Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260027
гр. Русе, 20.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 11
януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА
и в присъствието
на прокурора като разгледа докладваното от съдията Н.
Георгиева гр. дело №728 по
описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.558, ал.5 КЗ.
Ищецът твърди , че на 28.02.2019г. се движил с
велосипед по ул.“Е.Й.“ и в района на №
3 около 14,30 часа бил достигнат и
блъснат от лек автомобил с неизвестна марка , модел и регистрационен номер,
управляван от неизвестен водач , поради несъобразена скорост и дистанция. МПС- то станало причина за ПТП , напуснало
местопроизшествието без да спре и изчака пристигането на органите на пътната
полиция, като и по настоящем все още няма данни за
него и за водача му. При инцидента
ищецът пострадал , като получил фрактура на лява раменна става. Счита , че процесното
ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и
виновно поведение на водача на неизвестното МПС , който не съобразил
поведението си с правилата по чл.5 ал.1 и 2 , чл.20 ал.1 и 2 и чл.23 ал.1 от ЗДвП. Местопроизшествието било посетено от мл.автоконтрольор
в сектор ПП- Русе , който съставил констативен протокол за процесното
ПТП с пострадали № 155/37 ,в който са описани обстоятелствата и причините за
ПТП. След ПТП ищецът посетил УМБАЛ „Канев“ със силни болки и невъзможна функция
на ляв хумерус , като при направените изследвания
била направена диагноза“ счупване на тялото / диафиза/
на раменна кост , закрито „. С оглед тежестта на получената увреда
му била поставена гипсова имобилизация и му бил и
предписани обезболяващи. След извършените манипулации и дадени препоръки за режим
на покой ищецът бил освободен от
болничното заведение за домашна лечение. Получената фрактура причинила Болки и
страдания на ищеца които били със
значителен интензитет един месец след инцидента , като общия възстановителен
период продължил около 3 месеца. Предвид характера на получената травма той бил
принуден да спазва щадящ режим , без да натоварва горен ляв крайник , което го
поставило в затруднение при посрещане на обикновени битови потребности , за
задоволяване на които получавал помощ от своите близки. Изпитваните силни болки
и неразположения , както и поставената гипсова имобилизация
, увеличили усещаните дискомфортни неразположения, и
довели до промяна в нормалното му
ежедневие. Следствие на ПТП емоционалното състояние на ищеца било силно
разклатено – чувствал се неспокоен , напрегнат и потиснат, загубил здравия си
сън. Започнал да изпитва страх от силни звуци и автомобили. Изживения стрес и
душевни страдания щели да го съпътстват до края на живота му. Тъй като автомобилът , чиито водач станал
причина за настъпилото ПТП не бил
известен , била налице хипотезата по чл.519 ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността
на Гаранционният фонд за репариране на причинените следствие процесното ПСТПН вреди на ищеца. Предвид тежестта на
увреждането и продължилото възстановяване счита , че претърпените от него неимуществени вреди следва да са обезщетят
със сумата 30000 лв. Сезирал гаранционният фонд с претенция за изплащане на
обезщетение ,за което при него била образувана щета № 19210121 от 13.03.2019г.
,с претенция да му бъде изплатена сумата 40000лв. С писмо изх. № 24-01-170 от
13.06.2019г. УС на ГФ отказал да му изплати обезщетението по образуваната щета.
Счита отказа за неоснователен поради което предявява претенцията си за
обезщетение пред съда. Моли съда да постанови решение , с което да осъди ГФ
да му заплати сумата 30000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди следствие
процесното ПТП , ведно със законната лихва от
13.06.2019г.- датата на постановяване на отказа за изплащане на обезщетението ,
до окончателното изплащане , както и направените по делото разноски .
Гаранционният фонд е получил
препис от ИМ и е подал отговор по чл.131 ГПК
в законния едномесечен срок. Твърди , че по образувана по искане на
ищеца щета е постановен отказ да му се изплати обезщетение поради непредставяне
на доказателства , от които да е видно , че е налице хипотезата по чл.557 ал.1
т.1 от КЗ . Налице е и повторно
произнасяне на фонда от 13.02.2020г. по повод повторна молба на ищеца , с която
на същото основание е отказано удовлетворяване на искането му за заплащане на
обезщетение.
