Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. П., 26.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито
заседание на 03.06.2020 г., Х-ти
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Камелия Ненкова
при секретаря Божура Антонова като разгледа
гр.дело № 4322 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от Е.Б.С. ***, с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощник- адв. А.С., със съдебен адрес:***/4, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД, за непозволено увреждане /деликт/, като се моли ответникът-П.Д.П., ЕГН **********
***, да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди на стойност 100 лева /сто/ лева и неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания, причинени в резултат на виновното действие на
ответника в размер на 2900 лева / две хиляди и деветстотин лева/, заедно със
законната лихва Чл. 86 ЗЗД- върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и издължаване от страна на ответника.
Претендират се и направените разноски по
делото.
След констатирани нередовности на
исковата молба и дадени указания от страна на съда, ищцата с допълнителна
уточнителна молба е посочила, че претърпените имуществени вреди се изразяват в
закупуване на лекарства, следствие нанесените травми, по размер обективиран във
фактура № ********** / 07.06.2019 год. на стойност- 20 лв. и фактура № 200 /
16.07.2019 год. на стойност -51.25 лв. или общо в размер на 71.25 лв.В тази връзка е бил оттеглен искът за имуществени
вреди, до пълния размер от 100 лв. или същият е посочено да се счита предявен
за сумата от 71.25 лв.-имуществени вреди. Относно периода за законната лихва
върху главницата: периодът е уточеноно, че е посоченият в исковата молба, а
именно : сумата от 2900 лв. - неимуществени вреди и 71.25 лв. имуществени вреди
, или - сумата от 2971.25 лв., считано от датата на образуване на делото, до
окончателното плащане. Съдът с нарочно
определение е указал на лицето, че следва да внесе дължимата държавна такса по заявената
претенция като разлика от вече внесената 120 лева до 166 лева, или за разликата
от 46 лева, което е било изпълнено от ищцата в срок.
В исковата молба е посочено, че на
05.06.2019 год. в гр. П., ул. „О.П.“, № **вх*ет*ап**към 22.30 ч., прибирайки се
вкъщи, ищцата решила да препаркира автомобила си- „****“, ***. Сочи, че при
извършване на маневра, леко закачила друг автомобил. Притеснила се, в същото
време, описва, че мъж отворил вратата на нейния автомобил, дръпнал я силно,
скъсал й сакото, ударил й силен шамар,
взел й ключовете и мобилния телефон, като започнал силно да я стиска по врата,
задушавала се, съпротивлявала се, пуснал я, след което, се развикал, че ще я
убие, хванал я отново за врата, нямала въздух, стресирала се. Сочи, че й се
притекли на помощ и той я пуснал, като й
отправил обидни думи. От инцидента описва, че лицето й се подуло и имала кръвонасядания, контузна рана на
устните. След последвалия подробен преглед се установило, че са налице- по
горен клепач на лявото око кръвонасядане с морава-червеникаво синкав цвят,
подутини. Предписани й били болкоуспокоителни. Сочи, че работи като сервитьор,
но ръцете й треперели, и имала високото нервно неразположение, като нямало как
да изпълнява трудовите си задължения, поради което й бил издаден болничен лист -10 календарни дни.
Изпитвала силни болки, дискомфорт, като сочи, че се ползвала с добро име пред колегите си и макар, и имала
след инцидента неприятно чувство за
унижение и изпитвала дълго време огромен дискомфорт. Страдала от безсъние,
ставала, разхождала се, от нервната възбуда. Тъй като претърпяла унижение,
болки и страдания, както и материални разходи във връзка с лечението й моли
съда да осъди ответника, да й заплати за
претърпяните от нея имуществени вреди в размер на 71, 25 лева, след частичното
оттегляне на иска за горницата до 100
лева и неимуществени в размер на 2900 лв. / две хиляди и деветстотин
лева / или общо сумата от 2971, 25 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане. Отправила е доказателствени искания-
за допускане до разпит двама
свидетели, при режим на довеждане с чиито показания да докаже претърпяните
страдания и неудобства, уважени от съда, като е бил допуснат до разпит и призован
за разпит, и патрулен полицай, посетил
произшествието, а именно:П.В.Д. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР П.,
С-р пътна полиция. Приети с доклада си били
и представените писмени доказателства: съдебномедицинско удостоверение ЖЛ №
112/ 2019 ГОД. НА д-р К.Ч.- съдебен лекар, картон за извършен преглед, болничен
лист, фактура № *********** / 07.06.2019 год., фактура №********** / 16.07.2019
год. Съдът по искане на ищцата е допуснал по делото и изслушал и съдебно -
психологична експертиза, с вещо лице- психолог, който след като се запознал с
представените с исковата молба и амбулаторни листове извършил личен преглед, да
отговори на следните въпроси, поставени в исковата молба:
1. Какво е психическото състояние на ищцата към момента?
2. Налице ли е причинна връзка между описаните в исковата молба
негативни мисли, безсъние и претърпяната травма?
3. Налице ли са данни за негативни преживявания следствие на
злополуката и в какво се изразяват те?
4. Налице ли е емоционална тревожност към настоящия момент и
очаква ли се същата да продължи и за бъдещ период?
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е
постъпил отговор на исковата молба, с който претенциите на ищцата се оспорват
като неоснователни недоказани. В
отговора е посочено, че на 05.06.2019 год. ответникът правел ремонт в своя апартамент, около 22.00 ч.
решил да спре работата, и излязал на терасата да пие бирата и да пуша една
цигара. Тогава видял ищцата да прави маневри, за да паркира нейното МПС, но не
успявала, като при една от нейните маневри за паркиране се твърди да е ударила
МПС-то на ответника, паркирано на паркинга пред блок 88 на ул."О.П.".
