Решение по дело №549/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 400
Дата: 21 декември 2018 г. (в сила от 21 декември 2018 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20181400500549
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е №400

 

гр. ВРАЦА,  21.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

 

                        Председател: РЕНАТА Г.МИШОНОВА-ХАЛЬОВА

                            Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА

                           Мл.съдия: ИВАН НИКИФОРСКИ     

 

при участието на секретаря Веселка Николова, като разгледа докладваното от съдия Рената Г.Мишонова-Хальова въззивно гр.дело №549/2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното: 

        "Профи Кредит България"ЕООД гр.София,чрез юрисконсулт Р.И., са подали въззивна жалба против решение №238/20.07.2018 г по гр.д.№93/2018 г по описа РС-гр.Мездра.В жалбата се навеждат доводи, че решението на РС в частта, в която е отхвърлена претенцията  на "Профи Кредит България"ЕООД гр.София над 500 лв. до 1055,25 лв., е неправилно и незаконосъобразно.

        Твърди се още, че длъжникът- въззиваем И.И., поради предсрочната изискуемост на договора му за кредит с въззивника, дължи всички неизплатени задължения за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от доп. услуги по ДПК№ ********** и са  общо в размер  общо на 1055,25 лв., а не само главница от 500 лв., както е приел  първоинстанционния съд. Моли се  решението на МРС в отхвърлената част да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи  установителния иск и за сумата над  500 до 1055,25 лв.

        С въззивната жалба не се правят нови доказателствени  искания.

        От   назначения на ответника от МРС особен представител адв. П.Ц. ***, пред ВОС е депозиран писмен отговор. Твърди се, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована и следва да бъде отхвърлена. Освен това изрично в исковата молба било поддържано искане за дължимостта на 1055,25 лв.- главница по процесния заем, поради което същата по договора за кредит е 500 лв. и законосъобразно МРС е отхвърлил иска за разликата над 500 лв. до 1055,25 лв. Не се правят доказателствени искания, освен на осн.чл.47 ал.6 вр. с чл.273 от ГПК присъждане възнаграждение на особения представител адв.Ц. за въззивната инстанция, което да бъде внесено от жалбоподателя.

        Въззивният състав  приема, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок  от страна с право на обжалване, срещу акт  от категорията на обжалваемите.

        Разгледана по същество жалбата е  н е о с н о в а т е л н а.

        Пред МРСъд  е подадена искова молба от "Профи Кредит България"ЕООД гр.София, с ЕИК ********* против И.П.И. ***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответника, дължи на въззивника сумата от 1055.25 лева – главница, дължима по силата на договор за потребителски кредит "ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ" №**********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.05.2017г. г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 673 от 22.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1256/2017 г. по описа на РС – гр. Мездра.

        Сочи се, че на 26.04.2016г. е сключен договор за потребителски кредит № **********, между "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и И.П.И. ***, кредитополучател, по силата на който договор са се договорили следните параметри: главница 500 лв.;срок на кредита 9 месеца;размер на вноската по кредита 65.51 лв.; годишен процент на разходите - 49.87 %; годишен лихвен процент 41.17 %; лихвен процент на ден 0.11 %; Дата на погасяване 13-то число от месеца. Твърди се още, че по избрания и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 465.66 лв.;размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 51.74 лв.  или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги 1055.25 лв., а общия размер на вноската е 117.25 лв. Посочва се, че договорът е подписан при Общи условия, които съответно са подписани от ответника И.. Поддържа се, че заеманата сума е получена от ответника И. и към исковата молба е приложено преводно нареждане с банкова референция №270PMWP161170069/26.04.2016г., от което е видно, че  ищеца е изпълнил в срок задълженията си по договора като е превел паричната сума в размер на 500 лв. по посочената от кредитополучателя И.И. банкова сметка. ***, че поради неизпълнение на задължението на И. да внася определената му вноска, на 16.08.2016г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на ищцовото дружество ЕООД, а до длъжника е изпратено писмо уведомление от 19.08.2016 г. за предсрочната изискуемост. В последствие кредитодателят е предприел необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред, като на 31.05.2017г е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК пред СРС. Делото е изпратено по подсъдност на РС Мездра където е образувано ч.гр.дело №1256/2017г.по описа на РС Мездра. Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Изискано и приложено е ч.гр.дело №1256/2017г.по описа на РС Мездра.

  На основание чл.47, ал.6 от ГПК районният съд е назначил особен представител на ответника И.И.-адв. адв.П.Ц. ***.                        

В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.Ц. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Иска отхвърляне на предявения иск.

Въз основа събраните доказателства районния съд е приел, че, ищецът чрез проведеното от него пълно и главно доказване е доказал, че между страните през процесния период е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, е изпълнил поетите задължения; ответникът не е извършил дължимата насрещна престация; същият е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК,е издадена заповед за изпълнение по отношение на исковите суми. В тази връзка по делото безспорно е установено, че е проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск, но е доказал иска си за парична сума в размер на 500,00 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 26.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до пълния предявен размер – 1 055,25 лв. е отхвърлена като неоснователна и недоказана.              Въззивният съд констатира, че постановеното от първостепенния съд решение е правилно.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

Между страните е сключен договор за заем по смисъла на  чл. 240 и сл. ЗЗД, с подробно уговорените клаузи в него. Видно от представените банкови документи, кредиторът реално е предоставил на длъжника сумата от 500 лв. /главница/, която е преведена по банков път на 26.04.2016г., съобразно уговореното в договора по посочената от ответника И. банкова сметка. ***нието на кредитора за предоставяне на заемната сума, поради което за ответника възниква задължението за връщането й, съгласно уговорения в договора срок. Остатъкът от претендираната от ищеца сума до предявения размер от 1055.25 лв. е посочена в договора за кредит като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, но по делото не са представени доказателства, че тази сума реално е преведена на ответника-заемател и същата съответно не е включена в договора като главница. При изложените съображения по делото е установено единствено, че страните са обвързани от формален договор за заем в размер на 500 лв./главница/. Ето защо, предявеният иск по  чл. 422, ал.1 ГПК, вр.  чл. 240, ал.1 ЗЗД правилно е уважен като основателен единствено за сумата от 500 лв. – главница, а в останалата част за сумата до 1055.25лв., претенцията е отхвърлена, като неоснователна.

С оглед изхода на спора, на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски, а направените такива във въззивното производството следва да останат в негова тежест. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото по делото не са представени доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                               

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №238/20.07.2018г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №93/2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                    Председател :

 

 

                     Членове:1/             2/