РЕШЕНИЕ
№ 433
14.07.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина
Въжарска в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 220 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „С. Г. Груп“
ЕАД, с посочен ЕИК:***, в качеството му на универсален правоприемник на „С. Г.
ГРУП“ ООД, с посочен ЕИК: ***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 27 от
29.01.2020г., постановено по НАХД № 614 по описа на Районен съд – Димитровград
за 2019г.
В касационната
жалба се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон
и при явна несправедливост. Районния съд не приложил правилно закона, като не
съобразил, че считано от 01.01.2019г., с изменението на чл.14, ал.1 от ЗМДТ,
било отпаднало задължението на собствениците да декларират правото на
собственост върху придобити от тях сгради и постройки, освен ако не
представлявали новопостроени такива, които не подлежали на въвеждане в
експлоатация. При това положение към момента на установяване на нарушението - 07.01.2020г.,
бездействието на дружеството вече се явявало несъставомерно нарушение. Сочи се,
че с новия текст на чл.14, ал.1 от ЗМДТ изрично било изключено от законодателя задължението
за подаване на данъчни декларации за облагане с годишен данък на имотите и
ограничените вещните права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по
раздел трети от тази глава. В случая имотът бил придобит именно при условията
на раздел трети – възмездно, след проведена публична продан. Смята се, че
новата нормативна уредба за регламентираните от ЗМДТ обществени отношения не
била взета предвид нито от административнонаказващия орган, нито от районния
съд. В случая административно нарушение не било налице. Твърдението за явна
несправедливост се аргументира с това, че дори и да се приемело, че било
извършено нарушение, то същото било малозначително. Декларацията за имота била
подадена едва осемнадесет дни след предвидения в закона срок. От това за
общината не само, че не били настъпили никакви неблагоприятни последици, но и
от проведената публична продан „дошли“ само позитиви. От една страна общината
била събрала неплатените от години данъци за имоти, за което не били положени
никакви усилия. От друга страна получила един данъкоплатец, в лицето на
дружеството, който щял да плаща доброволно данъци за имотите.
По изложените
съображение се иска отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. В условията на евентуалност се моли съдът да приеме,
че е налице маловажен случай и да не се налага санкция на дружеството.
Ответникът - Община
Димитровград редовно призован не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за основателна и пледира за отмяна на
обжалваното решение.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С атакуваното Решение
№ 27 от 29.01.2020г., постановено по НАХД № 614/2019г. Районен съд –
Димитровград потвърдил Наказателно постановление № НП5/25.02.2019г. на кмета на
Община Димитровград, с което на „С. Г. ГРУП“ ООД, ЕИК148062016, гр.Монтана, за
нарушение на чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на
основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
За да постанови
решението си въззивният съд е приел, че АУАН и НП били издадени от компетентни
органи, като наказателното постановление било съобразено с разпоредбите на ЗАНН
и ЗМДТ – не били допуснати нарушения в процеса. Стигнал до извода, че
декларирането на придобития от дружеството имот било извършено извън
законоустановения двумесечен срок, като по този начин юридическото лице извършило
нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ. Правилно нарушението било свързано от
административнонаказващия орган с нормата на чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на районният
съд.
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. Същевременно, според чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Съгласно
съдебната теория и установената трайна съдебна практика по-благоприятен закон се е явява онзи , който
пълно или частично „декриминализира“
едно деяние като административно нарушение, тъй като тогава отпада наказуемостта му, онзи водещ до разширяване приложното поле на привилигирован състав,
респ. стесняване приложното поле на
квалифициран случай на административно нарушение, както и измененията на санкциите които водят
до по-леко по вид наказание, по –леко по размер наказание, отпадане на
кумулативно предвидено административно наказание, или предвиждане на алтернативно по-леко по вид наказание.
В случая санкцията е наложена за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
Дружеството е
придобило описания в АУАН и НП имот , с постановление за възлагане на недвижим
имот издадено от ЧСИ с район на действие
гр.Хасково, вписано в служба по вписванията, гр.Димитровград на 10.12.2018г., под №6, рег. № 4179, том XIV и влязло в
законна сила на 26.10.2018г.
В редакцията й към 26.12.2018г.- датата до която се твърди, че
дружеството е следвало да изпълни задълженията си произтичащи от чл.14,
ал.1 от ЗМДТ, нормата е предвиждала
задължение за собственика на новопостроените или придобитите по друг начин
имоти , съответно носителят на ограниченото вещно право върху тях, да уведомява за това писмено в 2-месечен срок
общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
Не е
спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че
в законоустановеният срок, двумесечен срок от придобиване на процесният имот, декларация за облагане с годишен данък за
имота не е бил подадена, като това е
сторено едва на 07.01.2019г.
С ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г. разпоредбата на чл.14, ал.1
от ЗМДТ е изменена, като към датата на издаване на АУАН и НП, съгласно
новата редакция задължение за подаване на данъчна декларация за облагане
с годишен данък върху недвижимите имоти тежи само върху собственика на
новопосторени сгради и постройки не подлежащи на въвеждане в експлоатация по
реда на ЗУТ.
Няма спор, че
процесният имот придобит от дружеството чрез възлагане от ЧСИ, не е от вида посочени в сега действащата
редакция на чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
След изменение
на нарушената от жалбоподателя нормативна разпоредба, в законодателството няма
друга уреждаща задължение за
собствениците на имоти попадащи извън
предметния обхват на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, да подават декларация за
облагане с ГД в определен срок. Напротив,
със същата промяна в ЗМДТ, обн. в ДВ бр. 98/2019г. и в сила от 01.01.2019г.
е създадена нова ал.3 на чл.14, която
изрично предвижда че не се
подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и
ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по
раздел трети от Глава втора на ЗМДТ, по
какъвто начин е придобит и самостоятелният обект в сграда описан в АУАН и НП.
Казано по друг
начин, считано от 01.01.2019г. е отпаднало задължението за собствениците да декларират правото на собственост върху придобити от тях
постройки и сгради, освен ако те не представляват новопосторени такива които не подлежат на въвеждане в
експлоатация. Отпадането на задължението
за подаване на декларации за облагане с годишен данък, в тези случай води до
липса на възможност да налагане на
административно наказание/имуществена санкция, по реда на чл. 123, ал.1
от ЗМДТ, тъй като тя се налага само при установено неспазване на задължение по
чл.14 от ЗМДТ.
Поради
горното съдът приема, че с изменението
на ЗМДТ , настъпило още преди издаването
на АУАН и НП, деянието извършено от жалбоподателя е дисквалифицирано като
административно нарушение. Съответно новата уредба на чл.14, ал.1 от ЗМДТ се
явява по-благоприятен закон за наказаното лице. На основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН съдът следва да
приложи новия по-благоприятен административно-наказателен закон, като приеме,
че е отпаднало основанието за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за описаното в наказателното постановление деяние,
на това основание. Това обстоятелство не е установено районният
съд, който вместо да констатира, че е липсвало правно основание за съставяне на
АУАН и издаване на НП и да отмени издадения санкционен акт, го е потвърдил.
Поради
гореизложеното, касационните оплаквания са основателни, а проверяваното
решение макар и допустимо и валидно, но
като постановено в нарушение на материалният закон следва да бъде отменено ,
вместо което се постанови друго такова, с което
се отмени процесното наказателно постановление.
Извън горното и само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя доводите на
РС-Димитровград за липса но допуснато
съществено процесуално нарушение
при издаване на АУАН и НП. Сред
задължителните реквизити на АУАН и НП, съгласно чл. 42,т.3 и чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН е датата на нарушението. При разглеждане на спора по същество, в тежест на административно-наказващия орган
е да докаже с допустимите от закона доказателствени средства, че посоченото за
нарушител лице е извършило описаното в АУАН и в НП административно нарушение,
индивидуализирано с всички признаци на нарушението, включително и с дата на
извършването му, която е съществен елемент от обективната му страна и част от
предмета на доказване. В случай, че административно-наказващият орган не успее
да докаже, че на посочената в АУАН и в наказателното постановление дата,
посоченото за нарушител лице е извършило описаното нарушение, то издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, поради недоказаност на
извършеното нарушение. Видно от съдържанието на АУАН и НП датата на
осъществяване на нарушението не е посочена, те.е липсва изискуем реквизит. Посочена е
единствено датата до която според АНО санкционираното лице е следвало да
изпълни задължението си за подаване на декларация-26.12.2018г.
Нарушението
на чл.14, ал.1 от ЗМДТ е на просто извършване, т.е. е формално нарушение, чието изпълнително деяние
се състои в бездействие. В този случай, въпреки че субектът е правно задължен в конкретен
срок да осъществи определено
действие (в случая да
подаде декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти), той не изпълнява това си задължение. За разлика
от т.нар“продължено“ нарушение, при
което деецът през известен период непрекъснато осъществява неговият състав и
нарушението съществува докато не бъде прекратено, или докато деецът не изпълни задължението
си, формалното нарушение
се счита за довършено веднага след
осъществяване на изпълнителното деяние. Съотнесено към настоящия казус
това означава, че нарушението е довършено след изтичане на срока, в който
е субектът е следвало да осъществи
задължението за подаване на данъчната
декларация, но въпреки че е бил задължен не е сторил това. Срокът, въведен от законодателя, в който адресатът на това задължение е бил
длъжен да го изпълни е двумесечен
и той тече от влизане в сила на постановлението
за възлагане на недвижим имот. По
правилата за броене за срокове, предвидени в чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 183, ал.
3 от НПК, срокът който се брои по
месеци изтича на съответното число на последния месец, но ако този ден е
неприсъствен срокът изтича на следващия присъствен ден-чл.183, ал.4 от НПК.
Датата
26.12.2018г., до която дата се твърди че бил длъжен да изпълни задължението си
жалбоподателя е неприсъствен ден - съгласно чл. 154, ал.1 от КТ същият е обявен
за официален празник в Република България. Следователно, срокът за изпълнение
на задължение от наказаното лице не е бил до 26.12.2018г., както неправилон е
посочено в санкционният акт, а съобразно
посочените правила за броене на срокове е бил удължен до 27.12.2018г.-първият
присъствен ден, при което нарушението на
чл.14, ал.1 от ЗМДТ би могло да бъде осъществено, едва на 28.12.2018г.
По изложените съображения
касационният състав счита, че обжалваното решение е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, а вместо това да се потвърди процесното НП.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 27 от 29.01.2020г. постановено по
АНД № 614 по описа на Районен съд, гр.Димитровград за 2019г., като вместо това
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП5/25.02.2019г. издадено от Кмета на
Община Димитровград.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.