№ 3211
гр. Варна , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Златина Ив. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502034 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е по делото частна жалба вх. № 261161/06.07.2021г. от Община Провадия,
с адрес гр. Провадия, ул. „Дунав“, № 39, представлявана от кмета Жоро Иванов Илчев, чрез
адв. Г.Н. и адв. Г.Георгиева, против определение № 260745/21.06.2021г. по гр.д. №
912/2018г. на ПРС, с което молбата на Община Провадия с правно осн. чл. 248 от ГПК за
допълване на решение № 260040/05.05.2021г. в частта за разноските, като бъдат присъдени
такива по чл. 78, ал. 3 от ГПК е оставена без уважение.
С решение № 260040/05.05.2021г. по гр.д. № 912/2018г. на ПРС, Община Провадия е
осъдена да заплати на „Корабно обзавеждане“ АД, ЕИК *********, сумата в общ размер на
1960.00лв., като исковата им претенция е отхвърлена за разликата над 1960.00лв. до
претендираните 12000.00лв. и Община Провадия е осъдена да заплати на дружеството
разноски в размер на 1030.00лв.
Частичното уважаване на исковата претенция в размер на 1960.00лв. и отхвърлянето
й за разликата от 10040.00лв., както и представения по делото списък по чл. 80 от ГПК и
обективираното в протокола от 14.04.2021г. искане за присъждане на разноски, сочат, че са
налице всички предвидени в закона предпоставки за присъждане на разноски, според
отхвърлената част от иска и представените по делото доказателства за сторени такива, на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Моли се за обезсилване на произнасянето на ПРС и за връщане на делото за
произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК по депозираната от Община Провадия молба,
1
евентуално да бъде отменен обжалвания акт и да бъде уважена молбата с правно осн. чл. 248
от ГПК.
В писмен отговор от „Корабно обзавеждане“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Провадия, СПЗ, представлявано от Румен Кирилов Киров, чрез адв.
Ил.З., изказва становнище за правилност на постановения акт, предвид произнасянето на
ПРС по разноските по чл. 78, ал. 7 от ГПК, което прави недопустимо искането за допълване,
като повторно такова. Жалбата е неоснователна.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима за разглеждане и
основателна по същество.
Видно от протокол от о.с.з. на 14.04.2021г. по гр.д. № 912/2018г. на ПРС,
процесуалният представител на Община Провадия- адв. Г.Георгиева е поискала присъждане
на разноски по делото, представяйки доказателства за направените такива-договор за правна
защита и съдействие от 01.12.2020г., извлечение от движението по сметката й в „Банка
ДСК“ ЕАД за периода от 01.12.2020г. до 31.12.2020г. и списък по чл. 80 от ГПК.
С решение № 260040/05.05.2021г. по гр.д. № 912/2018г. на ПРС, Община Провадия е
осъдена да заплати на „Корабно обзавеждане“ АД ЕИК ********* 1960.00лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които е било лишено дружеството, съизмерими
с пропуснатия пазарен наем на недвижим имот-ап. № 4, находящ се в гр. Провадия, кв.
„Север“, бл. 7, вх. А, ет. 2, на осн. чл. 73, ал. 1, предл. 2 от ЗС, като е отхвърлен иска за
горницата до размера на 12000.00лв., т.е. за сумата от 10040.00лв.
Решението е било връчено на Община Провадия на 10.05.2021г., видно от разписката
към съобщението от 05.05.2021г.
В срока за обжалване на това решение е постъпила молба № 260901/25.05.2021г. от
Община Варна, чрез адв. Г.Георгиева с правно осн. чл. 248 от ГПК.
Постановен е обжалваният съдебен акт.
Настоящият състав намира, че искането за допълване на решение №
260040/05.05.2021г. по гр.д. № 912/2018г. на ПРС с молба № 260901/25.05.2021г. от Община
Варна, чрез адв. Г.Георгиева е допустимо за разглеждане, т.к. в последното по делото пред
първата инстанция о.с.з. Община Варна ,чрез процесуалния си представител е поискала
присъждане на разноски и своевременно е представила доказателства за сторените такива-
заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.12.2021г. и извлечение от
движението по сметката в „Банка ДСК“ ЕАД, адвокатско възнаграждение в размер на
890.00лв. Представен е бил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С решението си, с
което исковата претенция е била уважена частично, ПРС се е произнесъл единствено по
искането на ищцовото дружество за присъждане на разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
според уважената част. Произнасяне по искането на Община Провадия за присъждане на
2
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, според отхвърлената част липсва, въпреки, че както
беше посочено по-горе е било налице своевременно отправено искане от ответната страна и
са представени доказателства за сторените такива-заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРС се е произнесъл с разпореждане № 260745/21.06.2021г., което настоящият състав
приема за погрешно наименувано като такова, вместо с определение. Приел е, че понеже се е
произнесъл за сторените разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като отново погрешно е дал
квалификация, сочейки като основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, е недопустимо повторното
произнасяне в тази част. Следва да бъде посочено, че последно цитираната правна норма
няма никакво касателство с конкретния казус. По тези съображения обаче е оставил молбата
без уважение. Доколкото ПРС се е произнесъл все пак по съществото на молбата, следва да
бъде разгледано отправеното в условията на евентуалност искане в подадената от Община
Варна частна жалба, като следва да се приеме, с оглед непосредствено по-горе изложеното,
че няма основание за обезсилване на обжалвания акт на първоинстанционния съд и връщане
на делото за произнасяне по молбата с правно осн. чл. 248 от ГПК.
За да се произнесе, съдът има предвид приетото в т. 8 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д.
№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, че допълване на съдебното решение, като способ за неговото
поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен
предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от
ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за
разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна
самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът
дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.
В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да
измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две
хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е
определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246
ГПК.
Аналогично на чл. 250 ГПК, първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за
разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата
част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.
Уредена като изключение от принципа, въведен с чл. 246 ГПК, тази непълнота може да бъде
отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на
съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се
преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на
списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му
част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите
разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното
твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
3
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица,
установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението
в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване.
Изцяло неоснователно в този смисъл е отправеното от „Корабно обзавеждане“ АД,
ЕИК ********* възражение, че понеже с решението си ПРС е присъдил разноски, то с
молбата по чл. 248 от ГПК се цели повторно произнасяне, което е недопустимо, като
допустимо би било искане за изменение, но не и допълване. Действително решение №
260040/05.05.2021г. по гр.д. № 912/2018г. на ПРС съдържа произнасяне в частта за
разноските, но само по отношение на сторени от ищцовото дружество, според уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, но не и за разноските, сторени от Община
Провадия, според отхвърлената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и така липсва
произнасяне по искането за присъждане на разноски от ответната страна. Решението може
да бъде поправено, чрез постановяване на определение за допълването му в частта за
разноските, дължими на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както е било поискано. Не се иска
изменение по реда на чл. 248 от ГПК в размера на вече присъдени на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК разноски, защото такива няма, нито пък изменение на вече присъдените, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК разноски.
Следва изводът, че щом искът е уважен частично и ответната страна своевременно е
поискала разноски и представила доказателства за извършването им, но липсва произнасяне
на съда, то първоинстанционното решение следва да бъде допълнено, на осн. чл. 248 от
ГПК, както бъдат присъдени разноски и на ответната страна, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Съобразявайки това, че исковата претенция е била за 12000.00лв., но е уважена за
само 1960.00лв., като е отхвърлена за разликата от 10040.00лв. , а Община Провадия е
заплатила адвокатско възнаграждение от 890.00лв., то „Корабно обзавеждане“ АД следва да
бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски според отхвърлената част на
иска от общо 745.00лв., на осн. чл. 248 от ГПК.
Воден от горното, съдът:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260745/21.06.2021г. /погрешно посочено като
разпореждане/ по гр.д. № 912/2018г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на
Община Провадия с адрес гр. Провадия, ул. „Дунав“, № 39, представлявана от кмета Жоро
Иванов Илчев, с правно осн. чл. 248 от ГПК за допълване на решение № 260040/05.05.2021г.
в частта за разноските, като бъдат присъдени такива по чл. 78, ал. 3 от ГПК и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 260040/05.05.2021г. по гр.д. № 912/2018г. на ПРС в частта за
разноските, като ОСЪЖДА „Корабно обзавеждане“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Провадия, СПЗ, представлявано от Румен Кирилов Киров, да
заплати разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на Община Провадия с адрес гр. Провадия, ул.
„Дунав“, № 39, представлявана от кмета Жоро Иванов Илчев, в размер на 745.00лв., на осн.
чл. 248 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5