Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 17.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми юли през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка К.-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16486 по
описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.11.2019
год., постановено по гр.дело №39504/2019 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Р.К.И.
искове, че ответницата дължи на ищеца сумата от 879.39 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за периода от 27.03.2016 год. до м.април 2018 год. в топлоснабден имот, находящ
се в гр.София, ж.к.“************, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 17552/2019 год. по описа на СРС, ГО,
78 с-в – 27.03.2019 год. до окончателното й изплащане, сумата от 154.66 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 14.09.2016 год. до 20.03.2019 год.,
сумата от 27.72 лв., представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от 27.03.2016 год. до
м.април 2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.дело № 17552/2019 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в – 27.03.2019 год. до
окончателното й изплащане и сумата от 5.58 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 30.03.2016 год. до 20.03.2019 год., като исковете
са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и периоди и
ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 203.65 лв., както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 21.34 лв., а ищецът е осъден да
заплати на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 112.50 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че задълженията на ответницата за периода от м.май 2015 год. до
27.03.2016 год. са погасени по давност. За посочения период ищецът претендирал
сума по обща фактура №********** от 31.07.2016 год. за топлинна енергия за
отоплителния сезон от м.май 2015 год. до м.април 2016 год. Тази фактури била
издадена след приключване на посочения отоплителен сезон, въз основа на
извършени отчети и издадена изравнителна сметка от фирмата за дялово
разпределение. В раздел VІІ от Общите условия – „Заплащане на топлинна
енергия“, които били влезли в сила на 14.03.2014 год. – чл. 32, ал. 1 и чл. 33,
бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч.
ответникът/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, като било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиентът
изпадне в забава, т.е. след изтичането на 30-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Процесната обща
фактура била публикувана на 15.08.2016 год., във връзка с което били издадени
констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК. Следователно счетоводният падеж
на същата настъпвал на 15.09.2016 год. Заявлението било депозирано на
27.03.2019 год., с което давността била прекъсната. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществявала при публично известни Общи условия, които били влезли в сила
спрямо ответницата /която не била упражнила правата по чл. 150, ал. 3 ЗЕ/. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по
жалбата Р.К.И. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че претендираната по делото сума била формирана
като сбор от три общи фактури и се отнасяла за периода от м.май 2015 год. до
м.април 2018 год. Правилно СРС бил приел, че вземанията за периода преди
27.03.2016 год. са погасени по давност, тъй като заявлението за издаване на
заповед за изпълнение било подадено на 27.03.2019 год. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена
към топлопреносната мрежа, че ответницата е собственик на
процесния апартамент №83, находящ се в гр.София, ж.к.“************************,
абонатен №*****и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. на битов клиент съгласно § 1,
т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./, че между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, както и че стойността на
доставената през периода от м.май 2015 год. до м.април 2018 год. топлинна
енергия възлиза на 1 172.53 лв., обезщетението за забава в размер на
законната лихва за периода от 14.09.2016 год. 20.03.2019 год. – на 206.21 лв., стойността
на услугата дялово разпределение за същия период – на 36.94 лв., а обезщетението
за забава в размер на законната лихва за периода от 30.03.2016 год. 20.03.2019
год. – на 7.44 лв.
Спорният между страните
въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали вземанията
за главници, които се отнасят за периода от м.май 2015 год. до м.февруари 2016
год. включително, са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по тълк.дело №
3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат
всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл. 114,
ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по
отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ
/изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2/
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки
отделен потребител са уредени в действалата през процесния
период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба
води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни
вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това “изравнително”
вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на
изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.
Съгласно действалите през процесния
период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1,
а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват
след изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение – след нейното
осъществяване /изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла
вода/. Т.е. в частност тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за
вземанията за периода от м.май 2015 год. до м.февруари 2016 год. включително
/които са само такива за месечни вноски, тъй като ищецът нито претендира изпълнение
на задължение за заплащане на изравнителна вноска, нито установява наличието на
такова/ е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е
изтекла преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 17552/2019 год.
по описа на СРС, ГО, 78 с-в – 27.03.2019 год. /чл. 422, ал. 1 ГПК/, както
законосъобразно е приел и СРС.
Следователно процесните главни
вземания се явяват погасени по давност, ведно с натрупаните върху тях лихви за
забава според правилото на чл. 119 ЗЗД,
Осъщественото от ищеца фактуриране на
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното
потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на
изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок
за изпълнение на задълженията в процесната фактура, с който жалбоподателят
свързва началния момент, от който започва да тече погасителната давност, няма
действие по отношение на ответника – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
Срещу изчисленията на размера на
непогасените вземания за главници и обезщетение за забава за изтеклия
тригодишния период до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК не са наведени оплаквания в жалбата, поради което
и с оглед ограничения характер на въззивното обжалване /чл. 269, изр. 2 ГПК/,
жалбоподателят не би могъл да постигне присъждането на суми в размери,
по-големи от установените в атакувания съдебен акт.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му
част, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответницата
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 300 лв. /своевременно направеното от жалбоподателя
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно предвид ниската фактическа
и правна сложност на въззивното производство, което се е развило в едно съдебно
заседание, в което не са били събирани доказателства, което обуславя намаляване
на размера на възнаграждение до минималния такъв от 300 лв., предвиден в приложимата
в частност норма на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.11.2019 год., постановено по гр.дело
№39504/2019 год. по описа на СРС, ГО, 78 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на Р.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/