В отговора фонда взема становище и по съществото
на претенцията , като счита иска за прекомерно завишен с оглед принципа на
справедливостта по чл.52 ЗЗД, възразява
, че липсва установено конкретно противоправно
поведение на водач на МПС , което да е причинило твърдяните
увреждания на ищеца. Приложение към ИМ констативен протокол бил съставен само
по данни на ищеца, като няма данни да са установени и разпитани свидетели
очевидци. Посочения в ИМ механизъм бил базиран на вероятности и от него не
можело да се направи несъмнен извод , че е налице хипотезата по чл.557 ал.1 от КЗ. Във връзка с процесното
ПТП липсвали данни и следи от движението
на процесното МПС и изявления на свидетели .-
очевидци , които да установявали механизма , причините и обстоятелствата за
настъпване на събитието , които да кореспондирали с посочения от ищеца
механизъм. Оспорват изцяло оспорвания от
ищеца механизъм и заявява , че представения констативен протокол ако и да е
официален документ , в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за
ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ , а на диспозитивен такъв , тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател , а изявление на самия пострадал пред
длъжностното лице- издател. На това основание той нямал и материална доказателствена
сила. Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между настъпилото
събитие и причинените травматични увреждания. Счита , че ищецът е самокатострофирал и вина за настъпване на процесното ПТП има само и единствено той , който управлявайки велосипед под влияние н алкохол/2,87%/ не се
е движил възможно най-вдясно на платното за движение и не е поставил устройство
за излъчване на червена светлина отзад- нарушение по чл.5, чл.79 и чл.80 от ЗДвП. Ако се приеме че вина за процесното ПТП няма единствено ищеца , прави възражение за съпричиняване от негова страна в размер на 80%, тъй като е
управлявал велосипеда под влияние на алкохол, не се е движил възможно
най-близо до дясната граница на пътното
платно и не е поставил устройство за излъочване на
червена светлина отзад. Оспорва изцяло претенцията за лихва от датата на изтичане на тримесечния срок аз изплащане на
обезщетението , тъй като счита че не е
изпаднал в забава. Ищецът не е
представил никакви доказателства
удостоверяващи възникване на правото му да получи обезщетение от фонда ,
което освобождава последния от отговорност за забава. В тази връзка счита , че ако се дължи законна
лихва то тя следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба.
Моли съда да постанови решение , с което да отхвърли предявения иск и да му присъди направените по делото
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства
, съдът приема за установено следното .
По делото е представено искането на жалбоподателя
до ГФ да му бъде изплатено обезщетение в размер на 40000лв. за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило по вина на неизвестно МПС
, управлявано от неизвестен водач на 28.02.2019г. около 114,30 часа по ул.“Е.Й.“,
следствие на което той получил счупване на лява раменна кост. Представен е и
отказа на ГФ да плати обезщетение на ищеца за полученото увреждане в резултат
на процесното ПТП , поради непредставени писмени
доказателства за същото на основание
чл.496 ал.2т.2 б.“б“ и б.“в“ от КЗ по щета № 19210121/13.03.2019г.
Съгласно представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали № 155/37 от 28.02.2019г. съставен в 16,30 часа в гр.Русе отВ.Н.П.в- мл. автоконтрольор в
сектор ПП-Русе, е настъпило ПТП на
28.02.2019г. в 14,30 часа в гр.Русе , на
ул.“Е.Й.“ до № 3 при което участник 1 е неизвестно МПС, участник 2 е
ищецът, управлявал велосипед с алкохол
2,87 промили, установен при измерване с дрегер.
Видимите щети представлявали охлузена рамка на велосипеда, а пострадал - ищецът,
който бил получил фрактура на лява
раменна става. В обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че
велосипедистът бил блъснат от неизвестно МПС, което напуснало местопроизшествието
в неизвестна посока, и че на ищеца /участник № 2/ е съставен АУАН № 166434, по
чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП заради установената употреба на алкохол. От приложеното
досъдебно производство № 314/2019г. по описа на ОД на МВР – Русе / Пр.пр. № 2595/2019г. по описа на РРП/ е видно, че във връзка с
процесното ПТП с постановление от 03.06.2019г. е
образувано досъдебно производство № 922/19г. по описа на РРП въз основа на
докладна записка от сектор ПП-КАТ при ОДМВР-Русе за престъпление по чл.343
ал.1б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК. По досъдебното
производство е приложен съставения на
ищеца АУАН от 28.02.2019г. за нарушение
по чл.5 ал.3т.1 от ЗДвП, поради това , че е управлявал велосипед с алкохол в
кръвта над 0,5 промили.Същият е лъхал на алкохол и е отказал да се подложи на
медицинско изследване съгласно талон за
изследване 0033668 от същата дата. По делото няма приложени други доказателства
за настъпилото ПТП освен приложения
протокол за ПТП с пострадал № 155/37 от 28.02.2019г. и протоколите за разпит на
ищеца и на лицата Ц.Л.П. и В.Е.П. , работещи в ЦСМП-Русе посетили местопроизшествието, във връзка
с получено обаждане за инцидент с
пострадал на ул.“Е.Й.“, които са го откарали в СПО-на УМБАЛ „Канев“ – Русе в 15
часа. Няма извършен оглед на местопроизшествието , нито има съставена скица на
същото. С постановление от 08.01.2020г. на наблюдаващия прокурор досъдебното
наказателно производство е спряно на основание чл.199 , чл.242 ал.1 и чл.244
ал.1т.2 от НПК , тъй като въпреки
проведените ОИМ по установяване на извършителя на престъплението, същият
не е издирен.
По делото е
представен лист за преглед на пациент в КБД/СО от 28.02.2019г. от който е
видно, че ищецът е посетил спешния кабинет на същата дата в 15,10 часа и че му е поставена диагноза „ счупване на тялото/диафиза/
на раменната кост – закрито“. В графата“обективно състояние“ е посочено, че при
него е налице болка и невъзможна функция
на ляв хумерус, без съдова и неврологична
симптоматика. Направена е гипсова имобилизация на
крайника и му е предписана терапия с обезболяващи. В листа е посочено, че ищецът
е осигурено лице, но по делото липсват данни
той да е бил в отпуск по болест и за продължителността на такъв отпуск.
По делото е назначена комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза във връзка с
изясняване на механизма на ПТП, причините за настъпването му и вината на
участниците в него , както и за полученото от ищеца травматично увреждане в
резултат на същото. Вещите лица заявяват , че по делото няма обективни данни за
настъпило съприкосновение между процесния
велосипед и неизвестния автомобил. Същите дават своето заключение по
поставените въпроси на база на
представения протокол за ПТП и разпита на ищеца в качеството му на пострадал в
досъдебното производство. Вещото лице – инж. Н. е направил оглед на мястото на
ПТП при който е установил , че същото е в непосредствена близост до
Т-кръстовище на същата улица с ул.“Т.М.“. Подходът към ул.“Т.М.“ е частично
ограничен с бордюри. Улицата няма съществени пътни неравности, участъка е
хоризонтален с добра видимост и ширината на пътното платно е 6 м. с двупосочно
движение. В района на дом № 3 няма обективно възможност за движение с висока
скорост в посока към ул.“Т.М.“, тъй като улицата завършва с висок бордюр и навлизането към
ул.“Т.М.“ е частично ограничено с преграда и е оставен тесен проход от 2м,
поради което ако има неизвестно МПС участник в ПТП, същото се е движило с ниска
скорост към момента на произшествието. Въз основа на записването в протокола за
ПТП с пострадал експертизата и липсата на отлагане на друг различен цвят от
контакт с неизвестния л.а. по велосипеда
и на деформации по задния калник и задното колело на велосипеда , прави извод , че страничните охлузвания на
рамата на велосипеда са получени следствие на контакт с асфалтова настилка, и
че няма обективни доказателства за
контакт на велосипеда с МПС. Вещите лица заявяват, че е невъзможно охлузванията
по рамката на велосипеда да се получат от странично съприкосновение с неизвестното МПС предвид заоблените форми
на автомобила, и че те са резултат на абразивното действие на асфалтовата
настилка и бордюра след падането на велосипеда. Ищецът е управлявал велосипеда
след употреба на алкохол с концентрация най-малко от 2,94 промили. Вещите лица заключават , че при падането
от/със велосипеда и удар на лява мишница
върху терена ищеца може да получи счупване на лява раменна кост в близкия край,
каквито са данните по медицинската
документация. Установената алкохолна концентрация според експертизата е в
границите на високата степен на алкохолно опиване, който случай при
непривикнали към алкохола се наблюдават тежки нарушения на функциите на
централната нервна система – тежки нарушения на мисловната дейност,
съобразителност, ориентировка, равновесие, координация на движенията и др.
Възможно е изпадане в степенно
разстройство на съзнанието. Полученото счупване на лява раменна кост в близкия
край е в резултат на действия на твърди тъпи предмети и може да бъде получено
от падане от/с велосипед и удар на лява мишница при инцидента на 28.02.2019г.,
както е описано в ИМ/блъскане на движещ велосипед от движещ автомобил/, така и
без прилагане на външно въздействие на системата велосипед – велосипедист. При
такива счупвания основния възстановителен период продължава около 2 – 3 месеца,
като болките са най-силни непосредствено след получаване на увреждането до имобилизация на крайника , след което постепенно намаляват
в рамките на няколко денонощия. Тежката степен на алкохолно опиване може
да притъпи острите болки в първите
часове след получаване на увреждането. Болки със значителен интензитет се
усещат и в периода на раздвижване на крайника. Болки с по-слаб интензитет могат
да персистират
за по-дълъг период от време – месеци и години, особено при физически натоварвания
и промяна в атмосферните условия. Експертизата дава информация по принцип за
развитие на болковия синдром при подобни случаи, тъй
като по делото няма обективни данни и медицинска документация за начина на протичане
на оздравителния процес при ищеца. По делото няма данни да не е настъпило пълно
възстановяване на счупването на ищеца.
По делото е разпитан свидетеля А.А. – приятел на
ищеца, който изнася данни за състоянието му след процесното
ПТП. Ръката му била гипсирана, той изпитвал болки и имал затруднения в
обслужването си, което налагало необходимост да бъде подпомаган от съпругата и
своята дъщеря. Той не може да каже какъв е бил периода на имоболизацията
и дали ищецът е провеждал рехабилитация, но установява, че след свалянето на
гипса е имал затруднения във връзка с възстановяването движението на ръката.
Сега функциите на счупения крайник били нормални и той нямал затруднения при
използването му.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира предявения иск за допустим, но неоснователен.
Според твърденията в исковата
молба Гаранционният фонд следва да изплати обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следствие телесните увреждания, причинени му от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
/неидентифицирано моторно превозно средство/, дължимо съгласно чл.557, ал.1 КЗ.
В този случай в тежест на ищеца е да
докаже при условията на пълно и главно доказване осъществяването на всички
елементи от състава на нормата – че е получил телесни увреждания следствие ПТП,
настъпило по вина на водача на неидентифицирано МПС, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено. Анализът на събраните по делото
доказателства не дава основание да се приеме, че искът е доказан по своето
основание. По делото липсват обективни данни, въз основа на които да може да се
заключи, че полученото от ищеца травматично увреждане се дължи на ПТП,
настъпило по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, което
е напуснало местопроизшествието и не е могло да бъде установено. Представеният
констативен протокол за ПТП с пострадали в частта, касаеща
обстоятелствата и причините за ПТП, няма качеството на официален свидетелстващ
документ по въпросите за механизма, участниците и последиците от процесното ПТП, тъй като не материализира констатациите на
издателя му, а съдържа изявленията на пострадалия пред полицейския служител. Той
е съставен 2 часа след посочения в исковата молба момент на настъпване на процесното ПТП и след като ищецът е бил откаран от
пристигналата на место линейка в болницата за оказване на първа помощ във
връзка с полученото счупване. Затова той не представлява доказателство за
механизма, при който е настъпило процесното ПТП, и за
участниците в него, нито може да обоснове ангажирането на отговорността на
фонда за обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания. По делото
няма данни за процесното ПТП да има очевидци, а
назначената комплексна експертиза заключава, че особеността на посоченото от
ищеца място като местопроизшествие, невъзможността одраскванията и охлузванията
на рамата на велосипеда да се получат от контакт с неидентифициран автомобил, и
липсата на деформации в задната част на велосипеда, правят малко вероятно
твърдението му за причиняване на процесното ПТП от
неидентифицирано МПС при установената концентрация на алкохол в кръвта му, с
която той е управлявал велосипеда. Съдът изцяло възприема изводите на вещите
лица в тази насока и счита иска за изцяло недоказан и поради това, че липсата
на деформации в задната част на велосипеда опровергава посочения в исковата
молба механизъм на настъпване на процесното ПТП - то да е причинено от неидентифициран автомобил
достигнал и блъснал движещия се пред него велосипед поради несъобразена скорост
и дистанция. Поради неоснователност на претенцията за главница, неоснователно
се явява и искането за присъждане на законна лихва върху нея от датата, на
която ответникът е отказал да изплати на ищеца обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди. Искът като недоказан следва да се отхвърли, като
върху ищеца следва да се възложат направените от фонда разноски по делото.
По изложените съображения
Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.Т.Т. с ЕГН********** ***, против Гаранционен фонд София,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, за заплащане на сумата 30000лв. обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.02.2019г. около
14,30ч. в гр.Русе по ул.“Е.Й.“ по вина на неидентифицирано МПС, напуснало
местопроизшествието, което не било установено, ведно със законната лихва от
13.06.2019г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.Т.Т. с
ЕГН********** ***, да за плати на Гаранционен фонд София, ул.“Граф Игнатиев“№2,
ет.4, сумата 350лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: