№ 3936
гр. София, 27.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря С. М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110203488 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. И., срещу наказателно постановление
/НП/ № СО-Т-С-22-04-064/20.06.2022 г., издадено от заместник-кмета на
Столична община ***, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер
на 300 лева на основание чл. 35, ал. 3 във вр. с чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда
и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столичната община /Наредбата/ е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
Жалбоподателката моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е разбрала за процесното
НП при извършена справка в СО, както и че постановлението не е било
редовно връчвано. По същество на вмененото нарушение твърди, че не е
извършила такова. Счита за необосновани изводите на наказващия орган, че е
извършвала търговска дейност и сочи сключен трудов договор с „*** 2020“
ЕООД като в нейната длъжностна характеристика не е включено задължение
по снабдяване на дружеството работодател с разрешение за извършване на
търговия, както и че в изготвения констативен протокол от извършената
проверка изрично е отразено, че става дума за обект, стопанисван от
дружеството, в който жалбоподателката работи като продавач /служител/. Ето
защо счита, че актът на установяване на административно нарушение и
наказателното постановление незаконосъобразно са били издадени срещу нея
1
като физическо лице.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява лично и не се
представлява. Процесуалният й представител, адв. Е., претендира разноски в
писмена молба.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Каменова, която моли НП
да бъде потвърдено, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 09.01.2022 г. между жалботодателкака и „*** 2020“ ЕООД бил
сключен трудов договор и тя била назначена на длъжността „продавач
консултант“ с установени в длъжностна характеристика задължения.
С акт за установяване на административно нарушение № 22-04-064 от
25.03.2022 г., на ст.инспектор в Столичен инспекторат към Столична община е
установено, че при извършена проверка на 25.03.2022 г., около 18.10 часа в гр.
София, р-н Оборище, Парк „Заимов“ - централна алея жалбоподателката И. е
извършвала търговия на открито- продажба на варена царевица, печена
царевица и печени кестени от четири броя метални колички, заемайки около
пет кв.м площ публична общинска собственост - паркова алея, без разрешение
за ползване на място, издадено от Кмета на район „Оборище“.
В АУАН е посочено, че с деянието си жалбоподателката Иванова е
нарушила виновно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 35,
ал. 3 във вр. с чл. 36, ал. 1 от Наредбата за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката, както
и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмените
доказателства по делото като в това число и констативен протокол , трудов
договор, справка от НАП и длъжностна характеристика.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага
обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на свидетелката, които
изясняват обстоятелствата, които непосредствено е възприела. Гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие намират подкрепа и в
събраните писмени доказателства. По отношение наличието на трудово
правоотношение между жалботодателката и „*** 2020“ ЕООД съдът се позова
2
на представения по делото трудов договор и писмените доказателства, които
го подкрепят.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав счита, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като
не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
основание за отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Липсва обективна доказателствена основа, че наказателното
постановление е било редовно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да
се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на подаване на
настоящата жалба. По делото липсват каквито и да било доказателства за
връчване на процесното НП на жалбоподателката, като отсъстват
обективирани в съответни документи опити същата да бъде открита на
посочения от нея адрес. Без да се предприемат действия по лично връчване,
АНО директно е отбелязал, че НП е било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН и че впоследствие, след изтичане на законоустановения срок за
обжалване същото е влязло в законна сила. Предвид изложеното съдът
приема, че не са били извършени всички необходими действия за връчване на
наказателното постановление на жалбоподателката - не е била направена
справка за евентуална промяна на адреса на лицето, не е бил съставен
протокол за проверка на адреса и въобще не е било търсено съдействие от
общината или полицията за връчване на издаденото НП, поради което съдът
приема, че не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН. Въз основа на горното депозираната жалба е подадена в срок, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при
спазване на установения ред и в рамките на преклузивните срокове по чл. 34,
ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН. И двата процесуални документа отговарят на
3
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки, макар
и по-лаконично, описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при
които е извършено, в това число времето и мястото, на които е извършено. С
оглед горното, съдът приема, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са засегнали правото на защита на санкционираното лице
или да представляват формални основания за отмяната на така издадения
санкционен акт.
Съгласно чл. 23 от Наредбата търговия на открито се извършва въз основа
на разрешение за ползване на място, издадено по реда на Наредбата за
преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-
декоративните елементи и за рекламната дейност на територията
на Столична община.
Въз основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал се изяснява безспорно, че на посочените АУАН и НП време и място е
била извършвана търговия на открито по смисъла на чл. 19 от Наредбата
върху площ, представляваща публична общинска собственост, без разрешение
за ползване на мястото, издадено от кмета на район “Оборище”, въведено като
административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл. 23 от Наредбата.
Установява се и че именно жалбоподателката е била в качеството на продавач.
Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият съдебен
състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено
поради неговата материалноправна незаконосъобразност.
Административнонаказателната отговорностф на жалбоподателката И. е
ангажирана незаконосъобразно, доколкото същата не е притежавала
качеството “търговец”, въпреки че фактически е извършвала продажбите на
мястото на нарушението.
Съгласно § 3, т. 3 от ДР на Наредбата „търговец” е лице по смисъла на §
13, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ или с други думи всяко
физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба
стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от
своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния
сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. С
оглед цитираната легална дефиниция, не съществува пречка в принципен план
да бъде ангажирана отговорността на физическо лице. В конкретния случай
обаче отсъстват обективните и субективни предпоставки за това, предвид
обстоятелството, че жалбоподателката И. се е намирала в трудово
правоотношение с юридическото лице, извършващо търговската дейност „***
2020“ ЕООД, като спрямо последното е било относимо изискването, заложено
4
в чл. 23 от Наредбата при осъществяване на търговия на открито да
притежава разрешение за ползване на място /което се издава по образец/,
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. Предвид това обективната съставомерност на нарушението в
случая не е изпълнена спрямо жалбоподателката, респективно и субективната
такава, доколкото, като лице, намиращо се в трудово правоотношение с
търговеца, от чието име и за чиято сметка е осъществявала продажбите, на
жалбоподателката не може да бъде вменено задължението да знае дали
последният разполага с разрешението, изискуемо съобразно нормата на чл. 23
от Наредбата. Отделно от това отсъствието на субективния елемент се
потвърждава и от обстоятелството, че дружеството, от чието име и за чиято
сметка жалбоподателката е извършвала дейността, е предоставяло изцяло
стоката и оборудването за приготвяне и предлагане на търговския продукт.
Наред с това, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателката
за така вмененото й административно нарушение административно-
наказващият орган е трябвало да изследва множество ключови за правилното
прилагане на материалния закон обстоятелства - обстоятелството, че към
датата на нарушението жалбоподателката е действала в качеството на
работник на търговеца - „*** 2020“ ЕООД. На следващо място АНО не е
изяснил обстоятелството от чие име и за чия сметка жалбоподателката е
извършвала фактически търговска дейност, както и дали дружеството „***
2020“ ЕООД има издадено разрешение за търговия на открито на процесното
място, където са заварени самостоятелните съоръжения /в тази
насока Решение № 673 от 07.02.2023 г. на Адм. Съд - София-град по адм. д. №
8934/2022 г. /.
Игнорирайки липсата на яснота по отношение посочените по-горе
обстоятелства и санкционирайки жалбоподателката в лично качество - като
физическо лице, осъществяващо търговска дейност, наказващият орган е
приложил неправилно материалния закон и това е основание за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото се явява основателна и претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното
право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Не е
релевирано искане за намаляването му поради прекомерност, поради което
искането следва да бъде уважено в цялост, още повече че размерът е
съответен на положените от процесуалния представител усилия.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-064/20.06.2022
г., издадено от заместник-кмета на Столична община ***, с което на С. В. И. е
наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. чл. 35, ал. 3 във вр. с чл.
36, ал. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столичната община за нарушение на чл. 26, т. 1 от Наредба
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столичната община.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. В. И., ЕГН **********,
сума в размер на 400 лева, представляващи възнаграждение за адвокат за
осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6