Р Е Ш
Е
Н
И
Е №400
гр.
ВРАЦА, 21.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: РЕНАТА Г.МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове: МАРИЯ АДЖЕМОВА
Мл.съдия: ИВАН НИКИФОРСКИ
при участието на секретаря
Веселка Николова, като разгледа докладваното от съдия Рената Г.Мишонова-Хальова
въззивно гр.дело №549/2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
"Профи
Кредит България"ЕООД гр.София,чрез юрисконсулт Р.И., са подали въззивна
жалба против решение №238/20.07.2018 г по гр.д.№93/2018 г по описа
РС-гр.Мездра.В жалбата се навеждат доводи, че решението на РС в частта, в която
е отхвърлена претенцията на "Профи
Кредит България"ЕООД гр.София над 500 лв. до 1055,25 лв., е неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди се още, че длъжникът- въззиваем И.И.,
поради предсрочната изискуемост на договора му за кредит с въззивника, дължи всички
неизплатени задължения за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение
за закупен пакет от доп. услуги по ДПК№ ********** и са общо в размер
общо на 1055,25 лв., а не само главница от 500 лв., както е приел първоинстанционния съд. Моли се решението
на МРС в отхвърлената част да бъде отменено и постановено друго, с което се
уважи установителния иск и за сумата
над 500 до 1055,25 лв.
С въззивната жалба не се правят нови
доказателствени искания.
От
назначения на ответника от МРС особен представител адв. П.Ц. ***, пред
ВОС е депозиран писмен отговор. Твърди се, че въззивната жалба е неоснователна
и необоснована и следва да бъде отхвърлена. Освен това изрично в исковата молба
било поддържано искане за дължимостта на 1055,25 лв.- главница по процесния
заем, поради което същата по договора за кредит е 500 лв. и законосъобразно МРС
е отхвърлил иска за разликата над 500 лв. до 1055,25 лв. Не се правят
доказателствени искания, освен на осн.чл.47 ал.6 вр. с чл.273 от ГПК присъждане
възнаграждение на особения представител адв.Ц. за въззивната инстанция, което
да бъде внесено от жалбоподателя.
Въззивният състав приема, че въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законния срок
от страна с право на обжалване, срещу акт от категорията на обжалваемите.
Разгледана по същество жалбата е н е о
с н о в а т е л н а.
Пред МРСъд е подадена искова молба от "Профи
Кредит България"ЕООД гр.София, с ЕИК ********* против И.П.И. ***, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ответника, дължи на въззивника сумата от 1055.25
лева – главница, дължима по силата на договор за потребителски кредит
"ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ" №**********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда – 31.05.2017г. г. до окончателното изплащане на вземането,
както и съдебно деловодни разноски в размер на 25 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 673 от 22.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1256/2017 г. по
описа на РС – гр. Мездра.
Сочи се, че
на 26.04.2016г. е сключен договор за потребителски кредит № **********, между "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и И.П.И. ***, кредитополучател, по
силата на който договор са се договорили следните параметри: главница 500 лв.;срок
на кредита 9 месеца;размер на вноската по кредита 65.51 лв.; годишен процент на
разходите - 49.87 %; годишен лихвен процент 41.17 %; лихвен процент на ден 0.11
%; Дата на погасяване 13-то число от месеца. Твърди се още, че по избрания и
закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги 465.66 лв.;размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 51.74 лв. или общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги 1055.25 лв., а общия
размер на вноската е 117.25 лв. Посочва се, че договорът е подписан при Общи
условия, които съответно са подписани от ответника И.. Поддържа се, че
заеманата сума е получена от ответника И. и към исковата молба е приложено
преводно нареждане с банкова референция №270PMWP161170069/26.04.2016г., от
което е видно, че ищеца е изпълнил в
срок задълженията си по договора като е превел паричната сума в размер на 500
лв. по посочената от кредитополучателя И.И. банкова сметка. ***, че поради неизпълнение на задължението на И. да внася определената му
вноска, на 16.08.2016г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна
на ищцовото дружество ЕООД, а до длъжника е изпратено писмо уведомление от
19.08.2016 г. за предсрочната изискуемост. В последствие кредитодателят е
предприел необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред,
като на 31.05.2017г е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК пред СРС. Делото е изпратено по подсъдност на РС Мездра където е
образувано ч.гр.дело №1256/2017г.по описа на РС Мездра. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства. Изискано и приложено е ч.гр.дело
№1256/2017г.по описа на РС Мездра.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК районният съд е назначил особен представител
на ответника И.И.-адв. адв.П.Ц. ***.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.Ц. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Иска отхвърляне на предявения иск.
Въз
основа събраните доказателства районния съд е приел, че, ищецът чрез
проведеното от него пълно и главно доказване е доказал, че между страните през
процесния период е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по
последното, е изпълнил поетите задължения; ответникът не е извършил дължимата
насрещна престация; същият е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца
обезщетение; в полза на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК,е издадена
заповед за изпълнение по отношение на исковите суми. В тази връзка по делото
безспорно е установено, че е проведено заповедно производство, по което в полза
на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по повод депозирано
възражение, ищецът е предявил настоящия иск, но е доказал иска си за парична сума в размер на 500,00 лв.,
представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от
26.04.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2017 г.
до окончателното ѝ изплащане. Претенцията, в останалата ѝ част до
пълния предявен размер – 1 055,25 лв. е отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Въззивният съд
констатира, че постановеното от първостепенния съд решение е правилно.
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като
титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство
задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което
се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя
страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
Между страните е
сключен договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, с подробно уговорените
клаузи в него. Видно от представените банкови документи, кредиторът реално е
предоставил на длъжника сумата от 500 лв. /главница/, която е преведена по
банков път на 26.04.2016г., съобразно уговореното в договора по посочената от ответника
И. банкова сметка. ***нието на кредитора за предоставяне на заемната сума,
поради което за ответника възниква задължението за връщането й, съгласно
уговорения в договора срок. Остатъкът от претендираната от ищеца сума до
предявения размер от 1055.25 лв. е посочена в договора за кредит като
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, но по делото не са
представени доказателства, че тази сума реално е преведена на
ответника-заемател и същата съответно не е включена в договора като главница.
При изложените съображения по делото е установено единствено, че страните са
обвързани от формален договор за заем в размер на 500 лв./главница/. Ето защо,
предявеният иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД правилно е уважен като
основателен единствено за сумата от 500 лв. – главница, а в останалата част за
сумата до 1055.25лв., претенцията е отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на спора, на въззивника не следва да
бъдат присъждани разноски, а направените такива във въззивното производството
следва да останат в негова тежест. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право на разноски, но доколкото по делото не са представени доказателства за
направени такива, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На
основание чл.
280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
решение №238/20.07.2018г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело
№93/2018г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/