Решение по дело №285/2019 на Окръжен съд - Русе

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                     №

                                                  гр. Русе, 10.07.2019 г.

                            

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично  съдебно заседание, на шестнадесети май, през две хиляди и деветнадесетата  година,  в                                                                                      състав:  

Председател: Юлиян Стаменов

                                    Членове : Александър Иванов

                                                       Зорница Тодорова

                                                                                              

с участието на  секретар Тодорка Недева, в присъствието на прокурора Добромира Кожухарова, след като разгледа докладваното от съдията Стаменов в.а.н. дело № 285/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството е по гл. двадесет и първа във вр. с чл. 378 ал. 5 от НПК.

Защитникът на обвиняемия С.Т.С. – адв. Д. Ц. – е обжалвал решение № 113/19.02.9019 г. по а.н.д. № 53/2013 г. на РРС, четвърти нак. състав, с което в производство по глава двадесет и осма от НПК

обвиняемият С. е признат за виновен по обвинението в това, че

на 12.11.2018 г., в гр. Русе, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за правоуправление, наложено с Наказателно постановление № 17-1085-002250, на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР-Русе от 13.10.2017 г., в сила от 27.11.2017 г. и Наказателно постановление № 17-1085-002754 на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР-Русе от 28.11.2017 г., в сила от 21.12.2017 г.21.12.2017 г., извършил такова деяние, като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ******* без съответното свидетелство за правоуправление -  престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като

на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено

административно наказание наказание 1500 лв. глоба.

Конкретизирано е оплакване за необоснованост, по подробно изложени съображения, както ще се обсъдят по-долу и се иска отмяна на решението и постановяване на оправдателно такова.

В съдебно заседание жалбоподателят /защитникът на обвиняемия/ и самият обвиняем не са се явили и не са взели допълнително становище.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на пъроинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимен и оправомощен за това правен субект - страна в процеса, при спазване за законоустановените срок, форма и ред.

По съществото си

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА..

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че без да е придобивал правоспособност за управление на МПС и след като на два пъти бил наказван по административен ред за управление на МПС без такова право, в едногодишен срок от влизането в сила на горепосочените наказателни постановления за такова нарушение, на 12.11.2018 г. обвиняемият привел в движение ползувания от него автомобил марка „О.“, модел „В.“, с рег. № ******* и го управлявал по улиците в гр. Русе, докато, навлизайки в ул. „Даскал Аверкий“, препречил пътя и спрял движещия се насреща автомобил управляван от свидетеля Д. И., с возещи се с него св. ГV М.и Е. Н.. Там обвиняемият излязъл от автомобила и инициирал скандал със св. И.по повод предходен конфликт между тях, като викал и блъскал всеки от свидетелите. След като св. И.подал сигнал до МВР по телефона си, обвиняемият отново с автомобила си  избягал до своя приятелка – дв. В. Д.на същата улица. Пристигналите там полицейски служители, вкл. св. М. А., открили и идентифицирали обвиняемия, вкл. установили че управлява автомобила без надлежно свидетелство и то след като вече два пъти е наказван за такова деяние по административен ред.

Тези констатации почиват на прецизен и изчерпателен анализ на доказателствата по делото, които са достатъчни, при спазване на процесуалноправната уредба относно събирането и анализа им и, противно на доводите по жалбата, изцяло им съответствуват, поради което се възприемат и от въззивната инстанция, която прочее намира, че

присъдата е обоснована.

Събраните по делото гласни и писмени доказателства обосновават по несъмнен и категоричен начин авторството и естеството на вмененото на обвиняемия деяние. Поначало обективният факт, че обвиняемият не е притежавал правоспособност да управлява процесното МПС към инкриминирания момент е безспорно установен. При това положение без значение е навежданото по жалбата обстоятелство, дали очевидците и участниците в инициирания от него скандал на ул. „Даскал Аверкий“ са знаели или не дали той има свидетелство за правоуправление, достатъчно е че те, както и останалите свидетели по делото установяват обстоятелството, че обвиняемият е управлявал автомобила по описаното място и начин. Твърдението, че друго лице е управлявало автомобила непосредствено при възникването на скандала се опровергава от всички доказателства по делото, освен че е недостоверно такова трето лице да се ангажира с  брутални и рискови нарушения /препречвайки пътя по описания начин/ заради чужди му проблеми между св. И.и обвиняемия. Правилно първоинстанционният съд е отчел тенденциозността е недостоверонстта на цитирания в жалбата опит на приятелката на обвиняемия да поеме вината му, който впрочем категорично се опровергава от свидетелите очевидци на инцидента по ул. „Даскал Аверкий“Изземване на дактилоскопни следи от волана на автомобила месеци след инкриминираното деяние очевидно би било безсмислено, особено при многобройни непротиворечиви други доказателства по авторството. Ирелевантни са наведените в жалбата обстоятелства дали е викана линейка заради побой на инкриминираното място, наличието или не на медицинска преписка, образуване или не на преписка за хулиганство, както и чия собственост е бил процесния автомобил в инкриминирания момент - от значение за процесния престъпен състав е само факта на управлението на МПС без СУМПС след вече консумирано и санкционирано по административен ред такова нарушение, без оглед на собствеността на управляваното МПС.

Въззивната инстанция възприема изцяло и останалите съображения и доводи в мотивите на обжалвания първоинстанвционен съдебен акт по фактите и специално авторството на деянието, които не е нужно да се преписват тук.

При правилна фактическа установеност

законосъобразно първоинстанционният съд е възприел инвокираната от държавното обвинение правна квалификация на процесното деяние и е признал обвиняемия за виновен по горепосочения начин.

Също законосъобразно, при наличие на законоустановените предпоставки по чл. 78а от НК, обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Размерът на последното е близо до минимално установения в закона, и то въпреки установената по делото съгласно гореизложеното брутална демонстрация на несъобразяване със закона и обществения порядък. При липса на протест преценката относно адекватността на така определената санкция е извън правомощията на въззивната инстанция.

При липса и на други основания за изменение или отмяна на обжалваното решение и съобразно изложеното, на основание чл. 334 т. 6 от НКП окръжният съд

                                       Р  Е  Ш  И :

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/19.02.2019 г. по а.н.д. № 53/2013 г. на РРС, четвърти нак. състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

         2.