Р Е
Ш Е Н
И Е № 81
гр. Видин, 11.03.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Видинският районен
съд, гражданска колегия, втори
състав,
в
публичното заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Нина Николова
при секретаря М.Петкова като
разгледа докладваното от съдията Николова
гр. дело № 792 по описа за 2018 год. , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от „Иренор“ ООД със седалище гр.Видин против Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството с предявен отрицателен
установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот.
Излага
се, че ищецът е придобил правото на собственост върху имот, представляващ ПИ
10971.148.566 по КККР на Видин , с площ
10 798 кв.м., като с предварителен договор от 08.10.2002г. „Охрана и
банков сервиз Ес Би Ес“ООД се е задължило да прехвърли собствеността върху оранжерийна
конструкция с площ от 2700 кв.м. , ведно със съоръженията към нея, ведно с два
броя бараки, въздушен паропровод и водопроводна инсталация , ел.захранване,
подробно описан в исковата молба, за сумата от 17 000 лева , платими до
25.10.2002г. Владението било предадено на същия ден. На 25.10.2002г. сумата е
платена на. „Охрана и банков сервиз Ес Би Ес“ООД . От 08.10.2002г. ищецът
владее непрекъснато и необезпокоявано
описания имот повече от 14 години. Твърди се, че правото на собственост върху
недвижимия имот , върху който са построени оранжериите е придобит по давност от
ищеца. Сочи се, че Областен управител на гр.Видин е деактувал процесния
имот със Заповед РД 26/2/22.01.2004г. Оспорва се съставения
Акт за държавна собственост №3239/16.08.2017г. , утвърден от ОУ Видин, с който
ответникът смущава правото на ищеца.
Исковата
молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на
ответника, като в срока по същия текст отговор е постъпил, както и е предявен
насрещен иск. От ответника се оспорват твърденията на ищеца, твърди се,че имот
не е отписван като държавен. С цитираната заповед от ищеца е отписан имот,
различен от спорния между страните. Излага се, че Държавата е собственик както
на недвижимия имот, така и на изградените постройки , по силата на
приращението. Сочи се, че не е изтекла
придобивна давност в полза на ищеца, предвид наложения в ЗС мораториум за
придобиване на имоти- общинска и държавна собственост. Предявен е насрещен положителен установителен
иск за правото на собственост върху спорния имот.
В
отговор на насрещния иск се излага, че
се оспорва същия.
Съдът, като взе предвид
изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и
поотделно намира за установено следното:
Видно от предварителен договор за покупко-продажба
на движими вещи от 08.10.2002г. „Охрана и банков сервиз Ес Би ЕС“ ООД гр.София
се е задължило да прехвърли собствеността
на ищеца върху оранжерийни конструкции с площ 2700 кв.м. и съоръженията
към тях, ведно с два броя бараки от екструдирани панели -47 кв.м. и 22 кв.м.
въздушен паропровод от ТЕЦ на Видахим до оранжерии, водопроводна инсталация за
захранване с вода от Видахим, ел.захранване –подземни и въздушни кабели извън района и в района на
фирмата до съответната станция за захранване, разположени срещу ЮПЗ на гр.Видин
,на 30 м. От шосето Видин София, до
съседи : от североизток- земеделска земя;от югоизток I кл.път, от югозапад
–оранжерии, и от северозапад –земеделска земя , за сумата от 17 000 лева
,които да се изплатят до 25.10.2002г. Сумата е изплатена на 25.10.2002г. ,
видно от заверение по платежно нареждане от същата дата.
Видно от пазарна оценка на оранжерийна конструкция
и съоръжения към нея, собственост на Видахим АД в открито производство по
несъстоятелност от 30.10.2001г. такава е направена , с оглед възлагането и от
синдиците на „Видахим“АД.В т.4 от същата „ Собственост и правен статут“ е
посочено, че в Раздел 2 на Информационен меморандум от м.02.2000г. е посочено,
че „теренът , върху който са развити сградите и съоръженията, собственост на
Видахим в ликвидация АД, е земеделска земя. Оранжериите са изградени, без да е
платена земята през 1994г. По силата на ПМС 161/1993г. е обособен имот 1, но и
към днешна дата собствеността върху терена не е уточнена.“
Видно от Заповед № РД 26/2 /22.01.2004г. на
Областен управител на област Видин е наредено отписването от актовите книги за
държавна собственост недвижим имот , находящ се в землището на гр.Видин,
м.“Карлизите“ , имот №5056 , ЮПЗ: производствена площадка „Видахим“ ,в това
число терен от 1 303 000 кв.м., обект Участък за ремонт и почистване
на технологична екипировка-едноетажна сграда със застроена площ от 504 кв.м.,
сграден фонд –сгради/цехове, корпуси/ със застроена площ, етажност, тип конструкция
, година на въвеждане и стойност-съгласно заверено приложение , което е
неразделна част от настоящата заповед -6 листа, при съседи на целия имот: от
изток-югоиток-р.Дунав /дунавска защитна дига/, от запад, северозапад –път
Видин-София, от югозапад- р.Чубанкюприя, съгласно АДС №147/17.12.1997г., и
препис –извлечение на ДМА при Видахим към 31.10.1997г., приложени по делото.
Видно от писмо на АГКК имот с идентификатор ПИ
10971.148.566 по КП на Видин, м.Шуговец“, стар № 0.566 по КВС на землище
гр.видин , не попада в имот №5056,м. „Карлизите“, Южна промишлена зона, описан
в АДС №147 /17.12.1997г.
Съгласно протокол №70/13.06.2016г. , изготвен от
комисия от ОСЗ Видин, констатирана е грешка при унифициране на кодовете за вид
собственост на държавните имоти по отношение на имот кадастрален № 000566 по
КВС на землище гр.Видин, а сега ПИ 10971.148.566 по КККР на Видин, като в
преписка вх.№ А3155 е записан собственик „ДПФ“.Взето е решение, тъй като имотът
е частна държавна собственост да се отразят промените в КР и КК и се промени
собственика на ПИ 10971.148.566 от „ДПФ“ на „Държавата по преписка с вх.№
А2483Д. Тези промени са отразени и в издаденото от АГКК Удостоверение изх.№
25-63290-14.05.2018г. , в което е посочено ,че КККР на гр.Видин са одобрени със
Заповед №РД 18-5-28.01.2018г. на ИД на АГКК ,в сила от 07.04.2008г. Към датата
на влизане в сила на КК и КР за процесния имот е регистриран собственик ДПФ с
решение от 29.03.1999г.на ПК Видин. Въз основа на
протокол №70/13.06.2016г. е регистриран собственик Държавата по посочената
преписка. Със заявление № 09-18407 /08.09.2017г. данните в КРНИ са
актуализирани с Акт за държавна собственост №10, т.11, рег.№ 3897 /17.08.2017г.
на СВ Видин. От писмо на ОД „Земеделие“
Видин , изх.№ РД 15-1062/22.03.2017г. се установява, че съгласно влезлият в
сила план за земеразделяне , обнародван в ДВ 132/1998г., процесният имот е
собственост на Държавата. Това е служебно определен собственик, съгласно
указанията на МЗХ на застроени земеделски земи към момента на приемане на
ЗСПЗЗ- чл.10б. Процедурата по обезщетяване на бившите собственици на земеделска
земя е приключила и към имота няма реституционни претенции. Като държавен е
отразен имота и в регистъра на имотите –табулограма за землището на
гр.Видин.Видно от писмо от АВ , СВ Видин при проверка в Интегрираната система
за кадастър и имотен регистър за периода 01.01.2009 до 28.07.2017г. не се
установява наличие на открита партида за процесния имот, както и наличие на
вписвания, отбелязвания и заличавания за същия имот.
Свидетелските показания на свидетелите Фурдов,
Иванов и Дочев съдът намира за недопустими относно установяване на правна
сделка - извършването на покупко –продажби, или
придобиването правото на собственост на друго деривативно основание върху
процесния имот, както от Видахим АД, така
и от ищеца, с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1 , т.1 ГПК . Безспорно се
установява от свидетелските показания на Тошкова, че ищецът е осъществявал
фактическа власт върху имота от 2002 г. , в продължение на 16 години, който
факт и не се оспорва от ответника.
Видно от представения правен анализ на „Видахим“
АД , изготвен на 15.02.2002г., с
оглед откритото производство по
несъстоятелност, в т.3.1 от същия са посочени недвижимите имоти, застроени
върху основната площадка, съгласно Акт за държавна собственост
№147/17.12.1997г. на ОУ на област Видин. В т.43 е посочена оранжерия /без
полиетиленово платно/- застроена площ от 180 кв.м. на един етаж, година на
въвеждане в експлоатация съгласно
протокол обр.16 -1970 г., която се намира в основната му производствена
площадка. В т.8 – „Други неузаконени
терени и имоти“, е посочено, че „ дружеството е построило и фактически използва
още няколко обекта, които са узаконени по съответния ред: т.8.1 обект
„Оранжерии“, разположени върху 10.795дка терен“. По отношение на тези имоти не
е посочено, че правото на собственост е придобито по реда на ЗППДОП, нито по
някакъв друг правен способ.
При така установената фактическа обстановка Съдът
приема следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за
собственост, при който доказателствената тежест да установи че е собственик, е
на ответника. Правото си на собственост ответникът следва да установи и с оглед
предявения насрещен положителен установителен иск.
Безспорно се установи, че процесният имот е бил
общинска собственост, поради което и частни собственици не са заявили права за
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С протокол 27/27 от 30.08.1994г. по преписка
А2483/30.04.1992г. след предоставяне на писмени доказателства ,на Община Видин
е признато за възстановяване правото на собственост върху 3 976 дка в
м.Шуговец. Тъй като процесният имот е застроен, е изваден от патримониума на
община Видин по силата на чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ и по силата на разпоредбата
е държавна собственост. Така е нанесен в кадастралната карта и кадастралните
регистри на землището на гр.Видин, одобрени със Заповед №РД 18-5-28.01.2018г.
на ИД на АГКК , в сила от 07.04.2008г. Съгласно влезлият в сила план за
земеразделяне на землище Видин имот с идентификатор 10971.148.566 по КК, стар №
000566 по КВС, е собственост на Държавата. Имотът попада под действието на
чл.10б,ал.5 от ЗСПЗЗ като земеделска земя към 1956 г., която е застроена , или
върху която са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността.
Не се установи,
че при изготвяне на плана за земеразделяне са постъпвали документи и
искания от юридически лица, от които да се установяват права , или да сочат
предоставено право на управление в периода 1956-1991г., видно от писмо от ОД
Земеделие Видин. Оранжериите са
изградени през 1983г, видно от
изготвената пазарна оценка, върху недвижимия имот-държавна собственост, видно
от представената пазарна оценка, и същите също са със статут на държавна
собственост, съгласно чл.92 ЗС. Видно от мотивите на Заповед № РД 26/2/
22.01.2004г.с решение №18/19.01.1998г. по ф.д.№ 6/1998г.на ВОС Видахим ЕАД е
преобразувано във Видахим АД.
С решение №1240/29.11.2001г. на ИС на АП е открита
процедура по приватизация на дружеството, и производството по несъстоятелност е
спряно с определение №80/18.03.2002г. по гр.д.№504/1998г. по описа на ВОС. С
определение №229/19.07.2002г.
,производството по несъстоятелност е прекратено, поради сключването на
приватизационен договор за продажба на акции, представляващи 70% от капитала на
дружеството. Поради тези обстоятелства и
имотът, за който има съставен акт за частна държавна собственост от
17.12.1997г. , впоследствие е отписан
от актовите книги. Това обаче, е имот, различен от спорния – в друга местност,
различен по площ, с други съседи. За имотът, предмет на акта за частна държавна собственост от
17.12.1997г. е отбелязано в самия акт, че е включен в капитала на търговско
дружество „Видахим“ ЕАД гр.Видин, на основание Решение №107/ 04.04.1995г. на
Видински окръжен съд по ф.д.№ №1723/1991г. В преписа -извлечение на ДМА на
дружеството , приложение към посочения акт , под №44 фигурира оранжерия, но от
180 кв.м., която с оглед и останалите индивидуализиращи белези -
местонахождание, граници и съседи, съдът приема, че е различна от спорната.
За процесния имот липсва съставен акт за държавна
собственост преди този с №3239 /
16.08.2017г. , утвърден от ОУ Видин. Липсата на акт обаче, не означава липса на
право на собственост, а само липсата на констатиране на правото на собственост,
тъй като актът не създава правото , а само го регистрира- чл.70, ал.4 ЗДС.
Не се установи от събраните доказателства прехвърлянето на правото на
собственост върху процесния имот от Държавата в патримониума на Видахим АД,
липсват доказателства и за прехвърлянето на правото от „Видахим „ АД на „Охрана
и банков сервиз Ес Би Ес“ ООД, с което дружество ищецът е сключил
предварителния договор. Не се установи и имотът да е предоставен за
стопанисване и управление на дружеството при неговото преобразуване в еднолично
търговско дружество, с оглед приложението на чл.17а от ЗППДОП, респ. чл.
1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г.
В ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по т.д.№ 4/14г на
ОСГТК на ВКС се приема, че фактическият състав на придобивния способ, уреден в
чл.17а от ЗППДОбП (отм.), респ. в чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни
права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането
на държавни предприятия, е държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно
имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното
предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от
имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество; при
наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на
самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от
момента на възникване на това търговско дружество. Посочено е още, че в рамките
на възникнал гражданскоправен спор предоставянето на имуществото за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде
доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за
предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна
собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за
стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни
протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното
предприятие и други подобни. Прието е също, че заприходяването на имот в баланс
на едно юридическо лице, макар само по себе си да не представлява придобивно
основание, има непряко доказателствено значение за доказване на факта на
предоставяне на имота за стопанисване и управление на съответното държавно
предприятие.
В конкретния случай единствено свидетелите
установяват заприходяването на имота
като ДМА на дружеството , но с оглед на събраните писмени доказателства , които
им противоречат, съдът не им дава вяра.
Ако имотът е бил заприходен, не става ясно как е изваден от имуществото и
на какво основание, как „Охрана и банков сервиз Ес Би Ес“ ООД е придобило
собствеността, след като преди сключването на предварителния договор на
08.10.2002г., производството по несъстоятелност е спряно на 18.03.2002г. , за дружеството е сключен
договор за приватизация , и производството по несъстоятелност е прекратено
на 19.07.2002г.
Не се установява и придобиването на недвижимия
имот по друг оригинерен или деривативен способ. Видно от представения
предварителен договор от ищеца, същият е създал само облигационни задължения и
не би могъл да има транслативен вещен ефект.
По отношение
твърдението за изтекла придобивна давност, се установява безспорно, че фактическата власт върху имота е предадена на
ищеца с на 08.10.2002 г., със сключването на предварителния договор и
владението е продължило постоянно, непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнително и необезпокоявано от
08.10.2002г. в продължение на повече от 10 години . Съгласно
чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. Съгласно чл.7, ал.3 ЗДС имотите и вещите - частна държавна собственост,
могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност. За тях се
прилагат разпоредбите на Закона за
собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго. Осъществяването на фактическата власт върху имота
обаче, не е могло да доведе до посочената правна последица - придобиването на
правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед
разпоредбата на § 1. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр.
109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г.)
(1) (Предишен текст на § 1,
изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в
сила от 31.12.2017 г.) от ЗИДЗС (ДВ, бр.
46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от
2007 г., в сила от 31.12.2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г.,
бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., изм. и доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г. , с
която за шести път се удължава срока, за който се спира придобивната
давност върху имоти – частна държавна и общинска собственост ,като се посочва крайна дата - до 31 декември 2022 г. При тези обстоятелства срокът на придобивна давност не е текъл от 2006 г.
до момента, респективно правото не би могло да бъде придобито в периода от 2002
година до 2006 година .
С оглед изложеното , Съдът намира, че следва да бъде отхвърлен главния иск,
и да бъде уважен насрещния иск по отношение на правото на собственост върху
спорния недвижим имот, тъй като не се установи същият да е престанал да бъде
държавен.
По разноските:
На ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК
не следва да се присъждат разноски ,с оглед изхода на спора. Не следва
да бъдат присъждани разноски и на ответника, тъй като видно от ДПЗС
8/03.05.2018г. е уговорено възнаграждение в размер на 1000.00 лева за изготвяне
на отговор на исковата молба, за което е отбелязано, че е внесено по банкова
сметка, ***, липсват доказателства. Липсват доказателства и за внесено по
банкова сметка ***.00 лева на адвокат пълномощника на ответника по ДПЗС
№14/22.05.18г. По разноските за вещо
лице настоящата инстанция не следва да се произнася, тъй като производството в
частта на предявения насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е прекратено и делото е
изпратено на ВОС предвид размера на иска, и за тези разноски , както и за ДТ в
тази част следва да се произнесе ВОС с оглед изхода на спора.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Иренор“ ООД , ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Видин, ул. Св.Кирил №13, против Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, с адрес гр.София, ул.“Св.св.Кирил
и Методий“ №17-19, представляван от Областен управител на област Видин,
отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде установено по отношение
на „Иренор“ ООД ЕИК ********* със седалище гр.Видин, ул. Св.Кирил №13, че
Държавата не притежава правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор
10971.148.566 по КККР на Видин, с площ 10 798 кв.м., ведно с
изградените оранжерийни конструкции с площ 2700 кв.м. и съоръженията към тях,
ведно с два броя бараки от екструдирани панели -47 кв.м. и 22 кв.м. въздушен
паропровод от ТЕЦ на Видахим до оранжерии, водопроводна инсталация за
захранване с вода от Видахим, ел.захранване –подземни и въздушни кабели извън района и в района на
фирмата до съответната станция за захранване, разположени срещу ЮПЗ на гр.Видин
,на 30 м. от шосето Видин София, до
съседи : от североизток- земеделска земя;от югоизток I кл.път, от югозапад
–оранжерии, и от северозапад –земеделска земя
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Иренор“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Видин, ул. Св.Кирил
№13, че
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес гр.София, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ №17-19,
представляван от Областен управител на област Видин, притежава правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10971.148.566 по КККР на
Видин , с площ 10 798 кв.м., ведно
с изградените оранжерийни конструкции с площ 2700 кв.м. и съоръженията към тях,
ведно с два броя бараки от екструдирани панели -47 кв.м. и 22 кв.м. въздушен
паропровод от ТЕЦ на Видахим до оранжерии, водопроводна инсталация за
захранване с вода от Видахим, ел.захранване –подземни и въздушни кабели извън района и в района на
фирмата до съответната станция за захранване, разположени срещу ЮПЗ на гр.Видин
,на 30 м. от шосето Видин София, до
съседи : от североизток- земеделска земя;от югоизток I кл.път, от югозапад
–оранжерии, и от северозапад –земеделска земя.
Отхъврля исканията за присъждане на разноски на
двете страни.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :