Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 2059 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М.Г.Г.
против Наказателно постановление /НП/ № 216-ЗЗ/10.09.2020 г., издадено от
Директора на ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на 209а, ал. 1 от ЗЗ.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон при изготвянето му, като се моли същото
да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Стела Стоилова, която
поддържа изложеното в жалбата, доразвито с предствените по делото допълнителни
съображения и моли същата да се уважи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Димитрова, която счита, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил препис от наказателното
постановление на 07.11.2020 г., а жалбата е подадена на 12.11.2020 г., касае
подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл.
314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 13.03.2020 г.
в Република България била
обявена пандемичната обстановка по повод разпространението на заразата от
COVID–19, наложена със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за
преодоляване на последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на
правомощия му по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди временни
противоепидемични мерки на територията на Р. България, между които и Заповед
№РД-01-143/20.03.2020 г., отменена със Заповед №
РД–01-263/14.05.2020 г., забраняваща, считано от 00:00 часа на 21.03.2020 г. посещението на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места (т. I. 1.).
На 18.04.2020 г. свидетелите Д.Г. и А.П.,***,
извършвали обход на Парка на младежта, находящ се в гр. Русе.
Около 10:20 часа свидетелите Г. и
П. забелязали две лица на неустановено по делото място, единият от които бил и
жалбоподателят М.Г.. Съобразявайки, че последните били в нарушение на
горепосочената заповед, свидетелят Г. им съставил АУАН-и. Жалбоподателят
подписал без възражения съставения му АУАН № 216-ЗЗ/18.04.2020 г., като не
депозирал такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
След съставяне на акта,
преписката по административно-наказателното производство била прекратена на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а материалите изпратени на Окръжна прокуратура
– Русе. С Постановление от 22.06.2020 г. материалите по образуваната
прокурорска преписка № 2218/2020 г. по описа на ОП-Русе били препратени по компетентност на Районна
прокуратура – Русе, тъй като от наличните данни не било установено извършването
на престъпление от компетентността на ОП-Русе. С Постановление от 01.07.2020 г.
РП-Русе отказала да образува досъдебно производство и прекратила пр. пр. № 3643/2020
г. по описа на РП-Русе, приемайки, че извършеното от М.Г., макар формално да осъществява
състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, се явява
малозначително по смисъла на чл 9, ал. 2 от НК. В тази връзка РП-Русе изпратила
материалите по преписката по компетентност на Директора на ОД на МВР-Русе за
преценка за евентуално налагане на административно наказание. Директорът на ОД
на МВР-Русе издал оспореното наказателно постановление, позовавайки се на съставения
АУАН, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300 лева за нарушение на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като в обстоятелствената част на постановлението приел
идентична фактическа обстановка на описаната в АУАН-а. Едновременно с това
поставил и ръкописна резолюция на постановлението за отказ за образуване на
наказателно производство, че на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ налага на Г.
глоба в размер на 300 лева.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 216-ЗЗ/18.04.2020 г., НП № 216-ЗЗ/10.09.2020
г., Постановление на ОП-Русе от 22.06.2020 г. и Постановление на РП-Русе от 01.07.2020
г. и от показанията на свидетелите Г. и П., които съдът кредитира частично.
Съдът не кредитира показанията им касателно мястото на нарушението и начина на
извършването му, доколкото са налице съществени противоречия в показанията им.
Според свидетеля Г. жалбоподателят се разхождал в Парка на младежта, в района
на тенис кортовете, а според свидетеля П. жалбоподателят тренирал на спортна
площадка в близост до басейн „Норд“. Следва да се посочи, че двама свидетели си
противоречат и по отношение на последващото поведение на жалбоподателя, след
съставяне на АУАН-а. Според П. той напуснал парка, а според Г. отказал да
напусне парка и продължил да пребивава там. Съдът отчита, че предвид естеството на работата на
двамата полицейски служители и изминалия период от време е нормално същите да
няма конкретен спомен за обстоятелствата около проверката, но при съществено
противоречие относно фактическо обстоятелство, какъвто е и процесния случай, то
следва да бъде безспорно доказано, а в случая това не беше сторено.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела срещу
наказателни постановление районният съд е винаги инстанция по същество – чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, тоест дали е приложен правилно както
процесуалният, така и материалният закон.
Съдът намира, че процесният АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената
по делото Заповед № 336з-647 от 24.03.2020 г., видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Русе е възложено да съставят
АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на
свидетелите Г. и П., същите са служители на ОД на МВР – Русе, разполагащи с полицейски
правомощия. Административно-наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл.
209а, ал. 4 от ЗЗ, какъвто се явява Директора на ОД на МВР-Русе.
Съдът счита обаче, че така
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като съставено
при нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както бе посочено и по-горе, обжалваното НП било издадено след прекратяване
на административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН № 216-33/18.04.2020 г. При това
положение съставеният от свидетеля Д.Г. АУАН изгубил своето правно значение и последващо административнонаказателно
производство е могло да бъде образувано само на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От
посоченото в атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че АНО се
позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална
възможност му предоставя разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а на АУАН № 216-33/18.04.2020 г., сложил началото на административнонаказателно производство, което към
този момент вече било прекратено по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. По този
начин съществено била нарушена процедурата по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В контекста на
изложените доводи за налични основания за отмяна на НП, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не е длъжен да изследва въпросите извършено ли е деяние,
съставомерно ли е то и неговото авторство, тъй като такъв анализ предпоставя
наличие на законосъобразен акт, а процесния не е такъв. Въпреки това, за прецизност и
пълнота, следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства не може
да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил описаното в НП
нарушение, а именно, че на 18.04.2020 г. е пребивавал в открито обществено
място – „Младежки парк“, находящ се на територията на гр. Русе, в нарушение на Заповед
№РД-01-143/20.03.2020 г. В случая това не се установи, доколкото двамата свидетели не демострираха
конкретен спомен за точното място на установяване на нарушението, както и за начина
на извършване на деянието.
На следващо място, дори да се
приеме, че жалбоподателят е извършил посоченото в наказателното постановление
нарушение, то съществуват безспорни правни аргументи и за неправилно приложение на
материалния закон от АНО, доколкото така описаното в НП деяние представлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието
на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното
нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и
свързани с преценката на: предмета на нарушението, обстоятелствата при които
извършено, обществено-опасните му последици, наличието на щета за държавата,
респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и пр.
Процесното нарушение
е констатирано в един ранен момент на пандемията, при постоянно променяща се
ситуация и при разнопосочни сигнали от изпълнителната власт, което е видимо от
многото на брой заповеди на Министъра на здравеопазването, често с напълно
противоречащи предписания една спрямо друга. Не без значение е и факта, че
впоследствие посочената мярка е отменена и същата не е въведена при значително
по-услужнена епидемиологична обстановка. Това означава, че е прието, че тези
изисквания са били крайно завишени и нецелесъобразни спрямо търсения резултат –
опазване здравето и живота на пребиваващите на открити обществени пространства.
Същевремнно с нарушението жалбоподателят не е целял да застраши здравето и
живота на околните, а точно обратното да се погрижи за своето собствено здраве.
Ноторно известен факт е, че наднорменото тегло и често съпътстващите го
състояния – високо кръвно и диабет повишават риска от тежко заболяване и
фатален край при инфекция от COVID-19. Най-ефективният начин за предпазване от затлъстяване е
активният начин на живот, който включва разходките на открито и спорта. Отделно
при констатиране на нарушението няма данни жалбоподателят да се е намирал сред
много хора или на пространство, непозволяващо спазване на дистанция от минимум
1,5 метра. Така когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
отчел и не приложил нормата на чл. 28, б. „А“ от ЗАНН да предупреди нарушителя,
то това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие
на закона.
За пълнота следва да се посочи,
че съдебният състав счита за неоснователно направеното възражение от
жалбоподателя касателно законосъобразността на наказателното постановление.
Действително заповедта, с която е въведено задължението, ангажирало
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е отменена със
Заповед № РД-01-263/13.05.2020 г., като в същата липсва подобно задължение, но
посоченото не може да обоснове прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Посочената
норма визира настъпили промени в нормативната уредба, тоест промени в закон или в подзаконов нормативен
акт, каквито не се установяват. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 от
27.06.2016 г. на ВАС, постановено по т.д. № 2/2015 г., е прието, че отмяната на
общ административен акт има обратно действие, тоест той се счита отменен от
момента на издаването му. В случая административнонаказателната отговорност
произтича не от заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр, като същата
не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване
на наказателното постановление или към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт.
По изложените мотиви, жалбата се
явява основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, се явява
основателна и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски за процесуалното му представителство. В процесния случай същият е бил
представляван по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата от адв.
Стоилова, поради което на основание чл. 37, ал. 2 от ЗАдв ОД на МВР-Русе следва
да се осъди да заплати на адв. Стоилова сумата в размер на 300 лева,
представляваща минималния размер предвиден в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 216-ЗЗ/10.09.2020 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР-Русе, с което на М.Г.Г. на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на 209а, ал. 1 от ЗЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 37, ал. 2 от Закона за адвокатурата ОД
на МВР-Русе да заплати на адв. Стела Стоилова от АК-Русе сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща минималното
адвокатско възнаграждение според Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: