№ 4431
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110140110 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
06.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 40110/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Р. М. срещу ЗД "" АД, в която се твърди, че на
15.02.2019 г., около 06:20 ч. било настъпило ПТП в гр. София, като ищцата като пешеходец
пресичала ул. „Мидия“ на кръстовището с бул. „П. Ю. Тодоров“ в посока към бул.
1
„България“, когато била ударена от лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ .......... КХ,
управляван от СП, който се движел по бул. „П. Ю. Тодоров“ с посока от ул. „Бяла черква“
към бул. „България“ и на кръстовището с ул. „Мидия“ бил предприел маневра ляв завой.
Поддържа, че ПТП-то е настъпило в следствие на виновното и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил. Навежда доводи, че от ПТП-то била получила множество
травми, като по спешност била приета в УМБАЛСМ „Пирогов“ със силни болки, оток и
нарушена функция на дясната колянна става, като по спешност била извършена операция.
Излага съображения, че състоянието й била изключително тежко, като към момента също не
се била възстановила. Твърди, че в следствие на ПТП-то била претърпяла имуществени
вреди в размер на 5968,00 лева, както следва – сумата от 500,00 лева за лекарства за периода
15.02.2019 г. до 15.02.2019 г.; сумата от 1080,00 лева за периода 15.02.2019 г. до 15.08.2019
г. разходи за храна (усилена диета); сумата от 2088,00 лева – разходи за закупуване на къса
L плака за проксимална латерална тибия с до 9 отвора комплект с винтове, закупени на
20.02.2019 г.; сумата от 1200,00 лева, представляващи разходи за болногледач за периода от
15.02.2019 г. до 15.08.2019 г. Поддържа, че с оглед по-бързто възстановяване се наложило да
извърши процедури по рехабилитация, за което била заплатена сумата от 900,00 лева за
периода 20.04.2019 г. до 20.06.2019 г., както и заплатени транспортни разходи в размер на
200,00 лева. Развива доводи, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на
виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/118002424229 с период на застрахователно покритие 18.08.2018 г. о 17.08.2019 г.
Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените
искове се оспорват. Твърди, че не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение, но по делото не били ангажирани никакви доказателства за механизма на
ПТП-то, като представените доказателства не кореспондирали с последния. Поддържа, че
ПТП-то не е виновно причинено от водача на МПС-то. Прави възражение за съпричиняване,
което обосновава. Навежда доводи, че претенцията е в завишен размер. Излага съображения,
че по делото не били представени никакви доказателства за твърдените от ищцата разходи,
което обосновава, като дори същите да били реално сторени, за което липсвали
доказателства, а иа направата им била необоснована. Иска отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
2
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, ч:е 1) на 15.02.2019 г., около 06:20 ч. било настъпило
ПТП в гр. София, като ищцата като пешеходец пресичала ул. „Мидия“ на кръстовището с
бул. „П. Ю. Тодоров“ в посока към бул. „България“, когато била ударена от лек автомобил
„Пежо 206“, рег. № СВ .......... КХ, управляван от СП, който се движел по бул. „П. Ю.
Тодоров“ с посока от ул. „Бяла черква“ към бул. „България“ и на кръстовището с ул.
„Мидия“ бил предприел маневра ляв завой; 2) към момента на ПТП-то гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил е била покрит застрахователен риск при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/118002424229 с период на застрахователно покритие
18.08.2018 г. о 17.08.2019 г. В открито съдебно заседание от 14.10.2021 г., ответникът е
заявил, че не оспорва обстоятелството, че представената по делото Фактура №
**********/20.02.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД е била заплатена от
ищеца.
Представено е Решение № 260935/12.02.2021 г., постановено по гр. д. № 7692/2019 г.
по описа на СГС, I Г. О., I-1 състав, с което ЗД "" АД е осъдено да заплати на Р. Р. М.,
сумата от 24000,00 лева, на основание чл. 432 КЗ – представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП настъпило на 15.02.2019 г. и причинено от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“, водач на лек автомобил „Пежо“, рег. № СВ ..........
КХ, ведно със законната лихва от 07.03.2019 г. до окончателното плащане. С Разпореждане е
отбелязано, че решението е влязло в сила на 12.03.2021 г.
В правната доктрина по безспорен начин е изведено схващането, че силата на
пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският процес, като защита-санкция
(каквото по вид е и заповедното производство – форма на граждански процес) върху
материалното право, която цели да превърне правния спор в „правен мир“ между страните,
като същите бъда обвързани от властнически държавен правораздавателен акт, с които се
установява правното положение между спорещите. Тоест от гледна точка на
установителното действие на СПН, същата има правоустановително и правоотричащо
действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се съобразява със съдебно
установеното, т.е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед постигането на посечените
3
ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните става непререшаем (арг. чл.
298 ГПК и чл. 299 ГПК), т.е. влезлият в сила акт формиращ СПН изчерпва окончателно
правният спор и основанията на който последният се основава – т. нар. преклудиращо
действие.
По делото са събрани гласни доказателствени средтва чрез разпит на св. .....................
От казаното от свидетеля М. са изяснява, че през м.02.2019 г. било станало
произшествие с ищцата, като същата имала счупен десен крак под коляното. Изяснява, че
след изписването от болница, ищцата приемала болкоуспокояващи, като в повечето случаи
тя купувала лекарствата, а ищцата възстановявала сумите. Сочи, че не помни какви са били
цени на лекарствата, но на месец били 400-500 лева. Освен това свидетелят купувала мазила
за болката. Също така след изписването от болницата им били казали, че трябвало по-силна
храна – бульони, телешко месо, за да заздравеят по-бързо костите, а също така и плодове.
Свидетелства, че според нея се били променили разходите за храна. През първия месец тя
била пазарувала, тъй като баща й бил в Австрия през това време. Месечните разходи за
храна били около 200,00 лева и повече. Изяснява, че ищцата била оперирана, като й били
поставени метални пирони, които били заплатили. Тя била заплати фактурата на каса, но
средствата били на ищцата. Установява, че след изписването на ищцата, първите няколко
месеца последната не можела да се обслужва сама. Идвала съседка да помага на ищцата,
като на съседката било заплатено около 400,00 лева. Съседката помагала на ищцата, тъй
като последната не можела сама да стигне до банята. Освен това не можела да се движи с
градски транспорт и да ходи на лекар. Когато били ходили на лекар за контролен преглед,
ходели с такси, което ги откарвало и връщало. Ходенията на лекар били 3-4 пъти, като
таксито било около 15,00 лева. Изяснява, че ищцата не можела да ходи на рехабилитация,
поради металните пирони. Сочи, че в болницата ищцата била включена на апарат за
раздвижване, а след това сама правела гимнастика.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. М. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, според
собствената си гледна точка.
Прието и неоспорено е заключението на СМЕ от което се установява, че на
15.02.2019 г. ищцата е била блъснат от лек автомобил, като е получила фактура кондили
4
латералис тибие дек. фрактура капитис фибуле дек. Изяснено е, че ищцата е претърпяла
оперативно лечение, което е било необходимо, като е поставена L плака. Вещото лице е
посочило, че за периода след оперативното лечение от 30 дни ищцата е следвало да приема
фраксипарин, а след това за 3 месеца обезболяващи. Експертът е посочил, че е имало
необходимост и от усилена храна, която да е богата на белтъчини и витамини за период от 3
месеца. Посочено е, че е било необходимо да се закупи процесната плака с винтове.
Установено е, че ищцата не е имала необходимост от болногледач, както и от
рехабилитатор, като рехабилитацията била проведена в болница. По отношение на
предвижването вещото лице е посочило, че през първите три месеца ищцата не е можела да
се придвижва с градски транспорт, поради което е следвало да ползва друг – напр.
таксиметров. Експертът е посочил, че под силна храна храна се разбира местни продукти,
сирене, пресни плодове, като един храноден е 10,00 лева в домашни условия, а по
отношение на усилената храна е 15,00 лева. Изяснено е, че тази разходи не се поемат от
здравната касае и са необходими за период от 3 месеца, за да бъде подобрено зарастването
на фрактурата. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че през първите 7 дни
ищцата е имала нужда от помощ при ставане, като след това се придвижва с патерици, като
дори било задължилтено тя да се разхожда и да ходи, за да не получи тромемболия. Сочи, че
ищцата е била на фраксипарин за 30 дни, поради което още в деня след операцията се
ставало от леглото и се приучавала да ходи с патерици. Изяснява, че страната му е казала, че
сама се била справила с всичко. Експертът сочи, че страната е имала нужда от
рехабилитация, където е ходела сама. Установява, че рехабитицията в болнично заведение
се заплаща от Здравната каса, което ставало с направеление от лекар и за 7 дни е безсплатно.
Посочено е, че плаката не се поема от Здравната каса, поради което се купува от пациента, а
касата поемала само операцията.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СМЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените по делото задачи,
като липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е
недобросъвестен.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди в българското
гражданско право е за интегрално обезщетение на вредите. При имуществените вреди под
формата на претърпени загуби, пропуснати ползи или сторянето на разноски, приложението
на посочения принцип, изисква да се установи, че имуществени патримониум на едно лице е
бил действително засегнат. Тоест, че е намалял активна на патримониума, увеличил се е
пасива на патримониума, респ. са сторени разноски, или е пропуснато едно сигурно
увеличаване на патримониума.
В случая, съдът намира, че безспорно по делото е установено, че ищцата е заплатила
сумата от 2088,00 лева за закупена L-плака с винтове, съобразно представената Фактура №
5
**********/20.02.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД.
По отношение на останалите имуществени вреди, съдът намира, че същите са
недоказани. Ищцата носи доказателствената тежест да установи, че имуществените вреди са
настъпили. Това доказване следва да бъде пълно и главно. В случая показанията на св. М.
само индицират, че са налице вреди, но казаното от свидетеля е неконкретно. Съобщават се
определени плащания с неяснота от кой и кога са били извършвани. Съответно общо се
съобщават суми, които са заплащани, което не може да внесе яснота по пера какви
имуществени вреди е претърпяла ищцата. Нещо повече – по отношение на част от
твърдените вреди, същите дори да са настъпили нямат това качество, доколкото от
заключението на СМЕ се установява, че същите не са били необходими. Нещо повече, съдът
цени свидетелските показания като индиции, доколкото част от думите на свидетеля се
разколебават от заключението на СМЕ.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква
при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното
доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции
или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като
гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени,
писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда
предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в
съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без
съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато
доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то
е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у
съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват
релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
6
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В този смисъл, възможно е провеждането на доказване на спорният факт чрез
косвени доказателства – т. нар. индиции, но за да съдът да приеме, че е налице пълно и
главно доказване по индиции е необходимо да са ангажирани и да е изградена такава верига
от косвени доказателства, която да не оставя съмнение и по безспорен начин да установява,
че твърденият факт се е осъществил в обективната действителност – тоест, че за ищеца са
настъпили твърдените имуществени вреди – в този смисъл в този смисъл Решение №
61/01.03.2016 г. по гр. дело № 4578/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение №
226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №
31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение №
841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС , с които е разяснено
понятието „пълно доказване“ и как то се постига с косвени доказателства.
На следващо място, съдът намира, че доколкото между страните по делото е
формирано СПН по основанието на претенцията, то в случая е основателно и възражението
на ответника за наличието на компенсация на вини (compansatio culpae), т. нар.
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – в този смисъл, че СПН обхваща размера на
съпричиняването вж. Решение №89/28.01.2020 по дело №2741/2015 на ВКС, ТК, I т.о. В
случая ищцата е допринесла с поведението си за настъпването на ПТП-то, поради което
следва да се отчете процент на съпричиняване в размер на 20 %, поради което на
претенцията на ищцата следвало да се уважи за сумата от 1670,40 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди.
По отношение искът за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 15.02.2019 г. (датата на настъпване на процесното ПТП)
до окончателното плащане, следва да се изясни, че е налице различен правен режим между
КЗ (отм.) и действащия КЗ. При действието на КЗ (отм.), по отношение на третото увредено
лице, предявило иска по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респективно чл. 432 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва от деня на непозволеното увреждане, тъй като делинквентът дължи
законна лихва при непозволено увреждане от момента на деликта, респ. откриването на
дееца, когато той е бил неизвестен – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.).
Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КЗ (отм.), която урежда отговорността на застрахователя пред
третото лице, изключва възможността застрахователят да прави възражение на увреденото
лице по прекия иск за неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.) и недължимост на лихвата
до датата на съобщаване. Последицата от неизпълнението на задължението на застрахования
да уведоми застрахователя е застрахователят с регресен иск да иска от застрахования
заплатените от него лихви за забава – в този смисъл Решение № 217 от 20.12.2017 г. на
ВКС по т. д. № 990 / 2017 г., II т.о., ТК; Решение № 107 от 1.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
7
441 / 2016 г., I т.о., ТК; Решение № 105 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60097 / 2016 г.,
I г.о., ГК; Решение № 126 от 29.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 994 / 2016 г., II т.о., ТК;
Решение № 24 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60047 / 2016 г., III г.о., ГК; Решение №
6 / 28.01.2010 г. по т. д. № 705 / 2009, ВКС, ТК, II т.о. При действието на КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
(арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта
произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е
регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. С други думи, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата
(по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който
му е станало известно настъпването на застрахователното събитие. Тоест, не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3. В ал. 3 са посочени две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви –
първото е тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума (лимити на отговорността)
и второто условие е да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 КЗ, във вр.
чл. 496 от КЗ. Тези норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на
законни лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размер
вече не е част от застрахователната сума (визирана в чл. 429 КЗ) и не може да бъде
ограничаван от размера на последната. В случая, обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху всяка от главниците се явява законната последица от иска – арг. чл.
84, ал. 3 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което и с оглед претендирането от по-късен
момент на същата, последната трябва да бъде уважена, вкл. с оглед основния за българското
процесуално право принцип за диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК. В тази насока
– за пълнота трябва да се отбележи, че досежно процесната акцесорна претенция за
мораторна лихва, ответникът не е направил никакви оспорвания. В този смисъл и предвид
събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да уважи претенцията, но от
07.03.2019 г., като за периода от 15.02.2019 г. до 07.03.2019 г., претенцията следва да бъде
8
отхвърлена.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 285,13 лева, представляващи деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално
е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от претенциите и на основание
чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да
му се присъди сумата от 252,04 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанцинното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "" АД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр.
................... да заплати на Р. Р. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. ........................., на
основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1670,40 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупена L-плака с винтове, съобразно
представената Фактура № **********/20.02.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“
ЕАД, в следствие на настъпило на 15.02.2019 г., около 06:20 ч. било ПТП в гр. София, като
Р. Р. М., като пешеходец пресичала ул. „Мидия“ на кръстовището с бул. „П. Ю. Тодоров“ в
посока към бул. „България“, когато била ударена от лек автомобил „Пежо 206“, рег. № СВ
.......... КХ, управляван от СП, който се движел по бул. „П. Ю. Тодоров“ с посока от ул. „Бяла
черква“ към бул. „България“ и на кръстовището с ул. „Мидия“ бил предприел маневра ляв
завой, чиято гражданска отговорност е била покрит застрахователен риск по по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/118002424229 с период на застрахователно покритие 18.08.2018 г. о 17.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от 07.03.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за имуществени вреди за сумата над 1670,40 лева до пълния предявен размер от
5968,00 лева – имуществени вреди за разходи за лекарства, допълнителни разходи за
усилена храна, разходи за болно гледач, разходи за транспорт и разходи за рехабилитация за
периода 15.02.2019 г. до 15.08.2019 г., както и иска за мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. до 06.03.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД "" АД, ЕИК: ............. да заплати на Р. Р.
М., ЕГН: **********, сумата от 285,13 лева, представляващи деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Р. Р. М., ЕГН: ********** да заплати на ЗД "" АД, ЕИК: .............,
сумата от 252,04 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанцинното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10