Последният слязъл веднага пред блока,
като излизайки от апартамента жена му С.Б.П. го попитала какво става и той
й отговорил, че са ударили колата им,
след което тя отишла на терасата. Ответникът описва, че е слязъл пред блока до
колата, отворил вратата на колата на ищцата и й казал:„Момиче, ти ми удари
колата!", а тя му отговорила: „Каква кола съм ти ударила, бе!“, като по
време на разговора твърди да е усетил мирис на алкохол - досетил се, че е
„много пияна“, навел се вътре в нейната кола и взел ключовете на колата, като и
казал, че ще се обади на полицията и
когато дойде полицията ще и върне ключовете. Твърди, че вместо да се извини,
ищцата слязла от колата и се опитала да го удари, като през цялото време
крещяла, да й върне ключовете, ударила
го в лицето, паднали му очилата и се
счупили, опитала се да го изрита в слабините, но не успяла, тъй като я хванал
за яката на дрехата и я отстранил с изправена ръка от себе си, за да не му
посяга, след което я пуснал. Ответникът твърди, че той се е обадил на телефон
112, като след около десет минути дошъл патрул на полицията. Малко преди да
дойде полицията, пред блока излязла по данни на ответника и съседката Ц.Й.С. и попитала какво става, отговорил й, че
момичето е пияно и му е ударило колата, а в това време ищцата се обърнала със
следните думи към съседката:„Не е твоя работа, всички сте боклуци в този вход!.
В отговора е описано, че след идването на полицаите, ищцата била помолена да
бъде изпробвана с Дрегер за употреба за алкохол, като Дрегера, се твърди да
е отчел наличието на 1.5 промила алкохол
в кръвта й, което се описва, че е било отразено в съответните документи на
полицията и тя била задържана. Ответникът твърди, че по- късно научил, че срещу ищцата е било
образувано НОХД№****/**** по описа на ПРС, прилючило със споразумение - като
ищцата сочи, че е получила условна
присъда и лишена от право да управлява МПС, което впоследствие по искане на
ответната страна е било приобщено към материалите по делото.
Оспорено с отговора е било и
съдържанието на приложеното медицинско удостоверение, тъй като ищцата на
05.06.2019 год. твърди да е била задържана в полицейския арест за 24 часа, като
видно от удостоверението е отишла при съдебния лекар чак на 07.06.2019 год. т.е
три дни след инцидента.Оспорва съдържанието на Амбулаторна карта от 10.06.2019
год., тъй като е направена 5 дни след инцидента, съставена ад хок за целите на
процеса.
Сочи, че не е посягал и не е псувал ищцата, като твърди, че
същата е била много пияна, не можела да стои на краката си, фъфлела и едва
говорела, държала се агресивно и се опитала
да го нападне и да го удари. Оспорва предявения иск за имуществени
вреди - по основание и по размер, като счита, че липсва пряка причинна връзка
между претендираните имуществени вреди и представените документи по
делото.Евентуално се позовава на неизбежна отбрана, предвид агресивното
поведение на ищцата, което се дължало на употребата на алкохол от нейна страна
- чл.46, ал.1 ЗЗД, в който случай не носел отговорност за вреди.Евентуално се
позовава й на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като счита, че в такъв случай
допринасянето на ищцата за вредите е в размер от най - малко 90%, което
следвало да бъде отчетено. Отправя
доказателствени искания – за
допускане на двама свидетели - Ц.Й.С. и С.Б.П. при режим на довеждане, с
чиито показания да бъдат потвърдени фактите и обстоятелства изложени в отговора,
уважено от съда. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
По делото в хода на проведените няколко
съдебни заседания са били приобщени множество гласни и писмени доказателства,
като са били разпитани свидетели и на двете страни в процеса, разпитан е бил и
свидетел- полицейски служител, посетил произшествието. По делото е била
изискано и приобщено и за
послужване НОХД №****/**** год.по описа на ПРС, по което ищцата е била призната
за виновна в извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК, шофиране на МПС след
употреба на алкохол, за което и е било наложено наказание лишаване от свобода,
чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години по чл. 66,
ал.1 НК. Били са приобщени и като доказателства по делото допълнителон изискани писмени доказателства, а
именно: писмо от ОДМВР – П., подписано от С.Л. - Началник сектор „Пътна
полиция“, ведно с приложен към него протокол за ПТП. По делото е била допусната
и изслушана и съдебно-психологическа експертиза, с рег.№ 7843/10.03.2020
г., изготвено от вещото лице А.В.С., с
въпроси, поставени в исковата молба, като вещото лице в разпита си пред съда е
защитило своето заключение и е отговорило и на допълнително поставени въпроси
по делото.
По съществото на спора в последното по
делото съдебно заседание, процесуалните представители на страните по делото
молят респ. за уважаване и отхвърляне на исковата претенция, като излагат
своите доводи, в това число и чрез собствен анализ на събраната по делото
доказателствена съвкупност.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният
иск е допустим и следва да се произнесе по същество.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа и
правна страна следното:
Видно
от приложеното НОХД№****/**** по описа на ПРС, настоящата ищца е била призната
за виновна в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК за процесната дата
и инцидент, описан в исковата молба, като делото пред наказателния съд е
приключило със споразумение, имащо силата на влязла в сила присъда, по силата,
на което Е.Б.С. ***, с ЕГН **********, е
била призната за виновна за това че на 05.06.2019 г. в гр. П. по ул. „О.П.”, на
паркинг на бл.88 управлявала – лек автомобил марка „****”, с рег. № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда,
установено по надлежния ред /техническо средство Алкотест Дрегер 7410/, с
фабричен номер № ********-
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което й е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, което на основание чл.66, ал.1 НК е било
отложено с изпитателен срок три години. Била е лишена и от право да управлява
МПС за срок от четири месеца. Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда /каквато сила има и споразумението/ на наказателния съд има задължителна сила за
гражданския съд и то само за посочените в чл. 300 от ГПК обстоятелства –
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като
извън посочените факти другите не
обвързват гражданския съд и последните подлежат на установяване в гражданското
производство с доказателствата и доказателствените средства, предвидени в ГПК.
В
случая при съобразяване и на принципа на непосредственост, застъпен в
гражданския процес съобразно чл.12 ГПК, съдът за посочените факти е събрал и
допълнителни доказателства в това число и чрез разпита на свидетеля П.Д.-
полицейският служител, пристигнал със свои колеги на мястото на инцидента
процесната вечер, който е тествал водачката със съответния алкотест –дрегер и е
било установено нейното пияно състояние. Следователно по делото, се установява,
че същата процесната вечер е управлявала МПС-то си, с което е ударила
паркираното МПС-то на ответника на паркинга пред блока, станало повод и за
твърдяния възникал конфликт между тях.
От показанията на св. П.Д., съставил протокола за ПТП, досежно
инцидента, чиито показания, съдът кредитира като такива, дадени от обективен и
безпристрастен свидетел- очевидец на развилите се действия, се установява, че
на 05.06.2019 г. вечерта след 22.00 часа, той и колегата му били изпратени от „Дежурната част“
при ОДМВР-П. по сигнал за настъпило пътно-транспортно произшествие на ул.“О.П.“,
бл. **на датата, посочена и в протокола
за ПТП- 05.06.20219 г., за което и страните не спорят, че се касае за
процесната дата. На мястото Д. бил и с колегата си П. Иванов от „Охранителна
полиция“, като сочи, че тогава давали
смесени наряди. След това описва, че
дошли и още техни колеги. Установили на място, че на паркинга пред блока имало
реализиларано ПТП, като единият автомобил бил паркиран, а водачът на другия
автомобил връщал на заден ход и го ударил. Сочи, че водачът на автомобила
ударил паркирания автомобил е ищцата- Е.Б.,
като удареният автомобил бил на ответника- П.. Свидетелят посочва в своя
разпис, че доколкото помни, автомобилът на ответника бил паркиран пред блока,
точно до неговата тераса, като
ответникът си бил вкъщи, на терасата си,
на първия етаж. Не бил заварен на
мястото при автомобила, а бил на терасата, която била външна тераса. На мястото,
описва, че била само водачката на „удрящия
автомобил”, като сочи, че други хора
нямало. Относно състоянието на водачката-ищцата, описва, че -„беше във видимо неадекватно състояние,
дължащо се на употреба на алкохол. Аз разговарях с нея и я попитах как точно е
настъпило ПТП-то и тя обясни, че е връщала на заден, не е видяла паркирания
автомобил и го е ударила. Не си
спомням какво точно е ударила. Веднага я тествахме за алкохол с „Алкотест
Дрегер“ и устройството показа над 1,2 промила. Дойдоха и други колеги и в
последствие водачката беше задържана в Районното управление при ОДМВР-П...Когато
дрегерът, отчете положителна проба, тя каза, че е пила алкохол….. Ответникът
слезе при нас след като го поканихме да дойде долу на местопроизшествието.
Дадохме му да опише в сведение какво точно е видял за самото ПТП….”. Досежно
изложеното от този свидетел, следва да се посочи, че същото напълно кореспондира и със застъпеното като фактическа обстановка
в горецитираното наказателно производство.
На следващо място, относно твърденията в исковата молба и оспорванията в
отговора, предмет на делото- дали ответникът е нанесъл физически и психически
травми на лицето Е.Б., от разпита на този свидетел, се сочи, че такива данни е
заявила само ищцата, като няма други свидетели-очевидци, които да са потвръдили
изложеното от нея. Свидетелят Д., посочва, че-„…. Водачката на автомобила каза, че преди нашето пристигане на паркинга на
двата патрула, които се отзовахме на сигнала, са имали някакво стълкновение с
въпросния господин. Каза, че е била бита и душена. Доколкото си спомням нямаше
видими следи по нея. Не мога да кажа защо той после се е прибрал на терасата
си. На място дойдоха още колеги. Съседи, доколкото си спомням, нямаше и не са
слизали. От мястото я задържахме за 24 часа. Доколкото си спомням, други лица
очевидци нямаше, освен мен и двама колеги - един от пътна полиция и още един
колега от охранителна полиция. Когато слезе ответника каза, че не е имало
разправия. Тя твърдеше, че е имало. Не помня той да е казал, дали е слизал при
нея на паркинга. Не си спомням тогава дали ответникът е бил с очила или без,
защото беше тъмно….Не. Не съм видял да има скъсани дрехи по водачката на
автомобила. Дрехи не съм видял скъсани, доколкото помня. Доколкото си спомням,
дрехите й бяха здрави. С нас тя беше много спокойна, даже ни оказа и съдействие…. На изричен въпрос на
представителя на ответницата-адв. С. -
Вярно ли е, че Вие сте я посъветвал да си извади медицинско удостоверение, да
образува дело, защото има белези на душене, има драскотини по лицето?,
свидетелят изрично отговаря – че не я е съветвал нищо.
Тук следва да се посочи, че самият ответник по делото
заявява, че етажът е не първи, а пети етаж, като в действителност следва да се
приеме, че става въпрос за четвърти
етаж, видно от заявеното от св.П. и по лична карта, същата живее на четвърти
етаж на посочения адрес, а другата свидетелка, разпитана по делото-Ц.Й.С., с
адрес: ***, като последната разпитана по делото също описва, как е видяла от
етажа си –именно първи етаж и е слязла със синовете си пред блока процесната
вечер, с оглед възникналия конфликт между ищцата и ответника.
Тук следва да се посочи, че макар и свидетелка на
ответната страна, съдът приема, че се касае за обективен свидетел по делото,
като заявените от Ц.Й.С., обстоятелства досежно развилите се действия на
мястото на инцидента съответстват на останалия кредитиран от съда, събран
писмен и гласен доказателствен материал- на заявеното от св.Д., съответно е на
отразеното в протокола за ПТП, на изложеното и в АУАН от преписката на сектор
Пътна полиция при ОДМВР-П.. Така в
разпита си тази свидетелка – единствен пряк и непосредствен очевидец на случая,извън
съпругата на ответника, чиито показания следва да се преценяват по реда на
чл.172 ГПК и само във връзка с останалия събран по делото доказателствен
материал, то се установява, че случката се е развила на дата- 05.06.2019 г., което е безспорно
установено по делото. Свидетелката посочва, че тя живее на процесния адрес - в гр. П., на ул. „О.П.“
88/А/ 1, на първия етаж и е съседка на ответника - П.П. от дълги години. В
показанията си тази свидетелка посочва, че процесната вечер е чула викове, като
си е била вкъщи, а датата помни тъй-като с малкия й син същия ден се били
завърнали от Кипър, като с нея били и двамата й синове- на 29 години, а малкият на
24 години. Относно непосредствено възприетото от нея,
свидетелката посочва следното: „Аз
излизам на терасата и виждам нашата съседка /ищцата/ не зная как се казва. Тя
там живее под наем на втория етаж, не точно над нас, защото аз съм краен
апартамент, а тя е в средния апартамент. Чувам страшни викове и предложих на
децата да излезем. Излизам на терасата и виждам П., съседът от четвърти етаж.
Излизаме навън и децата казват: „Какво става, чичо Пламене?“. Той им казва:
„Ето какво става, госпожата вика и крещи“. За мен тя беше много неадекватна. Тя
започна да удря П. по тестисите се опита да го удари. Удари го по лицето.
Очилата му заминаха на земята и се чупиха. Не съм заставала точно до нея, но за
мен тя беше неадекватна. Те и двамата бяха навън, извън колата, на плаца. Там е
добре осветено. Там паркираме колите
си от блока. От нашия блок горе-долу знаем кой къде да си паркираме колите.
Съседът П. има джип, а на ищцата не зная марката на колата й. Черен е
автомобилът й. Разбрах, че конфликтът е защото госпожата е ударила джип-а на П..
Видях, че го е ударила от дясната страна отпред. Джип-а беше паркиран в редица.
Нямаше други коли около джипа-а. Тя е правила маневри, за да вкара нейната кола
и е ударила джипа на П., но не зная с коя част на нейната кола. Нейният
автомобил отпред е целият смачкан – брони, всичко е ужас. А неговият джип е
ударен, но няма паднала броня. В редица е паркирана моята кола и на П., и отзад
на съседа от третия етаж. Между моята кола и на П. има място къде да се направи
маневра, за да си вкара тя колата. Тя не е искала да вкара нейната кола между
колата на П. и мен. Тя иска да
направи маневрата на другия блок. Тя удря на П. колата и иска да вкара колата
си от другата страна, но удря колата на П.. Аз видях когато госпожата удари П.
и очилата му паднаха. По лицето го удари и когато се опита да го удари в
тестисите. В момента, в който аз бях навън, той я беше хванал за ръката. Не съм
видяла да я е душил за врата. Тя каза, че от входа всичките сме „боклуци“,
което за мен не е окей да се говори така, след като не познаваш хората в този
блок. Госпожата беше с агресивно поведение. Моят, малкият ,син я хвана за ръката и искаше да я успокои, но тя започна
да вика и по него и той я пусна и тогава каза на П.: „Чичо Пламене, оправяй
се“. Големият син стоеше до мен. Дойде полицията. Мисля, че П. извика
полицията. Жената на П. беше на тяхната тераса. Видях я там. Вижда се всичко
оттам. На висок тон се говореше и се крещеше. Аз видях едната полицейска кола,
която дойде и с децата се прибрахме…”. Така изложеният разказ на тази свидетелка за събитията, развили се процесната
вечер, съдът намира за достоверен, съответен на вече гореописаната доказателствена
съвкупност, като при сравняване на изложените факти между нея и другият
свидетел, чийто показания съдът кредитира- полицейският служител Д., съдът намира, че не са налице
противоречия, а напротив допълване на обективната картина на развилите се
събития процесната вечер, като свидетелят Д. разказва за последстващи действия,
поради което и не се изключва истинността на факта, изложен от него, че
ответникът не е бил на мястото, когато патрулът е пристигнал, като безспорно по
делото се установява, че именно ответникът е подал сигнала в МВР. Видно от показанията
и на двамата свидетели, съответни и на данните от наказателното производство,
то ищцата е била „във видимо нетрезво състояние”- по описание на св. Д., като
видно от НОХД №****/****
год.по описа на ПРС, същата и била с над 1,2 промила в кръвта алкохол, а
именно- 1,5 промила за което е била осъдена и в гореописания смисъл. Св. С.
също сочи, че състоянието на ищцата е било именно под въздействие и следствие
на употреба на алкохол, видно от цитирания по-горе като съдържание разпит на
тази свидетелка, същата определя състоянието й като „неадекватно”. Именно тази
свидетелка, описва и щетите върху двата автомобила и начина, по който са били
паркирани в това число и нейният автомобил, и как при опит за паркиране и
маневра ищцата е ударила автомобила на съседа й –П.. Следва да се посочи, че от
разпита на тази свидетелка се установяват обстоятелства, застъпени в отговора
на исковата молба, а именно че ищцата неколкократно се е опитвала да удря
ответника, по механизма, описан от св. С., което тя лично е наблюдавала, както
и че последният не я е „душил”, а се е опитвал да се защити. Така изложеното от
тази свидетелка, не съответства на обстоятелствата, застъпени в исковата молба,
като напълно ги опровергава. Нещо повече, от дотук изложеното, застъпено
отчасти и в разпита на другата свидетелка- П., макар и съпруга на ответника,
съдът намира, че като очевидец, в показанията й, като наблюдаваща от терасата
на апартамента си развилите се действия, се установява достоверност на тезата
за развилите се събития, така както те са описани по-скоро в отговора на
исковата молба, не в исковата молба. Нито един от свидетелите, в това число и
полицейският служител, пристигнал на място не сочи, за телесни увреждания на
ищцата, нанесени от ответника, напротив на изричен въпрос дали е имало скъсани
дрехи на ищцата и дали той я е посъветвал да си извади медицинско свидетелство
–същият отговаря отрицателно, като сочи и че последната е била задържана по
ЗМВР за срок от 24 часа. Тоест за времето от 05.06 срещу
06.06.2019 г. ищцата е била задържана със Заповед по ЗМВР в местата за
задържане, където ако същата е имала наранявания или/и скъсани дрехи, то е щяла
да получи съответна грижа от надзиравалите я лица, който по необходимост са
длъжни да и осигурят и медицинска такава грижа, за което по делото няма данни. Нещо повече,
представеното медицинско удостоверение, оспорено от ответната страна е било
издадено едва на 07.06.2019 г. тоест три дни след инцидента, което поставя под
въпрос и твърдяните увреждания и ако такива са констатирани, дали същите се
дължат на процесния инцидент. Нещо повече, видно от самото СМУ е посочено, че
освидетелстваното лице, твърди да е била душена от дясната страна на шията, но
не се забелязват и констатират видими наранявания, като е описано само какво
твърди лицето. Единствено досежно лявото око на ищцата е констатиран отток и
кръвонасядане, за който се твърди да е от инцидента, и за който вещото лице
сочи, че може да е нанесено с твърд, тъп предмет и по механизъм описан от
освидетелстваното лице. Същевременно от показанията на свидетелката С., чиято
достоверност съдът кредитира, по изложените по-горе съображения се установява,
а не се и оспорва от страните, че е имало словесен конфликт между тях, но дали
и от кого срещу кого е прераснал същият във физически такъв е спорно по делото,
като досежно този факт се противопоставят две взаимоизключващи се тези- на
ищцата, че на нея й е бил нанесен побой- в частност, описаните в исковата молба
телесни увреждания, довели впоследствие и до психически дискомфорт, чието
обезщетяване се иска, така и противната теза на ответника, позоваващ се и на
неизбежна отбрана и евентуално съпричиняване, който твърди, че само е взел
ключовете и телефона на ищцата, за да не продължава да удря автомобила му и да
не се самонарани, като именно тази теза се подкрепя и от показанията на
свидетелката С., единствен пряк, безпристрастен очевидец на деянието, ангажиран
по делото и от св. П.. Не се подкрепя следва да се посочи тук тезата на ищцата,
че синовете на С. са я защитавали, като тяхната собствена майка- свидетелката С.,
посочва точно обратното, че те са се опитвали да я успокоят и да я спрат да се
опитва да рита ответника в слабините, който очевидно за да се предпази е хванал
ищцата за „дрехите”, което и последният не отрича. От свидетелските показания
на свидетелката С. се установява и истинността на още един факт, а именно че
при опита на ответника да спре нападателното поведение на ищцата, същата е
блъснала очилата му, като свидетелката сочи че „тя нападна” тоест първа е
инициирала конфликта. Следователно дори и да се приеме, за което преки данни по
делото няма, тъй –като СМУ е издадено три дни след инцидента, че окото на
ищцата е наранено при описаното съприкосновение с ответника, то това не води до
извод за непозволено увреждане и умисъл от негова страна за нанасянето на
последната на телесна повреда. Напротив, дори и да се приеме,този довод, то
следва да се прецени механизмът на развитие на конфликта и кой всъщност е
инициирал противоправното поведение. Съгласно
чл. 12, ал. 1 НК неизбежната отбрана предполага предприето противоправно
нападение и отблъскване на същото с цел защита на личността или правата на
отбраняващия се. В този случай и наказателния, и гражданския закон допускат
причиняването на вреди на нападателя, без да се носи наказателна или деликтна
отговорност. Ако от конкретното физическо спречкване на 05.06.2019
г. ищецът е получил и други телесни увреждания, освен отток на лявото око, за което няма преки доказателства, тъй
като медицинското удостоверение не доказват
причинно–следствената връзка между вредите и процесния инцидент, по изложените вече доводи, то те, предвид показанията на свидетеля –
очевидец С., са вследствие
от действия при условията на неизбежна отбрана – при непосредствено
неправомерно нападение от страна на ищеца, нападнатият ответник е отблъснал
нападението /опитвал се е да предотврати ритането в слабините и
чупенето на очилата му/, при което е могъл да причини вреди на
нападателя-ищец с цел да упражни правото си на защита от нападението. Такива данни се съдържат и в показанията на свидетелката П., които в този
им смисъл съдът кредитира, тъй-като са съответни на показанията на св. С. и на
кредитираните писмени доказателства по делото. Така досежно този момент, св. С.
посочва следното:”
Мъжът ми отвори
вратата на колата й и й каза, че е ударила колата ни. Той се пресегна и взе
ключовете й. Аз през цялото време съм на терасата. Той й взе телефона, защото
тя тръгна да звъни на някого. Той се обади на полицията. Тя подскачаше и се
опитваше да си вземе телефона и ключовете. Той й казваше, че ще й даде телефона
и ключовете когато дойде полицията. Не съм чула той да я обижда. От тази
височина не мога да преценя какво е било нейното състояние Тя подскачаше и се
опитваше да го удари. Удари го и очилата му хвръкнаха, имаше и драскотина, и
той я хвана за суичъра, за да я дистанцира от себе си, така че да не го удря.
Това беше в общи линии…”
Същевременно при съпоставката на
установената телесна повреда причинена на ищеца се налага извода, че няма
превишаване пределите на неизбежната отбрана от ответника, дори е възможно и в
случай че оттокът на окото е получен при инцидента да е именно при описаното
„подскачане” и опити ищцата да си вземе ключовете и телефона да се е ударила в
тялото, или крайник /пр. ръка/ на ответника. Тук следва в забележка да се
посочи, че вземането от страна на ответника на ключовете и телефона н ищцата,
не могат да се третират като противоправно поведение и нападение от страна на
ответника, защото те са целяли правомерен резултат, а именно опазване здравето
на самата ищца и на имуществото, което с поведението си е застрашавала- да
продължи да маневрира и да се удря със своя автомобил в другите паркирани
автомобили, като при продължаване на
маневри в описаното и установено по делото пияно състояние, същата е могла
обективно да нанесе вреди и на собственото си здраве, на автомобила си, описан
от св. С. като „смачкан от ударите” и на чужда имущество, като в случая
вредоносният откъм щети резултат и спрял до нанасяне щети по джипа на
ответника, като е можело, видно отново от показанията на св. С., да удари и
нейния автомобил, паркира на паркинга на блока, в непосредствена близост / за
неизбежната отбрана- арг. Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на
ВС-Деянието,
извършено в състояние на неизбежна отбрана, е правомерно, общественополезно и
необходимо, затова при пряко и непосредствено общественоопасно нападение върху
държавни и обществени интереси и върху личността или правата на всеки гражданин
има право да се противопостави и отблъсне или да помогне да бъде отблъснато
нападението. 2. Нападението може да бъде извършено с едно или с няколко
действия или бездействия. Неизбежна отбрана се допуска и срещу нападение от
непредпазливи деяния…Нападението е непосредствено не само когато е започнало
увреждането, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за
увреждане на държавни и обществени интереси, личността или законните права на
гражданите/.
Следователно, съдът не приема тезата на ищцата, застъпена в разпита и на нейната майка,
пресъздаваща не в качеството на очевидец, а на лице, на което дъщеря й е
разказала какво се е случило, че последната е само направила опит да препаркира
автомобила, което се изключва като вероятна теза от всички събрани по делото
доказателства, в това число и писмени такива, от полицейската преписка и
показанията на св. П. /”…Съпруга съм на ответника по делото….Съпругът ми беше
излязъл да пуши на терасата. Ние живеем на четвъртия етаж. Терасата, на която
беше излязъл да пуши, ни е от страната между двата блока, където паркираме
колите си, във вътрешния двор. Не е оградена терасата. Има осветеност на
мястото, където са колите, ИМА ДВЕ УЛИЧНИ ЛАМПИ, освен уличното осветление на
централната улица. Той влезе вътре и каза: „Тя ми удари колата“. …Той
каза: „Тя ми удари колата“ и тръгна да излиза. Аз съответно отидох на терасата,
защото не разбрах какво се случва… Видях, че една кола е ударила нашата кола.
Нашата кола е „*****“ и си има място за паркиране. Горе-долу имаме
разбирателство със съседите за паркирането на колите. Нашата кола беше
успоредно паркирана на блока, а другата беше перпендукулярно и беше ударила
нашата кола, по средата. Колата, която беше на ищцата, защото момичето паркира
на заден към другия блок и маневрисваше насам-натам и не можеше да си намери
мястото и беше ударила нашата кола. Това видях. Той отиде и тя още не беше
успяла да си намести колата, както трябва. …”/, Д. и Стаматова, как се е реализирало осъществяването на щетите по
автомобилите. Нещо повече, видно от горецитирания разпит на св. С., то
последната детайлно обяснява как е маневрирала ищцата, опитвайки се да вкара
своя автомобил между паркираните вече такива.
Тук следва да се посочи, във връзка с показанията на
свидетелката - Е.А.М., майка на ищцата,
че съдът не кредитира показанията на тази свидетелка по следните съображения-
безспорно, както съдът и по-горе посочи, се касае за свидетел, които не е пряк
очевидец на твърдяното деяние, а пресъздава ситуацията, така както същата му е
била разказана от едната страна по делото, а именно ищцата, като безспорно се
касае за най-близкия родственик на ищцата- майката, което води до извод, че
същата призумтивно ще се опитва във всяка едно ситуация да помогне и защити
детето си. Най- важният аргумент, дискредитиращ показанията на тази свидетелка,
обаче извън факта, че са косвени такива и че са съдът не ги намира за
обективни, то същите страдат от вътрешни противоречия и не почиват на приетата
за установена безспорно фактическа обстановка по делото, от цитираните по-горе
множество други писмени и гласни доказателства, в това число и от СПЕ по
делото, по която вещото лице също заявява, че по време на интервюто
освидетелстватоно лице се е опитвало да се представи в „най- добра светлина и
не е отговаряло обективно на въпросите”, като дори и при тестовете се е
„проваляло на контролните въпроси”, поради което и вещото лице дава своето
заключение, което съдът ще обсъди по-долу. Тук следва да се посочи, че
показанията на свидетелката –майка на ищцата, разказват факти, несъответни на
установени данни по делото- така св. М. посочва, че не знае дъщеря й да е
съдена за употреба на алкохол, при вече постановен съдебен акт в посочения смисъл,
като логично е ищцата Б. да е споделила с майка си, разказвайки й за инцидента
какво е станало след това като след като е споделила, че е била задържана в
полицията, логично е й майка и да я попита по каква причина са я задържали,
като в този аспект в показанията на тази свидетелка се наблюдава смислов
вакуум, както и противоречие досежно заявеното за синовете на св. Стаматова,
която посочва, че същите са се опитвали да успокоят ищцата, но са се отказали
предвид агресивното й поведение, а св. М. сочи, че дъщеря й и казала, че те се
опитвали да възпрат ответника, което са две взаимоизключващи се тези, като
съдът както по-горе отбеляза дава вяра на показанията на св.Стаматова. Относно
факта и че дъщеря й не пие алкохол, а процесната вечер пила малко алкохол и
хапчета, то този факт се оборва от цялата останала доказателствена съвкупност
по делото /”…. Тя като се е прибрала
вечерта късно, около 22 часа вечерта, тя не е била с колата на работа. Дъщеря
ми се е качила само да я паркира. Той как я е видял от последния етаж в
тъмното, че му ударя колата, и слиза и започва да я бие, да я души. Взел й
телефона, ключовете. Като ми разказа, аз я попитах защо не ме е повикала. Тя
каза, че той й е взел телефона. Не зная кой е извикал полицията. Предполагам,
че той е извикал полицията, защото тя не е имала телефон в себе си. Каза ми, че
е пила малко. Каза ми, че е пила и някакви хапчета. От първия етаж са излезли
хора да я отърват и са казвали и на двамата да спрат. Той я извлякъл от
колата,ударил я и след това започнал да я души и тя усеща как ще припадне и
момчета са излезли да ги разтърват. Момчетата му казвали да я остави, защото ще
я убие. Тя ми каза, че не усетила, че е закачила колата му. Аз след два дни
ходих до там да му видя колата. На колата му нямаше нищо. Тя въобще не му е
докоснала колата, а той е щял да я убие. А ако я беше ударила? За обида, не
зная дали е имало… Тя една седмица живя при мен и след това се върна в жилището
си. Не зная при този инцидент дали е била съдена за употреба на алкохол.
Споделя ми, но може би някои неща е премълчавала. Не знам да е съдена.”./.
На следващо място, св.М. описва, че дъщеря и я е „страх от този човек”
/ответника/ и че последната е живяла
при нея временно /”..Не съм присъствала
лично на инцидента, но на другия ден, когато се чухме с дъщеря ми, разбрах. С
нея се чуваме всеки ден. Ние не живеем заедно. Аз живея на ул. „К., а тя на ул.
„О.П.“ на квартира. Когато й се обадих на другия ден, на 06.06.2019 г., винаги
изчаквам да е към обяд, защото късно се прибира от работа и да поспи, и около
обяд й се обадих. Работи като сервитьор в механа „К.“. Тогава тя плачеше и не
можеше да говори, гласа й беше спаднал, затова аз отидох да я видя. Тъй като по
телефона тя плачеше и не разбирах отидох при нея и тя беше в синини. Реших, че
е настинала, но се оказа се, че някой я
е пребил и я е душил и бяха засегнати гласните й струни. След това я прибрах
при мен, защото тя не смееше да стои вкъщи сама. Беше я страх този съсед да не
я пребие отново. Аз не знаех кой е този съсед, впоследствие разбрах. Няколко
дни спа вкъщи, но се чувстваше зле, страх я беше, не можеше да спи. Заведох я
до личния й лекар, който й изписа успокоителни и й издаде медицинско. Тя беше
10 дни в болнични.. …Тя цялата беше в синьо. Извадихме медицинско.
Ходихме при личния за успокоителни и да й даде медицинско.. Разстройва се. Пие лекарствата, които й
изписа личния лекар - лексотан и другото лекарство не се сещам какво беше….На
следващия ден, когато се видяхме, тя ми каза, че е била в ареста. На следващия
ден около обяд, когато й се обадих, ми го каза. Била е в ареста и на следващия
ден е ходила на съдебен лекар, след като са я пуснали оттам.”./ Следователно,
от така цитираните показания се задълбочават още противоречия досежно
изложените обстоятелства- свидетелката твърди, че дъщеря й е била „цялата в
синини” и на другия ден, тоест на шести юни 2019 г. „извадихме медицинско”.
Видно от представеното СМУ по делото същото е от дата седми юни, а не шести юни,
и в същото никъде не са описани множеството синини, твърдяни от тази
свидетелка, които безспорно би следвало съдебният медик да е констатирал, ако
ги е имало. Отделно от това, очевидно свидетелката не е била заедно с дъщеря си
при освидетелстването, тъй като не може да посочи дори датата на същото, а
твърди следващия ден след инцидента. Тоест показанията на тази свидетелка,
съдът и в този аспект не кредитира, като само в допълнение досежно представения
амбулаторен лист от лекар от 10.06.2019 г., следва да се посочи, че същият е
издаден четири дни след инцидента, а като диагноза е вписано „хипертония”, което от своя страна не сочи на телесни
увреждания, а би могло освен на инцидента да се дължи на редица други фактори,
което се подкрепя и от заключението на СПЕ, досежно емоционалния статус на ищцата
по принцип, като че дори и да се приеме, че на същата са били изписани
успокоителни, както твърди нейната майка, то същите не следва априори да се
приеме, че се дължат само на психически дискомфорт от инцидента. Нещо повече
представените два броя фактури на база, на които се претендират имуществените
вреди, също не доказват, видно от съдържанието им какви точно лекарства е
закупило лице и то на дата 10.06.2019 г. и дали същите са свързани пряко с
инцидента. Следователно и амбулаторният лист, оспорен по делото от ответната
страна, съдът намира, че успешно е оборен като доказващ релевантни факти,
поради гореизложените доводи. Същият не опровергава изложеното, а доказва, че
ищцата е била на преглед и е била 10 дни в болничен отпуск, което от своя
страна само по себе си не доказва деликт. Във връзка с твърденията на тази
свидетелка, застъпени и в исковата молба, че Б. пие успокоителни лекарства,
като майка й сочи като такова лексотан, то следва да се посочи, че не се
доказва по делото, че пиенето на успокоителни е в пряка причинно-следствена
връзка с процесния инцидент, видно и от СПЕ. В този смисъл, съдът кредитира
заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-психологическа
експертиза, като намира и че вещото лице при разпита си пред съда много
обстоятелствено заяви как е достигнало до изведените изводи в заключението си.
Видно от разпита на психолога А.В.С., то същата посочва пред съда, че при
направените няколко теста на Б., същата не е била обективна в отговорите си,
като вещото лице е констатирало завишени стойности на агресия при лицето, като
пред съда вещото лице посочва следното:”При
теста за агресивност при възможни 14 контролни въпроса, на 11 от тях лицето
даваше погрешни отговори, т.е. контролните въпроси бяха некоректни и по тази
скала не мога да изследвам лицето, защото не е коректно отговаряно на
въпросите. Това некоректно отговаряне се дължи на факта, че лицето иска да се
покаже във възможно най-добрата светлина. При другите тестове, които приложих,
се вижда, че лицето се представя във възможно най-добрата за себе си светлина,
като отговаря на всички въпроси : „Не, не, не“ и не може да се констатира и да
дам съответното заключение, че мога да използвам правилно теста за агресивност.
Лицето се опитва да се представи в добра светлина, която да удовлетворява
представянето й като спокойна личност. Докато при следващите въпроси, които са
различни от тестовете за агресивност, лицето вече не можеше да определи как да
отговаря, т.е. то не отговаряше откровено на всички поставени въпроси и това
възпрепятства категоричното изразяване на становището на резултатите, които съм
получила при обработката и анализа на резултатите, вече не мога да кажа с
категоричност, че лицето е достатъчно искрено при отговорите си. Проявяваше
тревожност по време на самото изследване, която тревожност не бих казала, че се
дължи на нещо, което се е случило девет месеца преди това, т.е. би могла,
определено беше в състояние на тревожност, но това нещо би могло да бъде
отразено и да се случва и по други причини, не именно процесното дело да
проявява тази тревожност. Не може на база процесния инцидент да проявява тази
тревожност. Не може да се дължи на процесния инцидент, тъй като са минали 9
месеца и ако това я държи и тя се представяше, треперейки пред мен, че това
нещо, спомняйки си, й се отразява. Твърде дълъг е периода на време, в което би
могла да подейства по този начин именно този процес на емоцията. Смятам, че има
момент на симулация в поведението й. Безсънието и колебанието в настроението й
- това са въпроси, на които тя отговаря, че ги има. Аз не мога да констатирам,
че именно това е причината. Тя може да има безсъние, може да има колебание в
настроението, може да изпитва тревожност, именно затова съм го отразила, че
може би, ако ги има тези неща, както самата тя посочва, не съм убедена, че това
именно е точно действие на процесното дело”. Тоест вещото лице, сочи че
емоционалното състояние на лицето е малко вероятно да се дължи на инцидента, а
тревожност от същия след такъв период от време не е налице. Нещо повече изрично
вещото лице посочва, че е налице „симулация в поведението на лицето”. Относно
раздразнителността на освидетелстваната вещото лице описва, че –„ „Раздразнителност във високи стойности“
това са въпроси от личностния въпрос, при който тя отговаря, и при обработката
и анализа на резултатите, се получават тези високи стойности на
раздразнителност, което означава, че нисък е прага на раздразнителност при нея
и тя лесно би могла да бъде подразнена и афектирана. „Уравновесеност–средни
стойности“, с резултатите средни стойности означава, че би могла да се влияе
или владее в дадени ситуации, съответно като всеки един от нас има тези
възможности да се повлиява и да действа във всяка една ситуация по различен
начин. „Спонтанна агресивност-висока“ - това означава, че когато в дадена
ситуация лицето е предизвикано, може да отключи силна агресивност от
най-малкото въздействие на ответната страна. Много бързо може да има проява на
агресивност. „Невротичност-високи стойности“ – показва, че е болезнено нервен и
трудно излиза от дадена ситуация, в която попада. Когато стойностите са високи,
както в този случай, означава, че лицето трудно владее себе си и трудно може да
излезе от дадената ситуация. Би могло това състояние да се дължи на употребата
на алкохол или други субстанции, защото тя споделя, и в показанията си дава
информация, че употребява лекарства и алкохол. Тя сподели, че употребява
успокоителни лекарства, защото има главоболие и нещо неразположение. …Тя ми
каза, че е пила успокоителни лекарства и преди, и след, инцидента продължава да
пие. По време на вечерта преди да се прибере каза, че е пила лекарства и е
употребила алкохол. Именно при една такава комбинация твърде вероятно е да се
получи такава реакция. Каза, че е употребила твърд алкохол. Това е, което тя
сподели с мен…” При така изложените компетентно и обосновано от вещото лице
заключения на посочените въпроси при изследването и изведените изводи, то съдът
напълно кредитира заключението на вещото лице, което освен обстоятелствено и
подробно обосновано, се явява и съответно на останалия кредитиран от съда
доказателствен материал и сочи, че фактическата обстановка приета за развила се
процесната вечер, така както съдът я описа по-горе се явява съответна и на
заключението на вещото лице, което описва личностния профил на изследваното
лице и досежно тревожността, употребата на алкохол, пиенето на
успокоителни, сочи, че са били налични
като присъствие в живота на лицето и преди инцидента. Следователно, от всичко
изложено дотук, съдът намира, че на лицето –ищец по делото твърдяните за
причинени от инцидента от 05.06.2019 г. неимуществени и имуществени вреди не са пряка и
непосредствена последица от същия, което води и до извод за неоснователност на
исковата претенция.
ОТ
правна страна
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД
по безспорен и категоричен начин ищецът, който носи доказателствената тежест в
процеса, следва да установи кумулативното наличие на обективните елементи от
фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: конкретни
противоправни действия на ответника, които да са причинили вреди на ищеца и да
е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между противоправните
виновни действия на ответника и настъпилите увреждания за ищеца.
Основателността на иск при
квалификацията на чл.45 ЗЗД, се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва
елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта
следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като
субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства
за оборване на законовата презумпция от страна на ответника. В случая, съдът видно от изложеното по-горе в
това число и досежно възражението по чл. 46 ЗЗД, намира, че презумпцията за
вина в случая е оборена, като дори и липсата на един елемент от правопораждащия
фактически състав на деликта е достатъчен за отхвърляне на заявените претенции,
както имуществени, така и неимуществени такива. В случая не са налице освен
вината и другите елементи от състава на непозволеното увреждане, а именно противоправност
на поведението, както и причинна връзка между твърдяните вреди и
противоправното поведение.
Вредите са неблагоприятни
изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено
благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото
на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл.28 КРБ. Здравето е такова състояние на човешкия
организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на
всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на
увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в
отрицателни емоционални преживявания – страх и стрес. Пряката причинно-следствена
връзка между извършеното престъпно деяние и влошаване на здравословното и
емоционално състояние на ищцата във връзка именно с процесния инцидент, съдът
намира, че не се доказа по делото, като напротив бе оборено от събрания по
делото доказателствен материал, в това число и от експертното заключение на
вещото лице по СПЕ. Нещо повече, видно и от изложеното по-горе дори и
ответникът да е демонстрирал съответно поведение
спрямо ищцата, то не може да бъде квалифицирано като противоправно, защото дори
ищецът да е претърпял вреди, същите са причинени в условията на неизбежна
отбрана, в който случай съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЗД деликтната отговорност за
вреди е изключена. По посочените
съображения съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С
оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.
Ответникът
претендира и доказва разноски общо от 400 лв. - заплатено адв. възнаграждение
(съгласно представените доказателства – договор за правна защита и съдействие –съгласно
списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, от Е.Б.С. ***, с ЕГН **********, срещу П.Д.П.,
ЕГН ********** *** за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2900 лева / две хиляди и
деветстотин лева/, представляваща претендирано обезщетение - за твърдяно
непозволено увреждане /деликт/, от дата 05.06.2019
г. в гр. П., ул.“ О.П.“, пред блок № **към 22.30 ч. /възникнал конфликт при
паркиране на автомобил/, изразяваща се в
обезщетение за нанесени й телесни увреждания, последвани от емоционален
дискомфорт болки
и страдания, страх, тревожност,
негативни мисли, безсъние, причинени в резултат на виновното действие на
ответника -П.Д.П.,заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба-19.07.2019 г. до
окончателно изплащане на обезщетението, както и за сумата от 71.25 лева
– претендирано обезщетение за претърпени
от ищцата имуществени вреди, от същото твърдяно деяние за
закупуване на лекарства, вследствие нанесените травми, по размер, обективиран
във фактура № ********** / 07.06.2019 год. на стойност- 20 лв. и фактура № 200
/ 16.07.2019 год. на стойност -51.25 лв., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба-19.07.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетението като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.Б.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на П.Д.П., ЕГН ********** ***, сумата 400 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: