№ 27941
гр. София, 01.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Частно
гражданско дело № 20221110168206 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от „К.“ ЕООД.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
С разпореждане на съда от 05.01.2023г. са дадени указания до заявителя, съгласно които
следва да отстрани констатираните нередовности в депозираното заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Съобщението е получено редовно от заявителя на 25.01.2023г., който
не е изпълнил дадените от съда указания. И към настоящия момент не става ясно
основанието, въз основа на което счита, че му се дължи заявената неустойка, респ. не са
наведени никакви фактически твърдения за осъществяване на предвидените в него
основания и как е формиран размера на вземането. В тази връзка в заявлението единствено
се съдържа позоваване на чл. 26, ал. 2 от договора, но посочената клауза не съдържа
фактически състав на неустойка.
При това положение в частта за неустойката, заявлението подлежи на отхвърляне.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че в случай, че претенцията за неустойка е
поради неизпълнено задължение на длъжника за предоставяне на обезпечение, заявлението
отново подлежи на отхвърляне, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като
противоречи на добрите нрави.
Неоснователна е и претенцията за сумата от 105 лв., представляваща разходи за ангажиране
на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането. От самите твърдения
на ищеца следва, че в съдържанието на въпросната клауза е предвидено, че размерът на
такса разходи зависи изцяло от волята на заемодателя, респ. същата се дължи дори и
заемодателят да не е извършвал никакви разходи. Ето защо, претендираното вземане не
представлява такса, тъй като не се дължи за реално извършени разходи, а по същество
служи като обезщетение за вредите от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл.
33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя К.рът има право само на лихва върху неплатената в
1
срок сума за времето на забавата. Доколкото процесната договорна клауза е предназначена
да заобиколи императивната забрана, т.е. преследва забранена от закона цел, същата се явява
нищожна. Отделно от това, същата противоречи и на добрите нрави, тъй като цели
неоснователното обогатяване на заемодателя, който се счита обезщетен с отделно
претендираната от него лихва за забава.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочените части подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с
която от заявителят „К.“ ЕООД, с ЕИК ********* е поискано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 110 лв. – неустойка и 105 лв. - разходи за
ангажиране на човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2