Решение по дело №10059/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2020 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20207060710059
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 70


гр. В. Търново, 13.04.20
20г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

 ДИАНКА  ДАБКОВА

 КОНСТАНТИН  КАЛЧЕВ

 

 

при секретар

М.Н.

и с участието

на прокурора

ДОНКА  МАЧЕВА

изслуша докладваното

от съдия

ЧЕМШИРОВ

по касационно наказателно-административен характер дело №10059 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Кр. П., като пълномощник на Ю.З. Ю., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“ от гр. В. Търново, срещу Решение №614/27.12.2019г. по НАХД №1896/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено Наказателно постановление №397645-F424627/15.01.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/загл. изм. ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, съществени процесуални нарушения – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата –  ТД на НАП – В. Търново, в представено по делото писмено становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на решението на районния съд.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №614/27.12.2019г. по НАХД №1896/2019г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №397645-F424627/15.01.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“ от гр. В. Търново за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.,  вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а извършеното деяние не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. 

Така постановеното решение е правилно.

По делото от фактическа страна не е спорно, че на 09.10.2018г. органи на ответника по касация са извършили проверка в търговски обект – снек бар „Сезони“, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Елин Пелин“ №39, стопанисван от касатора. При проверката е била извършена контролна покупка на стоки от страна на инспектор по приходите, при която след заплащане в брой не е била издадена фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. Извършеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 25, ал. 1 ,т. 1 от Наредба №Н-18/2006г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като с обжалваното наказателно постановление на касатора е наложена санкцията по чл. 185, ал. 1 от с.з. в минималния визиран в закона размер.

В подробно изложените в касационната жалба оплаквания се съдържа съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, обосновани с твърдения за процесуални нарушения при преценка на доказателствата, установяващи извършването на нарушението и описанието на същото в обстоятелствената/констативно-съобразителната част на АУАН и наказателното постановление. Направените възражения настоящият състав счита за неоснователни. 

На първо място следва да се посочи, че оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения при описание на нарушението са били направени и поддържани и пред районният съд, който ги е обсъдил и е изложил правилни и последователни мотиви защо не ги възприема. Тези изводи се споделят напълно от касационната инстанция. На второ място по отношение на установените от обективна страна елементи от състава на нарушението не е имало спор по делото.

Не е налице и съществено процесуално нарушение при описание на нарушението и посочване на законовите разпореди, които са нарушени/неизпълнение на изискванията по чл. 57, ал. 1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН/. В издаденото наказателно постановление подробно е описаната установената в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, като спор относно фактите не е имало. Посочени са конкретно приетите за нарушени разпоредби от Наредба №Н-18/2006г., като начина на формулиране на съответния адмнистративнонакзателен състав е ясен и точен. Посочените нарушени разпоредби, съответстват на приетите фактически установявания, като от описанието на нарушението недвусмислено следва извод какво деяние е осъществено.

В случая, при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление е спазена предвидената процедура, същите съдържат задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са съставени в срок, от компетентен орган, в предвидените форма и съдържание. Материалноправната норма е приложена правилно и законосъобразно. В хода на развилото се административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Не са налице и направените оплаквания за нарушение на закона.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/загл. изм. ДВ, бр. 80/2018г./ От данните по делото се установява, че нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, който задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. Действително сумата, за която не е издаден фискален бон е малка – 7 лв. Но съдът правилно е отчел, че законодателя е квалифицирал неиздаването на фискален бон като административно нарушение, като не е фиксирал минимален и максимален размер на доставката/продажбата/ в търговски обект. Административното нарушение в случая се смята за извършено с факта на неиздаването на фискалния бон, а не зависи от размера на сумата.

При безспорно установената фактическа обстановка и липсата на установени допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, изводът на въззивният съд не може да бъде друг.

Що се отнася до оплакването за неприлагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то съдът е обсъдил тази хипотеза и е изложил последователни и правилни мотиви защо не е налице маловажен случай. Тези изводи напълно се споделят от настоящия състав. По делото не са налице някакви изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на обществена опасност на извършеното от касатора деяние, прямо нормалната за този вид нарушения.

Като е приел същото районният съд правилно е изтълкувал и приложил закона.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да бъде оставено в сила. 

При този изход на спора основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на разноски. Настоящата инстанция счита, че се дължат такива в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на делото, както и поради това, че пълномощник на ответника не се е явил в съдебно заседание пред АСВТ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №614/27.12.2019г. по НАХД №1896/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено Наказателно постановление №397645-F424627/15.01.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“*** ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото за касационната инстанция в размер на 80/осемдесет/лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

          

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

 

                                                                                        2.