№ 142
гр. Бургас, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500223 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260020 от 07.02.2022 г. по гр.д. № 80/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е осъдено “ЗАД Д.:ж. и з.” АД да заплати на С. ЮС. М.
сумата 28 000 лв., предявена като частично вземане от сума в общ размер на
150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 23.11.2019 г. заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като до претендирания частичен размер на обезщетението от 50
000 лв. претенция е отхвърлена, както и е отхвърлен искът за законна лихва
върху главницата от датата на деликта 23.11.2019 г.
Въззивникът-ищец С. ЮС. М. е останал недоволен от решението в
частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди и
го е обжалвал с въззивна жалба, като повдига оплаквания, че в тази част
решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с
процесуалните правила.
Определеният от съда размер на обезщетението бил неправилен и
необосновано занижен. В жалбата се излагат подробно аргументите на
страната за това, че при констатираните по делото телесни увреждания на
ищеца, проведеното лечение, състоянието му към момента и тенденциите за
развитие на травмите в бъдеще, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да
се определи обезщетение в общ размер от 150 000 лв., като след приспадане
1
на полученото обезщетение в размер на 12 000 лв., на ищеца следва да се
присъди допълнително сумата 10 000 лв.
Отправя се искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в
отхвърлителната за главницата част и за присъждане на допълнително
обезщетение в размер на 10 000 лв. заедно със законната лихва от 24.11.2019
г. и разноските по делото.
Въззиваемият по жалбата на ищеца ответник “ЗАД Д.:ж. и з.” АД не
е представил отговор. Депозирал е въззивна жалба, като обжалва
решението.
Сочи се в жалба, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
материалния закон при прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е приел,
че на ищеца се дължи обезщетение в общ размер от 40 000 лв. Този размер
бил завишен и определен в противоречие със задължителната съдебна
практика, определяща обстоятелствата, които съдът следва да вземе под
внимание. Този размер на обезщетение надхвърлял застрахователните
обезщетения, които били определяни при сходни случаи, а и не съответствал
на характера и интензитета на претърпените от пострадалия вреди.
На следващо място обезщетение не било съобразено със значителния
принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици.
Неаргументирано съдът приел, че съпричиняване няма, без да отчита
заключението на в.л. Ч., според когото няма данни за увреждания по гръдния
кош на ищеца, което означавало, че той е пътувал без поставен предпазен
колан.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение изцяло
и за отхвърляне на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди;
евентуално – за намаляване на присъденото обезщетение.
По въззивната жалба на застрахователя е постъпил отговор от ищеца
С.М., с който се оспорват оплакванията на застрахователя относно размера на
присъденото обезщетение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби на ищеца и на ответника-застраховател са подадени
в определения от закона срок, от легитимирани да обжалват решението
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 14.06.2022 г. са
допуснати за разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно
със законна лихва. Ищецът С. ЮС. М. изложил твърдения, че при ПТП на
23.11.2019 г., предизвикано от водача на МПС М. А. А., който е управлявал
автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с
2
ответника-застраховател, са му били причинени телесни увреждания като
пътник в автомобила. От травмите ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, стрес и причинени неудобства. Ищецът
отправил до застрахователя искане за обезщетение, като по образуваната
щета му било изплатено обезщетение в размер на 12 000 лв. Според ищецът
този размер не е достатъчен за репариране на вредите му, поради което
поискал осъждане на ответника-застраховател да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., като част от общия справедлив
размер на обезщетение – 150 000 лв., заедно със законната лихва от датата на
увреждането до изплащането.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като
пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Оспорил
претендираният размер на обезщетението като прекомерно завишен и
несъответстващ на претърпените от ищеца болки и страдания. Възразил, че
лихва може да се претендира от 25.01.2021 г., когато застрахователят
изплатил обезщетение и се произнесъл по претенцията.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищеца се дължи обезщетение в
размер на 40 000 лв. и след като съобразил изплатеното обезщетение в размер
на 12 000 лв., уважил иска до размер от 28 000 лв. заедно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 24.11.2019 г. до изплащането,
като в останалата част отхвърлил иска.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части -
допустимо. По съществото на спора – относно дължимостта на обезщетение
за неимуществени вреди и размера на обезщетението – решението е правилно
и на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. Извън предмета на въззивното обжалване остава
въпросът за началния момент на дължимост на лихва за забава върху
застрахователното обезщетение.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивниците:
Във въззивното производство не се поддържа спор относно
извършеното от водача на автомобил БМВ с рег. № ********* М. А. деяние и
неговата противоправност, относно вината на водача, нанесените на ищеца
вреди и връзката им с катастрофата, както и правото му да получи
обезщетение за тях. С оглед конкретните оплаквания на въззивниците във
въззивните жалби спорни по делото остават само въпросите за размера на
обезщетението и намаляването му поради принос от страна на пострадалия на
осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р Т. Ч., съдебен
лекар, неоспорено от страните, и от представените писмени доказателства се
установява, че при процесното ПТП от 23.11.2019 г., ищецът е получил
3
автомобилна травма като пътник на задната седалка на лек автомобил.
Пострадал е при блъскането на автомобила отпред и в ляво в крайпътно
дърво, при което е получил пертрохантерно счупване (счупване през голямата
върга на бедрената кост) на левия долен крайник и контузия на главата.
Транспортиран е бил до лечебно заведение, направени са изследвания, при
които не са били установени данни за други фрактури и за увреждания на
мозъка или неговите структури, на белите дробове и останалите гръдни и
коремни органи. На 25.11.2019 г. под пълна анестезия ищецът е бил опериран,
при което разместените фрагменти на счупената бедрена кост са били
наместени и фиксирани с метални фиксиращи тела. Било е приложено
медикаментозно лечение. След бързо възстановяване на общото състояние на
пострадалия той е бил изписан след едноседмичен болничен престой на
01.12.2019 г. При извършено на 05.03.2020 г. контролно рентгеново
изследване били установени данни за консолидация, т.е. възстановяване на
счупените части на бедрената кост. Лечението на пострадалия е протекло без
усложнения. Прогнозата за пълното възстановяване на увредения крайник е
благоприятна. Срокът на имобилизация при подобни счупвания бил около 6
месеца, през които крайникът не следвало да се натоварва и придвижването
да става с помощни средства, пълно възстановяване де постига за срок около
8-10 месеца.
Обстоятелствата относно болките, страданията и неудобствата на ищеца
и проведеното лечение се потвърждават от свидетелските показания на сестра
му и баща му. Изслушана е и психологична експертиза, според която
катастрофата е довела до леко депресивно състояние у ищеца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания,
съдът съобрази, от една страна, характера, вида и тежестта на нанесените
телесни увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време
на лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване, а от друга страна, сравнително лекото
възстановяване без усложнения, липсата на трайни и необратими последици
от травмите, младата възраст на пострадалия. Съобразявайки тези
обстоятелства ведно с лимита на застрахователното покритие, индициращ
икономическите условия към 2019 г., съдът намира, че за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищеца е справедлива и достатъчна сума в размер
на 40 000 лв.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Възражението в този
4
смисъл, повдигнато от ответника, е неоснователно. Тежест да установи
конкретните факти и обстоятелства, от които да се направи извод за принос
на пострадалия за настъпване на вредите, носи ответникът-застраховател,
който е повдигнал възражението. Той не е провел успешно доказване на
конкретни факти и обстоятелства за конкретно поведение на ищеца, което е
допринесло за настъпване на вредите. За установяване на тези факти и
обстоятелства на застрахователя са дадени от първоинстанционния съд
коректни указания за доказателствената тежест и той е направил
доказателствени искания, които в първата инстанция са уважени изцяло.
Искането за събиране на доказателства за същите факти и обстоятелства във
въззивното производство чрез назначаване на комплексна техническа и
медицинска експертиза са отклонени с определението на съда по чл. 267 ГПК,
тъй като такова искане не е направено в срок пред първата инстанция и
изслушването на такава експертиза не се налага за установяване на
императивна правна норма. От събраните в първата инстанция доказателства
не могат да се направят категорични изводи, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан (първо), и че при поставен предпазен колан той не
би получил тези травми (второ). Вещото лице д-р Ч. дори предполага, че
пострадалият би получил тези травми и при поставен и закопчан колан
поради настъпилите деформации на автомобила в мястото, където той
пътувал.
В заключение и двете въззивни жалби са неоснователни. Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди
първоинстанционното решение следва да се потвърди.
И двете страни претендират разноски. Поради изхода на делото и
съразмерно с отхвърлената част на всяка жалба, респ. с успешната защита на
всяка от страните срещу насрещната жалба, страните имат право на
разноски. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 1370 лв. за адвокатски хонорар за защита против
въззивната жалба на ответника. Заплатеното адвокатско възнаграждение за
защита срещу жалбата на застрахователя е в размер на 2505 лв., но този
размер е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Възражението на застрахователя в този смисъл е основателно и хонорарът ще
се намали от 2505 лв. на 1370 лв. В полза на ответника ще се присъди сумата
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за защита против въззивната
жалба на ищеца.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020 от 07.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 80/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
5
ОСЪЖДА ЗАД “ДБ.:ж. и з.”, ЕИК ******** със съдебен адрес: гр.
София, бул. Г. М. Д. № 1, да заплати на С. ЮС. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. П. № 9, вх. А, ет. 3 офис 9, чрез адв. П.С.,
сумата 1370 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА С. ЮС. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. П. № 9, вх. А, ет. 3 офис 9, чрез адв. П.С., да заплати на ЗАД “ДБ.:ж. и з.”,
ЕИК ******** със съдебен адрес: гр. София, бул. Г. М. Д. № 1, сумата 100 лв.
– разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6