№ 759
гр. Ловеч, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500435 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3, изр. 2 вр. 274, ал.1 т.2 ГПК
Подадена е частна жалба с вх. № 7278/18.08.2022г. от С. И. Г., ЕГН
********** чрез процесуален представител адв. К. Б., със съдебен адрес: гр.
С****, ул. „Г*****“ №31, ет.1 срещу Определение № 768/01.08.2022г.,
постановено в производството по чл.248 ГПК по гр.д. № 1707/2021г. по описа
на РС – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за
допълване на решението в частта за разноски.
В жалбата се навеждат доводи, че е достатъчен факта, че ответникът
има издаден изпълнителен лист, който може да го използва винаги, за да се
приеме, че ищецът е имал правен интерес да води иска по чл.439 ГПК и да му
бъдат присъдени разноските. Твърди, че ответникът е признал иска по
основание и размер, а именно настъпилата погасителна давност, но въпреки
това неправилно РС – Ловеч е приел, че след като има необезсилен
изпълнителен лист (ИЛ) било достатъчно да се приеме, че ответникът станал
повод за делото, защото не е образувал ново изпълнително дело, след като
първоначалното е било прекратено. Сочи, че наличието на необезсилен ИЛ е
достатъчно да се приеме, че ответникът е станал повод за делото и да понесе
тежестта за разноски. Твърди, че единствената възможност да се освободи от
1
тази акцесорна отговорност е ясно и недвусмислено да е манифестирал пред
длъжника, че той не претендира от него дадената сума, но такива
доказателства в производството не били събрани. Недопустимо било
обратното – щом като имало необезсилен ИЛ, но кредиторът не е образувал
изпълнително дело (ИД) и въпреки, че вземането му е погасено по давност, то
длъжника следва да чака кога или дали кредиторът ще образува ИД. Подобри
разсъждения са правни и житейски абсурдни. Твърди, че според константната
практика на ВКС, наличието на необезсилен изпълнителен титул към момента
на завеждане на производството, представлява повод за предявяване на иска и
ответникът по такъв иск ще е отговорен за неговото завеждане. Позовава се,
че дори влязлото по-рано решение, с което е отхвърлена дължащата се сума,
частично, основава, че кредиторът не може да води ИД за тази сума, по която
е уважен частичния иск, а за останалата сума има необезсилен титул, поради
което е налице ищецът да си потърси разноските от воденият втори частичен
иск. Сочи, че неправилно РС – Ловеч е изтълкувал института на частичния
иск, като е приел, че щом има предходно водено дело за част от цялата
претенция по ИЛ и след като вече веднъж е сформирана сила на пресъдено
нещо (СПН) за недължимост на една част от вземането, то за предявяването
на друга част, на ищеца не се дължат разноски, защото в този промеждутък
между двете производство ответникът не бил образувал ИД. Твърди, че
неправилно РС – Ловеч е приел, че ищеца не се следват разноски само за
първия частичен иска, а в последващ такъв не му се дължат. Моли съда да
отмени атакуваното решение и да постанови решение по уважаване на
молбата по чл.248 ГПК. Претендира разноски в размер на 15.00 лева в
настоящото производство.
В срока по чл. 276 ГПК е постъпил отговор на частна жалба от „О***
Ф*** Б****“ ЕАД, ЕИК: *****, гр. С****, бул. „В*****“ № 151 мецанин чрез
процесуален представител пълномощник юрисконсулт С. З*** със съдебен
адрес: гр. П***, ул. „В*** Л****“ № 152, като моли обжалваното
определение да бъде потвърдено. Твърди, че след изтичане на погасителната
давност кредиторът не е предприел никакви действия по принудително
събиране на вземането. Твърди, че наличието на необезсилен ИЛ създава само
абстрактна правна възможност, но не доказва, че кредиторът е дал повод за
завеждане на отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането. Счита, че ако бъдат присъдени разноски в тежест на кредитора, то
2
би означало да търпи вреда за действия и поведение, които не е предприемал,
поради което добросъвестно се е снабдил с ИЛ при наличието на
предпоставки при неговото издаване, а ищецът да се ползва от едно бъдещо
несигурно и неопределяемо кредиторово поведение. Счита, че по делото по
никакъв начин ищецът не е доказал, че ответникът не е дал повод за
завеждане на иска. Твърди, че частният жалбоподател не преви разлика
между правен интерес като абсолютна положително процесуално
предпоставка за надлежното съществуване право на иск, която определя
допустимостта на иска и повод за завеждане на иска, която определя,
акцесорната обективна виновност за разноски. Твърди, че още преди
предявяване на иска по чл.439 ГПК ИД било прекратено, което се признава с
исковата молба и с отговора й. Цитира, че след като ищецът се позовава на
влязло в сила решение, с което е уважен частично предявения отрицателен
установителен иск за друга част от главницата, е налице злоупотреба със свои
права с цел да се акумулира вземания за разноски срещу един сигурен платец,
при положение, че адвокатското възнаграждение е по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Моли съда да остави без уважение като неоснователна подадената жалба.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното:
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.248,
ал.3, изр.2 ГПК) до родово и местно компетентен съд. Тя съдържа всички
необходими реквизити по чл.275, ал.2 вр. чл.260 ГПК. Към нея се приложени
преписи за ответната страна на основание чл.275, ал.2 вр. чл.261, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена от адв. К. Б., която има пълномощно само за
първата инстанция, а именно РС - Ловеч (л.4 от първоинстанционното дело),
но не и пред ОС – Ловеч. Към жалбата липсва представено пълномощно за
адв. К. Б., жалбата не съдържа необходимите приложения на основание
чл.275, ал.2 вр. чл.261, т.2 ГПК.
С оглед своя характер, в настоящото производство не са представени
новите писмени доказателства – чл.275, ал.2 вр. чл.261, т.3 ГПК.
Към жалбата е приложен документ за внесена държавна такса в размер
на 15.00 лева по сметка на ОС – Ловеч (л.7 от делото) - чл.275, ал.2 вр.
чл.261, т.4 ГПК.
Определението е връчено на жалбоподателя С. И. Г. на 11.08.2022 г., а
3
жалбата е подадена от адв. К. Б. на 16.08.2022г. ( л.5 от делото). Съгласно
чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от
датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 18.08.2022г., поради
което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият съд установи, че жалбата се явява
нередовна и РС – Ловеч преждевременно е администрирал жалбата, без да
приложи процедурата по чл.275, ал.2 вр. чл.262 ГПК. Ето защо настоящото
производство следва да се прекрати и да се върне на РС – Ловеч за
администриране на жалбата като на основание чл.262, ал.1 ГПК следва да я
остави без движение като укаже на С. И. Г., че в едноседмичен срок от
съобщението следва да отстрани нередовностите по частната жалба като
представи пълномощно за надлежно учредена представителна власт на адв. К.
Б. и с нарочна писмена молба до съда да потвърди подаването на частната
жалба (арг. чл.42 ЗЗД), като при неизпълнение на указания жалбата ще бъде
върната на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 вр. чл.261, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивно частно гражданско дело № 20224300500435
по описа на за 2022г. на ОС – ЛОВЕЧ.
ВРЪЩА делото на РС – Ловеч за администриране на частната жалба,
съгласно указанията в мотивите.
ДЕЛОТО да се образува под нов номер и да се разпредели на същия
съдия – докладчик при повторното му постъпване в съда, на основание
чл.80, ал.10 ПАС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4