№ 419
гр. П., 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 568/26.05.2022 г. , постановено по гр.д. № 20215220101626 по описа за
2021 г. на ПзРС , на основание чл. 109 ЗС е осъден ответника Х. П. Б., с ЕГН **********, с
адрес за призоваване: с.С., общ.С., обл.П. да преустанови неоснователните действия, с които
пречи на Б. Д. К., с ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост в пълен обем
върху притежавания от него недвижим имот, представляващ: УПИ ІІ-общ, в кв.58 с площ от
410 кв.м., по плана на с.С., общ.С., при граници на имота: от две страни улици, УПИ ІІІ-общ
и УПИ I-общ, ведно с изградената в същия имот жилищна сграда с площ от 61 кв.м., КАТО
ПРЕМАХНЕ, изградената от него постройка на допълващо застрояване, разположена
свободно на границата между УПИ ІІ-общ с площ от 410 кв.м., собственост на ищеца и УПИ
ІІІ-общ, както и на уличната регулация, от кв.58 по плана на с.С., общ.С., представляваща
навес/барбекю. С решението си ПзРС е разпределил отговорността за разноски между
страните по делото съобразно изхода от спора.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното
производство, предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като
поддържа, че същото е постановено в противоречие на материалния закон и събраните по
делото доказателства, както и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Поддържа , че неправилен и необоснован и в противоречие със закона и събраните по
делото доказателства е изводът на съда , че процесната постройка е построена без съгласие /
разрешение на ищеца . Развиват се подробни доводи в посока на това, че построеното е
обслужващ жилищните нужди обект и затова попада в обхвата на разрешеното
строителство съгласно подписана от ищцовата страна нотариално заверена декларация. На
второ място се поддържа, че необоснован е извода на съда за трайно и продължително
смущаващо въздействие върху имота собственост на ищеца, тъй като постройката /
барбекю не ограничава правото му на собственик да ползва имота си без ограничения и
смущения поради това , че хвърля сянка и засенчва част от неговия двор. Сочи се съдебна
1
практика в подкрепа на тези доводи. Поддържа се , че съдът постановил съдебното решение
при съществени процесуални нарушения , като не е обсъдил всички доказателства и
доводите на страните. Поддържа се, че претендираната защита по делата от такъв вид
следва да съответства на нарушението , а в настоящия случай не било доказано , че
постройката пречи повече от обичайното съгласно чл. 50 ЗС. По тези съображения до
въззивния съд е отправено искане да отмени решението и вместо него да постанови друго, с
което да отхвърли предявените искове, както и да присъди в полза на жалбоподателя
разноските, сторени в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
ищец Б. Д. К. , в който същият чрез своят процесуален представител заявява становище за
нейната неоснователност. Поддържат, че от събраните по делото доказателства се
установяват всички материални предпоставки, необходими за уважаване на предявената
искова претенция , поради което моли за потвърждаване на съдебното решение.
Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Производството пред районния съд е образувано по предявен иск с правно основание
чл. 109 ЗС против ответника Х. П. Б. ЕГН ********** от с. С., общ. С. , като в исковата си
молба ищецът Б. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: с.С., общ.С., чрез процесуалния си
представител Ч. С. Ч.- е твърдял че е собственик по силата на Договор за продажба на
общински недвижим имот №227 от 24.11.2017г., на следния недвижим имот: УПИ ІІ-общ, в
кв.58 с площ от 410 кв.м. по плана на с.С., общ.С., в който имот ищецът има изградена
масивна жилищна сграда от 61 кв.м., построена на основание отстъпено право на строеж от
05.07.1994 г. Твърдял е , че ответникът е собственик на масивна жилищна сграда, застроена
в съседния УПИ ІІІ-общ от кв.58 по плана на с.С., по силата на отстъпено право на строеж
№82 от 27.02.2009г.Поддържа че, без съгласието на ищеца, преди две години ответникът
изградил незаконна постройка на допълващо застрояване, разположена свободно на
вътрешната регулационната линия с имота на ищеца и отчасти в имота на ищеца, както и на
уличната регулация, представляваща масивно барбекю, в пълно противоречие с
разпоредбите на чл.42 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, като наклонът на покривната й конструкция и
стрехите й попадат в имота на ищеца. Твърдял е , че извършено строителство на допълващо
застрояване от ответника, в нарушение на тези правила, представлява нетърпимо смущаване
упражняване правото на собственост на съседа, в случая на ищеца и съставлява действие,
което в нарушение на чл.50 ЗС води до създаване на състояние, увреждащо съседния имот.
Твърди, че в това строителство е извършено без съгласието на ищеца, в отклонение от
техническите изисквания, предвидени в ЗУТ, а това обуславя правния му интерес от
провеждане на иск по чл.109 ЗС за премахване на изграденото, тъй като той като собственик
на съседния имот не е длъжен да търпи ограниченията, които произтичат от създаденото
състояние. Изложени са твърдения, че незаконният строеж, с оглед изпълнената височина,
води до засенчване имота на ищеца и изградената в същия сграда. Молбата към съда е била
да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови неоснователните
действия, с които пречат на него - ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен
обем върху притежавания от него недвижим имот, представляващ: УПИ ІІ-общ, в кв.58 с
площ от 410 кв.м. по плана на с.С., общ.С., като премахне изградената от него, без
съгласието на ищеца, постройка на допълващо застрояване, разположена свободно на
границата между УПИ ІІ-общ с площ от 410 кв.м., собственост на ищеца и УПИ ІІІ-общ,
както и на уличната регулация от кв.58 по плана на с.С., общ.С., представляваща масивно
барбекю. Претендирани са съдебно- деловодни разноски. Представени са доказателства и са
предявени други доказателствени искания.
2
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника.
В проведените по делото съдебни заседания пълномощникът на ищеца е поддържал
предявения иск. Претендирани са разноските по делото по представения списък по чл.80 от
ГПК. Подробни съображения по съществото на правния спор излага в представените по
делото писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е взел становище за отхвърляне на
исковата претенция на ищеца, като недоказана и неоснователна. Претендира разноските по
делото. Излага доводи по същество в писмени бележки.
От представените и неоспорени по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът Б. Д. К. е собственик, на основание Договор за продажба на общински недвижим
имот №227 от 24.11.2017г., на следния недвижим имот: УПИ ІІ-общ, в кв.58 с площ от 410
кв.м. по плана на с.С., общ.С., обл.П., ул.“Т.О.“ №29, като в този имот ищецът е изградил
едноетажна масивна жилищна сграда от 61 кв.м. застроена площ, на основание договор за
отстъпено право на строеж от 05.07.1994г.
Не е спорно и това се установява от представени по делото писмени доказателства, че
ответникът е собственик на масивна жилищна сграда, построена в съседния УПИ ІІІ-общ от
кв.58 по плана на с.С., на основание отстъпено право на строеж, както и че ползва дворното
място.
Не е спорно също така , че с представената по делото писмена декларация от
14.09.2017г., с нотариална заверка на подписите на ищеца и на ответника, ищецът Б. Д. К. и
ответникът Х. П. Б. си дават взаимно един на друг разрешение за строеж на общата
регулационна линия между двата им имота за жилищни нужди с височина до един етаж.
Разрешението се отнася само за жилищно строителство, като изрично е изключено
строителството на стопански сгради и сгради, в които се отглеждат животни.
Не е спорно , че след реализиране на строителството на процесното барбекю в имота
на ответника, с нотариална покана същият е бил уведомен от ищеца, че оттегля даденото от
него съгласие за извършването на строеж на общата им регулационна линия.
По делото са допуснати основна и допълнителна съдебно технически експертизи,
при преценката на заключенията по които по чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва
да кредитира , тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото
лице е дало изчерпателен отговор на поставените задачи, експертните изводи относно вида и
мястото на процесното строителство , както и източника на въздействието върху имота на
ищеца - са изведени на основата на непосредствените преки и лични възприятия на вещото
лице, добити по време на извършване на огледите на имотите на страните, както и на
правилата на формалната житейска и правна логика. Същевременно по делото не са
ангажирани доказателства, които да всяват съмнение в достоверността на изводите на
вещото лице. Напротив, същите се потвърждават от останалите събрани по делото
доказателства.
От основното и допълнително заключение на вещото лице инж.С.Б. се установява, че
процесните имоти са урегулирани за ниско жилищно строителство, като в лицето на УПИ
ІІІ-общ е изпълнено процесното барбекю. Същото представлява навес с две масивни
преградни стени: едната, изпълняваща функциите и на ограда с УПИ ІІ-общ, другата - по
уличнорегулационната линия; от вътрешната страна са изпълнени носещи колони. Вещото
лице е установило също, че няма навлизане в парцела на ищеца ІІ-общ от страната на
съседния парцел ІІІ-общ, респ. няма навлизане с изпълнения обект / барбекю. Измерените
разстояния на място отговарят на тия по плана. За процесния навес/барбекю няма данни за
издадено разрешение за строеж. Според вещото лице процесният навес/барбекю е сграда на
допълващото застрояване, второстепенна сграда, каквито е допустимо да се изграждат в
урегулирани, за ниско жилищно застрояване, имоти. Процесната постройка, не отговаря на
изискването да покрива калканна стена на друга такава постройка в съседен парцел или
плътна ограда - чл.42 ал.1 и 2 от ЗУТ.
По делото са събрани и гласни доказателства , като в показанията си св. Т. К.а
3
поддържа, че построеното в съседния имот барбекю, пречело на имота на нейния син, тъй
като хвърляло сянка върху двора и затъмнявало прозорците на сградата. Поддържа, че
когато се ползвало, пушекът от барбекюто отивал и в техния двор ,а хората които се
събирали смущавали спокойствието в дома на сина й , който имал и малко дете. Св. Г. Б.а –
съпруга на ответника поддържа, че преди няколко години , двамата с ищеца взаимно си
разрешили да стоят на регулационната линия. Те си построили барбекю, но ищецът не
построил на калкан жилищната сграда , която имал намерение да строи за дъщеря си. Сега
на това място нямало нищо – черна земя.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира
обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:
Съобразно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 4 от
06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 31 от
06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВКС искът, основан на чл. 109 ЗС,
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, определено от
собственика.
Спорните въпроси по настоящото дело повдигнати с въззивната жалба са дали
процесният обект / барбекю е построен със съгласието на ищеца и в този смисъл законен
ли е този строеж и дали неговото местоположение и строително състояние е такова , че да
създава върху съседния имот на ищеца пречки за упражняване на правото му на
собственост по-големи от обичайните.
Безспорен факт е, че процесното барбекю е построено без преди това /
предварително / за него да са били изготвени , съставени и одобрени , каквито и да било
строителни книжа и документи. Факт е, че този гараж е построен след като ищецът и
ответникът взаимно са си дали съгласие / в декларация с нотариална заверка на подписите/
за изграждането на жилищни обекти в двата съседни имота – на регулационната линия, като
изрично е изключено съгласието за строителство на стопански сгради. Факт е, че
ответникът е реализирал строителството на процесното барбекю, като този строеж не
навлиза в имота на ищеца, но от страната на ищеца не е построена сграда в съседния парцел.
Тези факти се установяват от заключенията на СТЕ и не се оспорват по същество от
страните. В този смисъл декларацията , на която се позовава ответната страна, е без правно
значение за законността на това строителство не само защото е давала съгласие за
строителство само за жилищни сгради / каквато процесното барбекю не е / , но и защото
обекта е построена на вътрешната граница на УПИ и не е калкан, а според заключението на
експерта не отговаря на изискването да покрива калканна стена на друга такава постройка
в съседен парцел или плътна ограда / чл. 42 ал.1 и ал.2 ЗУТ /, като височината на стената й
надхвърля максимално допустимата височина за огради. Не отговаря и на разпоредбата на
чл. 42 ал.2 ЗУТ да не се разполага на улична регулационна линия.
ВКС приема в своята константна практика, че осъществяването на незаконно
строителство в собствен имот, но на регулационната линия със съседен урегулиран
поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони ограничения,
осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост на всеки имот и
съставлява действие, което в нарушение на чл. 50 ЗС води до създаване на състояние,
увреждащо съседния имот. Претендираната защита обаче следва да съответства на
нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца/в
този смисъл - решение № 430/27.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 312/2010 г., II г.о./.
В настоящия случай , ищецът излага доводи в исковата си молба , че нарушавайки
разпоредбите на ЗУТ / чл. 42 ал.1 , ал.2 и ал.3 ЗУТ/ процесната постройка има покривна
конструкция с наклон към имота на ищеца , а стрехите попадат в този имот. Освен това се
поддържа , че неоснователното въздействие се състои в засенчване на имота на ищеца и
4
изградената в същия имот сграда.
От самия текст на разпоредбата на чл. 109 ЗС е видно, че двете задължителни
условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по
негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем. Собственикът следва да установи кое е действието,
което препятства упражняване правото му на собственост, кой е авторът на това действие
и в какво се състои нарушението. Следователно, за уважаването на този иск във всички
случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но
и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по
всяко дело.
Наличие на строителство извършено в нарушение на задължителни строителни или
хигиенни норми не може автоматично да доведе до извод, че е нарушено правото на
собственост на ищеца. По настоящото дело , са събрани категорични данни / основно и
допълнително заключение на СТЕ /, според които при процесното строителство липсва
навлизане в имота на ищеца, стрехите на покривната конструкция също не попадат в него ,
а само улука от ПВЦ, но той е поставен , за да улавя дъждовните води за да не навлизат в
имота на ищеца. Не е налице и твърдяното засенчване на жилищната сграда на ищеца ,а
засенчването на недвижимия имот / двор е най – голямо през сутрешните 2-3 часа,
постепенно намалява и в следобедните часове изцяло липсва. Не се установява и доказва
това въздействие да накърнява правото на собственост на ищеца повече от обичайното и
безспорно едно такова въздействие може да се отдаде основно на развитието на естествените
природни процеси. Не се установява на мястото на засенчването да има насаждения , които
да страдат от временната липса на светлина или по друг начин да се смущава спокойното
ползване на имота в тази му част, още повече , че вещото лице е категорично/ допълнително
заключение /, че приносът в засенчването на надхвърлящата оградата част е малък в
сравнение със сянката на самата ограда от 2,20 м.
При тези данни не може да се приеме, че е налице накърняване на правото на
собственост на ищеца, което е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в
благоустройствена правна норма. Подобен извод не може да бъде направен само поради
факта, че е налице незаконно строителство, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца.
Ограничението на правото трябва да е конкретно и да бъде пряко и непосредствено
свързано с незаконното строителство, осъществявано от ответника. Такова в настоящия
случай не е доказано.
Що се касае до събраните в производството доказателства за други нежелани
въздействия върху имота на ищеца / дим от барбекюто и създаване на шум при неговото
използване/, съдът намира , че тези доказателства не следва да бъдат подлагани на анализ
доколкото твърдения за токова въздействие не са изложени в исковата молба и не са
въведени в пределите на предмета на спора по съответния процесуален ред.
Затова настоящият съдебен състав приема, че искът се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, като в полза на ответника- жалбоподател следва да бъдат присъдени
разноски. Пред настоящата инстанция са представени доказателства за сторени от
жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар в размер на 700,00 лв. и за внесена държавна
такса в размер на 25,00 лв., при което в тежест на ответника по жалбата следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 725,00 лв. Изхода от спора налага да бъде уважено
искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя пред първоинстанционния
съд / каквото искане е направено своевременно в последното по делото заседание. Тези
разноски са в размер на 700,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 150,00 лв. за
възнаграждение на вещо лице. В последното по делото заседание , ищецът чрез своят
процесуален представител е направил своевременно възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение на ответника.Така направеното възражение е
неоснователно, тъй като определеният адвокатски хонорар е в рамките на допустимото
съгласно приложимите разпоредби на Закона за адвокатурата и Наредба № 1 за
5
минималните адвокатски възнаграждения. Искът е неоценяем и размерът на адвокатското
възнаграждение за въззивна инстанция следва да бъде определен на основание чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендирания
от жалбоподателя адвокатски хонорар от 700,00 лв. , нахвърля минималния /от 600,00 лв. / ,
но този размер съответства на правната и фактическа сложност на делото. Поради тази
причина в полза на жалбоподателя следва да бъда присъдени разноски в
първоинсатнционото производство в размер на 700,00 лв. за адвокатски хонорар и 150,00 лв.
за възнаграждение на вещо лице или общо в размер на 850,00 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 568/26.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1626/2021 г. по
описа на Пазарджишкият районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Д. К., с ЕГН ********** от с. С. , общ. С. против Х. П. Б., с
ЕГН **********, с адрес за призоваване: с.С., общ.С., обл.П. да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на Б. Д. К., с ЕГН ********** да упражнява
правото си на собственост в пълен обем върху притежавания от него недвижим имот,
представляващ: УПИ ІІ-общ, в кв.58 с площ от 410 кв.м., по плана на с.С., общ.С., при
граници на имота: от две страни улици, УПИ ІІІ-общ и УПИ I-общ, ведно с изградената в
същия имот жилищна сграда с площ от 61 кв.м., КАТО ПРЕМАХНЕ, изградената от него
постройка на допълващо застрояване, разположена свободно на границата между УПИ ІІ-
общ с площ от 410 кв.м., собственост на ищеца и УПИ ІІІ-общ, както и на уличната
регулация, от кв.58 по плана на с.С., общ.С., представляваща навес/барбекю като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Д. К., с ЕГН ********** от с. С. , общ. С. да заплати на Х. П. Б., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: с.С., общ.С., обл.П. сторените от него разноски по
делото пред първоинстанционния съд в размер на 850,00 лв., като и разноски във въззивна
инстанция в размер на 725,00 лв. или общо в размер на 1575,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6