно транспортно
произшествие - часът бил около 00.15 часа на 01.01.2021 г. Междувременно
подс. Т. и свидетелите С. Т., К. И. и М. И.а се придвижили до дома на Д. Т.,
където пренощували. На сигнала, подаден от св. В. бил изпратен свидетеля Й.
С. Й. — младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Разград, който бил назначен наряд - дежурен по КАТ за времето от 20.00 часа
на 31.12.2020 г. до 08.00 часа на 01.01.2021 г. Когато пристигнал на място, св.
Й. установил лек автомобил „Опел Зафира“ с per. № **, който бил наклонен
надясно в отводнителната канавка. Двете десни гуми били потънали в
канавката, а левите гуми - се намирали в края на асфалта. Св. Й. Й. установил,
че автомобила бил заключен. Не установил деформации по купето, както и
липсващи части и вещи. Нямало и пострадали хора. След извършената
проверка, младши автоконтрольор Й. докладвал на дежурен ОДЧ и
продължил работата си по график.
Около 11.00 часа на 01.01.2021 г. родителите на св. М. И.а
пристигнали в с. Д. и прибрали в с. Х. подс. А. Т. и свидетелите С. Т., К. И. и
М. И.а.
Междувременно, на 31.12.2020 г., след като установил, че лекия
автомобил „Опел Зафира“ с per. № ** го няма пред дома му, В. В. веднага
позвънил на св. Д. Д.. Св. Д. незабавно подал сигнал до 02 РУ Р..
2

След случилото се, св. К. И. споделил със свой приятел — св. Н. Д. К.
за инцидента с лекия автомобил „Опел Зафира“ в с. Д.. До свидетеля К. бил и
свидетеля Г. В. Г., който се поинтересувал дали този автомобил, не се
продава. Св. Г. Г., св. Н. К., св. И. И., св. К. И. и обвиняемият Т. се срещнали.
А. Т. обяснил, че лекия автомобил, с който катастрофирал, бил на брат му.
Всички отишли да огледат моторното превозно средство, след което се
разделили.
Междувременно в резултат на проведените оперативно издирвателни
мероприятия, лекият автомобил „Опел Зафира“ с peг. № ** бил установен в
землището на с. Д., на път III — 2003, на 5,9 км от табелата за край на с. Д. в
посока гр. С.. Бил уведомен разследващ полицай, който извършил оглед на
местопроизшествие. При извършения оглед, било установено, че автомобила
бил отключен, липсвали: регистрационните табели на моторното превозно
средство, предната лява гума и задните гуми, предните фарове, акумулатора.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП
оценителна експертиза, се установява, че пазарната стойност на автомобил
„Опел Зафира“ към 03.01.2021 г. възлиза на 2000 лева.
От заключението на вещите лица по назначената в хода на ДП
Комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, се
установява,че подс. А. Н. Т. не страда от умствена недоразвитост или
психично заболяване. Същият е с нормално протекло и съответно на
възрастта нервно-психично развитие. Резултатите от проведеното
психиатрично и психологическо изследване сочат за наличие на
интелектуален потенциал в средните регистри на нормата и липса на
качествени разстройства на базисните психични годности - предпоставка А.
Т. да разбира свойството и значението на извършените от него противоправни
действия, както и наличие на способност да ръководи постъпките си.Степента
на развитие му позволява да възприема правилно фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни показания за тях. Поведението му илюстрира
несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли,
последователност и логичност на
действията. Вещите лица са посочили, че позовавайки се на
отразеното по-горе относно интелектуалните възможности на подс. Т. — те са
в рамките на нормата, с възможности за анализ, синтез и осмисляне на нещата
и предполагат достатъчни способности за правилна преценка на характера и
значението на Д.ието и последиците от извършването му, както и на богатия
социален опит, вещите лица не приемат наличие на лекомислие и увлечение в
механизма на Д.ието. В поведението му по време на Д.ието липсват белези за
понижен самоконтрол, под влияние на дадени обстоятелства. Ситуацията,
представена от него като не планирана, била осъществена във времето, при
ясното знание и опит за последиците от нея. А. Т. бил предимно с
екстровертна насоченост на личността. Общителен, активен и енергичен, но
често незадълбочен в действията. Лесно се увлича. Не признава авторитети.
Честолюбив и самонаД.. С опозиционно поведение. В случаи на несъгласие
предприема активна съпротива. Склонен е към рискови ситуации.
3

Впечатлителен, обичал новостите. Често действията му са повърхностни.
Своенравен. Устойчив на стресови ситуации. Не бил предразположен към
дълбоки емоционални преживявания. Когато бил с близки хора, проявявал
наблюдателност и чувство за хумор. Понякога действията му били
прибързани и спонтанни, следствие на което попадал в конфликтни ситуации.
Проявявал ентусиазъм при повечето дейности, но често се случвало да
изоставя започнатото. Не понасял наложен темп. Ръководел се предимно от
моментните обстоятелства, а не от убеждения, затова бил склонен към
необмислени стъпки. Социалният интелект бил в ниско ниво. Често нямал
твърди принципни позиции. За да се покажел в добра светлина било
възможно да прибегне до лъжа. Не бил предразположен към дълбоки
емоционални преживявания. Бил повърхностен.
Подсъдимият Т. е неосъждан.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на самопризнанието на подс. Т., което се подкрепя от доказателствата
събрани в досъдебното производство: Протоколи за оглед на
местопроизшествие, Справка за съдимост на подсъдимия, Харктеристична
справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Декларация, Заключението на вещото лице по назначените СОЕ и
КСПЕ, както и от показанията на свидетелите Й. С. Й., Д. М. Т., Б. В. Б., Г. В.
Г., Д. Х. Д., Н. Д. К., И. Д. И., С. В. Т., М. М. М., К. Т. И., А. П. К., Н. В. М., Б.
Б. А., О. П. О.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че
подсъдимият А. Н. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
От обективна страна престъплението по чл. 346 НК е извършено в
периода 30.12.2020 г. до 01.01.2021 г. в гр. Р. и в землището на с. Д.. Лекият
автомобил е годен предмет на престъплението, тъй като към момента на
престъпното посегателство е имал определена стойност възлизаща на 2000
лева. Моторното превозно средство е чуждо, т. к. не е собственост на подс. Т..
До момента на отнемането им, същият се е намирал във фактическата власт
на Д. Х. Д. и В. Д. В.. С привеждане в движение на автомобила и с
отдалечаването с него от мястото, където се е намирал в гр. Р., подсъдимият
прекъснал досегашното владение, и съответно установил своя фактическа
власт /владение/ върху него, с което и изпълнителното Д.ие „отнемане“ на
престъплението по чл. 346, ал. 1 било осъществено. Отнемането му е
противозаконно, понеже липсва знание и съгласие у пострадалото лице за
това.
От обективна страна налице е и следния квалифициращ признак по
чл. 346, ал. 2 НК: по т. 1, пр. 2 - отнетото МПС - л. а. е било изоставено без
4

надзор, а именно на път Ш-2003, на 5,9 км от табелата за край на с. Д., в
землището на с. Д./или на място различно, от това където е било отнето/, с
което пострадалият е бил лишен от възможността да упражнява обичайния си
контрол върху него;
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
пряк умисъл. Същият е съзнавал /и е имал формирани представи/, че отнема
от владението на другиго чуждо за него МПС и установява върху него своя
фактическа власт, съзнавал е, че действа без съгласието на собственика и
владелеца на МПС и че същото има определена стойност, че го е изоставил на
място различно от това, откъдето го е отнел. Налице е и намерение само да
ползва отнетото МПС.
Освен това подсъдимият макар и непълнолетен към момента на
Д.ието, само няколко дни преди да навърши пълнолетие, е могъл да разбира
свойството и значението на Д.ието си и е могъл да ръководи постъпките си, и
видно от заключението по назначената експертиза, той не е действал поради
увлечение или лекомислие.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2 вр. с ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три
години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да
определи наказанието по общите правила на чл.36 и чл.54 от НК, при
спазване на редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, и го намали при спазване
разпоредбата на чл.58а от НК.
Според съда определяне на наказанието „лишаване от свобода”, в
рамките посочени в правната норма не би се оказало несъразмерно тежко за
Д.ието на подсъдимия. Съдът като взе под внимание, мотивите довели и
способствали до извършване на Д.ието, осъществяването на специалните
признаци от обективната страна на Д.ието, намира, че следва да наложи на
подс. Т., наказание „ Лишаване от свобода „ в размер на една година – под
средния посочен в закона, като отчита, все пак чистото съдебно минало,
младата възраст и чистосърдечното самопризнание на подсъдимия. На
основание чл. чл.58а от НК така определеното наказание, следва да бъде
намалено с 1/3, поради което за това Д.ие съдът наложи наказание „
Лишаване от свобода „ в размер на осем месеца. На основание чл. 69, ал.1 от
НК, отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок в размер на
две години.
На основание чл. 67, ал. 3 от НК, съдът подтанови през изпитателния
срок пробационна мярка на подсъдимия А. Н. Т., ЕГН ********** по чл. 42а,
ал. 2, т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител.
Съдът счита, че така определеното по вид и размер наказание е
крайно справедливо и съответно на Д.ието извършено от подс. Т., при
отчитане на мотивите и подбудите довели до извършването му.
5

По разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия ** да заплати по
сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 1181.10 лева, представляваща разноски
на досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	51
Дата:	10 ноември 2023 г. (в сила от 28 ноември 2023 г.)
Съдия:	Николай Борисов Борисов

Дело:	20233330200358
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юни 2023 г.

Присъда по дело №358/2023 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите