РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. В. Търново, 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
на прокурора |
ДОНКА МАЧЕВА |
изслуша докладваното |
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10059 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2020г. |
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Кр. П., като пълномощник на Ю.З. Ю., в качеството му на
едноличен търговец с фирма ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“ от гр. В.
Търново, срещу Решение №614/27.12.2019г. по НАХД №1896/2019г. по описа на
Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено Наказателно
постановление №397645-F424627/15.01.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на касатора
за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин/загл. изм.
ДВ бр. 80/2018г./, издадена от министъра на финансите, вр.
с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
„имуществена санкция” в размер на 500 лв. Релевират
се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона,
съществени процесуални нарушения – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Моли за отмяна на решението на
районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с
което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП – В. Търново, в представено по
делото писмено становище от пълномощник, оспорва подадената жалба и моли обжалваното
решение да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на разноски,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Представител на Окръжна прокуратура – В. Търново заема
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност на решението
на районния съд.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №614/27.12.2019г. по НАХД №1896/2019г.
състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №397645-F424627/15.01.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, с което на ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“
от гр. В. Търново за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г., вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на
500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от обективна страна по
делото е безспорно установено извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба №Н-18, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а
извършеното деяние не представлява маловажен случай. Направен е окончателен
извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното решение е правилно.
По делото от
фактическа страна не е спорно, че на 09.10.2018г. органи на ответника по
касация са извършили проверка в търговски обект – снек
бар „Сезони“, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Елин
Пелин“ №39, стопанисван от касатора. При проверката е
била извършена контролна покупка на стоки от страна на инспектор по приходите,
при която след заплащане в брой не е била издадена фискална касова бележка от
фискалното устройство в обекта. Извършеното деяние е квалифицирано като
нарушение по чл. 25, ал. 1 ,т. 1 от Наредба №Н-18/2006г. и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като с обжалваното наказателно постановление на касатора
е наложена санкцията по чл. 185, ал. 1 от с.з. в минималния визиран в закона
размер.
В подробно
изложените в касационната жалба оплаквания се съдържа съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, обосновани с твърдения за процесуални
нарушения при преценка на доказателствата, установяващи извършването на
нарушението и описанието на същото в
обстоятелствената/констативно-съобразителната част на АУАН и наказателното
постановление. Направените възражения настоящият състав счита за
неоснователни.
На първо
място следва да се посочи, че оплакванията за допуснати съществени процесуални
нарушения при описание на нарушението са били направени и поддържани и пред
районният съд, който ги е обсъдил и е изложил правилни и последователни мотиви
защо не ги възприема. Тези изводи се споделят напълно от касационната
инстанция. На второ място по отношение на установените от обективна страна
елементи от състава на нарушението не е имало спор по делото.
Не е налице
и съществено процесуално нарушение при описание на нарушението и посочване на
законовите разпореди, които са нарушени/неизпълнение на изискванията по чл. 57,
ал. 1 ,т. 5 и т. 6 от ЗАНН/. В издаденото наказателно постановление подробно е
описаната установената в хода на административнонаказателното
производство фактическа обстановка, като спор относно фактите не е имало.
Посочени са конкретно приетите за нарушени разпоредби от Наредба №Н-18/2006г.,
като начина на формулиране на съответния адмнистративнонакзателен
състав е ясен и точен. Посочените нарушени разпоредби, съответстват на приетите
фактически установявания, като от описанието на нарушението недвусмислено
следва извод какво деяние е осъществено.
В случая, при съставянето на акта и при издаването на
наказателното постановление е спазена предвидената процедура, същите съдържат
задължителните реквизити съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и са съставени в срок, от компетентен орган, в предвидените
форма и съдържание. Материалноправната норма е
приложена правилно и законосъобразно. В хода на развилото се административнонаказателното производство не са допуснати
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Не са налице
и направените оплаквания за нарушение на закона.
Съгласно чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство,
независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на чл. 118 от ЗДДС, редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин/загл. изм. ДВ, бр. 80/2018г./ От данните по делото се
установява, че нарушен чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, който задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а
получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до
напускане на обекта. Действително сумата, за която не е издаден фискален бон е
малка – 7 лв. Но съдът правилно е отчел, че законодателя е квалифицирал
неиздаването на фискален бон като административно нарушение, като не е фиксирал
минимален и максимален размер на доставката/продажбата/ в търговски обект.
Административното нарушение в случая се смята за извършено с факта на
неиздаването на фискалния бон, а не зависи от размера на сумата.
При безспорно установената фактическа обстановка и
липсата на установени допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство, изводът на въззивният
съд не може да бъде друг.
Що се отнася до оплакването за неприлагане
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, то съдът е обсъдил тази хипотеза и е изложил
последователни и правилни мотиви защо не е налице маловажен случай. Тези изводи
напълно се споделят от настоящия състав. По делото не са налице някакви
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-малка степен на
обществена опасност на извършеното от касатора
деяние, прямо нормалната за този вид нарушения.
Като е приел същото районният съд правилно е
изтълкувал и приложил закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящият състав приема то да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателно се явява искането
на ответната страна за присъждане на разноски. Настоящата инстанция счита, че
се дължат такива в размер на 80 лв., съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, предвид на фактическата и правна сложност на делото, както и
поради това, че пълномощник на ответника не се е явил в съдебно заседание пред
АСВТ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №614/27.12.2019г. по НАХД №1896/2019г.
по описа на Великотърновския районен съд, с което решение е потвърдено
Наказателно постановление №397645-F424627/15.01.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ на ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „ЮЗЮ – Ю.Ю.“***
ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП – В. Търново разноски по делото за
касационната инстанция в размер на 80/осемдесет/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.