№ 241
гр. гр. Добрич, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20243200500516 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба с рег. № 14046/17.07.2024 год. на ***, БУЛСТАТ *** с административен
адрес: гр. Добрич, ***, представлявана от *** С. И. Г., чрез упълномощения
адвокат В. Г. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 575 от 03.07.2024 г. на
Добричкия районен съд по гр. дело № 404/2024 г., с което е признато на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уволнението на Ж. А. Я. с ЕГН
**********, извършено със заповед № 291/06.12.2023 г. на *** на ***, за
незаконосъобразно, като е отменена посочената, с която е прекратено
трудовото правоотношение с Ж. А. Я., изпълняваща длъжността „*** на
основание чл. 337 от КТ във вр. с чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА. Със същото
решение съдът е възстановил на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Ж. А. Я. на
заеманата преди уволнението длъжност. Въззивникът е осъден на основание
чл. 225, ал. 1 от КТ да заплати на Ж. А. Я. сумата от 11 508 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа,
поради незаконното уволнение, за периода 07.12.2023 г. -07.06.2024 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 11 508 лева от подаване на исковата
1
молба 05.02.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 117,36
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Добричкият районен съд е осъдил *** да заплати по бюджетната сметка
на Добрички районен съд държавна такса в размер на 560,32 лева и 250 лева
хонорар за вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Въззивната жалба е депозирана в срок – на 17.07.2024 г., като срокът за
въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото решението е
постановено на 03.07.2024 г., от която дата на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК тече
двуседмичният срок за неговото обжалване,
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК
проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на
изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са
представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено
искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл.
260, т. 6 от ГПК.
Според жалбата решението на районния съд е неправилно,
необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. На
първо място решението на ДРС е постановено в нарушение на материалния
закон – разпоредбите на чл. 83, ал. 1 от КТ и чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА.
Районният съд неправилно не е приел, че трудовото правоотношение с ищцата
е приравнено на трудовото правоотношение, породено от избор. По силата на
чл. 29а от ЗМСМА в структурата на общинската администрация е създадено
самостоятелно звено, което да осигурява дейността на общинския съвет – ***
в ***, гр. Добрич. В този случай правото да се прекрати трудовото
правоотношение със служителя е предоставено на суверенната преценка на
председателя на общинския съвет. В тази връзка се сочи, че кметът на
общината не може да назначава или да освобождава в звеното, за които не е
направено писмено предложение от председателя на общинския съвет.
Районният съд не е съобразил тези обстоятелства, поради което постановеното
от него решение като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна, чрез пълномощника адвокат Д. Д. от АК – гр. Добрич, в
който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е
2
отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция – служебна
проверка на валидността и допустимостта на цялото решение, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като
волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното
съдържание.
Производството по гр. Дело № 404/2024 г. по описа на Добричкия
районен съд е образувано по искова молба на Ж. А. Я. с ЕГН ********** от
гр. Добрич, ***, чрез упълномощения адвокат Д. Д. от АК – гр. Добрич, с
която срещу ***, БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. Добрич, ***,
представлявана от *** С. И. Г., са предявени обективно съединени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, както следва: да бъде признато за
незаконно прекратяването на трудовото правоотношение между страните,
извършено със заповед № 291 от 06.12.2023 г. на *** на ответната Община на
основание чл. 337 от КТ във вр. чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА, като бъде отменена
посочената заповед като незаконосъобразна; ищцата да бъде възстановена на
заеманата от нея длъжност преди уволнението: *** ***“; за осъждане на ***
да заплати на ищцата Ж. А. Я. с ЕГН ********** обезщетение за времето,
през което е останала без работа поради незаконното уволнение за
максималния шестмесечен срок в размер на 11 508 лв. за периода 07.12.2023 г.
- 07.06.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
05.02.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените съдебно
деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Според изложените в исковата молба твърдения за факти и
обстоятелства, поддържани и в съдебно заседание чрез упълномощения
адвокат, между страните е било налице трудово правоотношение, считано от
09.11.2011 г. до 06.12.2023 г. включително. Ж. А. Я. настоява, че трудовият й
договор е бил сключен за неопределено време като оспорва твърденията на
ответника, че правоотношението между страните е възникнало от избор и
следва да се прекрати при специфичните условия на чл. 337, изр. първо от КТ,
т.е. с изтичане на срока, за който лицето е избрано. В този смисъл не са налице
3
сочените от работодателя основания за прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл. 337 от ГПК, а именно: трудовото
правоотношение не е възникнало от избор по реда на чл. 83, и сл. КТ, респ. не
е изтекъл срокът, за който лицето е избрано, тъй като такъв избор не е бил
осъществен. По отношение визираната от ответника разпоредба на чл.29а, ал.
6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/,
според която служителите в звеното (според чл. 29а от ЗМСМА в
структурата на общинската администрация се създава самостоятелно
звено, което подпомага работата на общинския съвет и на неговите комисии
и осъществява организационно-техническо и административно обслужване
на тяхната дейност. Звеното е на пряко подчинение на председателя на
общинския съвет) се назначават и освобождават от *** на общината по
предложение на председателя на общинския съвет. Следователно, за да се
приеме, че уволнението на служител, заемащ такава длъжност е
законосъобразно наред с всички други предпоставки за прекратяване на
трудовото правоотношение на посоченото в заповедта за уволнение
основание, следва да е налице още едно, а именно предложение до *** на
общината на председателя на общинския съвет /ОбС/, дадено на основание чл.
29а, ал. 6 от ЗМСМА. В настоящия случай само това основание е налице, но
не и изискуемите такива по КТ. Председателят на ОбС е отправил
предложение до работодателя по реда на ЗМСМА, но това не било
достатъчно, за да се приеме, че прекратяването на трудовите правоотношения
със служителите от звеното към ОбС са предоставени единствено и само на
субективната му преценка. Предвид изложеното ищцата счита, че в случая е
налице злоупотреба с правото по смисъла на чл. 8, ал. 1 от КТ от страна на
работодателя, така също прекратяването на трудовото правоотношение е
проява на пряка дискриминация на основата на политически убеждения,
насочена към трудовите права на ищцата. Различията в политическите и
убеждения били основната причина за прекратяване на трудовото
правоотношение и проведените местни избори.
В случая председателят на *** е отправил предложение до *** на *** за
освобождаването на ищцата, от заеманата длъжност ***“, като в
предложението липсвали мотиви и основания за направеното предложение.
В изпълнение на това предложение *** на *** е издал посочената по-
горе заповед, с която трудовото правоотношение между страните е
4
прекратено, считано от 07.12.2023 г. Като причини за прекратяване на
трудовия договор в обстоятелствената част на заповедта е посочено, че
трудовото правоотношение с ищцата в случая е било приравнено на
правоотношение за заемане на длъжност в резултат на избор, а възникналото
от избор трудово правоотношение се прекратява при специфичните условия
на чл. 337, изречение първо от КТ и чл. 338 от КТ. Прекратяването на
трудовото правоотношение е предоставено на суверенната преценка на
председателя на общинския съвет, съгласно чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА.
Според изложените от ищцата основания за незаконосъобразност на
атакуваната заповед трудовото правоотношение между страните не произтича
от избор. Настоява се, че не са налице данни към датата на сключване на
трудовия договор, а и в по-късен момент длъжността ***“ в звено *** да е
била предвидена като изборна съгласно закон, акт на Министерски съвет или в
устав – така, както изисква разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от КТ.
На следващо място правоотношението за заемане на длъжност въз
основа на избор не възниква в резултат на трудов договор, а в случая
правоотношението между страните е породено вследствие на сключения на
09.11.2011 г. трудов договор, както и че правоотношение, възникнало от избор,
е винаги срочно и максималната му продължителност е пет години според чл.
83, ал. 2 от КТ, а трудовото правоотношение между страните е
трансформирано в безсрочно съгласно Допълнително споразумение №
165/15.09.2012 г. към трудовия договор.
Предвид изложеното Ж. А. Я. счита, че правилата за възникването,
изменението и прекратяване на трудово правоотношение, произтичащо от
избор, не намират никакво приложение, противно твърденията на
работодателя. Съгласно чл. 337 от КТ трудово правоотношение, възникнало от
избор, се прекратява с изтичане на срока, за който лицето е избрано, както и че
такова правоотношение може да бъде прекратено без предизвестие от
съответното избирателно тяло (чл. 338 от КТ). На следващо място следва да се
има предвид и разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от КТ указваща, че за
прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор, се прилагат
съответно и основанията за прекратяване на трудовия договор. Ищцата
намира, че позоваването на работодателя на чл. 337, изр. първо от КТ и чл. 338
от КТ, а именно прекратяване на трудовото правоотношение, поради изтичане
5
на срока по чл. 83, ал.2 от КТ, както и поради „отзоваване“ по чл. 338 от КТ е
незаконосъобразно, доколкото Председателят на ***, респ. кметът на *** не
съставляват „избирателно тяло“, разполагащо с правомощията да „отзове“, по
смисъла на чл. 338 от КТ, ищцата от заеманата от нея длъжност.
В срока по реда на чл. 131 от ГПК по делото е представен отговор на
исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и
недоказани. Ответникът настоява, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните е съобразена с изискването на чл. 29а, ал. 6
от ЗМСМА, според която служителите в посоченото звеното се назначават и
освобождават от *** на общината по предложение на председателя на
общинския съвет. В случая прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата, като служител, заемащ длъжност, свързана с подпомагането на
дейността на общинския съвет, е законосъобразно наред с всички други
предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в
заповедта основание.
*** приема, че всички изисквания на закона за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните са съблюдавани от страна на
работодателя след постъпило предложение за това от страна на председателя
на общинския съвет. В настоящия случай трудовото правоотношение на Я. е
било прекратено от *** на общината при наличие на направено предложение
за това от председателя на общинския съвет.
Според ответната Община императивният характер на текста на чл. 29а,
ал. 6 от ЗМСМА, води до извода за изключителните прерогативи, с които
председателя на общинския съвет е натоварен по отношение на създадената в
изпълнение на изискванията на чл. 29а от ЗМСМА, структурата на
общинската администрация, с характер на самостоятелно звено, подпомагаща
работата на общинския съвет и неговите комисии, и осъществяваща
организационно-техническото и административно обслужване на тяхната
дейност. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба председателят на общинския
съвет утвърждава длъжностните характеристики, ръководи и контролира
дейността на служителите в звеното, както и оценява изпълнението на
длъжността на служителите.
Видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, изречение първо от ЗМСМА
Общинският съвет избира от своя състав председател на съвета. С избора
6
същият взема решение за сформиране на звеното, което ще подпомага
работата на общинския съвет. Въз основа на предложение от председателя на
*** с per. № ВхК-3849/03.11.2011 г. Ж. Я. е назначена за ***, считано от
09.11.2011 г. На основание решение № 914 по протокол № 42 от заседание на
***, проведено на 31.10.2018 г., във връзка с изменение и допълнение на
разпоредбата на чл.29а от ЗМСМА, обнародвана в ДВ бр. 24 от 16 март 2018 г.
е утвърдена численост и щатно разписание на служителите в звено ***, като с
*** е било сключено допълнително споразумение № 39 от 26.11.2018г. С
писмо с peг. № ВхК - 6805/05.12.2023 г. председателят на *** - Г. К., избран с
решение на *** за такъв, на основание чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА е отправил
предложение за освобождаване на ***. Твърди се, че трудовото
правоотношение в случая е приравнено на правоотношение за заемане на
длъжност в резултат на избор. Възникналото от избор трудово
правоотношение се прекратява при специфичните условия на чл. 337
изречение първо и чл. 338 от КТ, като правото е предоставено на суверенната
преценка на председателя на общинския съвет на основание чл. 29а, ал. 6 от
ЗМСМА. Предвид на изложеното, *** счита, че е упражнила законосъобразно
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с ищцата,
при стриктно спазване на действащото законодателство. Настоява за
отхвърляне на исковете, както и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 09.11.2011 г. между ***, представлявана от *** на Общината, от една
страна като работодател, и Ж. А. Я., от друга страна като служител, е сключен
трудов договор № 142. По силата на този договор ищцата е заемала
длъжността ***“ в звено ***, на пълно работно време за срок от една година.
На 09.11.2011 г. между Община Д., представлявана от *** на Общината,
от една страна като работодател, и Ж. А. Я. от друга страна като служител, е
сключен трудов договор № 142 , по силата на който е заемала длъжността ***
по осигуряване работата в ОбС на пълно работно време за срок от една
година. Съгласно допълнително споразумение № 149/10.10.2016 г. към
трудовия договор на осн. чл. 119 вр. чл. 68, ал. 4 от КТ страните са
продължили трудовото правоотношение за срок от една година. С последващо
7
допълнително споразумение № 165 от 15.09.2012 г трудовото правоотношение
между страните е трансформирано от срочно в безсрочно.
На основание решение № 914 по Протокол № 42 от заседание на ***,
проведено на 31.10.2018 г. във връзка с изменение и допълнение на
разпоредбата на чл.29а от ЗМСМА, обнародвана в ДВ бр.24 от 16 март 2018г. е
утвърдена численост и щатно разписание на служителите в звено ***. На
26.11.2018 г. страните са подписали допълнително споразумение № 39, по
силата на което е променена длъжността на ищцата от длъжност *** „***““ на
длъжност *** „***““. С писмо с рег. № ВхК - 6805/05.12.2023 г., председателят
на *** – Г. К., избран с решение на *** за такъв, на основание чл. 29а, ал. 6 от
ЗМСМА е отправил предложение за освобождаване на „*** „***““ Ж. А. Я..
Със заповед № 291 от 06.12.2023 г., издадена от *** на *** трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на осн. чл. 337 от КТ във вр. с чл. 29а,
ал. 6 от ЗМСМА. Посоченото от работодателя фактическо основание за
прекратяване на правоотношението от работодателя е постъпилото
предложение рег. № ВхК-6805/05.12.2023 г. от председателя на *** за
освобождаването на ищцата от длъжността. В заповедта се излагат
съображения, че трудовото правоотношение с ищцата в случая било
приравнено на правоотношение за заемане на длъжност в резултат на избор.
Възникналото от избор трудово правоотношение, според работодателя, се
прекратявало при специфичните условия на чл. 337, изречение първо от КТ и
чл. 338 от КТ, като било предоставено на суверенната преценка на
председателя на общинския съвет на основание чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА.
Предявеният иск за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 291 от
06.12.2023 г. на *** на ***, с която е прекратено трудовото правоотношение с
Ж. А. Я. на длъжност „***“ в звено ***, на основание чл. 337 от Кодекса на
труда (КТ) във вр. с чл. 29а, ал. 6 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация (ЗМСМА), считано от 07.12.2023 г., черпи правното
си основание от разпоредбите на чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Предявеният иск за
възстановяване на ищцата на предишната й работа се основава на чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ.
Спорният по делото въпрос, така както го е определил и районния съд, е
този свързан с установяване на юридическия факт, въз основа на който се е
породило трудовото правоотношение между страните – дали това е трудов
8
договор, в каквато насока е тезата на ищцата, или трудовото правоотношение
е възникнало от избор, съобразно приетото от работодателя при
постановяване на заповедта № 291 от 06.12.2023 г.
Преди съдът да извърши тази проверка, с оглед поддържаното от
въззивника и пред настоящата съдебна инстанция възражение, че трудовото
правоотношение е възникнало от извършения от председателя на общинския
съвет, съдът следва да изложи следните съображения за неоснователността на
доводите му в тази насока, както следва:
Трудовото правоотношение за длъжност, която е предвидена за заемане
след избор съгласно чл. 83, ал. 1 от КТ, възниква след спазване условията,
посочени в чл. 86, ал. 1 от КТ. Такова правоотношение винаги е срочно, като
максималната му продължителност е пет години. След този срок то може да
бъде продължено при условията на чл. 86, ал. 4 и 6 от КТ, респ. чл. 337, изр. 2-
ро от КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че трудово правоотношението,
възникнало в резултат на избор, не е породено от сключването на трудов
договор, а то е възникнало от момента на обявяване на кандидата за избран,
съгласно чл. 86, ал. 1 от КТ. В осъществяването на избора като основание за
възникване на трудово правоотношение решаващо участие взема орган,
наречен избирателно тяло, който стои вън от трудовото правоотношение.
Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява при
специфичните условия на чл. 337, изр. 1 и чл. 338 от КТ, но може да бъде
прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия
договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора, като
дисциплинарното уволнение изрично е изключено от законодателя като
основание за прекратяването му, според чл. 339, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл. 338 от КТ трудово правоотношение, възникнало от избор,
може да бъде прекратено без предизвестие от съответното избирателно тяло –
т.нар. „отзоваване“, като причините за отзоваването могат да са посочени в
съответния нормативен акт или устав, без това да е задължително, а
наличието и основателността им е предоставено на суверенната преценка на
избирателното тяло.
Съдебният контрол за законосъобразност на прекратяването на трудовия
договор се изразява в проверка за съответствие между приложеното от
работодателя основание за уволнение и настъпването на правнорелевантните
9
факти, необходими за приложението на използваното основание за уволнение.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи в условията
на пълно и главно доказване съществувалото трудово правоотношение между
страните, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност,
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание
/обстоятелства, които не са спорни/, Тежестта на доказване на законността на
уволнението се носи от работодателя - ответник, който следва по пътя на
пълното, пряко и главно доказване да установи наличието на посоченото в
атакуваната заповед основание за уволнение, в т.ч. че трудовото
правоотношение на ищцата е приравнено на правоотношение за заемане на
длъжност в резултат на избор.
В случая по делото не само не се събраха доказателства, които да
обосноват извода в подкрепа тезата на въззивника, че трудовото
правоотношение между страните е възникнало въз основа на избор –
ответникът, въззивник в настоящото производство, не сочи закон, акт на
Министерския съвет, устав, или какъвто и да е друг вид нормативни актове,
издадени от оправомощени органи, установяващи длъжности за заемане въз
основа на избор, включително и правилниците на общинските съвети,
съобразно изискването на чл. 83, ал. 1 от КТ. Не би могло да се сподели
разбирането на въззивника, че председателят на общинския съвет има
характера на избирателно тяло, по смисъла на чл. 338 от КТ и чл. 339, ал. 2 от
КТ, които разпоредби са посочени в заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. В тази връзка, въззивният съд споделя
изцяло мотивите на районният съд относно същността на трудовото
правоотношение, възникнало в резултат на сключен между страните трудов
договор.
Следва да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 29а, ал. 6 от
ЗМСМА не регламентира специално, самостоятелно основание за
прекратяване на трудово правоотношение със служители на общинската
администрация, различно от посочените общи основания по Кодекса на труда.
Самият работодател не твърди някое от тези основания да е налице.
За да е законно уволнение на служител, включен в състава на
посоченото звено, което подпомага работата на общинския съвет, в качеството
му на структурна единица в системата на общинската администрация, следва
10
да е налице някое от общите основания по КТ, ведно със специалната
предпоставка по чл. 29а, ал. 6 от ЗМСМА.
Отправеното предложение като елемент от фактическия състав на
посочената от работодателя правна норма не е достатъчно за
законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, тъй като не е посочено съответното основание за
прекратяване на безсрочния трудов договор по смисъла на глава 16 от КТ
(някои от хипотезите на чл. 325, чл. 326, чл. 327, чл. 328, чл. 330 и чл. 331 от
КТ). В тази връзка ищцата сочи, че е недопустимо кметът на *** и
председателят на общинския съвет да възприемат нормата на чл. 29а, ал. 6 от
ЗМСМА като правна възможност за прекратяване на безсрочно трудовото
правоотношение със служители от звеното, подпомагащо работата на ОбС,
само въз основа на личната воля на председателя, без наличието на
съответното основание (материалноправни предпоставки по КТ) за
прекратяването, доколкото режимът на възникване, изменение и прекратяване
на трудовите правоотношения със служителите от това звено се подчинява на
всички императивни правила, без изключение, уредени в Кодекса на труда,
които следва да бъдат прилагани на общо основание.
Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и поради това, че ищцата е полагала труд
при ответната община по трудово правоотношение за неопределено време,
настоящият състав приема, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и
уволненият служител следва да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
За времето, през което работникът или служителят е останал без работа
поради незаконно уволнение, работодателят му дължи обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за не повече от шест месеца, според чл.
225, ал. 1 от КТ. Ищцата претендира заплащане на обезщетение за времето
през което е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 11
508 лв. за периода 07.12.2023 г. – 07.06.2024 г. По делото пред районния съд в
съдебно заседание е извършена справка с трудова книжка на Ж. А. Я. в
оригинал, според която в шестмесечния период след уволнението същата не е
била заета по трудово правоотношение. Предвид на това и съгласно чл. 225,
11
ал. 1 от КТ се дължи обезщетение в размер, определен съгласно чл. 228, ал. 1
от КТ на база полученото от служителя брутно трудово възнаграждение през
последния пълен работен месец преди уволнението. В първоинстанционното
производство е изслушано и прието представеното от в.л. Е. Й. заключение по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, според което обезщетението за
оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за процесния период
възлиза на сумата от 11 508 лева в брутен размер. Предявеният иск за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.02.2024 г. до окончателното изплащане.
Въззивният съд в заключение намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, вкл. в частта, с която на основание 78, ал. 1 от
ГПК в полза на ищцата са присъдени сторените от нея разноски в първата
инстанция, които изрично са претендирани от същата, респ. в частта, с която
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на
ДРС държавната такса за водене на делото в размер на 560,32 лв., както и
сторените по делото разноски в размер на 250 лв., представляващи изплатено
възнаграждение от бюджетните средства на ДРС за вещото лице по приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, доколкото такива такси и разноски
не са платени от ищцата, която е освободена от заплащането им на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид изхода на спора на въззиваемата следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 1 580 лева, представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложения по делото
(л.30) договор за правна защита и съдействие, серия Д, № 039438 от
12.08.2024 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
С оглед гореизложените съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 575/03.07.2024 год. на Добричкия районен
съд по гр. дело № 404/2024 год.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с административен адрес: гр. Добрич,
12
***, представлявана от *** С. И. Г., ДА ЗАПЛАТИ на Ж. А. Я. с ЕГН
********** от гр. Добрич, *** сумата от 1 580 лв., представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на Република България при условията на
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13